О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 17.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, VI
въззивен състав, в
закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
мл. съдия ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 3292
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е по повод частна жалба подадена лично от Б.М.З., срещу
определение от 13.07.2020 г. по н.о.х.д. № 367/15 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 106 – ти състав, постановено по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК, с което Б.З. е осъден да заплати на
Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 400 лева, сторени
разноски за служебен защитник, пред въззивната и касационната инстанция.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
постановения първоинстанционен съдебен акт. По същество се излагат доводи, че е
налице предубеденост в първоинстанционния съдебен състав, тъй като е признал З.
за „виновен“ по н.о.х.д. № 367/2015 г. и в същия ден е разгледал ч.н.д. №
21315/2017 г., по което отново З. е виновен. Излага, че при безпристрастно
действаща система за случайно разпределение не би следвало всички дела с негово
участие да бъдат разгледани от един същ съдебен състав. Направено е искане за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
отправеното искане, въз основа на материалите по делото и закона приема за
установено следното:
По
повод внесен срещу Б. М. З. обвинителен акт за извършено престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК, е образувано н.о.х.д. № 367/2015 г. по описа на СРС, НО, 10
състав. С първоинстанционната присъда подсъдимият З. е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото от СРП обвинение. По въззивен протест и въззивна жалба
на частния обвинител срещу първоинстанционната присъда е образувано в.н.о.х.д.
№ 370/2017 г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав. Във въззивното производство, по
молба на Б.З., с вх. № 1007390/31.01.2017 г., му е назначен служебен защитник
на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, доколкото З. е посочил, че иска да
ползва правна помощ, но не разполага с имущество и парични средства за заплащането
на адвокат. Въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е
постановил нова присъда, с която е признал Б.З. за виновен по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и го е осъдил за на
наказание пробация със пробационни мерки задължитлена регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.
По
касационна жалба на подсъдимия З., чрез служебния защитник – адв. Г.Б.е
образувано к.н.д. № 690/2017 г. по описа на ВКС,III – то н.о., приключило с решение №
158/25.10.2017 г., с което е оставена в сила присъда № 38 от 08.02.2017 г.,
постановена по в.н.о.х.д. № 370/2017 г. по описа на СГС, НО, II – ри въззивен състав.
С
обжалваното сега определение от 13.07.2020 г. по н.о.х.д. № 367/2015 г. по
описа на СРС, НО, 106 състав, постановено по реда на чл. 306, ал., т. 4, пр. 2
от НПК в тежест на подсъдимия З., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, са възложени
разноски за изплатено възнаграждение за служебен защитник за въззивната и
касационна инстанция.
При
така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира от правна
страна следното:
Жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от
процесуално легитимирана страна, в надлежна форма, в законоустановения 7-дневен
срок, съгласно разпоредбата на чл.
342, ал. 1 НПК, като разгледана по същество същата е основателна, но не по
изложените в нея доводи. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения
защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец,
ако са направили такова искане.
В случая първоинстаницонният съд е постановил оправдателна присъда
по отношение на З., която е изцяло отменена от въззивната инстанция и е
постановена нова присъда, с която подсъдимият е бил признат по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Въззивната присъда
е оставена сила от ВКС.
Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай компетентен да
се произнесе по въпроса за претендираните от Националното бюро за правна помощ
– гр. София разноски, във въззивното и касационното производство, за предоставена
на Б.З. правна помощ, е въззивният съд – СГС, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, по аргумент от чл. 346, т. 3 от НПК, предвид обстоятелството, че
определението на въззивният съд по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, в случаите на
постановена нова присъда, подлежи на атакуване пред Върховния касационен съд,
поради което подсъдимият не е лишен от възможността за инстанционен контрол на
същото / в този смисъл Р. № 159 от 23.03.2012 г. по н.д. № 351/2012 г. на ВКС,
НК, III н.о.; О. № 126 от 16.10.2017 г. по ч.н.д. № 982/2017 г., на ВКС, НК, II н.о.; О. №
89 от 15.05.2012 г. по ч.н.д. № 862/2012 г. на ВКС, НК, I н.о.; О. №
154 от 22.12.2015 г. по ч.н.д. № 1573/2015 г. на ВКС, НК, II н.о./.
Произнасянето на въззивната инстанция по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е
на основание постановената нова присъда от втората инстанция, като следва да се
посочи, че в случаите на приключване на въззивното производство с решение,
компетентен да се произнесе по въпроса с разноските по делото, независимо от
съответната инстанция, е първоинстанционният съд. В случая изключението от
общото правило се налага с оглед специалните разпоредби, касаещи новите присъди
на въззивните съдилища. Отделно от така изложеното следва да се посочи, че по
този начин в пълна степен ще се гарантират и правата на осъдения З., доколкото
искането за присъждане на разноски направено от Националното бюро за правна
помощ ще бъде разгледано на две инстанции от тричленен съдебен състав.
При така изложеното този съдебен състав
намира, че първоинстанционното определение следва да бъде отменено, делото да бъде
върнато на СРС, след което същото да бъде изпратено по компетентност на СГС за
произнасяне по постъпилата молба от Националното бюро
за правна помощ за осъждане на Б.З. да заплати сторените пред въззивната и
касационна инстанция разноски за предоставена правна помощ, по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 4 от НПК.
Водим от тези съображения Софийски градски съд, НО, VI въззивен
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение от 13.07.2020 г. постановено по н.о.х.д. № 367/2015 г. по описа на
СРС, НО, 106 състав, с което Б.М.З., ЕГН
********** е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в полза на
Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 400 /четиристотин/
лева, представляващи разноски за изплатено адвокатско възнаграждение и на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати в полза на Софийски районен съд
сумата от 5,00 /пет/ лева, представляваща държавна такса за издаване на
изпълнителен лист за събиране на присъдената в полза на Националното бюро за
права помощ – гр. София сума за адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.н.ч.д. № 3292/2020 г. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото
на СРС, НО, 106 състав за изпълнение на дадените в мотивната част на настоящото
определение указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Преписи
от определението да се връчат на НБПП – гр. София и Б.М.З., като за последния –
в превод на сръбски език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.