Присъда по дело №363/2017 на Районен съд - Пловдив

НОХД 363/2017г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

МОТИВИ :

        

Срещу подсъдимата М.С.С.М., ЕГН **********, родена на *** ***, български гражданин, ***, адрес с. Б. , ОБЛ. П., ул. „Х. А. “, № **, омъжена, образование - висше, безработна, неосъждана е повдигнато обвинение в това , че за времето от неустановена дата през м. октомври 2011г. до 25.09.2014г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Н.П. *** и с това й е причинила имотна вреда в особено големи размери - 660 050 (Шестстотин и шейсет хиляди и петдесет) лева и така извършеното представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес е предявен граждански иск от страна на Н.П.Б., чрез поверениците й -***. А. и ***. Ю. за причинени имуществени вреди в размер на 660 050 (шестстотин и шейсет хиляди и петдесет) лева , ведно със законната лихва върху тази сума , считана от 25.09.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените от нея разноски по упълномощаване на повереник.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимата М. за виновна извършване на деянието, за което е дадена на Съд, като й  наложи наказание „ лишаване от свобода ”, чийто размер да бъде ориентиран  около максималния, предвиден в текста на чл.211 от НК, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим , както и да й бъдат възложени в тежест направените по делото разноски. По отношение на предявения от Б. граждански иск , държавният обвинител намира същия за доказан по основание и размер , поради което предлага на Съда да го уважи изцяло. Повереникът на пострадалото дружество „К. - В. П. “ ЕООД - ***. З.  – предлага на настоящия Съд да уважи изцяло така предявения граждански като доказан по основание и размер.

Гражданският ищец и частен обвинител Б. , чрез повереника си – ***. Ю. моли Съда да уважи изцяло предявения срещу подсъдимата М. граждански за претърпени имуществени вреди, тъй като счита , че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Що се касае до вида  и размера на наказанието , което би следвало да й бъде наложено, ***. Ю. не се ангажира с конкретни размери и режими , като предлага по отношение на подсъдимита да бъде постановена осъдителна присъда.

Подсъдимата С.М., както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза не се признава за виновна в извършването на престъплението, за което е дадена на съд, като същевременно дава пълни и подробни обяснения, сочещи на различна от изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.  Чрез защитниците  си – ***. Г. К. и Г.В. – моли Съда да я признае за невиновна и оправдае по това обвинение, тъй като същото е недоказано по несъмнен начин.  ***. в. намира , че на база така събраните по делото устни и писмени доказателства могат да се направят множество разнопосочни изводи, което се явява пречка за постановяване на осъдителна присъда. ***. К. изказва същото становище, тъй като счита , че множеството противоречия в устните и писмените доказателства и най-вече в изготвената и приета по делото СЧЕ, не могат да обосноват категоричен извод за виновно поведение от страна на неговата подзащитна.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:

Свидетелката Н.Б. , съпругът й К.Б. и синът й И.Б. работели в строителния бранш, като до лятото на 2014 г.  Б. била собственик и управител на «Пълдинстрой 2007» ЕООД, след което прехвърлила дяловете си на сина си - св. И.Б. и се оттеглила от управлението на дружеството. Предвид семейната ангажираност в строителството, посредством «Пълдин 2007» ООД през 2009 г. построили жилищна кооперация в гр. Пловдив, ул. «А. К. » № 17, където на последния етаж обособили помещение като фирмен офис.

През месец юли 2011 г. в посочената сграда, като наематели се нанесли сем. М. , в ап. 12, ет. 4, точно под офиса на „Пълдинстрой 2007“ЕООД, като по този начин Б. се запознала с подсъдимата С.С.М., като конкретен повод за това бил належащ ремонт на терасата на апартамента, в който се били нанесли М. , като св. Б. имала разрешение от собственика на имота В. М.  за достъп до имота е цел ремонт.

Според обясненията на подсъдимата, действително през посочения период започнало тяхното запознанство с наемането на жилище от нейна страна на посочения по- горе адрес. При запознанството им Б.  се представила като управител на фирмата - строител и обяснила, че има сериозен проблем с теч по тераса на подсъдимата, която от своя страна се съгласила да се започне този ремонт. Ремонтът продължил около 2,5 месеца, като свидетелката често идвала да наблюдава как вървят ремонтните дейности на терасата.През това време Б. изразила учудването си, че хора на такава възраст живеят под наем, при което Подсъдимата й разказала , че вследствие различни несполуки към настоящия момент е на път загуби цялото си имущество. М. разказала, че е искали да реализираме бизнес идея с известна дизайнерка в И. , но до реализация не се стигнало, поради сключването на различни неизгодни договори за заем с небанкови институции. Самата Б. от своя страна споделила, че също има кредити, които обслужва. Според обясненията на подсъдимата, през целия период на тяхното познанство, свидетелката давала вид , че е в затруднено положение, поради което самата М. нееднократно и услужвала с различни суми в това число и за лизингови вноски за автомобил. Относно малка част от сочената в обвинителния акт сума, а именно 2500 лв., подсъдимата твърди , че свидетелката М.  Б. се явила като посредник между нея и Б. при връщането на тази сума на подсъдимата , тъй като М. я била предоставила на Б. в един предходен момент. Съдът не дава вяра на обясненията й в тази им част, тъй като същите не намират каквато и да била доказателствена подкрепа в материалите по делото. Липсва следа относно основанието на което М. е заела пари на Б., а и в показанията си св. М.  Б. потвърждава , че действително е била помолена от частния обвинител посочената сума да бъде предадена на жена , която ще дойде да ги вземе. Св. Б. не знаела кой точно трябва да се появи, докато една вечер я потърсила жена с дълга коса и тъмни очила, на която свидетелката предала парите без да разбере как се казва, но предварително изготвила разписка за получаването на тази сума, която била подписана от предполагаемата М.. Самата подсъдима потвърждава , че е получила сумата от посочения свидетел, но от материалите по делото не може да се направи категоричен извод чии са били парите и за какво ги е получила подсъдимата.

Отново в обясненията си подсъдимата твърди и за второ предоставяне на средства в размер на 1000 лв. на св. Б., която от своя страна след като се била решила да се издължи, ги била оставила в магазин на партера на жилищната кооперация на ул. «А. К. » № 17, отново с указания да бъдат предадени на М.. И в този случай липсват каквито и да били доказателства за получаването и съответно погасяването на този заем , а и от самата подсъдима не се посочва на какво основание парите са били дадени на Б..

Относно горните обстоятелства , дъщерята на подсъдимата – св. Д.М. заявява , че св. Б. и подсъдимата след запознанството си често споделяли , че и двете имат понякога финансови проблеми, докато един ден станало въпрос за лизингови вноски за автомобил на сина на частния обвинител, като при това подсъдимата без да иска повече уточнения предложила да й услужи с 2000лв. Според св. Д.М. сумата била предадена в квартирата на подсъдимата в копюри от по 100лв. и на което предаване свидетелката присъствала лично. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел в тази им част , тъй като и подсъдимата и св. Б. , макар и на различни основания сочат единодушно на сумата от 2500лв, а не както твърди Д. М. – 2000лв., поради което тези показания следва да се разглеждат единствено като дадени от лице , заинтересовано от развоя на воденото срещу нейната майка наказателно преследване. Д.М. потвърждава също така , че това не е бил единствения случай при който майка й е давала на ръка на св. Б. различни суми,  а и самата тя била присъствала на всяка една от срещите. Тези нейни твърдения също не намират подкрепа в останалия доказателствен материал и остават изолирани от цялата фактическа обстановка , тъй като липсват писмени следи за тези заеми, а и на посочените срещи не са присъствали лица различни от подсъдимата , св. М. и св. Б.. Подсъдимата изказва също така и предположение, че нуждите от средства са се появили при Б. вследствие проблеми, свързани с големия й син.

Според залегналото в обвинителния акт подс. М. още при запознанството си със св. Б. преценила, че същата е доверчива и наивна по характер, както и че разполага с големи парични суми, поради което решила да я въведе в заблуждение, с цел по този начин да си набави имотна облага. В показанията си свидетелката е категорична , че  през м. октомври 2011г. М. я посетила офиса на фирмата и й разказала , тъй като имала моден бизнес в И. , а в гр. С. имала съдружничка на име А., която преимуществено живеела в И.  и нейната дъщеря била омъжена за и. . Обяснила също така , че била закупила стока - дрехи, и тази стока се намирала в складовете на 15 италиански фирми, с които е работела и с кредитите от двете къщи е наела магазин в С.,***«Витошка», като била заплатила предварителен едногодишен наем Отново според показанията на Б., М. била получила обаждане, от което разбрала, че италианските фирми разпродават нейната стока, за която тя щяла да си получи парите, но предварително следвало да  наеме  адвокат, който да движел нещата в И. , като под този претекст на няколко пъти била поискали суми от  по 200 – 300 лева. В един момент М. й била съобщила , че дължимата й сума вече не била 56 000 лева, а към 80 000 лева, а при всеки такъв разговор молела св. Б. да й дава суми от порядъка на 1000-2000 лева. Когато сумата вече надхвърлила 14 000 лева, свидетелката я била помолила да й подпише запис на заповед за тази сума, но подсъдимата отказала.

В обвинителния акт се сочи , че в периода, в който св. Б. се запознала с подсъдимата, управляваното от нея дружество започнало строителството на кооперация в гр. Пловдив, ул. «А. Страшимиров» № ЗА. Св. Б. получавала пари за апартаменти на зелено и имала възможност да дава редовно исканите от М. средства. На тази база Б., била продължила почти ежедневно да дава средства на подсъдимата, като не може да конкретизира дори приблизителния техен размер, а за самите пари между двете не бил съставян какъвто и да бил документ, сочещ на наличието на някакво задължение от страна на М. към свидетелката. През месец април 2012 г. М. й била казала, че сумата , която следвало да получи вече била надхвърлила 200000 лева. Тези изявления на подсъдимата , според Б. станали достояние единствено и само на тях двете, като трето лице никога не е присъствало на тях. Впоследствие М. била заявила , че съпругът й е започнал работа при нов работодател , който имал възможност да окаже финансова подкрепа, което обстоятелство било и причината свидетелката да й обясни , че при това положение е дошъл моментът да започне да й се издължава, като в отговор подсъдимата на следващия ден била върнала сумата от 5000 евро. Под друг претекст обаче, два дни по- късно М. отново била поискала посочената сума обратно, при което Б. й я върнала.

Св. Б. съобщила на подсъдимата, че при това положение тя се оттегля и че след като този човек е с възможности, да се уповава на него за парите си, като поискала от подсъдимата да започне да й връща парите. На следващата сутрин след този разговор М. занесла на св. Б. сумата от 5000 евро. Два дни по-късно подсъдимата отново разговаряла със св. Б. и й казала, че спешно й трябват пари във връзка с адвоката в И. , поради което св. Б. й върнала сумата от 5000 евро, която само два дни преди това получила от нея. Отново за така осъщественото според Б. даване на парични средства, между двете не бил съставен какъвто и да бил документ, а и свидетел на самото предаване нямало.

В показанията си св. Б. твърди , че нуждите от плащания за документи и адвокат продължили и подсъдимата отново започнала да иска различни парични суми от нея и то по най-различни причини - за подновяване на пълномощни, договори, за изкарване на удостоверения за фирми, като по този начин свидетелката /според самата нея/ продължила почти ежедневно в инкриминирания период да дава суми на М. от порядъка на 1000, 2000, 3000, 5000 лева.

През 2013 г. подс. М. напуснала квартирата си и съобщила на  Б., че отива да живее при майки си в гр. К. , като в действителност нейната майка  живеела в с. Б. . След като подсъдимата се преместила, срещите й със св. Б. прекъснали, но двете поддържали комуникация по телефон, като в провежданите разговори М. продължила да иска пари от св. Б., като за целта й изпращала СМС-и. Когато трябвало да каже стойността на сумата, която иска, обв. М. я прошепвала тихо по телефона и предупреждавала св. Б. да няма никой, когато говори с нея. Страничен свидетел на така проведените разговори нямало, а и самата Б. по никакъв начин не споделила това както със свои роднини , така и с познати и като по този начин исканията на М. за още парични средства останали единствено като субективни възприятия за свидетелката

В показанията си Б. твърди също така , че в един по- късен момент подсъдимата била предприела друга тактика , а именно да изпраща при нея св. Н.К. - таксиметров шофьор от «Елма такси», на когото свидетелката давала паричните суми, предназначени за М.. В показанията си пред съда обаче Св. К. описва една съвсем различна ситуация. Същият потвърждава , че познава подсъдимата като клиент и същата го е ползавала като таксиметров шофьор на повикване. Возел я  често от село Б.  до град Пловдив, до различни места, като при едно от повикванията му до село Б. , М. го попитала дали е възможно да занесе сумата от 400лв. до град Пловдив. Св.К. я попитал дали може да погледне какво ще носи, при което установил че в плика действително има 400 лева, които и преброил. Подсъдимата му обяснила, че трябва да отиде на клиника „Торакс” и там щяла да го чака жена, която се казвала Н.Б.. За по- голяма сигурност К. попитал дали може да поиска личната карта на тази жена, на което подсъдимата му отговорила положително. След като установил таксито до Четвъртък пазара в гр. Пловдив , при него дошла жена, отговаряща на орисанието , дадено му от М..  Попитал я дали може да й видя личната карта и дали тя е Н.Б., при което свидетелката му, дала личната си карта, а К. й предал плика, след което се обадил на подсъдимата за да й съобщи , че е изпълнил поръчката. За услугата М. му заплатила преждевременно още в с. Б. .  На следващия месец подсъдимата отново му се обадила, но този път извършили заедно курс до Пловдив и по- конкретно до клиника „Торакс”, където Б. ги чакала, качила се на задната седалка и двете започнали да си приказват с нормален и спокоен тон. К. чул, че се говори за някакъв апартамент в кв. Кършиака и от разговора останал с впечатлението, че М. щяла да го купува от Б.. Св. К. лично видял как подсъдимата извадила някакви пари , които предала на Б. с обяснението „Този път ти давам 5 400 лева” . Визуално , според обема на банкнотите свидетелят преценил , че най- вероятно сумата е такава. Б.  взела посочената сума, слезнала от таксито,  и той и подсъдимата потеглили. Свидетелят К. заявява , че след тази среща други такива не е имало, но твърди , че в предходни моменти неколкократно е предавал суми от по 400лв. на св. Б.. За изясняване на твърдените от св. К. обстоятелства , същият е поставен в очна ставка със св. Б., като по време на провеждането й и двамата свидетели от една страна потвърждават , че се познават визуално, но Б. от своя страна категорично отрича да е вземала сочените по-горе суми от св. К., а и че не е осъществявала среща с подсъдимата , при която е получила от нея сумата от 5400лв. Съдът дава вяра на показанията на св. К., тъй като същият от една страна е лице незаинтересовано от развоя на воденото срещу М. наказателно преследване, а от друга соченото от него намира потвърждение , макар и в обясненията на подсъдимата.

 Самата Б. относно горното, твърди , че била получавала кодирани СМС-и от подсъдимата, състоящи се от конкретни цифри и знаци, като например изписването на „56*&“ според свидетелката означавало, че се касае за сума от 5600 лева. След получаването на всеки CMC, Б. го изтривала от телефона си по указание на подсъдимата. В тези случаи Б. връщала на подс. М. CMC с текст «G», което трябвало да означава „Готово“, т. е., че има възможност да й даде пари. Тази система на комуникация била предложена от подс. М. с цел никой да не разбере какво точно се случва. Тези твърдения на Б. остават изолирани от доказателствения материал , тъй като липсват каквито и да били следи от проведената между двете писмена „закодирана” комуникация. Дори наличието на такава да бе установена по делото , то сочените като предварителна уговорка за предаване на някакви суми между двете кодиращи символи, по никакъв начин не могат да се съотнесат към твърдяното от Б., тъй като разчитането им би могло да доведе до свободна интерпретация на съобщения – подкрепяща както обвинителната , така и защитната тези. Следва да се отбележи , че при предявяване на св. Б. на приложените на хартиен носител по досъдебното производство СМС-и /том V, листове от 151 до 161/, същата не пази спомен за някои от тях за какво точно се отнасят, а също така противоречиво твърди , че в този период била обезпокоявана от мъжки глас от непознат номер, въпреки, че за това обстоятелство крайно нелогично пояснява , че при позвъняванията от другата страна на линията се е мълчало. 

Отново според показанията на Б. , в края на 2013 г. подсъдимата й съобщила , че всички документи по „италианския казус” били събрани и по Нова година М. трябвало да си получи парите. Съобщила й още, че според решение на италиански съд, трябвало италианските фирми да й преведат парите до 6 месеца и на тази база М. била поискала отново пари от св. Б., за някакво друго решение, по силата на което шестмесечния срок щял да бъде скъсен до 3 месеца, а след друго – трето решение – щяло да се пристъпи към превод и на самите средства по банков път. За целта на 30.12.2013 г. М. била поискала от св. Б. сумата от 5000 лева във връзка със спешен разход с делата, но тъй като последната не успяла да й ги даде , подсъдимата впоследствие й обяснила , че това е станало причина за „провал” на решенията на италианския съд. До този момент /според личните записи, направен в бележник на Б./, свидетелката била дала на подсъдимата около 400 000 лева.

Според обвинението, след настоятелните искания от страна на подсъдимата , както и след многократните предавания на парични средства, парите на св. Б. били свършили. Въпреки , че в рамките на повече от две години подсъдимата многократно и под различни крайно неубедителни предлози /категорично неподкрепени с доказателства/ била взела от свидетелката почти половин милион лева, като продължение на „самарянската” си дейност, се наложило Б. /останала без средства/ изтегли кредити от "Пошенска банка" и "БНП Париба" за „добруването” на подсъдимата, като дори помолила и сина си - св. И.Б. да изтегли 10 000 лева от "БНП Париба", вземала заеми в различни размери от нейни познати, за които подписвала записи на заповеди, продавала апартаменти на зелено,а също така продала и офиса на ул. "А. К. " № 17, както и апартамент на ул. "Янко Сакъзов" № 23, за да може да продължи да изпраща исканите пари от обвиняемата.

След като „отпаднали” решенията на италианския съд по думите на обвиняемата, в последващи разговори тя казала на св. Б., че трябва да съберат пари, за да изпратят адвоката отново в И. , а „Едното“ е поел всички разходи по стопиране на нещата, в смисъл по „запазване валидността на дължимите суми“ към обвиняемата и „всички разноски след това“. Така св. Б. продължила да дава пари на обв. М. посредством таксиметровия шофьор св. К.. Обвиняемата продължила да си измисля най-различни причини, за да иска парични суми от св. Б., включително че изготвените от адвоката и неговия ******** в С. пълномощни се оказали „фалшиви”, и „Едното” отказал поемането на разноските по издаването на нови пълномощни, защото бил приятел на И. - съпругът на обвиняемата. Връзката била следната - част от пълномощните били от името на И., а И. не знаел за тези пълномощни. Така обвиняемата обяснила на св. Б., че тя трябва да даде пари за тези пълномощни.

В горната насока свидетелят Е.П., съсед на подсъдимата и св.Б. , живущ ***, потвърждава , че действително в инкриминирания период бил дал пари назаем на свидетелката в размер на 4300лв., но не получил от нея обяснения с каква цел ги иска. Св. П. заявява , че и до настоящия момент сумата не му върната от Б., а относно твърдяното от нея, а именно , че взема заем за да помогне на М., бил научил едва при проведения му по дознанието разпит.

Св. П.П. – съпруга на св. Е.П. – пази спомен , че подсъдимата е живяла в същата кооперация, а също така , че съпругът й е дал назаем на св. Б. сумата от 4300лв., за предназначението на които не му е било обяснено нищо, а и не са били върнати.

 

Св. К.Т. познавала св.Б. от 2010г., а през есента на 2011г. станала свидетелка на среща между свидетелката и подсъдимата , на която Б. предварително й обяснила , че в плик , оставен на масата в офиса е приготвила сумата от 5000лв., която трябвало да даде на М.. Самата Т. потвърждава , че не е виждала с очите си посочената сума като банкноти. Действително малко по-късно се появила жена, облечена в черно, с тъмни слънчеви очила  и руса коса, която взела оставения плик и под предлог че бърза си тръгнала. Т. също така присъствала и на проведен по мобилен телефон разговор, при което от страна на Б. й било обяснено , че следва лично да погаси сума от 3000лв., който дължала по изтеглен от нея бърз кредит в полза на М.. Също така  Б. споделила с Т. , че до момента вече била дала на подсъдимата около 600000лв., но обяснила , че не е споделяла с нея , тъй като я било срам.

Св. М. В. познавала Б. още от 1998г., а също така от 2008г. работела в фирмите на нея и съпруга й „Пълдинстрой 2007”ЕООД и „Нимкот контрол”ООД. През 2014. Б. поискала от нея заем от 5000лв., тъй като ставало въпрос за много важен семеен проблем, без да навлиза в по- големи подробности и без да споменава , че са предназначени за трето непознато лице. По- късно поискала и сумата от 2500лв. под същия претекст , като същевременно изглеждала и много притеснена. Когато дошъл на дневен ред въпросът за връщането им, Б. обяснила , че е в невъзможност, тъй като парите били предназначени за семейство в тежко здравословно състояние, като за подсилване на емоционалния ефект обяснила , че всички от това семейство си били рязали вените. След около месец Б. поискала сумата от 3200лв. с обещание за връщането им в рамките на един месец, а когато не се издължила , обяснила на Т. , че ги била дала на подс. М., представена само с малкото й име - С.. Тъй като нямало никакви изгледи Т. да си върне парите, св. Б. й дала телефон , с който да се свърже с подсъдимата, като при проведен разговор с лице , което следвало да е самата М., на свидетелката било обяснено , че нищо не се дължи на Б..  За пореден път през 2015г. /когато според обвинението вече били приключила отношенията между Б. и М./, Б. поискала от Т. парична сума /чийто размер последната не споменава/ и която сума била върната в рамките на 10 дни.

Св. Л.Н. заявява пред настоящия Съд , че познава св. Б. , но никога не е виждала подсъдимата. От 2009г. Н. работела във фирмата на Б. като главен с. и във връзка с тази й дейност е категорична , че от фирмените сметки никога не са били правени „безпричинни” тегления, напротив , всички те са били по предназначение за разплащане с доставчици, закупуване на материали или плащане на дължими данъци. Като с. Н. забелязала , че към 2013г. фирмата на Б. задлъжняла към фиска и осигурителния институт, като при направени от нейна страна питания , Б. не давала смислен отговор или просто отклонявала темата. Едва към 2015г. или 2016г. споделила , че била давала парични средства на някаква жена , чието име не споменала. Отново по описаната по- горе схема се стигнало до един заем от 10000 евро , предоставен на Б. от св. Н. , а на по- късен етап семата нарастнала на около 45000 евро, за което обаче Н. получавала от Б. съответните разписки, удостоверяващи вземането й. Посочената сума била отразена в данъчната декларация както на свидетелката , така и на самата Б., а възстановяването й било осъществено чрез прехвърляне на собственост  върху недвижим имот на името на Н..

Св. С.С. познавала св. Б. още от залечната 1986г. , каготж двете работели по специалностите си по изграждането на автомагистрала „Тракия”. През 2011г. Б. споделила , че някаква жена е едва ли не на път да изгуби живота си поради финансови затруднения, без да конкретизира име. На следващата 2012г. поискала от С. от 2000лв. , която сума била изтеглена и предадена на Б., която ги взела и си тръгнала , а самата С. е категорична , че не е присъствала на предаването или приемането на такава сума между подсъдимата и Б.. Пак според този свидетел през лятото на 2013г. Н. Б. дошла у тях , като носела със себе си сума в размер на 5000лв.

Свидетелката Л. К. Б. към инкриминирания период също пазнавала Б., тъй като тя самата работела като проектант, а към онзи момент дружествата управлявани от частния обвинител и съпруга й осъществявали строителен надзор. В показанията си Б. потвърждава , че неколкократно е давала дребни суми в заем на Б. , като пази спомен за една по- значителна от 1000лв., която  й била дала през 2014 г. в началото на лятото, която сума впоследствие била върната от страна на Б., на последната не й била обяснила за какво точно й трябват.

Свидетелят  Е.И.Я. потвърждава , че познава, както частния обвинител , така и подсъдимата, тъй като към инкриминирания период работело във фирма , чийто офис се помещавал в сграда на ул.”А. К. ”№**, в която Б. също имала офис, а там живеела също така и М.. Я. потвърждава , че не е ходила нито в дома на подсъдимата , нито в офиса на Б., но се било случвало частния обвинител да оставя при Я. ключове, документи, а също така да получава кореспонденция с други фирми. Веднъж Б. оставила плик като обяснила на свидетелката, че вътре има пари, които трябва да  предаде на С.М., но самата Я. така и не видяла съдържанието му , а и не разбрала какъв е размера на сумата, въпреки , че пликът не бил запечатан. След като Б. оставила плика, М. дошла  същият ден, представила се: „Аз съм С.М.. Н.Б. трябва да е оставила един плик за мен”, при което Я. й го дала, а подсъдимата го взела без да вади съдържанието му и без да брои банкноти. на М. плика, тя предполагам, че го е отворила и е погледнала. Не е вадила съдържанието на плика да го брои пред мен. Същата свидетелка заявява , че през сочения период частният обвинител винаги била усмихната, вежлива и спокойна и  никога не е забелязвала някакво притеснение, дори и в момента , когато й предавала плика с пари , предназначен за подсъдимата.  

Интересни са показанията на св. Н.Б. – приятел на сина на Б. – св. И.Б.. Б. потвърждава , че през 2014г. дал на Б. от свое име 10000лв., а неговата майка – 20000лв. за което не получил никакво обяснение. Причините за тези заеми не били обсъждани и с неговия приятел И.Б.. Впоследствие първата сума била възстановена , а втората – не, като и до момента на провеждане на настоящото съдебно следствие, парите не са били върнати. Закъснялото обяснение на Б. гласяло , че била измамена от някаква жена, като не споменала името й , но въпреки липсата на каквито и да били установъчни данни за подсъдимата, в съдебно заседание Б. сочи М. ,като лицето извършила някакви измамливи действия. Също така е категоричен , че парите , дадени от неговата майка в размер на 20000лв. и до настоящия момент не са върнати, но това не представлявало проблем, предвид приятелството със св. Б.. Относно предаването на плика със сумата, предоставена от неговата майка, Б. заявява , че същият бил предаден от силно притеснената Б. на някакъв таксиметров шофьор, когото не познавал , а и не си спомнял логото на таксиметровата фирма. Този свидетел не дава пояснение относно обема на сочения плик , нито за вида на съдържащите се в него копюри, въпреки , че лично той ги бил сложил в него. Също така св. Б. потвърждава , че така предоставените на Б. заеми не са били отразени нито в неговата нито в тази на майка му данъчни декларации, тъй като не знаел , че такива обстоятелства следва да се отразяват в тях. Крайната неубедителност на тези твърдения произтича от една страна от факта , че към инкриминирания период Б.  е бил управител на заложна къща и като лице, постоянно боравещо с парични средства е малко вероятно да не е проявил интерес за къде са предназначени и двете сравнително големи суми. От друга страна твърдението му , че не знае дори приблизително какви по вид банкноти е съдържал въпросния плик, въпреки , че лично той ги е бил поставил там, води до невъзможност да бъде дадена изцяло вяра на неговите показания.

В показанията си св. И.Б. – син на св. Б. – твърди , че неговата майка му била обяснила , че живеещата на квартира в кооперацията на ул. „А. К. ”№** С.М. е във финансово затруднение и се нуждаела от сумата от 20000лв. На въпроса дали ще получи някакъв документ за това даване , Б. отговорила , че семейството на подсъдимата е в много тежко състояние и това е причината да не поиска какъвто и да бил документ. Самият И. Б. по същата причина лично бил дал на майка си сумата от 8000лв. за да помогнела на М.. Самото предаване било осъществено извън жилището на Б.  – в автомобил, паркиран пред него, като подсъдимата през цялото време на предаването била с тъмни слънчеви очила, а след като получила плика , благодарила и си тръгнала. Според този свидетел /който би следвало да има пряк и непосредствен поглед върху финансовото състояние на дружествата , ръководени от неговото семейство/ заявява , че вследствие само на измамливите действия на подсъдимата , семейството му е претърпяло имуществени вреди в размер на около 800000лв. Значимото разминаване между инкриминираната по обвинителния акт сума с тази, сочена от И. Б. сериозно подкопава истинността и достоверността на неговите показания, още повече че същите следва да бъдат разглеждани като такива , дадени от лице заинтересовано във висока степен от крайния резултат от воденото срещу С. М. наказателно преследване, който бе довел да положителен резултат в патримониума на семейство Б. . Въпреки многобройните във времето твърдени от Б. предавания на парични средства на подсъдимата, от всички свидетели на обвинението, единствено И.Б. се явява свидетел на такова действие, което обстоятелство от своя страна внася основателно съмнение в истинността на неговите показания.

Що се отнася до св.К.Б. - съпруг на гражданския ищец – в показанията си потвърждава , че изобщо не познава подсъдимата , а също така и че никога ная е виждал или разговорял с нея.Пази спомен, че пази спомен как съпругата му към 2013 год. - 2014 год. имала някакви финансови отношения с М., и за която Б. споделила , че има намерения да й услужи с известна сума пари, на което Б. категорично се противопоставил. Обясненията , които съпругата му дала за причината за заема , били крайно несъстоятелни, но въпреки това от самата нея впоследствие научил че такива били давани на подсъдимата. Дори получил обаждания от свои колеги , че съпругата му често искала пари от тях. Б. имал „усещането”, че нещата не са наред, въпреки , че нямал какъвто и да бил поглед върху отношенията между двете , а и до един късен момент бил в неведение и за финансовото състояние на семейството си. Единството е категоричен , че при едно от споделянията с него , Б. го попитала попитала дали могат да дадат на М. сумата от 5 600 лева и след неговия пореден отказ „нещата” приключили. След като започнал самостоятелен бизнес със собствената си фирма ”Нимкот контрол” ЕООД, Б. установил, че сметките на това дружество и управляваното от съпругата му са изпразнени. Според Б. единствено частният обвинител имала пълномощно да се разпорежда с тези суми, поради което и не поставил под съмнение автора на тегленето на парите. Въпреки , че свидетелят сменил местоработата си и започнал собствен бизнес, тъй като в семейството се усещал финансов недостиг, същият и към момента на провеждане на съдебното следствие не може категорично да посочи какъв е размерът на изтеглените суми, а само приблизително и със „широк размах” говори за липси от порядъка на 450 000 -500 000 лв. След като впоследствие се запознал с извлеченията от банката и установил, че сметките са изпразнени, веднага прекратил пълномощията на съпругата си.  Въпреки , че периодът на тези тегления обхващал времето от 2011г. до 2014г., К.Б. твърди , че не е предприемал никакви действия от своя страна за да се преустанови изтичането на фирмени средства, въпреки , че в един момент се наложило да продаде лично недвижимо имущество, средствата от което вложил в строителството на друга сграда. Крайно неубедително звучат показанията на този свидетел, тъй като лишено от всякаква житейска логика, и при установени безпричинни тегления от страна на неговата съпруга, Б. не предприел каквито и да били действия по опазване средството на двете дружества, но въпреки това когато разбрал от Б. за „истинската” причина за опразването на сметките, останал крайно пасивен. Тези показания също трябва да се разглеждат като такива , дадени от лице, заинтересовано от развитието на воденото срещу М. наказателно преследване, тъй като евентуалното доказване на гражданската претенция на неговата съпруга, би възстановило в патримониума както на дружествата , така и на семейството му сумите , за които се твърди , че са били давани на подсъдимата под различни предлози от нейна страна.

Свидетелят С.С. потвърждава , че познава Н.Б. от около 15 години , тъй като бил в приятелско отношения със синовете й . Това била и причината да не се учуди когато тя му поискала 1000лв. назаем, които и до настоящия момент не са му върнати от частния обвинител. Въпреки , че по негови думи, заплатата му към онзи момент възлизала на 400лв., С. нямал никакви притеснения за този заем, въпреки , че посочената сума била осигурена от личните спестявания на неговата майка.  От Б. също така разбрал, че тя има проблем с някаква жена /самият свидетел е виждал подс. М. само един път/ , което и било причината да не може да му върне парите.  Също така му била казала, че й помага, тъй като се очаквало подсъдимата в по- късен момент да получи някакви пари от И. .

Сходни са и показанията на св. С.Г., който заявява , че не познава подсъдимата, а само частния обвинител покрай нейния син – св. И.Б., с когото били дългогодишни приятели. През месец ноември  2013 год. забелязал, че Б. е силно притеснена, но от сина й И. знаел, че тя има някакви проблеми и също от него бил ”инструктиран” ако звънне майка му за да иска пари назаем да не й дава. Въпреки това Г. услужил на Б. със сумата от 1000лв., които й предал лично пред Централни хали в гр. Пловдив, а няколко години по- късно му били върнати от сина й. Според този свидетел , когато частният обвинител му се обадила за посочения заем, звучала твърде притеснена, тъй като не искала сина й да разбере , че задлъжнява за пореден път. След предаването на тези 1000лв. Б. многократно му звъняла да му иска пари, но той спазил обещанието , дадено към сина й.  

По делото е изготвена съдебна комплексна психиатрична и психологична експертиза, видно от заключението на която св. Б. не страда от психично заболяване, могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в инкриминирания период, може да участва в наказателния процес и да дава достоверни показания. Въпреки липсата на конкретни данни за влошено или обострено психическо състояния при частния обвинител през инкриминирания период, изготвянето на посочената експертиза е било наложително, предвид установената поредица немотивирани действия от страна на Б., изразяващи се в почти „безрезервно” предоставяне на значителни парични средства /по нейни твърдения/ на подс. М.. Изключително дългия период на сочените от Б. контакти с М. с цел предоставянето на различни по размер суми на подсъдимата, въпреки излаганите от нея версии , сочещи на невъзможност да ги върне, е била и причината за изготвянето на тази експертиза, тъй като едно незасегнато от психични смущения съзнание на пълнолетен индивид не би допуснало поредицата от предаването на средства без каквито и да били насрещни гаранции за да стигне до т.нар. имуществена вреда и то в размер на 660050лв. Същата тази експертиза сочи, че в хода на изследването не е било установено обичайното нормално психологическо преживяване за финансова загуба в такъв размер, т.е частният обвинител не е демонстрирала преживяването на голяма финансова загуба.

Както в хода на досъдебното производство , така и в съдебната фаза не се събраха убедителни писмени доказателства, потвърждаващи както предаването на парични средства от страна на Б. към подсъдимата , така и получаването им от М., то по дознанието е изготвена съдебно счетоводна експертиза, която стъпва на единствения писмен източник по делото , а именно тефтер ,  в който частният обвинител е отбелязвала сумите, които е предавала на подсъдимата, в който тефтер обаче липсва какъвто и да бил запис, направен собственоръчно от М.. Предвид събрания доказателствен материал и изключително ниската степен на достоверност на посоченото по- горе доказателство, в хода на настоящото съдебно следствие е изготвена и приета допълнителна съдебно счетоводна експертиза. Въпреки немалкия труд, положен от вещото лице , както и справянето с огромен обем счетоводни записи , предоставени от дружествата „Пълдинстрой 2017” ЕООД и „Нимкот Контрол” ЕООД, изготвеното заключение не успя непротиворечиво и категорично да установи дали св. Б. изобщо е разполагала със сумата от около 600 000 лева и то за целия инкриминиран период. Посоченото заключение твърди , че, че от счетоводна гледна точка в касите на дружествата не се установяват липси. Логиката при това положение изисква да се приеме, че при стриктно спазвана счетоводна дисциплина , частният обвинител не би разполагала с каквито и да били средства, още повече в такъв размер , който се твърди да е бил предаден на различни траншове на подс. М. за да се стигне до крайния резултат от 660050лв. Неубедително е и установеното по делото поведение на съпруга на Б. – св. К.Б. – който в своите показания заявява , че в рамките на почти четири години, въпреки , че със своето еднолично дружество е развивал сходна с на съпругата си дейност , дори и за миг не е установил някаква нередност във финансите и на двете дружества. От показанията на св. Н. /с. в дружеството/ се установи, че от фирмените сметки никога не са били правени „безпричинни” тегления, всички са били по предназначение за разплащане с доставчици, закупуване на материали или плащане на дължими данъци и въпреки това към 2013г. Н. забелязала , че дружеството на частния обвинител вече било задлъжняло към приходната агенция и осигурителния институт.

Така описаната по- горе фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин, както от обясненията на самата подсъдима, така и от показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени материали, съдебно- счетоводни експертизи, съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, приложените протоколи за извършени следствени действия, характеристична справка и справка за съдимост.

При така установеното от фактическа и правна страна, Съдът намира , че вмененото във вина на подс. М. престъпление не се доказа по безспорен и категоричен начин. От една страна не бе установено, че в инкриминирания период от касата на дружеството, управлявано от Б. е имало изтичане на парични средства, които да не са по предназначение. Според обвинителната теза от масата на цялата „имуществена вреда” най- значителен обем се пада на средствата, които са били теглени от частния обвинител именно от касата на управляваното от нея дружество и то без знанието на нейния съпруг. Въпреки това приетото заключение на СЕ сочи , че от счетоводна гледна точка, при направената проверка, в касите на дружествата не са установени липси. Що се касае до останалата заемна маса от средства, Съдът намира , че единствено доказано даване на парични суми от Б. към М. е в размер на 2500лв., предадени опосредено чрез свидетелката М.  Б.. Св. К.Т. също твърди , че пред нея подсъдимата е получила плик с пари в размер на 5000лв., но посочения размер й е бил съобщен от частния обвинител, като самата свидетелка не се е убедила лично в това. Остатъкът от заемите , взети от трети частни лица от страна на Б. с цел да „помогне” на подсъдимата, също не се доказа по категоричен начин и от самите заемодатели, тъй като пред повечето от тях частният обвинител не е обяснявала причината за това, а и не е споменавала конкретно лице, в полза на което ги прави.

От изследваните по- горе доказателства може евентуално да се направи предположение както за обема на предоставените на подс. М.  финанси, така и за механизма на тяхното физическо предаване. Но предвид императивното изискване , залегнало в текста на чл.303,ал.1 от НПК, настоящата съдебна инстанция намира, че С.М., следва да бъде призната за невиновна в това за времето от неустановена дата през м. октомври 2011г. до 25.09.2014г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудила и поддържала заблуждение у Н.П. *** и с това да й е причинила имотна вреда в особено големи размери – 660 050 (шестстотин и шестдесет хиляди и петдесет) лева и така извършеното да представлява особено тежък случай, поради което и следва да бъде оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК

         Предвид доказаното невиновно поведение на подсъдимата , а и недоказването по категоричен начин на направените от страна на Н. Б. предавания на различни суми към подс. М., то така предявения от гражданския ищец и частен обвинител Н.П.Б. срещу подсъдимата С.С.М. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 660 050 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен  като недоказан както по основание, така и по размер.

Предвид постановената оправдателна присъда, то на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски за ССЕ и СПЕ в размер на 2461,64 лева ДА СЕ ПОЕМАТ от държавата.

По горните съображения Съдът постанови и присъдата си.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                  /п/

Вярно с оригинала!

ВК