Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 13063/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 1004/08.08.2019г., постановено по в.гр.д. № 497/2019г. по описа на
Окръжен съд – Варна, е обезсилено решение № 1926/27.11.2017г. на Районен съд –
Варна по гр.д. № 8416/2016г. и делото е върнато на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявените искове, след изправяне нередовностите на
исковата молба пред въззивната инстанция.
Производството по делото е образувано
по предявени в условията на обективно и субективно съединяване искове, както
следва:
1./ от Р.М. срещу В.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 684, 54 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
2./ от Р.М. срещу С.Т. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 684, 54 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
3./ от П.М. срещу В.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 684, 54 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
4./ от П.М. срещу С.Т. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 684, 54 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
5./ от М.М., правоприемник на Д.М. по реда на чл.
227 ГПК срещу В.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 684, 54 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
6./ от М.М., правоприемник на Д.М. по реда на чл.
227 ГПК срещу С.Т. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 684, 54 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
7./ от Д.Н. срещу В.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 684, 54 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода
от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
8./ от Д.Н. срещу С.Т. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 684, 54 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
9./ от В.П. срещу В.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 228, 18 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18, 04 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
10./ от В.П. срещу С.Т. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 228, 18 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18, 04 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
11./ от М.М. срещу В.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните дължимостта на сумата от 228, 18 лв.,
претендирана като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на
6 845, 41 лв., съобразно наследствените права от наследството на
наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима
на основание договор за покупко – продажба от
13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т.
3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18,
04 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва
за периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
12./ от М.М. срещу С.Т. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните дължимостта на сумата от 228, 18 лв.,
претендирана като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на
6 845, 41 лв., съобразно наследствените права от наследството на
наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима
на основание договор за покупко – продажба от
13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т.
3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18,
04 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва
за периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
13./ от Б.М. срещу В.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 228, 18 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18, 04 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна;
14./ от Б.М. срещу С.Т. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 228, 18 лв., претендирана
като припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18, 04 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна.
В исковата си молба се твърди, че на
13.08.2013г. С.С. е прехвърлил на С.Т. и В.П. правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 273, находящ се
в гр. Варна, *****, за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г.,
легитимирайки се като изключителен собственик на обекта, въз основа на
констативен НА № **, том I, рег. № **, дело № **/2013г. на нотариус Я.Н.,
придобит чрез обезщетение срещу отчуждаване на собствен недвижим имот при цена
в размер на 48 000 евро, от която не е заплатена на продавачите сумата от
3 500 евро, чиято равностойност в лева възлиза на 6 845, 41 лв. в
срок до 01.07.2015г.
Поддържа се, че на 12.01.2015г. С.С. е починал, а ищците, явяващи се негови законни
наследници имат право да получат, съобразно наследствените си права припадащата
се част от неизплатената продажна цена, ведно с обезщетение за забава от всеки
един от купувачите, както следва: Р.М., П.М., М.М. и Д.Н.
от по 1/5 идеална част, а В.П., М.М. и Б.М. от по
1/15 идеални части.
Правният интерес от предявяване на
специалните установителни искове се обосновава с
постъпили в срока по чл. 422 ГПК възражения, с които длъжниците
оспорват претенциите, инкорпорирани в заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците С.Т.
и В.П., признават, че на 13.08.2013г. са сключили с наследодателя на ищците
договор за покупко – продажба на процесния имот,
предхождан от предварителен договор от 12.07.2013г.
Исковете се оспорват с твърдения за
липса на основание за дължимост на остатъка от
продажната цена в полза на С.С., респ. в полза на
неговите наследници по следните съображения:
Наследодателят С.С.
е придобил ½ идеална част от правото на собственост върху дворно място, находящо се в гр. Варна, *****, ведно с построената в него
къща по наследствено правоприемство, след смъртта на своя
баща Н. Н. и ½ идеална част от своята майка с договор за дарение от
10.05.1978г., съставен в изискуемата от закона форма на нотариален акт.
Със заповед № 2762/24.10.1986г. и
допълнителна заповед № 2943/14.11.1986г. по реда на ЗТСУ /отм./, процесният имот на стойност 10 530, 25 лв. е отчужден
в полза на държавата, а С.С. е обезщетен с друг
недвижим имот, представляващ апартамент № 273, находящ се в гр. Варна, *****,
ведно с изба № 33 и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж на стойност 19 958 лв.
Стойността на жилището от 19 958
лв. е платено на 20.05.1996г. Разликата от 9 427, 75 лв. е доплатена по
време на брака между С.С. и А.М., сключен на
25.02.1983г. Следователно следва да се счита, че 9 427, 25 /19 958 идеални
части са придобити от съпрузите в режим на СИО.
Съпружеската имуществена общност е
прекратена със смъртта на А.М., починала на 15.04.2003г., като същата е била
наследена освен от своя съпруг, така и от своя брат Е.М..
Доколкото бракът между С.С. и А.М. е продължил повече от 10 години, то Е.М. е
придобил след смъртта на сестра си по наследяване 2/3 идеални части, съобразно
чл. 9, ал. 2 ЗН или 1 571, 29/19 958 идеални части от правото на
собственост върху имота, предмет на НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г.
Следователно, след като продавачът не
е изключителен титуляр на правото на собственост върху апартамент № 273, находящ
се в гр. Варна, *****, то в негова полза не е възникнало вземане за пълния
размер на продажната цена, което след смъртта му е преминало в патримониума на
неговите наследници, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са
процесуално допустими, предявени в преклузивния срок
след депозиране на възражения срещу сумите, инкорпорирани в заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна.
Нередовността на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, в
частта, с която заявителите не са посочили дали претендират сумите разделно или
солидарно, е отстранена в производството по в.гр.д. № 497/2019г. на Окръжен съд
– Варна по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, с което са изпълнени указанията, дадени
с решение № 65/11.03.2019г. по гр.д. № 3165/2018г. на ВКС.
Отстраняване на нередовностите на
исковата молба не е довело до недопустимо изменение на исковете по реда на чл.
214 ГПК, чрез едновременно изменение на основанието, което е идентично на
заявеното в заповедното производство и на петитума.
По основателността на исковете
С договор за покупко-продажба от
13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г.,
С.С. е прехвърлил на С.Т. и В.П. правото на
собственост върху апартамент № 273, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, *****
за сумата от 48 000 евро, платима, както следва: 1./ 4 800 евро,
представляващи капаро, които са изплатени по банкова сметка ***арителния договор, сключен на 12.07.2013г.; 2./ 39 700
евро след изповядване на сделката в изискуемата от закона нотариална форма и
преди вписването му в Служба по вписвания; 3./ 3 500 евро, платима в срок
до 01.07.2015г.
Не е спорно, че купувачите С.Т. и В.П.
са платили общо 44 500 евро.
Безспорно е, че в срок до
01.07.2015г., остатъкът от продажната цена от 3 500 евро не е платен на
продавача.
При изповядване на сделката,
продавачът С.С. се е легитимирал като изключителен собственик
на процесния апартамент с КНА № **, том I, рег. № **, дело № **/2013г., „чрез
обезщетение срещу отчуждаване“.
Спорен между страните е въпросът дали
С.С. е бил изключителен собственик на имота, респ.
дължат ли купувачите целият размер на продажната цена на продавача или на
неговите наследници, в случай, че само част от продадената вещ принадлежи на
трето лице.
От изисканото нотариално дело се
установява, че през 1968г. с НА № **, том IV, дело № **/1968г., Н. Н. е признат
за собственик по давност на къща, състояща се от четири стаи, находяща се в гр. Варна, ***** и 144 кв.м. от дворното
място, цялото с площ от 522 кв.м., съставляващо имот № 5 в кв. 372 по плана на
10 подрайон - Варна.
С договор за дарение от 10.05.1978г.,
Сийка Николова е подарила на сина си С.С. ½
идеална част от къща и ½ идеална част от дворно място от 144 кв.м.,
включено в парцел 12, стар № 372 по плана на 10 подрайон
– Варна.
Като съобрази ангажираните писмени
доказателства, съдът приема, че С.С. се е легитимирал
като изключителен собственик на процесната къща и 144 кв.м. идеални части по
наследяване, след смъртта на своя баща Н. Н. и чрез договор за дарение,
съставен във формата на нотариален акт.
Със заповед № 2762/24.10.1986г. на ИК
на ОбНС - Варна, издадена на осн.
чл. 95 ЗТСУ /отм./, е отчужден в полза на Държавата за предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие, недвижим
имот, находящ се в кв. 372, *****, подрайон 10 –ти,
пл. № 12, собствен на С.С. на стойност 10 530,
25 лв.
Собственикът е обезщетен с друг имот,
въз основа на допълнителна заповед № 2943/14.11.1986г. на ИК на ОбНС – Варна, издадена на осн.
чл. 100 ЗТСУ /отм./, представляващ жилище № 273 на ет. 9, вх. 11, находящо се в жилищен комплекс „*****” състоящо се от три
стаи, застроено върху 77, 80 кв.м., ведно с изба № 32 и 0, 2890 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж.
За отстъпеното като обезщетение
жилище собственикът е задължен да плати сумата от 19 958 лв., която е
платена на 20.05.1996г.
Безспорно е, с оглед изявленията на
страните и ангажираните писмени доказателства, че разликата между стойността на
отстъпеното като обезщетение жилище и отчуждения имот, възлизаща на 9 427,
75 лв., е платена по време на брака между С.С. и А.М.,
сключен на 25.02.1983г.
С ПП № 5/1972 г. се приема, че
меродавен за преценката дали имота е съпружеска имуществена общност е момента
на юридическото придобиване правото на собственост /т.2/. Съгласно чл. 103 ЗТСУ
/отм./ в редакцията на закона към деня на издаване на заповедта - 09.05.1986г.,
след изменението на текста ДВ.бр.45/1984
год., собствеността върху недвижим имот, получен в обезщетение за отчужден
недвижим имот се придобива по силата на заповедта по чл. 100 ЗТСУ /отм./. С
тази заповед се индивидуализира имота, който се дава в обезщетение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 2
от ПП № 7/1972г., когато срещу отчужден недвижим имот е предоставен имот като
обезщетение и цената на получения имот е по-голяма от стойността на отчуждения,
ако това е станало по време на брака, за разликата, съотнесена
към придобивната стойност на целия имот възниква
съпружеска имуществена общност.
Въз основа на тези доказателства,
съдът приема, че 10 530, 25/19 958 идеални части от процесния имот е
индивидуална собственост на съпруга С.С., а
съпружеска имуществена общност останалите 9 427, 75/19 958 идеални
части.
А.М. е починала на 14.04.2003г. и е
била наследена от преживелия си съпруг С.С. и от своя
брат Е.М..
Когато съпругът наследява заедно с
възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината
от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от
сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството /чл. 9,
ал. 2 ЗН/.
В случая, бракът между С.С. и А.М., е продължил повече от десет години.
Следователно, С.С. е придобил по наследяване
6 285, 16/19958 ид. ч., явяващи се 2/3 от
притежаваните 9 427, 75/19 958 идеални части от правото на
собственост върху процесния имот, а Е.М. 1/3 от идеалните части или 3 142,
58 /19 958 ид. ч.
Или, към деня на сключване на
договора за покупко – продажба - 13.08.2013г., С.С. е притежавал в индивидуална собственост 10 530,
25/19 958 идеални части от процесния имот и 6 285, 16/19958 ид. ч., придобити след прекратяване на съпружеската
имуществена общност или общо 16 815,
42 /19 958 ид. ч., а Е.М. 3 142, 58 /19 958 ид. ч.
Именно в този обем от права С.С. е прехвърлил правото на собственост върху апартамента.
За останалите идеални части, които принадлежат на Е.М., вещно – прехвърлителния ефект на възмездната сделка, не е настъпил.
Независимо от това,
купувачите-ответници по сделката дължат продажната цена на продавача, респ. на
неговите наследници, тъй като основанието за имущественото разместване, т.е.
договора, не е отпаднало с обратна сила.
Неизпълнението на задължението на
продавача да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот не
освобождава купувачите от основното им задължение да заплатят уговорената
продажна цена, а да упражняват правата, уредени в чл. 190 ЗЗД.
Според чл. 190, ал. 1 ЗЗД, ако част
от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на
трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и
обезщетение по чл. 189 ЗЗД, освен когато според обстоятелствата трябва да се
приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това. В противен случай,
купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вреди по общите
правила /чл. 190, ал. 2 ЗЗД/.
В случая, правото да се намали цената
на вещта, която принадлежи отчасти на трето лице, би възникнало само в случай,
че съдът не е допуснал разваляне по съдебен ред на договора за покупко-продажба
и когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че купувачът не би сключил
договора, ако знаеше това, какъвто не е настоящия случай. Купувачите не са
упражнили потеснативното право на разваляне на
възмездния договор по съдебен ред, поради което ѝ съдът не дължи
произнасяне по релевираното възражение за намаляване
на цената.
Когато наследодателят не е оставил
наследници от първи, втори и трети ред, какъвто е и настоящият случай,
наследството преминава към наследниците от четвърти ред. В този ред се включват
родните по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по
степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен
наследник /чл. 8, ал. 4 ЗН/.
Ищците Р.М., П.М. и Д.Н. се явяват
роднини по съребрена линия от четвърта степен или първи братовчеди на
наследодателя. Такъв е бил ѝ Д.М.М., който е
починал след наследодателя на 10.06.2015г. и е бил наследен от съпругата си В.П.
и децата си Б.М. и М.М..
М.М. се
явява правоприемник на починалия в хода на процеса на 17.09.2016г. първи
братовчед на наследодателя Д.М..
Или, всеки един от ищците, явяващи се
роднина по съребрена линия до четвърта степен на наследодателя, вкл. и низходящите
на Д.М. има право да получи припадаща се част от продажна цена, цялата в размер
на 6 845, 41 лв., чиято равностойност в евро възлиза на 3 500, съобразно
наследствените права, които притежават от наследството на С.С.
от всеки един от ответниците, поради което предявените искове по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, следва да
бъдат уважени в претендираните размери, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
Считано от деня, следващ падежа на
задължението за плащане на остатъка от цената или от 02.07.2015г., всеки един
от ответниците дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва до
10.04.2016г. върху сумата от 6 845,
41 лв., чиито размер служебно изчислен с лихвен калкулатор възлиза на 540, 91
лв.
Затова ѝ претенциите по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД следва също да
бъдат уважени в претендираните размери.
По
разноските
Съобразно изхода на спора в полза на
ищците следва да присъди всички разноски във всички производства между
страните, както следва:
1./ в производството по ч.гр.д. №
4042/2016г. на ВРС сумата от 847, 73 лв., от която 147, 73 лв. държавна такса и
700 лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК;
2./ в производството по гр.д. №
8416/2016г. на ВРС в полза на Р.М. следва да се присъдят разноски за държавна
такса, след приспадане на платената в заповедното производство и в исковото в
размер на 1 252, 27 лв. и адвокатско възнаграждение от 800 лв. и в полза
на всички ищците адвокатско възнаграждение и такса за съдебно удостоверение в
размер на 805 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца Р.М. следва да бъде указано,
че по молба на заинтересованата страна може да бъде върната платената на
17.09.2016г. в повече държавна такса от 28, 36 лв., на осн.
чл. 4, б. „б” от Закона за държавните такси.
3./ в производството по в.гр.д. №
261/2018г. на Окръжен съд - Варна в полза на Р.М. следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК;
4./ за производството по гр.д. №
3165/2018г. на ВКС в полза на Р.М. следва да се присъдят разноски от 30 лв.
държавна такса за допускане до касационно обжалване и 1 150 лв. адвокатски
хонорар, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК;
В полза на В.П. следва да се присъди
държавна такса в размер на 180 лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
5./ сумата от 400 лв. за
производството по в.гр.д. № 497/2019г. на ВОС в полза на Р.М., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК;
6./ за производството по настоящото
дело разноски не се присъждат поради липса на доказателства за извършването на
такива;
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.Р.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.М., ЕГН **********,*** сумата от 684, 54 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири
ст./, представляваща припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на
6 845, 41 лв., съобразно наследствените права от наследството на
наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима
на основание договор за покупко – продажба от
13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т.
3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв. /петдесет и четири лева и единадесет
ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва
за периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна по предявените от Р.К.М., ЕГН **********,***
срещу В.Р.П., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.Ц.Т., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.М., ЕГН **********,*** сумата от 684, 54 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири
ст./, представляваща припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на
6 845, 41 лв., съобразно наследствените права от наследството на
наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима
на основание договор за покупко – продажба от
13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т.
3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв. /петдесет и четири лева и
единадесет ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е
издадена заповед № 1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г.
на Районен съд – Варна по предявените от Р.К.М.,
ЕГН **********,*** срещу С.Ц.Т., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.Р.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на П.М.М., ЕГН **********,*** сумата от 684, 54 лв. /шестстотин осемдесет и четири
лева и петдесет и четири ст./, представляваща припадаща се част от продажна
цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв., съобразно наследствените права от
наследството на наследодателя С.С., починал на
12.01.2015г., дължима на основание договор за покупко
– продажба от 13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****,
дело № **/2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 54, 11 лв.
/петдесет и четири лева и единадесет ст./, представляваща обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 02.07.2015г. до
10.04.2016г., за които суми е издадена заповед № 1939/12.04.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд – Варна по предявените
от П.М.М., ЕГН
**********,*** срещу В.Р.П., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.Ц.Т., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на П.М.М., ЕГН **********,*** сумата от 684, 54 лв. /шестстотин осемдесет и четири
лева и петдесет и четири ст./, представляваща припадаща се част от продажна
цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв., съобразно наследствените права от
наследството на наследодателя С.С., починал на
12.01.2015г., дължима на основание договор за покупко
– продажба от 13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****,
дело № **/2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 54, 11 лв.
/петдесет и четири лева и единадесет ст./, представляваща обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 02.07.2015г. до
10.04.2016г., за които суми е издадена заповед № 1939/12.04.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд – Варна по предявените
от П.М.М., ЕГН
**********,*** срещу С.Ц.Т., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.Р.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М., ЕГН **********,***, правоприемник на починалия в хода на
процеса Д.Л.М., ЕГН ********** сумата
от 684, 54 лв. /шестстотин осемдесет и
четири лева и петдесет и четири ст./, представляваща припадаща се част от
продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв., съобразно наследствените
права от наследството на наследодателя С.С., починал
на 12.01.2015г., дължима на основание договор за покупко
– продажба от 13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****,
дело № **/2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 54, 11 лв.
/петдесет и четири лева и единадесет ст./, представляваща обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 02.07.2015г. до
10.04.2016г., за които суми е издадена заповед № 1939/12.04.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд – Варна по предявените
от Д.Л.М., ЕГН **********, заместен в хода на процеса от правоприемника си М.Д.М., ЕГН **********,*** срещу В.Р.П.,
ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.Ц.Т., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М., ЕГН **********,***, правоприемник на починалия в хода на
процеса Д.Л.М., ЕГН ********** сумата от 684,
54 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири ст./, представляваща
припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 11 лв. /петдесет и четири лева и
единадесет ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е
издадена заповед № 1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г.
на Районен съд – Варна по предявените от Д.Л.М., ЕГН **********, заместен в
хода на процеса от правоприемника си М.Д.М.,
ЕГН **********,*** срещу С.Ц.Т., ЕГН **********,*** искове по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.Р.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Н., ЕГН **********,*** сумата
от 684, 54 лв. /шестстотин осемдесет и
четири лева и петдесет и четири ст./, представляваща припадаща се част от
продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв., съобразно наследствените
права от наследството на наследодателя С.С., починал
на 12.01.2015г., дължима на основание договор за покупко
– продажба от 13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****,
дело № **/2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 54, 11 лв.
/петдесет и четири лева и единадесет ст./, представляваща обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 02.07.2015г. до
10.04.2016г., за които суми е издадена заповед № 1939/12.04.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд – Варна по предявените
от Д.Х.Н., ЕГН **********,*** срещу В.Р.П., ЕГН **********,*** искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.Ц.Т., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Н., ЕГН **********,*** сумата
от 684, 54 лв. /шестстотин осемдесет и
четири лева и петдесет и четири ст./, представляваща припадаща се част от
продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв., съобразно наследствените
права от наследството на наследодателя С.С., починал
на 12.01.2015г., дължима на основание договор за покупко
– продажба от 13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****,
дело № **/2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 54, 11 лв.
/петдесет и четири лева и единадесет ст./, представляваща обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 02.07.2015г. до
10.04.2016г., за които суми е издадена заповед № 1939/12.04.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд – Варна по предявените
от Д.Х.Н., ЕГН **********,*** срещу С.Ц.Т., ЕГН **********,*** искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.Р.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на В.М.П., ЕГН **********,*** сумата от 228, 18 лв. /двеста двадесет и осем лева и осемнадесет ст./, представляваща
припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18, 04 лв. /осемнадесет лева и четири ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода
от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна по предявените от В.М.П., ЕГН **********,***
срещу В.Р.П., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.Ц.Т., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на В.М.П., ЕГН **********,*** сумата от 228, 18 лв. /двеста двадесет и осем лева и осемнадесет ст./, представляваща
припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18, 04 лв. /осемнадесет лева и четири ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода
от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна по предявените от В.М.П., ЕГН **********,***
срещу В.Р.П., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.Р.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 228, 18 лв. /двеста двадесет и осем лева и осемнадесет ст./, представляваща
припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18, 04 лв. /осемнадесет лева и четири ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода
от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна по предявените от М.Д.М., ЕГН **********,***
срещу В.Р.П., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.Ц.Т., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М., ЕГН **********,*** сумата
от 228, 18 лв. /двеста двадесет и осем
лева и осемнадесет ст./, представляваща припадаща се част от продажна цена,
цялата в размер на 6 845, 41 лв., съобразно наследствените права от
наследството на наследодателя С.С., починал на
12.01.2015г., дължима на основание договор за покупко
– продажба от 13.08.2013г., за който е съставен НА № **, том I, рег. № ****,
дело № **/2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 18, 04 лв.
/осемнадесет лева и четири ст./, представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва за периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за
които суми е издадена заповед № 1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд – Варна по предявените от М.Д.М., ЕГН **********,*** срещу В.Р.П., ЕГН **********,*** искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.Р.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 228, 18 лв. /двеста двадесет и осем лева и осемнадесет ст./, представляваща
припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18, 04 лв. /осемнадесет лева и четири ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода
от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна по предявените от Б.Д.М., ЕГН **********,***
срещу В.Р.П., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.Ц.Т., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 228, 18 лв. /двеста двадесет и осем лева и осемнадесет ст./, представляваща
припадаща се част от продажна цена, цялата в размер на 6 845, 41 лв.,
съобразно наследствените права от наследството на наследодателя С.С., починал на 12.01.2015г., дължима на основание договор
за покупко – продажба от 13.08.2013г., за който е
съставен НА № **, том I, рег. № ****, дело № **/2013г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК –
11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 18, 04 лв. /осемнадесет лева и четири ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода
от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., за които суми е издадена заповед №
1939/12.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. на Районен съд –
Варна по предявените от Б.Д.М., ЕГН **********,***
срещу В.Р.П., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при
участието на Я.Н.,***, в качеството на ТРЕТО
ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищците – Р.К.М.,
ЕГН **********,***, П.М.М., ЕГН **********,***, М.Д.М., ЕГН **********,***, правоприемник на починалия в хода на
процеса Д.Л.М., ЕГН **********, Д.Х.Н., ЕГН
**********,***, В.М.П., ЕГН **********,***,
М.Д.М., ЕГН **********,*** и Б.Д.М., ЕГН **********,*** по
предявените от тях срещу В.Р.П., ЕГН ********** и С.Ц.Т., ЕГН ********** *** искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** и С.Ц.Т., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.К.М., ЕГН **********,***, П.М.М., ЕГН **********,***,
М.Д.М., ЕГН **********,***,
правоприемник на починалия в хода на процеса Д.Л.М., ЕГН **********, Д.Х.Н., ЕГН **********,***, В.М.П., ЕГН **********,***, М.Д.М., ЕГН **********,*** и Б.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 847, 73 лв. /осемстотин четиридесет и седем
лева и седемдесет и три ст./, представляваща сторени съдебно – деловодни
разноски в производството по ч.гр.д. № 4042/2016г. по описа на Районен съд –
Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** и С.Ц.Т., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.К.М., ЕГН **********,*** сумата от 2 052, 27 лв. /две хиляди петдесет и
два лева и дадесет и седем ст./, представляваща
разноски за заплатена в производството по гр.д. № 8416/2016г. на ВРС държавна
такса, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на Р.М., че по молба на
заинтересованата страна може да бъде върната платената в повече на 17.09.2016г.
държавна такса в размер на 28, 36 лв. в производството по гр.д. № 8416/2016г.
на ВРС, на осн. чл. 4, б. „б” от Закона за държавните
такси.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** и С.Ц.Т., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.К.М., ЕГН **********,***, П.М.М., ЕГН **********,***,
М.Д.М., ЕГН **********,***,
правоприемник на починалия в хода на процеса Д.Л.М., ЕГН **********, Д.Х.Н., ЕГН **********,***, В.М.П., ЕГН **********,***, М.Д.М., ЕГН **********,*** и Б.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 805 лв. /осемстотин и пет лева/,
представляваща разноски за платен адвокатски хонорар и такса за издаване на
съдебно удостоверение в производството по гр.д. № 8416/2016г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** и С.Ц.Т., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.К.М., ЕГН **********,*** сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща разноски за платен адвокатски хонорар в производството по
в.гр.д. № 261/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** и С.Ц.Т., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.К.М., ЕГН **********,*** сумата от 1 180 лв. /хиляда сто и осемдесет лева/,
представляваща разноски сторени в производството по гр.д. № 3165/2018г. на ВКС,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** и С.Ц.Т., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.М.П., ЕГН **********,*** сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/,
представляваща разноски за държавна такса в производството по гр.д. № 3165/2018г.
на ВКС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** и С.Ц.Т., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.К.М., ЕГН **********,*** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща разноски сторени в производството по в.гр.д. № 497/2019г. на
ВОС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: