Решение по адм. дело №727/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 17, ал. 6 от ДОПК чл. 1, ал. 3 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Същото е образувано по искова молба на „ПРОЛЕТ - 57" ЕООД с [ЕИК], адрес в [населено място], [улица], чрез адвокат Х. К. от ВТАК, против Национална агенция за приходите –[населено място] (НАП) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 17, ал. 6 от ДОПК и чл. 19 от ЗНАП, с която се претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 3000,00 лева, от които: сумата в размер на 1 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за представяне в ревизионното производство на възражение против Ревизионен доклад (РД) № Р-04000424001373-092-001/04.09.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП – В.Търново, както и сумата от 1500 лева за правна защита и представителство за оспорване по административен ред на издадения Ревизионен акт (РА) № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г. на орган по приходите на същата ТД на НАП, отменен като незаконосъобразен по съдебен ред с влязло в сила Решение № 873/17.03.2025 г. по адм. дело № 2/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 6174/09.06.2025 г. по адм.дело № 4786/2025 г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът излага съображения за наличие на материалноправните предпоставки по ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в ревизионното производство по два договора за правна защита и съдействие, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на органите по приходите в ревизионното производство и отмяната от съда на незаконосъобразния РА. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли искът да бъде уважен като основателен и доказан. Претендира разноски, за които представя списък с разноски чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът по иска – Националната агенция по приходите, в представения писмен отговор с вх.№ 4533/06.10.2025 г. чрез г.ю. К., оспорва предявения иск като частично недопустим, алтернативно, за неоснователен и недоказан, а претенцията за прекомерна. Излага съображения за недопустимост на иска в частта му за претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатен адвокатски хонорар за подаване на възражение срещу ревизионния доклад доколкото същият не представлява индивидуален административен акт и не е отменен по съответния ред, съответно, не била налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Алтернативно, оспорва претенцията на ищеца като недоказана по основание и размер. Твърди, че отмененият ревизионен акт не е в пряка и непосредствена причинна връзка със заплатеното адвокатското възнаграждение по изготвянето на възражение срещу РД. На следващо място, намира, че нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК, предвижда изрично подобен вид разноски да се присъждат единствено в съдебна фаза, но не и при административно обжалване. Позовава се и на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в която липсвала разпоредба, определяща минималния размер на адвокатски хонорар при осъществяване на правна помощ в обжалването по административен ред. В тази връзка счита че не е налице празнота в закона, а сторените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред административен орган не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отделно излага доводи за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар пред административния орган. Оспорва се и претенцията за лихва върху сумата на обезщетението. Моли се исковата молба в частта за претенцията за имуществените вреди /адвокатското възнаграждение/ за изготвянето на възражение срещу РД, ведно с лихвите, да бъде оставена без разглеждане, алтернативно, искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. При положение, че съдът приеме исковата претенция за основателна, моли за намаляване на присъденото обезщетение до минимално предвидените законови параметри.

В съдебно заседание чрез г.ю. Д. оспорва предявените искове по основание и размер по съображенията, изложени в писмения отговор на исковата молба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ВТОП дава заключение за основателност на исковата претенция по основание и размер като предлага същата да бъде уважена.

 

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000424001373-020-001/18.03.2024 г. е била възложена ревизия на „ПРОЛЕТ-57" ЕООД, която е за определяне на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. За резултатите от ревизията е съставен РД № Р-04000424001373-092-001/04.09.2024 г., срещу който след удължаване на срока по молба на ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено възражение с вх. № 24049/14.10.2024 г. по описа на ТД на НАП - В. Търново от „ПРОЛЕТ-57" ЕООД чрез адв. Х. К.. Възражението е прието за неоснователно и е последвало издаването на РА № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г., с който на „ПРОЛЕТ-57" ЕООД за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 101 960,00 лв. и лихви в размер на 18 153,08 лв. Недоволно от така установените задължения, дружеството чрез адв. Х. К. е оспорило изцяло РА пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново с жалба вх. № 24671/21.10.2024г., който с Решение №138/17.12.2024г. я е отхвърлил и потвърдил РА в частта за установения корпоративен данък. Органът е оставил жалбата без разглеждане в частта, с която РА е оспорен по отношение на задължения по ЗДДС, тъй като такива не били определени, и производството в тази част е прекратено. При подаване на възражението против РД и при административно обжалване на РА пред по-горестоящия орган е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024 г. между „ПРОЛЕТ-57" ЕООД (клиент) и адв. Х. К. от ВТАК за направени разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 3 000лв.

Срещу РА № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г. е подадена жалба по съдебен ред пред Административен съд – Велико Търново. Въз основа на тази жалба е било образувано адм.дело №2/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново, по което е постановено Решение №873 от 17.03.2025г., с което е отменен изцяло като незаконосъобразен цитираният РА за определеното на дружеството задължение по ЗКПО и лихвите върху него. Отменителното решение на първоинстанционния съд е било предмет на касационен контрол и е потвърдено с Решение № 6174/09.06.2025г. по адм.дело №4786/2025г. по описа на ВАС, влязло в сила на 09.06.2025г. При съдебното обжалване пред АСВТ и ВАС в полза на дружеството –жалбоподател са били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

В рамките на настоящото производство като доказателство по делото са приети приложените към исковата молба документи, по опис.

Към настоящото дело е вложено адм.дело № 2/2025 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, ведно с административно дело № 4786/2025 г. по описа на Върховен административен съд. Цитираните по - горе ЗВР, РД и РА, възражението срещу РД, жалбата срещу РА и потвърждаващото решение на директора на дирекция „ОДОП“, не са приложени по настоящото дело, но наличието им се потвърждава от приобщеното адм.дело № 2/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

 

При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба е допустима, като подадена при наличие на правен интерес от лице с активна процесуална легитимация, което претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РД № Р-04000424001373-092-001/04.09.2024 г. в размер на 1 500 лева и възнаграждение за обжалване по административен ред на РА № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г., също в размер на 1 500 лева. Възраженията на процесуалния представител на ответника, развити в отговора на исковата молба, за недопустимост на исковата претенция в частта за претендираното обезщетение за разноските за изготвеното възражение срещу РД, съдът намира за неоснователни. В производството по издаване и обжалване по административен ред на РА ищецът е направил разходи за предоставени адвокатски услуги за изготвяне на възражение срещу РД и за обжалване на РА пред по-горестоящия орган, които са все такива в развилото се ревизионно производство, приключило с отмяна по съдебен ред на РА № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП – В.Търново, което ги прави допустими за разглеждане. Въпросът за правния характер на РД и дали при осъществена защита срещу РД по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК ревизираното лице има право на обезвреда за претърпяна вреда, изразяваща се в платеното адвокатско възнаграждение, е въпрос по възникване на фактическия състав на отговорността и отговор ще се даде с решението по същество на правния спор. В своята практика ВАС се е произнасял по искове за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за изплатени адвокатски възнаграждения при изготвяне на писмено възражение срещу РД, приемайки ги за допустими и разглеждайки ги по същество – например, Решение № 9029 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2023 г., III о., Решение № 7206 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2024 г., III о. и др.

Искът е предявен срещу надлежен ответник - Национална агенция за приходите, пасивно легитимирана да отговаря по искове за обезщетение на имуществени вреди, съгласно чл. 205 от АПК и чл. 19, ал. 1 – ал. 3 от ЗНАП.

Искът е предявен пред родово и местно компетентен съд – Административен съд – Велико Търново.

По тези мотиви, исковете са допустими.

Разгледана по същество, исковата претенция е и основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от ЗНАП, Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Според разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира съгласно ЗОДОВ.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на ревизионни актове по административен ред. Единственият път за защита на лицата е исковото производство по ЗОДОВ. В този смисъл са Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.5.2015 г. на ОСГК на ВКС П. и Втора колегия на ВАС и ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС.

Нормата на чл. 203 от АПК предвижда гражданите и юридическите лица да могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Доказателствената тежест за установяване на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетението за вреди.

Съдът намира, че по делото са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, основани на отменен по съдебен ред ревизионен акт, в пълния предявен размер на исковата претенция.

От приобщените по делото доказателства безспорно се установява, че на ищеца „ПРОЛЕТ-57" ЕООД е била извършена ревизия, в която е издаден РД № Р-04000424001373-092-001/04.09.2024г., а въз основа на него РА № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г., с който на дружеството е определено задължение по ЗКПО и лихви. Този РА е обжалван по реда на чл. 155 от ДОПК и потвърден от решаващия орган - директорът на дирекция "ОДОП" – Велико Търново с Решение №138/17.12.2024г. Впоследствие след оспорване по съдебен ред РА е изцяло отменен с влязло в сила решение АСВТ след касационен контрол. Ищецът е предявил обективно съединени искове с еднаква цена за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за адвокатско възнаграждение по подаденото възражение против констатациите в РД № Р-04000424001373-092-001/04.09.2024 г. и обжалването на РА № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г. по административен ред на неблагоприятния за него акт. Представен е договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024 г.

По отношение на първия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди - наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред, следва да се посочи следното:

Първата претенция е за обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РД, възлизащо на 1 500 лева, съгласно уговореното в договора за правна защита и съдействие от 14.10.2024 г. с адвокат Хр. Костадинов.

Съдът не възприема доводите на ответника, че след като РД не съставлява индивидуален административен акт не може да се претендира обезщетение от издаването му и осъществената срещу него правна защита. Независимо от обстоятелството, че ревизионният доклад не подлежи на самостоятелно оспорване, съдът приема, че в случая е обусловил необходимостта от възражение и правна защита в ревизионното производство спрямо ищеца.

Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Именно в съставения РД органите по приходите, въз основа на установените факти и обстоятелства и събраните при ревизията доказателства, правят предложение за установяване на задълженията на ревизираното лице (чл.117, ал. 2 от ДОПК). Възражението срещу РД представлява неразделна част от процесуалната защита на ревизираното лице в рамките на едно административно производство, приключващо с издаването на РА. Ревизионният доклад е подготвителен документ, който действително няма самостоятелно правно значение на пораждащ задължения акт, но е неразривно свързан с РА, тъй като именно въз основа на неговите констатации органите по приходите формират правните си изводи и постановяват акта, който впоследствие е отменен след обжалване по съдебен ред. Подаването на възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е единствената възможност на ревизираното лице да представи своите аргументи и доказателства срещу установяваните му задължения преди постановяването на акта, поради което съставлява съществена част от правото на защита срещу този акт. В случая защитата в ревизионното производство включва и подаване на възражение срещу мотивиращия го РД, съгласно представения договор от 14.10.2024г., поради което вредата е от крайния, отменен РА акт, през защита и срещу съставения преди него РД. Този извод съдът основава и на актуална съдебна практика на ВАС, съгласно която платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу ревизионен доклад подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, обективирана в Решение № 5226/25.04.2024 г. по адм. дело № 2276/2024 г., Решение № 9029 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2023 г., III о., Решение № 7206 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2024 г., III о. и др.

В производството пред административния орган ищецът е направил разноски и за адвокатско възнаграждение по повод проведено оспорване по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ на издадения РА № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г. След потвърдителното решение на решаващия орган последвало обжалване по съдебен ред, с Решение №873 от 17.03.2025г. по адм. дело №2/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 6174/09.06.2025г. по адм.дело №4786/2025г. по описа на ВАС, РА е отменен изцяло за установеното задължение за корпоративен данък в размер на 101 960 лв. Налице е незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Осъществена е и втората предпоставка за реализиране на отговорността на НАП – наличие на вреда. Ищецът „ПРОЛЕТ-57" ЕООД е претърпял вреда, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за нуждите на проведеното административно производство - изготвяне на възражение против РД № Р-04000424001373-092-001/04.09.2024г. и административното обжалване на РА № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г. По делото е представен договорът за правна защита и съдействие от 14.10.2024г. между ищеца „ПРОЛЕТ-57" ЕООД и адвокат Х. К., в който ясно е очертан предметът в т.II от същия – 1. Изготвяне на възражение срещу РД № Р-04000424001373-092-001/04.09.2024г., издаден по посоченото ревизионно производство, както и 2.за изготвяне на жалба до Директора на Дирекция „ОДОП“ срещу РА № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г., издаден на основание ревизионен доклад, с който са установени данъчни задължения на дружеството по ЗКПО и лихви. Съгласно същия договор, уговорено възнаграждение е общо в размер [рег. номер]. (1500лв. по т.II.1 [рег. номер]. по т.II.2), което е изплатено изцяло по банков път според представеното по делото извлечение от 14.10.2024г. от „П. инвестиционна банка“ АД по разплащателна сметка на Х. К. /л. 8 от делото/. По делото се установява изпълнение на договора за правни услуги чрез извършване на дължимите по него действия – подаване на възражение срещу РД и жалба срещу РА, относими към защита в образуваното ревизионно производство от надлежно упълномощения адвокат/л.6 от делото/. Видно и от административната преписка по издаване на въпросния РД и РА към приобщеното АД № 2/2025г. на Административен съд –Велико Търново, договорът за правна защита и съдействие е бил приложен,както при подаване на възражението срещу РД , така и при административното обжалване на РА.

Горното обективира реално и безспорно осъществен разход от страна на ищцовото дружество за оказаната от адвокат Костадинов адвокатска защита в размер [рег. номер]. Заплатено възнаграждение представлява имуществена вреди по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е довело до намаляването на имуществото на ищеца със сумата в размер на 3 000 лв. Тези разноски произтичат от договорно облигационно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ за изготвяне на възражение срещу РД по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК и жалба срещу РА по реда на чл.152 от ДОПК.

Налице е и третата предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и отменения като незаконосъобразен РА. Причинна връзка съществува не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на ревизионния доклад и РА, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева по силата на сключения договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024г. В случая съществува неразделна взаимовръзка между издадените РД и РА и потърсената от дружеството (ищеца) адвокатска защита, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на правния субект.

По отношение на РД законодателят изрично е регламентирал възможност за подаване на писмено възражение от ревизираното лице и представяне на доказателства в 14-дневен срок от връчването му пред ревизиращия екип, както и такава за удължаване на срока. Действително ползването на адвокатска помощ в административното производство е доброволен избор на страната и няма законово задължение за такова представителство, но самото производство е от такова естество, че изисква специални познания в областта на данъчното право. Съвсем логично е ревизираните лица да не разполагат с необходимите за изготвяне на такова възражение правни и икономически познания, което предполага сключване на договор с адвокат, който може да осигури адекватната в този случай защита, изразяваща се в запознаване с преписката и събраните в хода на ревизионното производство доказателства, представяне на нови такива и поставяне на искания за събиране на допълнителни доказателства и съответно изготвяне на възражение срещу констатациите на РД. Това се явява разумна и обичайна мярка за защита на правата на ревизираното лице за постигане на правен резултат в негова полза. От друга страна законодателят е предвидил, че органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства, като не е изключено аргументите на ревизираното лице да бъдат приети за основателни от ревизиращия екип и РА да не бъден издаден или поне не за част от предложените в РД за установяване данъчни задължения. Ангажирането на адвокатска защита в хода на ревизионното производство е израз на нормална грижа на данъчния субект за защита на правата и законните му имуществени интереси и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. Ето защо, съдът приема, че разходите за адвокатска защита, направени във връзка с упражняването на това право, са пряка и непосредствена последица от отменения ревизионен акт, тъй като без ревизионен доклад не би бил издаден и самият акт, а без възражение правото на защита би било непълно.

На следващо място, предвиден е специален ред за обжалване на ревизионните актове, съдържащ се в чл. 156 и сл. от ДОПК, но предпоставка за съдебното им обжалване е предхождащо такова по административен ред. Обжалването на РА пред Директора на съответната Дирекция „ОДОП“ е задължително, а не алтернативно и адресатите на този вид административни актове не разполагат с друга процесуална възможност за защита срещу тях, освен да предприемат обжалване по чл. 152 ДОПК. Доколкото обжалването на РА не може да бъде извършено директно пред съда, а само по административен ред, то ищецът, за да защити правата си е сторил разноски по обжалването. Ангажирането на адвокат е житейски оправдана, нормална и обоснована грижа за защита на интереса му адекватно и в пълен обем. Ако не беше издаден РА, чието обжалване поради неблагоприятния му за дружеството резултат се е наложило, то нямаше да се стигне до ангажиране на адвокатска защита. Последната като резултат е довела до отмяна на РА и именно поради това е налице вреда за дружеството.

Правото на защита, уредено в чл. 56 от КРБ има абсолютен характер, поради което ползването на адвокатска защита от лица, които не могат сами да водят съдебните си дела, следва да се разглежда като част от начина на неговото упражняване. Възражения за това, че адвокатската защита не се явява задължителна за този вид производства, не могат да бъдат противопоставяни на правото на лицата да ангажират професионална адвокатска защита в хода на задължителното за тях административно обжалване. Задължителният характер на административното обжалване на ревизионните актове и липсата на законова регламентация на института на разноските в тази фаза на процеса води до невъзможност за лицата, ползвали адвокатска защита да възстановят разходите си за адвокатски хонорар, при положение, че обжалването е било успешно. В тази връзка съдът намира, че не са налице законови пречки за ангажиране на адвокат и заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвянето на възражение срещу РД и жалба срещу РА. Аргумент в подкрепа на този довод се открива в мотивите на Решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС. Единственият начин сумите да бъдат възстановени в патримониума на правния субекти е редът по чл. 1 от ЗОДОВ, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.17, ал. 9 от ДОПК. За лицата, които нямат правен способ да поискат в рамките на административното производство присъждане на направени от тях разноски за адвокатски хонорар, заплатените от тях суми представляват вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

Безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадените РД и РА, тъй като подаването на възражение и обжалването на тези актове е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не дължи установените публични задължения и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Дружеството „Пролет -57“ ЕООД не би направило посочения в исковата молба разход за адвокатско възнаграждение и това нямаше да представлява вреда, ако не беше образувано ревизионно производство и издаден незаконосъобразният РА.

Следва да се отбележи и че неправилно се твърди от ответника в представения отговор, че липсвала разпоредба в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която да регламентира размер на адвокатското възнаграждение при обжалване по административен ред, а от там и изводът за недължимост. Именно нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи (т.е. по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата при материален интерес и по чл. 8, ал. 3 от Наредбата без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2). Или иначе казано, подзаконовият нормативен акт е предвидил размер на адвокатското възнаграждение при извършена правна защита пред административен орган, но в случая законодателят не предвижда ред за заплащането на разноски при подаване на възражението срещу съставен ревизионен доклад, съответно при обжалване на ревизионни актове по административен ред. Но липсата на изрична правна норма в ДОПК не може да е аргумент за недължимост на претенцията за платено адвокатско възнаграждение при защита в ревизионното производство. Именно защото в закона не е предвидено търсеното и съответно заплащането на разноски при подаване на възражението срещу съставен ревизионен доклад, съответно при задължително оспорване по административен ред, обезвреждането на вредите, в този случай единственият път за защита на лицата е именно исковото производство по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение за нуждите на административното производство. Заплатеният размер на адвокатското възнаграждение по договора за правна защита и съдействие е общо 3000лв. (възражение срещу РД в размер на 1 500лв. и жалба против РА също в размер на 1 500 лв.). По отношение на претендирания размер на обезщетението следва да се има предвид правилото на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според което за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Предвид размера на установените с РА задължения (101 960 лв. главница и 18 153,08 лв. лихва), според относимата разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 5, към която препраща чл.8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в приложимата редакция, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 9 454,52 лева. Заплатеното в случая адвокатско възнаграждение и претендирано от ищеца като обезщетение в настоящото производство, е в размер на 3 000 лв., което е под минималния такъв и не може да се приеме, че е прекомерен. Предвид правната сложност на данъчния спор, уговореният хонорар е бил справедлив и обоснован.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху посочената сума, считано от датата на влизане на решението на Административен съд - Велико Търново в сила за отмяна на РА – от 09.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца се следват и разноски, възлизащи общо в размер на 625 лв., от които 25 лв. - внесена държавна такса, и 600 лв. за заплатено по банков път, видно от представените банково извлечение от 27.06.2025 г. и договор за правна защита и съдействие от 26.06.2025г. (л. 4 и л. 7 от делото). Договореното възнаграждение не е прекомерно.

 

Водим от горното, Великотърновският административен съд, Четвърти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, [населено място], на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на „ПРОЛЕТ - 57" ЕООД с [ЕИК], адрес в [населено място], [улица], сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от заплатените адвокатски възнаграждения за изготвянето на възражение срещу РД № Р-04000424001373-092-001/04.09.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП – В.Търново и жалба за оспорване по административен ред на РА № Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г. на орган по приходите на същата ТД на НАП, отменен след обжалване с влязло в сила Решение № 873/17.03.2025 г. по адм.дело № 2/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 6174/09.06.2025 г. по адм.дело № 4786/2025 г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 09.06.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, [населено място], да заплати на „ПРОЛЕТ - 57" ЕООД с [ЕИК], адрес в [населено място], [улица], сумата от 625 лева (шестстотин двадесет и пет лева) – разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.