П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 29.04.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12 състав в публично съдебно заседание на двадесет
и девети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
Секретар:
Татяна Асенова
Прокурор:
КИРИЛ ДИМИТРОВ
сложи
за разглеждане докладвано от съдия ТАЛЕВА НЧД
№ 1318 по описа за 2020
година
На именното повикване в 15,00 часа се
явиха:
За Началника на затвора, редовно призован,
се явява ИНСПЕКТОР Р.Д., с днес представено пълномощно, който участва в
съдебното заседание чрез видеоконферентна връзка по скайп.
За СГП редовно уведомена, се явява ПРОКУРОР
КИРИЛ ДИМИТРОВ.
ОСЪДЕНОТО
ЛИЦЕ А.Б.М., редовно призован. Същият се намира в Затвора гр. София,
откъдето се провежда видеоконферентна връзка по скайп.
За осъденото лице се явява АДВОКАТ К.М.
– редовно уведомен по телефона, упълномощен защитник на осъдения М., с
представено по делото пълномощно.
АДВОКАТ М.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР Р.Д.: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ,
като изслуша становището на страните намери, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на осъденото лице:
А.Б.М. – роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН **********.
Самоличността снета по данни на осъдения и проверена по материали,
съдържащи се в затворническото досие, приложено по делото.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото
лице в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си в
процеса. Нямам искания за доказателства. Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ разяснява на осъденото лице
правото му на отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правото ми на
отводи. Нямам искания за отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ разяснява правото на страните на
отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
ИНСПЕКТОР Д.: Нямам искания за отводи.
АДВОКАТ М.: Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на
съдебното следствие.
ИНСПЕКТОР Д.: Нямам искания по реда на
съдебното следствие.
АДВОКАТ М.: Нямам искания по реда на
съдебното следствие.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания по
доказателствата и по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ, като съобрази изразеното от
страните становище по реда на съдебното следствие намери, че са изпълнени
изискванията на чл.271 до чл.275 от НПК и на основание чл.276 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата,
подадена от адвокат М., в качеството му на защитник на лишения от свобода А.Б.М.,
с която се иска М. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“, което изтърпява в момента. Към
молбата е приложено пълномощно от лишения от свобода, с което същият
упълномощава адвокат М. да го представлява и защитава в настоящото
производство. Приложен е и превод от епикриза от извършена спешна коронарна ангеография,
касаеща сърдечно заболяване на лишения от свобода, приложен е и документът на
немски език.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили във връзка с
депозираната молба писмени документи, а именно:
Справка № 120/01.04.2020 г. от
ГД“ИН“, касаеща изтърпяната и оставаща част от наказанието „Лишаване от
свобода“;
Епикриза от коронарна ангиография;
Доклад от инспектор СДВР;
План на присъдата;
Справка № 120/28.04.2020 г. от
ГД“ИН“, касаеща изтърпяната и оставаща част от наказанието „Лишаване от
свобода“ към 29.04.2020 г.;
Затворническо досие на осъденото лице;
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приемат
докладваните писмени доказателства.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на
страните по докладваните и постъпили заедно с молбата и в съответствие с
разпореждането на съдията-докладчик по делото, писмени документи намери, че
същите са относими към предмета на разглеждане по делото, поради което и следва
да бъдат приети като писмени доказателства.
Мотивиран от горното и на основание
чл.283 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото:
Справка № 120/01.04.2020 г. от
ГД“ИН“, касаеща изтърпяната и оставаща част от наказанието „Лишаване от
свобода“;
Епикриза от коронарна ангиография;
Доклад от инспектор СДВР;
План на присъдата;
Справка № 120/28.04.2020 г. от
ГД“ИН“, касаеща изтърпяната и оставаща част от наказанието „Лишаване от
свобода“ към 29.04.2020 г.;
Затворническо досие на осъденото лице;
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
Нямам искания за нови доказателства.
ИНСПЕКТОР Д.: Няма да соча други
доказателства. Нямам искания за нови доказателства.
АДВОКАТ М.: Няма да соча други
доказателства. Нямам доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ: Няма да соча други
доказателства. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като съобрази, че страните нямат
искания за събиране на нови и допълнителни доказателства, намери, че делото е изяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВОКАТ М.: Моля да уважите молбата,
подадена от моя подзащитен, чрез мен за УПО. Считам същата за основателна,
предвид следните съображения:
На първо място видно от представената днес
справка от ГДИН е налице първата формална предпоставка за уважаване на молбата -
моят подзащитен да е изтърпял ½ от наложеното му наказание. Към днешна
дата остатъка, който следва да търпи е 23 дни, а самата присъда, която се търпи
е 5 месеца „лишаване от свобода“, т.е. е много надизпълнена първата формална
предпоставка.
Запознавайки се с материалите по делото,
освен с нарочно изготвения доклад от 24.03.2020 г. от ИСДВР И., така също и със
затворническото досие на осъдения, считам че са налице доказателства, от които
да се направи законосъобразен извод, че е налице и материално-правната
предпоставка – осъденото лице с поведението си да е показало положителна
промяна, с оглед уважаване на молбата. Тези доказателства са следните:
На първо място в изготвения доклад от
24.03.2020 г. е констатирана добра адаптация и безпроблемен процес на
самата адаптация, констатирано е, че М. е ненаказван и е дадено заключение за
безспорно добро поведение. В този доклад в заключителната му част е налице
отрицателно становище по отношение на молбата на УПО, с оглед „недостатъчни
доказателства за поправяне, с оглед малкият период, през който М. е търпял наказание
„Лишаване от свобода“.“ Сам по себе си считам такъв извод за необоснован,
доколкото същият не почива на реални доказателства и въз основа на такъв извод
следва, че всяко лице с ниска присъда, би следвало да получи отрицателно
становище, поради обстоятелството, че е недостатъчен срок, в който може да се
работи с осъденото лице.
От друга страна в затворническото досие
е налице експресно психологическо заключение от инспектор психолог В.С.и доколкото
същото не е номерирано, не мога да цитирам точната страница, но в същото е прието,
че осъденият М. показва увереност и упоритост, пак е констатирано, че процесът
на адаптация протича безпроблемно, същия не е допускал нарушения при престоя си
в местата за лишаване от свобода. Считам, че важното в това психологическо заключение
е обстоятелството, че същият е с добри ресурси за ресоциализация, която е една от
предпоставките за уважаване на молба за УПО. Този извод е направен въз основа на
трудовата заетост на М. във Виена, като в доклада е приета като стабилна такава
и семейната подкрепа, която е констатирана.
Освен това следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че още през 2017 година е депозирана молба от името на
осъдения, така наложеното наказание на СРС за бъде изтърпяно в Република Австрия,
с оглед наличие на постоянен адрес на осъдения, който е бил наличен и по делото
на СРС, видно от представения съдебен акт, а именно - протоколът за одобряване
на споразумението, вътре е вписан именно този адрес на осъдения. Безспорно по
делото са налице и писмени доказателства, удостоверяващи здравословното състояние
на осъденото лице, което обстоятелство също е релевантно за настоящото производство,
а именно: М. е пенсионер по болест, същият е инсулино зависим, приема инсулин в
местата за лишаване от свобода. Същият е претърпял и операция с поставяне на три
стенда, като това здравословно състояние считам, че го поставя в риск и с оглед
ЕКЗПЧ, погледнато и в светлината на днешното извънредно положение във връзка с
пандемията от „Ковид 19“, като безспорно считам, че моят подзащитен е поставен
в риск по чл.3 от ЕКЗПЧ. С оглед заболяванията му, ако същият бидейки задържан в
местата за лишаване от свобода се зарази с „Ковид 19“, тези заболявания са от категорията
на придружаващи, които допринасят за летален край, с оглед ноторно известните
ни ежедневните новини за починалите в Република България. Считам, че с оглед малкият остатък няма никаква
законова пречка да се даде възможност на осъдения да се прибере при своето семейство,
където да не бъде подлаган на такъв риск. Още повече, че единственото
отрицателно становище в изготвения доклад от ИСДВР И. е обстоятелството, че същият
е приел, че е налице висок риск за обществото. Само, че по делото нито в
досието, нито в изготвения доклад има конкретни
обективни данни и доказателства, въз основа, на които е направен такъв извод за
висок риск за обществото, имайки предвид, че престъплението, за което е осъден
е леко престъпление по смисъла на НК. От едно дълго време осъденият живее в Република
Австрия, т. е. считам, че не е налице обективно такава опасност за обществото,
каквато се цитира в доклада.
Моля да уважите молбата на А.М., като
постановите УПО за остатъка от 23 дни.
ОСЪДЕНИЯТ (в лична защита): Нямам какво
да добавя към казаното от защитника ми.
ИНСПЕКТОР Д.: Становището на началника
на затвора София е, че е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК,
а именно, че лишеният от свобода е изтърпял повече от ½ от наложеното му
наказание.
На следващо място считаме, че не е
налице втората кумулативна предпоставка
по чл.70 от НК вр. чл.439 от НПК за поправяне на лицето в рамките на
престоя му в пенитенциарното заведение. Намирам, че другите предпоставки не са
налице, тъй като оценката на риска от вреди е с непроменени първоначални
стойности, рискът за обществото е висок, с оглед съдебното минало на осъдения, което
навежда на извод, че целите на наказанието не са постигнати, с оглед на специалната
превенция.
Считам, че във връзка с казаното от
защитника му, действително неговото престъпление, за което е в затвора е от
категорията „леките престъпления“, но при тях рискът за обществото е висок, тъй
като всеки от нас много добре знае какъв е рискът за общество, когато се
управлява МПС след употреба на алкохол.
Становището на началника на затвора е
отрицателно по отношение на молбата на лишения от свобода М. за УПО.
ПРОКУРОРЪТ: При преценката за наличието
на първата формална предпоставка съдът действа съобразно принципа на легалитета,
на законосъобразността, той само изследва дали е налице или не е релевантния
срок. В случая безспорно е налице този факт, който чл.70 от НК изисква. А.М. е
изтърпял около 4/5 от наказанието си към днешна дата.
При преценката за наличие на втората
неформална предпоставка по чл.70 от НК, съдът действа съобразно принципа на
опортюнитет, тук той има право да тълкува релевираните факти. В случая по
целесъобразност, по наше мнение следва да
се приеме, че тази предпоставка не е налице, не са постигнати целите на
специалната превенция, тъй като не е имало много време за това, тъй като
наказанието е само 5 месеца „лишаване от свобода“ за шофиране в пияно
състояние, което всички знаем до какви последици може да доведе и каква е
неговата обществена и неговата фактическа опасност, да шофираш с над 1,2
промила алкохол в кръвта.
Не мога да споделя вижданията на
защитата, че влошеното здравословно състояние на А.М. е някакъв вид мотив съдът
да пусне същия на свобода при УПО. Моля да отбележите служебно, че и двете
много сериозни заболявания, от които М. страда – дългогодишен диабет и тежко
сърдечно заболяване изключват всякаква употреба на алкохол. В случая и самият
затворник не се е грижил за собственото си здраве, като в началото на месец
август 2016 г. е шофирал лекия си автомобил „Рено“ с 1,59 промила. Дори само
този факт считам, че не подкрепя, а напротив опровергава вижданията на защитата.
На последно място ще отбележа, че е
доказано, че затворникът живее със семейството си във Виена, Австрия, а не в
София и не е възможно да му бъде наложена пробационна мярка, тъй като ако съдът
го пусне ще отиде в Австрия, тъй като не живее в София и няма да живее, а ще се
върне във Виена.
Моля да отхвърлите молбата за УПО.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Ако може да ме пуснете. Съжалявам
за постъпката си. Имам сърдечни проблеми и диабет, ако решите да ме пуснете, ще
Ви бъда благодарен, но както кажете.
Вече не консумирам алкохол, лекарите не
ми дават.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на
страните, запозна се с приложените по делото материали и след съвещание, намери
следното:
Осъденото
лице А.Б.М. към настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца, наложено му с
определение, с което е одобрено споразумение по НОХД №20888/2016 г.
по описа на СРС, влязло в сила на
09.03.2017 г. От така наложеното наказание „лишаване от свобода“, към
днешна дата осъденият е изтърпял фактически 4 месеца и 7 дни, от които 1 месец
и 22 дни са зачетени от предварителен арест, като има остатък за изтърпяване в
размер 23 дни лишаване от свобода.
От приложените по делото доказателства –
затворническото досие, становището на началника на затвора, доклад от инспектор
СДВР, е видно, че същият има примерно поведение и няма допуснати нарушения, но
не е награждаван. Осъденото лице не е полагало труд през време на изтърпяване
на наказанието. Същият е пенсионер по болест, поради прекаран инфаркт през 2019 г.
и наличието на диабет. Оценката на риска от рецидив не е посочена в конкретни
стойности. Според становищата на затворническата администрация, посредством
изпълнението на наказанието до момента, не е постигната специалната превенция,
което обстоятелство е отдадено на краткото време, в което осъденият е престоял
в пенитенциарното заведение – М. е постъпил в затвора на 14.02.2020 г.
Сочи се, че рискът от рецидив е висок, без да са посочени конкретни стойности,
които да го онагледят. В доклада на инспектор СДВР, от една страна се излагат
твърдения, че осъденият безспорно има добро поведение – не участва в конфликти,
няма данни да участва в незаконни сделки с другите лишени от свобода, не се
стреми да се облагодетелства от незаконни източници, няма данни да е
употребявал алкохол или психоактивни вещества, но от друга страна се излага, че
няма достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание предвид краткия
престой на лишения от свобода в затвора, както и че корекционната работа с него
трябва да продължи.
От така обсъдените доказателства се
установява, че А.М. търпи наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца. От
срока на това наказание, е приспаднато времето от 1 месец и 22 дни, в което М.
е бил задържан в Република Австрия до фактическото му предаване на българските
власти за изтърпяване на посоченото вече наказание.
От 14.02.2020 г., когато лишеният
от свобода е бил преведен в затвора, до сега са изминали 2 месеца и половина,
като има остатък за изтърпяване от 23 дни. Видно от справката за съдимост на
осъдения, същият е многократно осъждан, но това е първото му ефективно
наказание.
По делото се съдържат данни за влошено
здравословно състояние на лишения от свобода – прекаран през 2019 г.
инфаркт и инсулинозависим диабет. Налице са и данни, че преди М. да бъде
задържан за изпълнение на настоящето наказание, същият е бил трудово ангажиран
в Република Австрия, където живее със семейството си. Сочи се още в доклада, че
поради влошеното му здравословно състояние, осъденият е преустановил употребата
на алкохол, която е в основата на криминалното му поведение – М. е осъждан
предимно за управление на МПС след употреба на алкохол. Като се има предвид
минималния остатък от наказанието „лишаване от свобода“ към днешна дата – 23
дни, съдът намира, че това време е крайно недостатъчно, за да бъде очаквано
постигането на някакви завидни резултати от продължаващата корекционна работа с
осъдения и постигането на личната превенция.
Едновременно с това, имайки предвид
доброто му поведение в пенитенциарното заведение до сега, трудовата му
ангажираност в чужбина, влошеното му здравословно състояние, поради което
осъденият е преустановил употребата на алкохол, която е в основата на
противоправното му поведение, този съдебен състав счита, че целите на
наказанието са постигнати посредством изтърпяната част от наказанието „лишаване
от свобода“ и са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.
От събраните доказателства според съда
се установява, че към момента са налични и двете материалноправни предпоставки,
предвидени в чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденият е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание и е дал доказателства за своето
поправяне. С оглед малкия остатък от неизтърпяно наказание, съдът намира, че е
абсолютно безпредметно налагането на пробационна мярка във време на
изпитателния срок, тъй като, за да бъде започнато изпълнението на евентуално
определена пробационна мярка е необходимо технологично време, в което вече ще е изтекъл определения от съда
изпитателен срок.
Предвид изложеното и на основание чл.
70, ал. 1, т.1 и ал. 6 НК и чл. 440, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно осъдения А.Б.М. с ЕГН-**********, от
изтърпяване на останалата му част от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на 5 месеца, наложено му с определение, с което е одобрено споразумение по НОХД №20888/2016г.
по описа на СРС, влязло в сила на
09.03.2017г.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 70, ал. 6 от НК изпитателен срок в размер на неизтърпяната
част от наказанието, считано от влизане в сила на настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на
глава ХХІІ от НПК.
Препис
от определението да се изпрати на Затвора –
гр.София
за сведение и изпълнение, след влизането му в сила.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: