Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София,
26.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и
трети май, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Ек.Тодорова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 679 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.
С Решение №
20235721/27.10.2020г. по гр.д. № 75089 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 76-ти състав Главна
Дирекция „П.б.и з.на н.” при МВР с адрес: гр. София, ул. „*****и адрес за призоваване: гр. София,
ул. „*****е осъдено да заплати на В.Л.Ч.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. В.П.,***, офис 12 на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 2013,96лв., ведно със законната лихва от 23.12.2019г. до
13.03.2020г. и от 08.04.2020г. до изплащането й, представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от
23.11.2016г. до 22.12.2019г.; сумата от
266,82лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата изчислен за всеки отчетен период за периода 22.11.2016г. до
19.12.2019г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 500лв. съдебни
разноски, като Главна Дирекция „П.б.и з.на
н.” при МВР е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 336,56лв., представляващи дължима държавна такса и възнаграждение
на вещо лице.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 25169456/18.11.2020г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете Главна
Дирекция „П.б.и з.на н.” при МВР в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон. Посочило е, че няма празнота в уредбата, която
да може да се запълни с разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Приложими били
разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. , Заповеди на министъра №
8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г, а не Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Нямало празнота в
закона за изплащането на нощния труд, защото той бил регламентиран в издадени
заповеди на министъра на вътрешните. Наредбата от 29.07.2016г. не предвиждала
преобразуване на нощни часове в дневни с коефициент. НСОРЗ била приложима само
за правоотношения , уредени от КТ, но не и от служебни правоотношения. ЗМВР бил
специален закон и дерогирал приложението на общия закон. Отразеният в
счетоводната експертиза труд не бил извънреден, той бил изчислен сумарно при
полагане на нощен труд от по 8 часа и отчетен след прилагане на чл. 9 от НСОРЗ.
Претендирало е разноски, оспорил е поради прекомерност
претенцията на въззиваемия за разноски.
Възвиваемият ищец В.Л.Ч., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Установено било че работил при въззивника по служебно правоотношение
и полагал нощен труд на 24- часови смени , от които 8 часа нощен труд, за
процесния период общо 1178часа бил нощен
труд, той следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 тоест приравняването водело
до 2023 часа и така извънреден незаплатен труд бил 199 часа. В случая имало
празнота в законодателството и следвало
да се приложат разпоредбите на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Разпоредбите чл. 187 от ЗМВР и Наредбите №
8121з-776/29.07.2016г. , Наредба № 8121з-4072014г., тези от 2016г. и от 2019г.
не уреждали заплащането на извънредния труд
по начин съответстващ на чл. 31, ал.2 от Наредбата от 2014г. и тази
празнота следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, като
общо правило. Претендирал е разноски, като е посочил че исковете са два и
възражението за прекомерност на претендираните разноски за възнаграждение на
адвокат било неоснователно.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2033708/23.12.2019г. на В.Л.Ч.,
ЕГН ********** срещу Главна Дирекция „П.б.и
з.на н.” при МВР, с която е поискал от съда да осъди ответника на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 187, ал.1т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 2013,96лв. /първоначално предявен за
1790лв., увеличен по размер на 17.09.2020г./, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането
им , представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 23.11.2016г. до 22.12.2019г. получен
при преизчисление на положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143; сумата от 266,82лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата изчислен за всеки отчетен период за
периода до 19.12.2019г. Навел е твърдения, че работи при ответника по служебно
правоотношение и е държавен служител, работното му време било на смени,
изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен труд.
Разпоредбата на чл. 187 от ЗВМР и тези на Наредбите на министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето на
работното време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен
труд от 22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл.
31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за
положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби обаче тази
разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота, която следвало да се
запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За процесният период работел
на смени от по 24 часа. Така бил положил извънреден труд, който не му бил
платен, стойността му била в размер на главницата. Ответникът изпаднал в забава
на плащането на главницата, същият следвало да се плати в края на съответното
тримесечие, за който е положен при утвърденото сумарно отчитане на работното време
на тримесечие. Претендирал е разноски.
Ответникът Главна
Дирекция „П.б.и з.на н.” при МВР в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително през
процесния период между страните съществувало служебно правоотношение, по което
ищецът работел на 24-часови смени, от
които 8 часа нощен труд – от 22,00ч. до 06,00ч. Не дължал плащане на процесните
суми като възнаграждение за положен извънреден труд. Приложимите разпоредби на
ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на
Министъра на вътрешните работи не
допускали възможност за такова преизчисление, това били специални нормативни
актове и те дерогирали приложението КТ,
ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени
предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР
нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало разлика в
продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не била по
трудови норми. Правното положение на служители по ЗМВР не
било неравностойно спрямо това на работещи по
КТ и ЗДСл., защото законодателят бил предвидил допълнителни материални
блага за тях – допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен размер
на платен годишен отпуск; обезщетения при прекратяване на правоотношението в
увеличен размер; пенсиониране при условия на І-ва категория труд;
по-благоприятен режим на плащане на извънреден труд; безплатна храна; определен размер на обезщетения при трудова
злополука, безплатно пътуване с градски транспорт при изпълнение на служебните
задължения. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Претендирал е разноски. Оспорил е
поради прекомерност претенцията за разноски на ищеца.
Приети са неоспорени от страните Заповеди от
28.10.2014г. и от 23.11.2017г. на
Министъра на вътрешните работи, с които е наредено допълнително възнаграждение
за нощен труд да се изплаща в размер на 0,25лв. на час което да се изплаща
заедно с възнаграждението за съответния
месец.
Приети са неоспорени от страните справка и служебни
бележки, издадени от ответника, съгласно
които за процесния период ищецът изпълняващ длъжността „ инспектор ІІІ-та
степен” в група „Експертизи и изследване
на пожарите” в отдел „Превантивна и контролна дейност” към Столична дирекция
„ПБЗН” при ГДПБЗН-МВР за периода от
09.10.2015г. до 31.12.2019г и е работил на 24-часови смени.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е
посочило, че ищецът бил с основно трудово възнаграждение при ответника от
1012лв. до 31.12.2017г.; 1042лв. от 01.01.2018г. до 01.03.2018г-; 1123лв. за
периода от 01.03.2018г. до 31.12.2018г. и 1235лв. за периода от 01.01.2019г. до
29.10.2019г. Посочило е, че през процесни период ищецът е полагал нощен труд,
като е работил на смени от по 24 часа при 5 дневна работна седмица по 8 часа на ден и сумирано работно време, отчитано на три месеца, като е полагал
нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., за нощният труд му било плащано допълнително
възнаграждение от по 0,25лв. за всеки час нощен труд. За периода ищецът отработил 223 смени, през които 1778 часа били нощен труд в периода от
22,00ч. до 06,00ч. При прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на
нощния труд към дневен тези часове били 2032 часа и така положеният извънреден
труд бил 254 часа, които не били
платени от ответника. При съобразяване на увеличението на възнаграждението за
извънредния труд с 50%, то за тези извънредни часове дължимо възнаграждение
било 2013,96лв. и нямало данни да е платено от ответника на
ищеца. Лихвата за забава за плащането на тази сума, изчислена от 01-во
число на месеца следващ съответното тримесечие била 266,82лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179,
ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР (
обн. ДВ, бр. 53/2014г.) в приложимите им
за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за
извънреден труд, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., както и за
изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна
степен, за специфични условия на труд, за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения
в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на
труд през нощта, условията и редът
за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните
работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл.
187 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53/2014г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за
работещи на 8 часови , 12 часови , 24 часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия
и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се
заплаща с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.)
положеният извънреден труд се плаща
съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд
в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при
сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия
отчетен период се умножава по 0,143
и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда,
посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително възнаграждение
за нощния труд. Тази Наредба от
2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г.
Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е
обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2016г.), като уредбата на
извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от
2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена
с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по
дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г.
Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла
сила от 14.08.2018г. Приета е и
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла
сила на 04.10.2019г. , с която е
отменена Наредбата от 2018г. Двете Наредби – от 2018г. и от 2019г. са с
идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч.
до 06,00ч. , за който съгласно чл. 9 се дължи
допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Приложими в случая са
и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от 2014г. и от
2017г. . сочещи размер на допълнителното
възнаграждение за нощен труд от по 0,25лв. на час, за които по делото не
се спори, че са издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната
експертиза.
Така приеманите
и отменяни Наредби при съобразяване на разпоредбата на чл. 195 от АПК и
характера на нормативните актове обосновават извод, че за процесния период до
13.08.2018г. приложима е Наредбата от 2016г., която няма уредба за нощния труд, но
препраща към ЗМВР в частта за плащането на извънредния труд. За процесния
период от 14.08.2018г. до 31.12.2019г.
приложими са отделно и Наредбата от 2018г.
и Наредбата от 2019г. , сочещи
че за нощният труд се заплаща допълнително възнаграждение от по 0,25лв. на час. Нито една от тези Наредби не съдържа
правна уредба на положен нощен труд над нормата за същия и за преизчисление на
нощен труд към дневен такъв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона
за държавния служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация в приложимата за случая редакция допълнителното възнаграждение за всеки
отработен нощен час или част от него
(след 22,00ч. до 06,00ч.) е до 0,25лв; а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна
заплата.
ЗМВР е
специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в специалния
закон случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния
служител и Кодекса на труда. Тези закони
уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при празнота в специалния закон
субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и
в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от
ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична
законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери
разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата за заплатите на
служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения за същото.
Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен нощен на държавни
служители в МВР е изрично уредено от законодателя с чл. 179 от ЗМВР. Характер
на правоотношенията, които уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата
на държавните служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не
следва да са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При
така възприето съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на
допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на чл. 67 от
ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.. (В
този смисъл Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144 по описа за 2018г. на
ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния
случай по делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че през процесния период ищецът е работел като държавен служител при
ответника на длъжността „ инспектор
ІІІ-та степен” в група „Експретизи и
изследване на пожарите” в отдел „Превантивна и контролна дейност” към Столична
дирекция „ПБЗН” при ГДПБЗН-МВР , работното му време било на смени с непрекъснат
характер на смени по 24-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време
на тримесечие.
По делото е установено от заключението по счетоводната
експертиза, че ищецът е работил през
процесния период 223 смени, през
които 1778 часа нощен труд в
периода от 22,00ч. до 06,00ч. , който е бил заплащан допълнително в размер от по 0,25лв. на час, не е бил преобразуван в дневен труд, ако е бил преобразуван в такъв с коефициент
от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен тези часове, то положен
труд е общо 2032 часа и така положеният извънреден
труд е 254 часа, за който с
увеличението на възнаграждението за извънредния труд от 50%, се дължи 2013,96лв.,
лихвата за забава за плащането на тази сума, изчислена от 01-во число на месеца
следващ съответното тримесечие била 266,82лв.
Съдът изцяло кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза като
вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства, неоспорено от страните. Изводите на вещото лице са направени при
съобразяване на чл. 9 от НСОРЗ, тоест при коефициент е 1,423 за преобразуване
на нощния труд в дневен.
Съдът приема, че приложение в случая следва да
намерят разпоредбата на чл. 9 и чл. 18 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно които при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място , като броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време. Съдът приема тази разпоредба за приложима по
съображения изложени по-горе и поради липса на специална уредба в ЗМВР и посочените
по-горе приложими за случая Наредби от 2016г., 2018г. и 2019г. Уреждането на
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер от по 0,25лв. на час с
Наредбите от 2018г. и 2019г. и Заповедите на Министъра на вътрешните работи не
преодоляват празнотата в законодателството в частта за положения извънреден
труд и неравностойното положение на работещите в МВР и работещите по трудово
правоотношение с други работодатели. Законодателната
уредба при трудовите правоотношения – чл. 261 и сл. от КТ, чл. 7 и чл. 8 от
НСОРЗ предопределят за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите да се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от вида на трудовия договор и от начина на отчитане на работното време
(подневно или сумирано), независимо и от системата на заплащане на труда и от
вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само
нощна). Без значение е, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове
се превръщат в дневни. Посочената в чл. 9 от НСОРЗ методологията е само с оглед установения по законодателен
път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Разпоредбите на чл. 7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ се прилагат
едновременно. Така при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Положеният
нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението
се изразява от една страна в с трансформиране на нощния труд в дневен със
съответния коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
работното време /подневно или сумирано/ по чл. 9 от НСОРЗ и от друга страна -
със заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение по чл. 8 НСОРЗ. Този подход на законодателя
за това допълнително заплащане на нощния труд е оправдан с оглед на по-големия разход на умствена и физическа
енергия при престиране на работна сила в необичайно за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, /В
този смисъл Решение№ 14/27.03.2012г. по гр.д. № 405/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Положеният нощен труд се отчита и се
заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо
място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването
се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумирано/ - виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение
към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. В подкрепа на извода на съда е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР съгласно която, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със
специална закрила по КТ. При така възприето и като съобрази , че за процесния период няма
правило за отчитане на нощния труд в ЗМВР
и в Наредбите издадени по чл.
187, ал.9 от ЗМВР, то съдът приема, че при сумирано отчитане на работното време
на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се
прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни,
установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме обратното би
означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от
служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, независимо от
идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна сила,
тоест би означавало, неравностойното им
третиране, което е в противоречие с принципа, закрепен в чл.
6 от Конституцията на Република България
. В подкрепа на извода на съда е и законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от
ДВ, бр. 60 от 2020г., с което е отстранена празнотата в
законодателството и е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.
Следва да се
посочи че постановеното Решение от
24.02.2022г. на Съда по преюдициално запитване по дело С-262/2020г. не
обосновава обратен извод. Това е така, защото по делото не е установено за
полагания нощен труд да има приложени други мерки на з.на служителите под
формата на продължителност на работно време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на нощния
труд при съобразяване и на естеството на нощния труд – трудност и стрес на
поставените задачи за изпълнение през нощта. Пожарникарите и полицаите по
правило през нощта извършват задачи, които могат да са основание за въвеждане
на специфични условия за организация на работа, включително и намаляване на
продължителността на нощния труд спрямо дневния, защото това би гарантирало з.на
здравето и на безопасността им, но това не е единствено възможна и подходяща
мярка. Мерките не следва да са единствено насочени към продължителността на
времето, но и към компенсациите за нощния труд под формата на възнаграждение,
обезщетение, придобивки и т.н. Няма основание работещите по трудово
правоотношение и по служебно правоотношение да се третират различно на
основание на характера на правоотношението. Сходството на полагания труд в
случая не предпоставя различно третиране.
Не е установено по делото обективен и разумен критерий за разликата в
третирането на полагащите нощен труд по трудово правоотношение и тези по
служебно правоотношение. Разликата в допустимата продължителност на работните
часове – нощен труд по служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово
правоотношение /7 часа/ не отразява допустима от закона цел, която да
е годна да обоснове разлика в третирането. При недоказаност на обективен и
разумен критерий за разликата в третирането прави същото несъвместимо с правото
на ЕС и води до необходимост на националния съд да тълкува националното право във възможно
най-голяма степен за постигане на разрешение, съответстващо в най-голяма степен
на съответната разпоредба от първичното право.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че коефициента от 1,143 по чл. 9 от НСОРЗ не бил
приложим в случая. Вещото лице е определило същия при условията на чл. 9, ал.2
от НСОРЗ. Тази разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал.1 за работа при
трудови норми, за брой нощни часове към брой дневни часове, поради което и
обосноваване на оплакванията на въззивника с разпоредбата на чл. 9, ал.1 от
НСОРЗ съдът приема за неоснователни. При така възприето и по съображения
изложени по-горе за приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от
НСОРЗ, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника за плащане на сумата от
2013,96лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за процесния период.
С възизвната
жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд за
изпадането в забава и за размер на обезщетението за забава, при обосноваване на
тези изводи районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма
поради което и при съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК то съдът приема
за правилно решението на СРС в частта, в която е уважил исковете за лихва за
забава за сумата от 266,82лв.
При така
възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част следва да се
потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски
следва да се поставят в тежест на въззивника
и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 671лв. съдебни разноски за възнаграждение
за адвокат в производство пред СГС. Възражението за прекомерност е основателно
за горницата над 691 лв. до предявен размер от 750 лв. В случая предявените
искове са два и за всеки се дължи отделно възнаграждение, но сложността на
делото пред СГС е ниска и не предпоставя присъждане на разноски за
възнаграждение минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20235721/27.10.2020г. по гр.д. № 75089 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 76-ти състав
в обжалваната част.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „П.б.и з.на н.” при МВР с адрес: гр. София, ул. „*****и адрес за призоваване: гр. София,
ул. „*****да заплати на В.Л.Ч., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. В.П.,***, офис 12 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
691 лв. /шестстотин деветдесет и един лева/ представляващи съдебни разноски
за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.