Решение по дело №367/2020 на Апелативен съд - Варна

                                   Р Е Ш Е Н И Е № 260104

Гр.Варна, 07.06.2021 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито  съдебно заседание на горепосочената дата, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:   ДАРИНА МАРКОВА

         МАРИЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Р.Славов в. търговско    дело № 367 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.247 и чл.250 ГПК:

Образувано е по молба на адв. Б., като пълномощник на М.Я.Б. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното решение по посоченото дело. Според молителката,  в мотивите на решението, в частта за разноските, съдът е посочил,че ищецът на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да заплати на ответницата сумата от 2 927,3лв., представляващи извършени разноски пред ВОС, и сумата от 1956,40лв.- разноски пред ВАпС. В диспозитива на решението „Хидро Стил България“ООД е осъден да заплати само сумата от 1956,40лв.-развноски прид ВАпС.  Предвид изложеното, счита, че са налице предпоставките за поправка на явна фактическа грешка в постановеното решение.

Насрещната страна не е изразила становище по молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Очевидна фактическа грешка е налице, когато действително формираната воля на съда не съответства в писмения текст на решението, респективно, когато е налице противоречие между мотивите и диспозитивната част на решението относно спорния предмет. В настоящият случай съдът намира молбата за основателна. В съобразителната част на постановеното решение, в частта за разноските, съдът е приел, че с огдед изхода на спора,  Ищецът на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да заплати на ответницата сумата от 2 927,3 лева, представляваща извършени разноски пред ВОС и сумата от 1956,40лв.-разноски пред ВАпС

            В диспозитивната част на решението, съдът е осъдил „ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Я.Б., ЕГН **********,  сумата от 1956,40лв., представляваща направените по делото разноски пред ВАпС, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Следователно, съдът е пропуснал да отрази в диспозитива на решението, формираната в съобразителната част воля да присъди сумата от 2 927,3лв.-разноски пред ВОС, поради което се констатира противоречие между мотивите и диспозитивната част от решението. За това съдът счита, че е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи по реда на чл.247 ГПК. Мредвид изложеното, молбата по чл.247 ГПК на адв.Б. е основателна и следва да се уважи в посочения смисъл.           Производството е образувано и по молба с правно основание № 250 ГПК от адв. Й.Ч. от ВАК, като пълномощник на въззивника „ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, за допълване на постановеното решение по делото.  Счита,че съдът не се е произнесъл за разликата над 33 136,89лв. до 64 159,23лв., или за сумата от 31 022,34лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени скрити СМР, съгласно заключението на СТЕ.

         С писмено становище адв.Б. от ВАК, като пълномощник на въззиваемата страна М.Я.Б., счита молбата за неоснователна. Счита, че съставът на ВАпС се е произнесъл по цялото искане на страната и не е налице липса на произнасяне по самостоятелна искова претенция.

Молбата е постъпила в срока по чл.250 ал.1 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество..

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:

             Производството пред ВОС е образувано по искова молба, подадена от ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК ********* против М.Я.Б. ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от: 15 667,93 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР от 13.10.2018 г. за обект -къща, находяща се в с. Тополи, общ. Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до окончателното й плащане,

             Както и сумата от 28 346,83лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 17.10.2018г. за обект - къща, находяща се в с.Тополи, общ.Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до окончателното й плащане. С постановеното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Производството пред въззивната инстанция, е образувано по въззивна жалба предявена от „ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, представлявано от адв. Й.Ч. против решение № 264/13.04.2020 г., постановено по т.д. № 674/2019 год. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от страната против М.Я.Б., обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 667,93 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР от 13.10.2018 г. за обект - къща, находяща се в с. Тополи, общ. Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от 28 346,83 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 17.10.2018г. за обект - къща, находяща се в с.Тополи, общ.Варна, за което е издадена фактура № **********/05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на.

Следователно, и пред двете инстанции предметът на делото се формира от следните претенции:

 -Претенция за присъждане на: сумата от 15 667,93 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР от 13.10.2018 г. за обект - къща, находяща се в с. Тополи, общ. Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г.

-Претенция за сумата от 28 346,83 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 17.10.2018г. за обект - къща, находяща се в с.Тополи, общ.Варна, за което е издадена фактура № **********/05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Видно от съобразителната част, съдът е разгледал изпълнението и по двата договора поотделно, като е приел следното, като се е обосновал със заключението на допълнителната СТЕ:

По договора за хидроизолация от 13.10.2018год.  общата стойност на посочените от вещото лице видими СМР е сумата от 10 995.02лв., или 13 194,02лв.с ДДС.

По договора за топлоизолация от 17.10.2018год. общата стойност за труд и материали е сумата от 16 619,05лв.  без ДДС, респективно сумата от 19 942,86лв. с ДДС.

Понеже претенциите са за всеки договор поотделно, съответно и за всеки договор ответницата е плащала отделни суми, съдът е посочил, че претенциите следва да се разгледат за всеки договор поотделно. Разгледана е претенцията по договора за СМР от 13.10.2018 г. за обект - къща, находяща се в с. Тополи, общ. Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г. По този договор съобразно неоспорееното заключение на доп. СТЕ съдът е приел, че извършените СМР са на обща стойност 10 995.02лв., или 13194,02лв.с ДДС. Съдът е приел, че по този договор ответницата е заплатила сума в общ размер от 26 212лв. –следователно заплатената сума надвишава стойността на извършените от ищеца СМР. За това, е направил извод, че претенцията за заплащане на сумата от 15 667,93лв. се явява неосноватлена и следвада се остави без уважение.

Разгледал е отделно и втората претенция по договора за топлоизолационна ситема от 17.12.18год., по който съобразно заключението на доп. СТЕ, извършените от ищеца СМР са на обща стойност 19 942,86лв. с ДДС. По този договор ответницата е заплатила сумата от 8 000лв. Следователно, останала е неплатена сума в размер на 11 942,86лв. Предвид изложеното, е направен извод, че претенцията по фактура **********/05.02.19г. на стойност 28 346,83лв. се явява основателна за сумата от 11 942,86лв. За това е приел, че за горницата над тази сума претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. Следователно, видно е, че съдът е разгледал и е формирал фактически и правни изводи по всяка от предявените претенции, като едната е приета за неоснователна поради плащане, а втората е уважил частично, поради установено частично плащане от ответницата. Направените изводи са отразени в диспозитивана решението, като решението е отменено и искът е уважен за сумата от 11 942,86лв. В диспозитива е посочено, че в останалата част потвърждава решението, следователно, в диспозитива е намерило отражение и направения извод за неоснователност на исковете в останалите части.

Предвид изложното, молбата за допълване се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.  

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

        

 

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

  ДОПУСКА ПОПРАВКА  на основание чл.247 ГПК на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното на 21.01.2021год.  решение № 260013 по в.т.д. № 367/2020год. по описа на ВАпС в следния смисъл:

На л.60 /страница първа /, в диспозитивната част на решението, на ред 13 от горе на долу, след израза ВАпС ДОБАВЯ и сумата от 2927,3лв., представляваща направени по делото разноски пред ВОС, на основание чл.78, ал.3 ГПК,

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание № 250 ГПК от адв. Й.Ч. от ВАК, като пълномощник на въззивника „ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, за допълване на постановеното решение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред  Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването, при условията на чл.280 ал.1 и ал. ГПК.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.