№ 12811
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Н.Г.Н.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110145419 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д.
В. В. за признаване за установено, че дължи следните суми: 616,87 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб.№ ******,
ведно със законна лихва за период от 28.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата 122,73
лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. до 17.03.2022г., 22,10 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законна
лихва за период от 28.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата 4,96 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2019г. до 17.03.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022г. по ч.гр.д. № 16311/2022г. по описа на
СРС, 25 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в
сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила били ОУ, одобрени с Решение от 2016г.
на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща
сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно
чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия
1
през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му от съда особен представител адв. Георги Гайдажиев, с който се оспорват
предявените искове. Изложени са твърдения, че ответникът няма качеството на потребител
на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и Тълкувателно решение 2/2017г. от 17.05.2018г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017г. по описа на ВКС. Поддържа, че ответникът не е
собственик на процесния апартамент и по делото не са ангажирани такива доказателства.
Сочи, че в имота не се ползва топлинна енергия за нужди на ответника. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва представените извлечения, справки и
съобщения към фактури. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем сървисис“ ЕООД, с молба от
22.01.2024г. е посочил, че не оспорва предявения иск. Намира същия за основателен и
доказан.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е и
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
2
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия препис от Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 171, том Първи, 1983г. се установява, че на
20.01.1983г. Главна дирекция за изграждане на София са продали на Д. В. В. и Н.Т.Г.
новопостроено жилище № 2, находящо се в жилищната АДРЕС, първи етаж, построена
върху държавна земя, квартал Христо Смирненски, състоящо се от една стая, дневна, кухня
и сервизни помещения от 65,66 кв.м. застроена площ, заедно с припадащите се избено
помещение № 2 и 4,133 % идеални части от общите части на сградата. В списъка на
живущите за АДРЕС са вписани имената на Д. В. В. за ап. № 2, както и неговия ЕГН, като
срещу имената му е положен подпис- л. 21 от делото. По делото са приети и двата главни
отчета за 05.2018г.- 04.2019г. и за 05.2019г.- 04.2020г., издадени на името на Д. В. В., като и
двата отчета са подписани за клиент /л. 102-103 от делото/.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото се установява по категоричен начин, че ответникът Д. В. е съсобственик в процесния
имот, доколкото е придобил същия по силата на горецитирания Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 171, том Първи, 1983г.,
заедно с Н.Г /трето неучастващо по делото лице/. По арг. от чл. 30, ал.2 ЗС частите на
съсобствениците се считат равни и Д. В. е придобил ½ идеална част от процесния имот. По
делото не се твърди, респ. не се установява да е било налице разпореждане с имота през
процесния период.
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че ответникът е съсобственик на процесния имот, поради което е страна по
неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно
легитимиран да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна
енергия до притежаваната от него идеална част. Доколкото съдът прие, че ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря за половината от задълженията за цена на доставена
топлинна енергия, исковете за разликата над тази част следва да бъдат отхвърлени само на
това основание като неоснователни.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и от документите, представени от третото лице-помагач. От
заключението на вещото лице се установява, че пълната отопляема кубатура на процесния
имот е 150 куб.м. /136,73 куб.м., жилище и стълбище, 12,89 куб.м./. Експертът е посочил, че
етажните собственици от бл. 6, вх. А, на процесния адрес, са въвели индивидуално
разпределяне на топлинна енергия, отчетена по общия топломер, монтиран в абонатната
станция на блока. Вещото лице е уточнило, че исковият период съвпада напълно с отчетни
периоди 2018/2019г. и 2019/2020г., за които фирмата за дялово разпределение е изготвила
две изравнителни сметки по реален отчет на уредите за дялово разпределение за
потребената топлинна енергия в ап. 2. От заключението се установява, че в имота
3
радиаторите са демонтирани и за отопление е разпределяна топлинна енергия само от
сградна инсталация. Потреблението на топлинна енергия за БГВ е по отчет на един водомер
за топла вода. Вещото лице е посочило, че не са постъпили възражения-рекламации пред
фирмата за дялово разпределение, както и че топломерът в процесната абонатна станция е
преминал метрологични проверки през две години, касаещи процесния период.
Технологичните разходи на абонатната станция били приспадани от ежемесечните отчети на
общия топломер. Вещото лице е посочило, че за исковия период цената на топлинна енергия
е 605,98 лева /555,91 лева, прогнозно начислени и 50,07 лева, суми от изравнения/.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма
данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната
сума. Експертът е посочил, че за периода от 05.2018г.- 04.2020г. прогнозно начислените
суми за процесния имот са на обща стойност от 555,91 лева, както и че по партидата на
абоната изравнителните сметки са осчетоводени в м.07.2019г.; м. 08.2019г. и м. 07.2020г.
като резултатът от изравнителните сметки бил сума за доплащане в размер от 60,96 лева.
Експертът е уточнил, че за процесния период няма изравнителни сметки за възстановяване
и не са погасявани задължения извън процесния период. Цената на топлинна енергия
възлизала на сумата от 616,87 лева, формирана както следва- 555,91 лева /прогнозни
фактури/ + 60,96 лева, резултат от изравнителни сметки.
Относно стойността на топлинната енергия съдът намира, че следва да кредитира
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е взело предвид
резултатът от изравнителните сметки и представените от третото лице-помагач документи.
Вещото лице по СТЕ е съобразило и цената на топлинна енергия, променена със задна дата
съгласно Решение № Ц-25/24.06.2020г. на КЕВР за периода от 01.07.2019г.- 31.03.2020г. С
оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот и
период възлиза на сумата от 605,98 лева. От тази сума ответникът отговаря за половината,
колкото е притежаваната от него идеална част в процесния имот, а именно за сумата от
302,99 лева.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и заключението по СТЕ се установява, че услуга дялово разпределение
е била предоставяна през процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ
размер на 22,10 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер. От която сума
ответникът отговаря за половината- 11,05 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
4
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 122,73 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Върху приетия от съда за основателен размер на главницата- 605,98 лева,
съдът изчисли пропорционално дължимата лихва на сумата от 120,56 лева, от която сума
ответникът отговоря за половината, а именно- 60,28 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 17.03.2022г. следва да
бъде отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
5
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /28.03.2022г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена
топлинна енергия по месечни фактури за периода от м. 05.2018г. до 11.2018г. включително.
Вземането за м. 11.2018г. е станало изискуемо на 14.01.2019г. с изчитане на 45-дневния
срок, считано от 01.12.2018г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече на
14.01.2022г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който
не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок
изтича на 21.03.2022г. – преди датата на заявлението. Ето защо вземането за м.11.2018г. и за
всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия месец –
м.12.2018г. е станало изискуемо на 14.02.2019г. и давността за него е следвало да изтече на
14.02.2022г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на 21.04.2022г. –
след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.12.2018г. и за всички
следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за обхванатите от
давността месеци се установява по размер едва след приключване на съответния
отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за
плащане на общата фактура от 31.07.2019г., следователно давността за него не е изтекла.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по ССчЕ /Таблица № 4, л. 4 от заключението/ за
обхванатия от давността период се дължи сумата от 89,46 лева като част от задълженията по
обща фактура № *********/31.07.2019г. Тоест за останалия непогасен по давност период от
01.12.2018г. до 30.04.2020г. се дължи цена на доставена топлинна енергия в размер от 516,52
лева /605,98-89,46/, от която ответникът дължи 258,26 лева.
Поради което предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е основателен за
сумата от 258, 26 лева и за периода от 12.2018г. до 04.2020г. За разликата над този размер до
пълния предявен размер от 616,87 лева и за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност.
По отношение на мораторната лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019г. до
17.03.2022г. тригодишната погасителна давност не е изтекла. На основание чл. 119 ЗЗД,
обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по давност главница също се
погасява, независимо дали давността за него е изтекла. Съдът изчисли на основание чл. 162
ГПК мораторната лихва върху остатъка от главницата /необхваната от давността/ на сумата
6
от общо 51,38 лева.
Поради което предявеният иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия е
основателен до сумата от 51,38 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 122,73 лева.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.02.2019г. е възникнало на 01.03.2019г. и давността за него е следвало да изтече на
01.03.2022г., като след удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през
който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП се установява, че към датата на
подаване на заявлението /28.03.2022г./ не са налице погасени по давност вземания. Така
предявеният иск за услуга дялово разпределение е основателен до сумата от 11,05 лева и
следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
22,10 лева.
Следва да бъде отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение в размер от 4,96 лева за периода от 31.03.2019г. до 17.03.2022г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
сторил и не претендира разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а в исковото производство ответникът е бил представляван
от особен представител. В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил
разноски в общ размер от 75 лева, като с оглед уважената част от исковете следва да му се
присъдят разноски в размер от 31,37 лева. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер от 75 лева, депозити за вещи лица в общ размер от 500
лева, депозит за особен представител в размер на 400 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100
лева, тоест общо 1075 лева. Съразмерно уважената част от исковете на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер от 449,67 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми: сумата
от 258,26 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
АДРЕС, аб.№ ******, ведно със законна лихва за период от 28.03.2022г. до изплащане на
7
вземането, сумата от 51,38 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 17.03.2022г., 11,05 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2022г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 12.04.2022г. по ч.гр.д. № 16311/2022г. по описа на СРС, 25 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 616,87 лева и за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г.,
предявения иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 122,73 лева, предявения иск за цена на
услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 22,10 лева, предявения иск за сумата от 4,96 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до
17.03.2022г.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 31,37 лева, представляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 449,67 лева, представляваща разноски в
исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8