Решение по гр. дело №905/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 989
Дата: 3 ноември 2025 г.
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20251720100905
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 989
гр. Перник, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20251720100905 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.493,
ал.1, т.1 и т.5 от Кодекса за застраховането.
Делото е образувано въз основа искова молба от „ЕКОХЕРБАЛ БГ"
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П. е предявил иск срещу „ДаллБогг Живот
и Здраве” АД, ЕИК *********, с искане да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 9810,52 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди по лек автомобил марка: „Хюндай“, модел „Туксон“, с
рег. № ****, собственост на „ЕКОХЕРБАЛ БГ“ ЕООД, станало на 03.08.2024
г., в с. Д., ул. „***“, причинено от Г.Г., като водач на застраховано при
ответника моторно превозно средство марка: „Фолксваген“, модел: „Поло“, с
рег. № *****, собственост на „КОСМОС КИДС 2013" ЕООД - в ликвидация,
ЕИК *********, по застраховка „гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.10.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането. Моли да им бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответника „ДаллБогт Живот и Здраве” АД, чрез
ю.к. Несторов, са подали отговор на исковата молба, ,с който са оспорили
1
предявения иск по размер. По подробно изложените в отговора доводи и
аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.
С протоколно определение, постановено в проведеното на 06.10.2025 г.,
съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК чрез неговото
намаляване, който се счита предявен за сумата от 8479,67 лева, вместо
първоначално предявения размер от 9810,52 лева, и на основание чл.232 от
ГПК, е прекратил производството по делото, в частта, в която, ищецът е
предявил иск срещу ответника за осъждането му да заплати на ищеца
разликата от намаления размер на иска от 8479,67 лева до пълния предявен
размер от 9810,52 лева. Прекратителното определение не е обжалвано от
ищеца, поради което е и влязло в законна сила.
В съдебно заседание ищеца чрез адв. П., подържа исковете и моли съда
да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание чрез ю.к. Славейков, оспорват исковете
и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
По аргумент от разпоредбата на чл.498, ал.3, вр. чл.380 от КЗ, за
допустимостта на предявения иск е необходимо да бъде предварително
проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. В тази връзка в
исковата молба ищеца твърди, че е предявил претенция пред застрахователя,
но последният е изплатил само част от дължимите им се суми, за което няма
спор между страните. Налице са и останалите (общи) процесуални
предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, поради което
исковата претенция е процесуално допустима, и следва да бъде разгледана
съда.
По основателността:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
2
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380.
За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило
застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на
последните. На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото не се спори, че на 03.08.2024 г., около 16:10 часа, в с. Д., ул.
„***“, между лек автомобил марка: „Хюндай“, модел „Туксон“, с pег. № ****,
собственост на „ЕКОХЕРБАЛ БГ“ ЕООД и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел: „Поло“, с peг. № *****, собственост на „КОСМОС
КИДС 2013" ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, причинено виновно от
водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел: „Поло“, с peг. № *****, управляван
от Г.Г., за който е имало валидно сключена застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответника към датата на ПТП, по силата
на застрахователна полица № BG/ЗО/124002372119, със срок на действие от
25.07.2024 г. до 24.07.2025 г.
Обстоятелството, че към датата на ГГГП - 03.08.2024 г. е имало валидно
застрахователно правоотношение между „Космос кидс 2013” ЕООД, в
качеството му на собственик на л. а. „Фолксваген”, per. № ***** и ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. по силата на застрахователна полица №
BG/ЗО/124002372119, със срок на действие от 25.07.2024 г. до 24.07.2025 г. е
обявено за безспорно с доклада по делото.
Спорен по делото е въпросът за стойността на причинените материални
щети по собствения на ищеца лек автомобил при процесното ПТП.
От изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно авто-
техническа оценителна експертиза, изготвена от вещото лице И. И., се
установява, че средната пазарна стойност на л.а. „Хюндай-Туксон", с дата на
производство през 2022 г., към дата на ПТП е на стойност от 49900,00 лева, а
стойността на ремонта на настъпилите щети описани в опис заключенията по
3
щета № 0801, в следствие на настъпило ПТП на 03.08.2024 г., по л.а. марка
„Хюндай“. модел „Туксон“ е от 19692,42 лева с включен ДДС. В
заключението вещото лице сочи, че от направените от него справки за
резервни части за л.а. марка ,.Хюндай“ модел „Туксон", произвеждан в
периода 2020 - 2023г., не се предлагат в търговската мрежа в страната от
алтернативни производители и вносители, а такива се предлагат само от
официалните представители на марката в България. Вещото лице в
заключението е инкорпорирало калкулация-1, в която подробно е описал
всички разходи за: труд, резервни части, материали и консумативи, и
съпътстващи операции, като изрично е посочил, че за автомобили до три
години от датата на първа регистрация, не се прилага коригиращ коефициент
и/или обезценка за необходимите резервни части. От експертна гледна точка, в
заключението вещото лице е посочило, че стойността на ремонта на л.а. марка
„Хюндай“ модел „Туксон“ не надвишава 70% от установената му
действителна стойност по средни пазарни цени и не попада в икономически
тотал, поради което е и заключил, че не са налице причини да се дерегистрира
и бракува, респ. предава за скрап увреденият автомобил.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в заключението няма
увредена част на процесния автомобил, която да не е остойностена, от
направения от застрахователя опис на щета, като е направил изчислението на
щетите по цените, които са му предоставени от официалния вносител на
Хюндай за България, които цени е посочил с ДДС.
Съдът намира, че при изчисляване размера на щетите по пазарни цени
на увреденото имущество не следва да се отчетат фактори като амортизация
или овехтяване, тъй като действителната стойност на увреденото имущество е
пазарната стойност на вредите към момента на увредата (датата на настъпване
на застрахователното събитие).
Няма спор между страните, че ответникът е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ на
стойност от 11212,75 лева, което обстоятелства е обявено за безспорно с
доклада по делото.
Предвид изложеното следва извода, че стойността на щетата към датата
на процесното ПТП е в размер на 19692,42 лева с включен ДДС, която е и
действителната стойност на вредите, дължащи се на унищожаване или
4
повреждане на вещта към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. От тази стойност следва да се приспадне доброволно заплатената
част от 11212,75 лева от ответника, или искът се явява основателен и доказан
до сумата от 8479,67лева, за която сума е и предявен с оглед направеното от
ищеца изменение на иска, чрез неговото намаляване.
Ищецът е поискал от съда да им бъде присъдена и законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска. Този иск е акцесорен и следва
съдбата на главния иск, и след като главния иск е уважен, то върху и следва да
бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
01.10.2024 г. до окончателното и изплащане.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, за което
ищеца е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, а ответника не е
представил такъв.
Съгласно представения списък на разноските, ищеца претендира такива
за заплатена държавна такса в размер на 392,42 лева, възнаграждение на вещо
лице в размер на 752,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2100,00
лева. Ответникът е противопоставил възражение по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК, за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Според приетото в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на
ЕС, националният съд принципно е задължен да не приложи ограничаващата
национална уредба, независимо дали има повдигнато възражение за
прекомерност на възнаграждението от насрещната страна. Поради това и с
оглед разрешението на СЕС, дадено в т.61, съдът намира, че съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на
осъществения труд от процесуалния представител на ответниците, съдът
следва да определи размера на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение.
Според актуалната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в
Решение от 25 януари 2024 г., дело С-438/2022 г., по преюдициално запитване
отправено от Софийски районен съд, както и практиката на националния съд –
ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по гр.д. №
1908/2022 г. на ВКС, І т.о., определение № 343 от 15.02.2024 г., по т.д. №
1990/2023 г на ВКС, ІІ т. о., съгласно която посочените в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
5
единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са
обвързващи за съда,. В тази връзка съдът като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, конкретния защитаван материален интерес, то
съдът намира че справедливото адвокатско възнаграждение, което следва да се
присъди на ищцовата страна е в размер на 1500,00 лева.
Предвид горното съразмерно с уважената и прекратена част от исковете,
съдът намира, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъде
присъдени разноски в размер на 2285,81 лева, които с оглед изхода на делото
се възложат върху ответната страна.
Ответникът също е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като в
хода на делото е бил представляван от юрисконсулт, който е изготвил отговора
на исковата молба, и е осъществил процесуално представителство в проведено
по делото съдебно заседание. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния материален интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото на ответника процесуално представителство в хода на
делото в размер на 200,00 лева. Съразмерно с прекратената част от иска на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 27,12 лева, които
се възложат върху ищцовата страна.
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище/адрес
на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М. Димитров“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКОХЕРБАЛ БГ" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище/адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Георги Тертер“ № 36,
сумата от 8479,67 лева, представляваща разликата до пълния размер на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил марка:
„Хюндай“, модел „Туксон“, с рег. № ****, собственост на „ЕКОХЕРБАЛ БГ“
ЕООД, в резултат на ПТП станало на 03.08.2024 г., в с. Д., ул. „***“,
причинено от Г.Г., като водач на застраховано при ответника моторно
превозно средство марка: „Фолксваген“, модел: „Поло“, с рег. № *****,
6
собственост на „КОСМОС КИДС 2013" ЕООД - в ликвидация, ЕИК
*********, по застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.10.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД , ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
„Г.М. Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКОХЕРБАЛ БГ" ЕООД, ЕИК
********* със седалище/адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Георги
Тертер“ № 36, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на 2285,81
лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената и прекратена част от
исковете.
ОСЪЖДА „ЕКОХЕРБАЛ БГ" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище/адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Георги Тертер“ № 36 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД , ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
„Г.М. Димитров“ № 1, сумата в размер на 27,12 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с прекратената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7