№ 2259
гр. София, 26.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110126577 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Ф. против ИВ. СЛ. Д. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи
сумите по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ведно с исковата
молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Ищецът прави искане за
допускане изготвянето на съдебно счетоводна експертиза.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с които
оспорва предявените искове. Прави искане по чл. 183, ал. 1 ГПК и поставя
допълнителен въпрос към съдебно-счетоводната експертиза.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че исковата молба е допустима и редовна. Релевираните от
ответника възражения за недопустимост на иска засягат неговата
основателност и ще бъдат разгледани с крайния акт по делото. Представените
с нея документи следва да се приемат като доказателства по делото. Искането
за назначаване на експертиза е основателно. Искането на ответника да
постави допълнителен въпрос също е основателно, само по отношение на
първия въпрос от отговора на исковата молба, тъй като вторият има
юридически, а не счетоводен характер. Искането по чл. 183, ал. 1 ГПК е
основателно, доколкото видно от самия препис на договора, части от него са
нечетливи.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21
февруари 2022 г. от 14:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело № 35820 от 2020 г. по
описа на СРС.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, както и въпроса „Какъв е действителният
размер на годишния процент разходи по договора за кредит?“, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за поставяне на въпроса „Отговаря
ли той на установения от закона максимален размер или надвишава същия?“
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. при депозит в размер на 300 лв., от които
250 лв. – вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение и 50 лв. – вносими от бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до приключване на първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото да представи заверен препис
на договора за прехвърляне на вземания, сключен между него и П., като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение, ще изключи това
доказателство от доказателствената съвкупност.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Подадена е искова молба от Ф. против ИВ. СЛ. Д. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи
сумата от 192,16 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; сумата
от 58,56 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.08.2017 г.
до 13.03.2020 г. Ищецът твърди, че на 12.11.2014 г. между П. и ИВ. СЛ. Д. бил
сключен договор за кредит, по силата на който П. предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на 200 лв. С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 21.03.2016 г. между П. и Ф., П. продало
на ищеца определени вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит и описани в Приложение 1 към конкретния договор, включително и
вземането си срещу ответника. Ищецът моли съда да признае за установено,
че ответника му дължи сумите по договора. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва
договора за цесия и редовното съобщаване на длъжника за извършената
такава. Прави възражения за нищожност както на договора, така и на отделни
негови клаузи, като излага юридически съображения за това. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете
като неоснователни.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 430, ал. 1, ТЗ. Съдът обявява за безспорен между страните
факта, че между П. и ответника е сключен договора за кредит. В тежест на
ищеца е да докаже предоставянето на сумата по кредита, както и сключването
на договора за цесия между него и П.. Представени са доказателства и са
направени доказателствени искания за установяване на тези факти. С оглед
становището на ответника, същият не е длъжен да доказва факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
2
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3