№ 633
гр. София, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110152613 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Ищецът ЗД „Б.“ АД твърди, че автомобил „БМВ 320“, с рег.№ В 5543 НС, управляван
от ответника К. С. С., и застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“-
застрахователна полица № BG/02/118000267375 е реализирал ПТП на 20.02.2018 г. в
гр.Варна. Заявява, че според Протокола за ПТП №1676218/20.02.2018 г., водачът К. С. С.,
управлявайки с несъобразена с характера и интензивността на движението автомобил „БМВ
320“, с рег.№ В 5543 НС настига и блъска по-бавно движещия се автомобил „Фолксваген
Кади“, с рег.№ ЕВ 3426 ВВ, като непосредствено след това виновният водач напуска мястото
на ПТП. Поддържа, че в дружеството е заведена щета № ********** от собственика на
увреденото МПС„МЕРКУРИЙ ПРОИЗВОДСТВО И ПАКЕТАЖ“ АД, като след направена
оценка на него е преведена сумата от 2899.18 лева, представляваща застрахователно
обезщетение. Претендира сумата от 2924.18 лева, представляваща регресно вземане по
застрахователна полица № BG/02/118000267375, с включени 25 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 29.09.2022 г. до
окончателното изплащане и разноските.
Ответникът К. С. С. е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е
представил писмен отговор, чрез назначения особен представител адвокат Р. Г.. Заявява, че
механизма на ПТП-то не е доказан и причина за настъпването на същото има водача на
автомобил „Фолксваген Кади“, с рег.№ ЕВ 3426 ВВ, който е извършил непозволена маневра-
пресякъл е пътя на автомобил „БМВ 320“, с рег.№ В 5543 НС. Евентуално прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобил „Фолксваген Кади“, с рег.
1
№ ЕВ 3426 ВВ. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи съгласно
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото застрахователна полица № BG/02/118000267375 от
12.01.2018 г. се установява по делото, че между ЗД „Б.“ АД и С.Н. С., като собственик на
автомобил „БМВ 320“, рег. № В 5543 НС е сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ищеца, по силата на която ищецът ЗД „Б.“ АД е обезпечил деликтната отговорност на
собственика и ползвателите на автомобил „БМВ 320“, рег. № В 5543 НС КВ, с период на
застрахователно покритие от 16.55 часа на 12.01.2018 г. до 23.59 часа на 11.01.2019 г.
По делото се установява от приетия Протокол за ПТП № 1676218/20.02.2018 г.,
съставен от Върбан Върбанов- младши автоконтрольор при сектор ПП-ОДМВР Варна, че на
същата дата в гр. Варна, ул. „Девня”, било реализирано ПТП, вследствие на което са
нанесени материални щети на МПС „Фолксваген Кадди” с peг. № ЕВ 3426 ВВ, като във
връзка с ПТП по отношение на другия участник в събитието е образувана докладна записка.
От Доклад № 181000892001/30.04.2018 г. по щета № **********/27.03.2018 г. и
Калкулация на щета № **********/27.03.2018 г. се установява по делото, че при ищеца ЗД
„Б.“ АД – застраховател на увреденото МПС- „Фолксваген Кадди“, с рег.№ ЕВ 3426 ВВ, е
образувана застрахователна преписка по щета № **********, като от приложеното по
делото Платежно нареждане № FT18184177304499/03.07.2018 г. се установява, че ищеца е
заплатил сумата от 2899.18 лева в полза на собственика на увредения автомобил -
„МЕРКУРИЙ ПРОИЗВОДСТВО И ПАКЕТАЖ“ АД.
Представена е Регресна покана (изх.№ РГ-00263/26.02.2020 г.) от ищеца до ответника и
видно от обратната разписка е непотърсена от последния.
Приета по делото е административно-наказателна преписка, от която се установява, че
по отношение на ответника е издадено Наказателно постановление № 18-0819-
001236/22.05.2018 г., влязло в законна сила на 10.01.2019 г., с което на ответника К. С. С. на
основание чл.179 ал.2 пр.1. от ЗДвП – е наложена глоба в размер на 200 лева, както и на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“.
От показанията на свидетеля Т. С. С. се установява, че на 20.02.2018 г. е управлявал
автомобил „Фолксваген Кадди“ на пътен участък с двулентов път на Крайезерния път в
района на гр. Варна. Излага, че се движел с около 25-30 км/час по пътя, като предприел
маневра да заобиколи спрял на пътното платно тир, при което по време на маневрата, когато
се намирал около средата на камиона, бил блъснат от МПС „БМВ“ отзад, след което
управляваният от свидетеля автомобил преминал през разделителната мантинела, минал в
насрещното платно и се блъснал в мантинелата на отсрещното платно. На управлявания от
свидетеля автомобил били причинени материални щети. Другият водач, участник в ПТП,
напуснал мястото на инцидента.
Други доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от процесуалния
2
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване
носи виновният водач.
Съдът намира за безспорно установено, че към датата на събитието отговорността на
водача на лек автомобил марка „Фолксваген Кадди“, с рег. № ЕВ 3426 ВВ, е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Б.“ АД,
обективирана в застрахователна полица № BG/22/11800267375, със срок на валидност от
16.55 часа на 12.01.2018 г. до 23.59 часа на 11.01.2019 г.
Основният спорен въпрос е дали ответникът е напуснал местопроизшествието преди
идване на контролните органи на МВР.
По делото е приет като доказателство Протокол за ПТП № 1676218/20.02.2018 г. на
ОДМВР- Варна, отдел „Пътна полиция“, с който е установено извършването на процесното
ПТП, като е описан механизмът му(на 20.02.2018 г. в гр.Варна, на ул.„Девня“-посока изхода
на града, до фабрика „Христо Ботев“ участник 1, поради неизвестни причини и
обстоятелства реализира ПТП с участник 2, като изоставя автомобила и напуска ПТП-то) . В
същия протокол е отбелязано, че на лек автомобил марка „Фолксваген Кадди“, с рег. № ЕВ
3426 ВВ, са причинени материални щети, като не се съдържат данни за другия
участник(участник 1) в ПТП.
Видно от приетата по делото административно – наказателна преписка, с Наказателно
постановление № 18-0819-001286/22.05.2018 г., издадено от ОДМВР- Варна, сектор „Пътна
полиция“, връчено на ответника на 02.01.2019 г., влязло в сила на 10.01.2019 г., на К. С. С.
са наложени административни наказания за това, че на процесната дата – 20.02.2018 г., около
16:00 часа в гр. Варна на ул. „Девня“, като неправоспособен водач на МПС „БМВ 320 ТД
компакт“, с peг. № В 5543 НС, собственост на С.Н. С., и до фабрика „Христо Ботев“, поради
движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението настига и
блъска по-бавно движещия се пред него МПС, с рег. № ЕВ 3426 ВВ, който от удара
преминава през разделителния остров и платното за насрещно движение и се блъска в
мантинелата вляво извън пътя. Водачът напуска ПТП, без да установи какви са последиците
от произшествието, изоставяйки автомобила на място и не уведомява контролните органи
на МВР.
3
По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал се установи, че в
резултат на процесното ПТП са настъпили единствено имуществени вреди. Съгласно
нормата на чл.123, ал.1, т.1 и т.3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са причинени
имуществени вреди и между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания като не употребяват
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните
органи. Следователно законът е предвидил задължение за участник в произшествие да не
напуска мястото при липса на съгласие. Последиците от неизпълнението на това задължение
и дали е налице елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
зависи от това дали е съществувало задължение за органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Хипотезите, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие са посочени
изчерпателно в разпоредбата на чл. 125 от Закона за движение по пътищата, а именно,
когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство,
което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това
създава опасност за движението; 5. има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба „Военна полиция“ към министъра
на отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди. В чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е установено правилото, че
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците
в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В
тази връзка отклоняването от местопроизшествието като фактическо действие, без да е
постигнато съгласие между участниците в произшествието (което изисква на първо място
физическо присъствие на мястото на инцидента на всички участници в него) нарушаващо
императивни законови норми, винаги е виновно (ако не е осъществено обратно доказване).
По делото безспорно се установи, че съгласие между участниците в ПТП не е било
оформено в писмена форма, при спазване на изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41
4
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране, като поначало това не се твърди по делото, а и не се
ангажират доказателства в тази насока. В посочения смисъл са Решение № 5700/09.11.2023 г.
по въззивно гражданско дело № 12672/2022 г. на СГС; Решение № 4745/07.08.2024 г. по
въззивно гражданско дело № 9651/2023 г. на СГС.
Наказателното постановление има за предмет деяние, което не е престъпление, а
административно нарушение, и то не обвързва по силата на чл. 300 ГПК гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
по аргумент от приетото в Тълкувателно решение № 51/29.12.1978 г. по тълкувателно дело
№ 50/1978 г. на ОСНК при ВС. Съдът приема, че самоличността на водача на лек автомобил
марка „Фолксваген Кадди“, с рег. № ЕВ 3426 ВВ, е установена въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Настоящият съдебен
състав обосновава този си извод въз основа на данните от показанията на разпитания по
делото свидетел, приетия по делото Протокол за ПТП, както и на съставения Акт за
установяване на административно нарушение и Наказателното постановление, които по
аргумент от нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползват с доказателствена сила в настоящия
процес, предвид липсата на други доказателства, които да установяват, че лек автомобил
„БМВ 320 ТД компакт“ с peг. № В 5543 НС, е бил управляван от трето лице. Този извод на
съда не се опровергава и от даденото от ответника обяснение в хода на административно-
наказателното производство, в което се съдържат извънсъдебни признания относно фактите,
касаещи участието му в процесния пътен инцидент в качеството му на водач и напускането
от негова страна на мястото на произшествието след осъществяването му. В процесния
случай ответникът носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да опровергае
фактите, на които се основават възраженията му, каквото не е успешно проведено. Не са
ангажирани доказателства, установяващи наведените от името на ответника твърдения, че
водача на автомобил „Фолксваген Кади“, с рег.№ ЕВ 3426 ВВ, да е извършил непозволена
маневра, изразяващи се в пресичане на пътя на автомобил „БМВ 320“, с рег.№ В 5543 НС.
Същевременно от името на ответника не се излагат твърдения, че напускането му е било
наложително или с цел да бъде оказана медицинска помощ, т.е. липсват твърдения за
неотложна причина, която би обусловила неоснователността на процесното притезание.
След анализ на събрания доказателствен материал се установява пълно и главно
противоправното поведение, осъществено след настъпилото ПТП на водача на лек
автомобил „БМВ 320“, рег. № В 5543 НС КВ, изразяващо в напускане на мястото на
пътнотранспортно произшествие, без да уведоми и изчака органите за контрол на МВР,
които да констатират настъпилото ПТП, съставяйки протокол по съответния ред.
Следователно ответникът е извършил противоправно действие, тъй като с предприетото от
него поведение – движение с несъобразена скорост, е нарушил разпоредбата на чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП и е наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие, съобразно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Вината на ответника се предполага до
доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно
5
доказване на законовата презумпция. Съгласно заключението по приетата съдебно-
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и правилна, тъй като
съответства на събрания по делото доказателствен материал, действителната стойност на
нанесените щети към датата на ПТП е в размер на 2911.30 лева. Съгласно чл. 51 ЗЗД на
репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съобразно заключението по приетата съдебно-
автотехническа експертиза установените вреди по лек автомобил „БМВ 320“, рег. № В 5543
НС отговарят и са в причинно-следствена връзка на така описания механизъм на ПТП в
приложения по делото протокол за ПТП.
От представените писмени доказателства – платежно нареждане и заключението на
приетата по делото експертиза се установи, че ищеца, като застраховател е изплатил на
собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен за цялостния предявен размер от 2924.18 лева, представляваща
регресно вземане по застрахователна полица № BG/02/118000267375, с включени 25 лева
ликвидационни разноски. Като последица от уважаването на иска е и присъждането на
законна лихва от датата на исковата молба- 29.09.2022 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и своевременно направено от ищеца искане за присъждане на
разноските, ответникът следва да бъде осъден да му заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата в общ размер от 1866.97 лева, съставляваща държавна такса от 116.97 лева;
възнаграждение за особен представител от 600 лева; възнаграждение за свидетел от 30 лева;
възнаграждение за вещо лице от 400 лева и адвокатско възнаграждение от 720 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свети Прокопий
Варненски“, № 41А, да заплати на ЗД „Б.“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ,
сумата от 2924.18 лева, представляваща регресно вземане по застрахователна полица №
BG/02/118000267375, с включени 25 лева ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба- 29.09.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.“ АД, ЕИК ........., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1866.97 лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7