№ 21519
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110113506 по описа за 2024 година
ЗАД „А.” АД е предявило иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата
от 6557.01 лв.. срещу С. о., като собственик на пътя, на който е настъпило процесното
застрахователно събитие от 12.06.2023г.,, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване исковата молба ,, до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на пътното платно, намиращо се в гр. С., на ул. „А. Р. К.“ № 2, е
съществувала необезопасена и несигнализирана дупка, в която на 12.06.2023г., е попаднал л.
а. , с рег. № ......
Поддържа, че собственикът на увредения автомобил е бил страна по договор за
имуществено застраховане „Автокаско” с ищеца, като след настъпване на твърдяното
застрахователно събитие застрахователят е заплатил на застрахованото лице сума в размер
на 6557.01 лв.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва предявения регресен иск, както и
това, че твърдените вреди са настъпили именно в резултат на попадане на л.а. в дупка.
Твърди, че липсват доказателства за наличие на дупка в посочения участък.
Поддържа, че е налице и съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС,
който не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка.
Заявява, че процесното застрахователно събитие не представлява покрит от ищеца
застрахователен риск.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) наличие на застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3.) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
От представените по делото доказателства се установява, че при настъпване на
процесното ПТП между ищеца и увреденото лице – собственикът на л. а. , с рег. № ...... е
съществувало застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено
застраховане “Автокаско”.
От представените по делото доказателства се установява, че въз основа на
уведомление от собственика на увреденото имущество при ищеца е образувана
ликвидационна преписка, назовавана „щета № 4700423232332613”, по която ищецът е
заплатил в полза на застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на
6557.01 лв. въз основа на платежно нареждане.
По делото не е спорно обстоятелството, че процесният пътен участък част от
общинската пътна мрежа, стопанисвана от С. о..
О
По силата на императивната разпоредба, уредена в § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната
община, в чиито населени места се намират тези улици. От друга страна, тази улица не е
обявена за част от републиканските пътища с Решение № 945/01.12.2004 г. на МС за
утвърждаване на списък на републиканските пътища. Следователно, процесният участък от
пътя, намиращ се в гр. С. не е път от републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, като собственикът на процесната улица – С. о., е бил длъжен да
вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи ограждения и
прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други,
както и да осигури чрез свои служители и работници поддържането на уличното платно в
изправност, т. е. да отстрани съществуващите неравности (дупки). Тъй като общината като
юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
2
определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища,
общинска собственост.
От разпита на свидетеля В. К., се изяснява, че е управлявал последното при
настъпване на релевантното събитие, като автомобилът се е движел в гр. С., движейки се в
участъка, намиращ се зад сградата на Софийския университет, при което превозното
средство е попаднало в неравност на пътя, означена от свидетеля като „ огромна дупка”.
Свидетелят изяснява, че въпросната дупка е била голяма, като преди да попадне
управляваното от него превозно средство в нея скоростта, с която той се е движел, е била
много ниска, тъй като по този участък имало неравности /дупки/ и не е било възможно да
кара с по-висока скорост.
От свидетелските показания се установява, че на мястото около пътната неравност
не са били поставени обозначителни знаци за нейното съществуване като същата не е била
обезопасена.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като преки и непосредствени като с оглед
събраните гласни доказателства по делото и неоспорената от страните и приета като
компетентно изготвена САТЕ се установява, че описаните в протокола за ПТП и в Опис-
заключението вреди съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно
попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътя (дупка).
Следователно, по несъмнен начин е установено в процеса на доказване в настоящата
съдебна инстанция, че е настъпило процесното застрахователно събитие. От друга страна, от
неоспорената от страните и приета като компетентно изготвена САТЕ се установява, че
описаните в протокола за ПТП вреди съответстват на механизма на настъпване на
процесното ПТП, а именно попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на
пътя (дупка).
Непосредственото задължение на служител на общината е било да следи за
изправността на всички надземни и подземни съоръжения на техническата инфраструктура
на процесната улица, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране
на неравността (дупката), която не трябва да създава опасност за движението по улицата.
Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите
от общината за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното
за движение представлява противоправно деяние (действие или бездействие) което е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело обратно
доказване не е проведено. В този смисъл са и мотивите към Решение № 1809/7.12.99 г. по
гр.д. № 654/99 г., IV г.о.
Тъй като съответното лице, на когото ответникът е възложил изпълнение на
задължението за поддържане изправността на съоръженията на техническата
инфраструктура (пътното платна), виновно не е изпълнило тези свои задължения
3
(бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на
собственика на л. а. „Мерцедес”, с рег. № ......., поради което е възникнала обезпечително-
гаранционната отговорност на възложителя на тази работа – С. о., по чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно
основание срещу С. о.. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица
от противоправното поведение на работници или служители при С. о. при или при повод на
извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника
срещу увредения от процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищцовото дружество установи чрез главно и
пълно доказване и четвъртата материална предпоставка, обуславяща възникването на
спорното регресно вземане - заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото
от процесното ПТП лице.
От посоченото заключение от САТЕ, което съдът кредитира като обективно, вярно и
компетентно, се установява, че размерът на разходите, необходими са отстраняване на
щетите, нанесени на процесния автомобил в резултат на процесното ПТП, възлиза на сумата
от 6569.33лв.
В открито съдебно заседание вещото лице по САТЕ изрично заяви, че заключение за
така формираната възстановителна стойност е дадено въз основа на сравнителен анализ на
цената на автодетайла - джанта, чиято подмяна е била наложителна за отстраняване на
вредите от процесното ПТП.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения)
са причинили процесните вреди.
Следователно регресното право на ищцовото дружество срешу ответната община по
процесната ликвидационна преписка е възникнало в размер на сумата от .6584.33лв., която
сума представлява стойностен израз на сбора от възстановителното обезщетение в размер от
6569.33 лв. и паричната равностойност на обичайните ликвидационни разноски по
процесната преписка, чийто размер съгласно заключението от САТЕ възлиза на сумата от 15
лв.
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване съдът намира
следното:
От представените по делото доказателства се установи, че на процесното пътно
платно е съществувала дълбока неравност към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие.
В действащото законодателство не съществуват разпоредби, вменяващи задължения
на водачите на МПС да извършват маневри, които застрашават безопасността на движението
по скоростните пътища, като заобикалят несигнализирани и необезопасени неравности по
4
пътния участък. Именно правният субект, на който е възложено поддържането и ремонта на
пътищата от общинската пътна мрежа, е следвало чрез своите органи и служби да поддържа
в изправност автомагистралата, а в случай че тя е негодна – в определени участъци, за
нейното безопасно ползване, да ограничи движението по нея, като постави съответните
предупредителни или забранителни знаци, респ. да сигнализира и обезопаси неравностите
по пътя. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства бездействието на
служителите при ответната агенция представлява единствената причина за настъпване на
процесния вредоносен резултат, поради което следва да бъде ангажирана в пълен обем
нейната обезпечително-гаранционна отговорност за репариране на процесния вредоносен
резултат.
По делото не се ангажириха доказателства в подкрепа на твърдението на ответната
община, че застрахованият при ищеца водач е допринесъл със своето поведение за
настъпване на процесния вредоносен резултат.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че той се е движел с
ниска скорост, която скорост е била съобразена с пътната обстановка, видимостта и
атмосферните условия по смисъла на 20, ал. 2 ЗДвП, също така не е било възможно да
избегне въпросната неравност на пътя поради това, че насреща срещу него, в съседното на
неговото платно в същия момент се е движел друг автомобил, а за наличието на въпросната
дупка не е са били поставени обозначения или маркировки.
Както вече се изясни в действащото законодателство не съществуват разпоредби,
вменяващи задължения на водачите на МПС да извършват маневри, които застрашават
безопасността на движението по скоростните пътища, като заобикалят несигнализирани и
необезопасени неравности по пътния участък.
При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция
приема, че са налице всички материални предпоставките ищецът да встъпи в правата на
увредения срещу С. о., поради което предявеният главен иск е основателен и следва да бъде
изцяло уважен, доколкото по делото до приключване на устните състезания ответникът не
ангажира доказателства за погасяване на процесното вземане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него разноски по делото в размер общо на 1789.28ллв., представляващи сборът
от заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице, платен депозит за
призоваване на свидетел, както и разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът
намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца
възнаграждение за адвокат за неоснователно, доколкото законоустановения минимум на
същото възлиза на сумата от 956лв. без ДДС или на 1146.8 лв. с ДДС, какъвто е и размерът
на претендираните от ищеца разноски за адвокат.
5
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., с адрес гр. С., ул. “М.” № 33 да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. С., район “Т.”, пл. „П.“ № 5, ЕИК ****** по иск с
правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сума в размер на 6557.01 лв..,представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по „щета 4700423232332613", образувана при ЗАД
„Б. В. И. Г.“ АД, ведно с мораторната законна лихва върху тази сума от предявяване исковата
молба -08.03.2024г., до окончателното й заплащане,.
ОСЪЖДА С. о., с адрес гр. С., ул. “М.” № 33 да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район “Т.”, пл. „П.“
№ 5, разноски в исковото производство в размер общо на 1789.28ллв., представляващи
сборът от заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице, платен депозит за
призоваване на свидетел, както и разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът
намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца
възнаграждение за адвокат за неоснователно, доколкото законоустановения минимум на
същото възлиза на сумата от 956лв. без ДДС или на 1146.8 лв. с ДДС, какъвто е и размерът
на претендираните от ищеца разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6