№ 187
гр. Перник, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720105193 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Л. К. А. с ЕГН
**********, от *************, К. К. К. с ЕГН **********, ************* М. М. З. с
ЕГН **********, от ***************, Р. М. К. с ЕГН **********, от *************
Ю. Л. Б. с ЕГН **********, от *************** П. Л. Б. с ЕГН **********, от
*************** К. С. А. с ЕГН **********, от *************** с ЕГН С. К. С. ЕГН
**********, от *************** Р. К. С. с ЕГН **********, от *************** Р. В.
Л. с ЕГН **********, от *************** Л. И. Р. с ЕГН **********, от
***************, Т. И. Г. с ЕГН **********, от *************** К. И. Г. с ЕГН
**********, от *************** И. М. Р. с ЕГН **********, от ***************А, В.
А. Д. с ЕГН **********, от *************** М. М. Й. с ЕГН **********, от
*************** В. К. Б. с ЕГН **********, от ****** Д. Р. Д. с ЕГН **********,
*************** В. М. Б. с ЕГН **********, от ***************, Е. М. Б. с ЕГН
**********, *************** СРЕЩУ С. Г. С. с ЕГН **********, от
*************** и В. В. Ц. от ***************
Ищците твърдят, че са наследници на Г. Й. М. - починал на **** и съпругата му
С. Д. М., починала на ********** Твърди се, че са съсобственици по наследство от тук
посочените праводатели на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с обща площ от 728 кв.м., находящ се
в землището на *************** част от парцел ****, в кв.42 по действащия
регулационен план на ************* одобрен със Заповед № III-363/**********, с
площ от 743 кв.м., при граници /съседи/ на целия имот по скица: **********, улица,
имот ****, улица (Имота).
Твърди се, че не са уредени регулационните сметки за 15 кв.м., придадени към
УПИ ****, в кв.42 от рег. план на ***************.
Твърди се, че общият наследодател Г. Й. М. е признат за собственик на този
имот по давностно владение с нот.акт *************** на Пернишки мирови съдия,
където е описан под *** като ливада в местността ********** от 2.3 дка, при съседи:
от три страни Г. Й., А. Г.. За първи път описаният Имота влиза в регулационния план
1
на ********** от **** и е идентичен с част от УПИ **** и част от УПИ **** в кв. 42
по сега действащия регулационен план от ********** Имота не е бил обобществяван,
в която и да било селскостопанска организация и винаги е бил в регулационния план
на селото.
Сочат, че с нот. акт ************* на нотариус М. М. - с район на действие
ПРС, вписан вх.рег. *************** акт **** т. **** дело № ********** в Служба
по вписванията при ПРС, ответникът е признат за собственик на основание давностно
владение на 728/743 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с
обща площ по скица от 743 кв.м., находящ се в землището на ***************
образуващ парцел ****, в кв.42, по действащия регулационен план на *************
одобрен със Заповед № III- 363/**********
В този нотариален акт Имота бил неправилно описан като идеални части от
УПИ ****, защото след като регулационните сметки не са уредени, спорният ПИ не
може да бъде част от парцел. Излага правна обосновка, приемайки, че с изтичането на
сроковете по пар. 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се
трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден
дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на
собственика на имота, от който са били отчуждени, подкрепена със съдебна практика,
обективирана в Решение № 112 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 3797/2008 г. на ВКС, както
и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ВКС. ОСГК.
С оглед на изложеното твърдение, че са собственици на Имота се оспорват
констатациите и правния извод, обективиран в нот. акт ************* на нотариус М.
М..
Оспорват да са налице кумулативно изискуеми предпоставки за придобиване по
давност на имота, тъй като не е налице, продължило повече от 10 години непрекъснато
владение, излагайки твърдения, че до **** Имотът е бил владян от тях чрез косене и
събиране на плодовете от намиращите се в него овошки.
Заявяват, че през **** ответникът е започнал частично да използва спорния
имот чрез складиране на бали със слама в единия му край, но за тях не е било
известно, че той се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. По това
време не знаехме точните граници на имота. Твърди се, че дори ответникът да е имал
2-3 годишно частично владение върху имота, той не е довел до знанието им, че го
владее като свой и владението му не е непрекъснато, необезпокоявано и явно, без да
бъде оспорвано от никого.
Твърди се, че на ********** е извършено трасиране и координиране на
границите на описаните по-горе имоти - ************* по плана на ********** и
тогава разбрахме от ответника, че има нотариален акт, който пи бе показан. На свой
ред са възстановили владението си върху спорния имот въз основа на описаната по-
горе трасировката като изградихме собствена ограда.
Ищците твърдят, че са собственици на Имота при следните квоти:
1. Л. К. А.- 18/504
2. К. К. К. - 18/504 ид.ч.
3. М. М. З. - 18/504
4. Р. М. К. - 18/504 ид.част
5. Ю. Л. Б.- 36/504
6. П. Л. Б. - 36/504 ид.част.
7. К. С. А. - 4/504 ид.части
2
8. С. К. С. - 16/504 ид.части
9. Р. К. С. - 16/504 ид.части
10. Р. В. Л. - 36/504 ид. части
11. Л. И. Р. - 72/504 ид.ч.
12. Т. И. Г. - 36/504 ид.ч.
13. К. И. Г. - 36/504 ид. ч.
****. И. М. Р. - 36/504 ид. части
15. В. М. Д. - 18/504 ид. ч.
16. М. М. Й. - 18/504 ид. ч.
17. В. К. Б.- 18/504 ид. ч.
18. Д. Р. Д. - 18/504 ид. ч.
19. В. М. Б. - 18/504 ид. ч. и
20. Е. М. Б.- 18/504 ид. част.
С оглед на изложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с обща площ от 728 кв.м., находящ се в землището на *************** част от
парцел ****, в кв.42 по действащия регулационен план на ************* одобрен със
Заповед № III-363/**********, с площ от 743 кв.м., при граници /съседи/ на целия
имот по скица: **********, улица, имот **** улица при гореосочените квоти.
Молят съда на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК съдът да отмени нот. акт
************* на нотариус М. М., с който ответникът С. Г. С. е признат за собственик
на Имота.
Претендират разноски.
Ответниците са депозирали отговор в срок. Намират предявения иск за
допустим, но неоснователен. Твърдят, че те са ползвали имота, а не ищците като се
позовават на давностно владение, в която връзка е издаден и оспорения нотариален
акт.
Въвежда евентуално придобивно основание – универсално правоприемство от
дядо им – С. Х. Б. (М.), който придобил имота по давност, а което бил издаден
нотариален акт ***************, съставен от Пернишки околийски съдия на
основание давностно владение, наследство и делба. Твърди, че УПИ **** е описан в т.
19 от тук цитирания нот.акт – ливада в м. ********** от 6,05 дка. Ответниците
твърдят, че върху УПИ **** са осъществили несмущавано владение в период повече
от 30 години като са оградили, садели и берели овошки, косели тревата. Тяхното
владение било прекъснато на **********, когато ищците премахнали поставената от
тях ограда и завзели имота им.
Оспорва да са налице неуредени регулационни сметки, поради което
позоваването на пар. 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ било неоснователно.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват. Поддържат изложените
твърдения и възражения в исковата молба, респективно отговора на същата.
В съдебно заседание е констатирано, че ищецът В. М. Б. е починали и като
ищци по право на заместване са конституирани неговите наследници – В. Б., Д. М. и
Я. М.. В проведено съдебно заседание тези ищци са направили отказ от иска, като
производството по делото е прекратено за 18/504 ид. ч., съобразно квотата им в
3
собствеността.
Впоследствие съдът е уведомен, че ищецът В. К. Б. е починали и като ищци по
право на заместване са конституирани неговите наследници – Н. Б., Й. Б. – М. и М. К..
В проведено съдебно заседание тези ищци са заявили, че поддържат предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с активно субективно и кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването на право на собственост върху ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с обща площ от 728 кв.м., находящ се в землището на *************** част от
парцел ****, в кв.42 по действащия регулационен план на ************* одобрен със
Заповед № III-363/**********, с площ от 743 кв.м., при граници /съседи/ на целия
имот по скица: **********, улица, имот ****, улица, както и с молба по чл. 537, ал. 2
ГПК за отмяна на нот. акт ************* на нотариус М. М..
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като
въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта му. Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен
случай, като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника
право, съответно – отрича се едно претендирано от ответника право и решението по
установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В същата
насока са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от
Тълкувателно решение № 4 от ****.03.**** на ВКС по тълк. д. № 4/20**** г., ОСГК.
В рамките на съдебното производство, ищците обосновават активната си
материална легитимация и носители на спорното материално право като се позовават
на универсално правоприемство от общия им наследодател Г. Й. М., придобил имота
по давност (признат за собственик с нот.акт *************** на Пернишки мирови
съдия), като са твърдели и че те владеят след него.
От своя страна ответниците се е легитимират като носители на материалното
право с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка ************* на
нотариус М. М. - с район на действие ПРС, вписан вх.рег. *************** акт **** т.
**** дело № ********** в Служба по вписванията при ПРС, като е твърдял също и
наследствено правоприемство от дядо си С. Х. Б. (М.) съгласно нотариален акт
***************, съставен от Пернишки околийски съдия на основание давностно
владение, наследство и делба.
С оглед на тези данни и конкретни твърдения, в тежест на ищците е да
установят в условията на пълно, главно доказване, че са собственици на Имота на
посочените основания, съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК.
В случай на успешно пълно главно доказване, в тежест на ответника е да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху Имота в срока по чл. 79 ЗС,
намерението си да държи цялата вещ като собствена, както и че е извършил действия,
с които е обективирал намерението да владее за себе си.
Съдът намира, че ищците, както и ответниците не установяват един от
твърдените способи – придобиването на Имота от техните наследодатели въз основа
4
на представените документи. Това е така защото по делото са приети първоначална и
допълнителна СТЕ (неоспорени от страните), която съдът изцяло кредитира като
обективна и безпристрастна, изготвена от лице притежаващо съответните специални
знания. Вещото лице категорично и ясно е заявило, че Имотът не може да
идентифицира с тези, описани в с Нотариален акт *************** на Пернишки
мирови съдия и Нотариален акт ***************, съставен от Пернишки околийски
съдия, тъй като по плановете от **** и **** няма нанесен, заснет имот.
Единствено в приложения към допълнителното заключение Разписен лист
(неползващ се с удостоверителна сила относно правото на собственост документ) е
посочено, че в **** е записан Г. Й. Б.. По делото е представено единствено
удостоверение за идентичност на презиме – Й – Й., не и за М. – Б..
На Г. Й. М. е записан имот ****.
В същия разписен лист е посочено, че в План **** е записан С. Х. Б. –
идентично лице с С. Х. М..
Правото на собственост като абсолютно такова не се погасява по давност и не се
изгубва, освен ако друг го придобие или собственикът се откаже от него - чл. 99 ЗС.
Спорни по делото остават обстоятелствата относно обстоятелствата свързани с
владението на имота, упражнявано ли е такова от ищците или ответниците и в какъв
период.
От приетите по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците
са наследници на Г. Й. М.. Същите са поддържали, че процесния имот е придобит по
давност от общия наследодател, като владението е продължило и е упражнявано от
тях. В тази връзка по делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят Л. С. Г. (разпитана двукратно и при очна ставка) е заявила, че
процесния имот е бил на Г. Й. стопанисван е от него, след това от синовете му, след
това от съпруга (внук на Г. Й) и др. лица. Подробно описва имота, тъй като е
запозната с местонахождението му (живее в селото от **** и има пряка видимост към
улицата и имота зад нея.) Твърди, че ответникът за първи път е косил Имота през ****
защото е бил допуснат в него. През ****. е струпал тухли и баластра в имота,
организирано било заснемане на имота, тъй като нямало скица за него и тогава всички
разбрали, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за Имота. След
това Имота бил ограден от Т. Г. и ответниците нямат достъп до имота.
Свидетелят С. С. С. заявява, че знае за Имота, който е собственост на ищците от
техния дядо. През **** го окосил по молба на Т. Г., тъй като той заболял.
Свидетелят Л. С. С. е присъствала при трасирането на имота в качеството си на
свидетел и **** на селото. Заявява, че свидетелката Л., ищецът Т. и ответниците са
присъствали. В поведения разговор е чула ответницата В. да казва, че Имота ще бъде
освободен от тях доброволно, като е поискала срок за това, тъй като предстояло
семейно тържество. Преди това не е посещавала Имота.
Свидетелите на Ответниците са поддържали противоположна теза. Така св. К. Л.
К. е заявил, че ответниците ползват имота от **** до разправиите. Виждал е ответника
С. да коси и да събира сено като съпругата му е помагала. Заявява, че много добре
познава омота (южната част на селото на ръба на регулацията), като многократно е
преминавал от там. За периода от ********** е бил **** на селото и оплаквания по
отношение на Имота не са били регистрирани.
Свидетелят А. Н. А. е заявил, че познава имота, тъй като многократно е помагал
на ответника с косене и балиране на тревата. Сочи, че имота е точно срещу неговата
къща. Мястото било заградено с мрежа, имало навес и много овощни дръвчета – над
10. Наблюденията му са от около ********** Знае,ч е ответниците имат и друг имот,
5
който е над описания от него.
На всички свидетели са предявени скици, изготвени от вещото лице и
приложени към приетите заключения. По скицата, отговаряща на кадастралния план от
****, където Имотът не е нанесен - никой свидетел не успял да посочи дори и
приблизително къде е Имота. По скицата, съответстваща на кадастралния план от
****, където Имотът е отбелязан и обозначен като парцел ****, в кв.42 е посочен от
единствено от свидетелите на ищците – Л. С. Г. и С. С. С.. Свидетелят К. Л. К.,
участвал в преписката по издаването на оспорения нотариален акт от **** е посочил
имот № ****4 в кв. 38, който е в противоположната на процесния имот посока.
Съдът кредитира тези показания, включително и през призмата на чл. 172 ГПК.
Свидетелите за заявили, че знаят за какво е процесния спор, както и са категорични по
отношение на релевантните за спора обстоятелства. Същевременно обаче съдът
приема, че единствено свидетелите на ищеца изнасят данни, обосноваващи пълно и
главно, че ищците са собственици на процесния имот. Единствено те могат да го
посочат, опишат в детайли и локализират на една от представените им скици. От
техните показания се установява, че Имотът е владян от Г. Й. М. и неговите
наследници.
От друга страна свидетелят К. Л. К. не е могъл да посочи имота на никоя от
предявените му скици, макар и вече да е свидетелствал (пред съответния нотариус),
че знае къде е той и кой го владее. Свидетелят А. Н. А. изнася ясни данни, но той
говори за имот, различен от процесния. Това става ясно при повторния разпит на
свидетеля Л. С. Г., която на предявената скица, посочва три имота на североизток,
които са собствени на ответниците. В тях има множество овощни дръвчета, те са под
****, който в разписния лист е записан на С. Х. Б. - наследодател на ответника и не е
имало спор, че са негова собственост. Също така те се намират срещу къщата на
ответника, която е от другата страна на улицата, както А. сочи.
В конкретния случай съдът приема, че своене от страна на ответниците по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС не е демонстрирано спрямо ищците. Снабдяването с
констативен нотариален акт за собственост от ответниците за Имота е индиция за
заявени вещни права, но те не са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на съсобствениците. Установи се също от
показанията на свидетелите, че ответникът е допуснат в имота от ищците с цел да коси
тревата, за която те не могат да полагат грижи, като тези действия попадат в т.нар.
„търпими и съизволителни действия“, за които няма правна уредба. В Решение №
483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. е възприето, че търпими са всички
онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да
се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и
поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие“. В конкретния случай
наследодателят на ищците и този на ответника С. С. са братя, къщите им са
разположени една до друга и са съжителствали в непосредствена близост в
продължение на много години в добри междуличностни отношения. За първи път С.
С. явно заявява претенцията си през ****. по време на трасирането на Имота, след
което той е ограден от ищците и ответникът не е допуснат в него повече.
При тези обективни данни и приложимото право, настоящият състав намира, че
предявените искове са доказани в своето основание. Същите следва да се уважат до
размер от 486/504 идеални части поради отказа от иск от наследниците на В. М. Б., в
която част производството е било прекратено за 18/504 идеални части от Имота.
6
Следва да бъде уважено и искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, но не
в заявения обем. Това е така, защото с констативния нотариален акт се установява
правото на собственост върху недвижим имот в едно охранително производство по
молба на молителя и протича само с негово участие. При спор за правото на
собственост на лицето, посочено като негов титуляр в констативния нотариален акт и
уважаване на иска с постановяване на съдебното решение, което със сила на пресъдено
нещо признава правата на трети лица по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК, като последица от постановеното съдебно решение, признаващо
правата на третото лице. В конкретния случай обаче производството е прекратено за
18/504 идеални части от Имота поради отказ от иска и в тази част съдът е десезиран от
искането и за отмяна на оспорения нотариален акт в цялост.
По разноските:
Ищците са претендирали разноски и при този изход от спора по правилото на
чл. 78, ал. 1 такива следва да им бъдат присъдени. Доказани са такива в общ размер на
2250,00 лева, които следва да бъдат присъдени.
При този изход от спора ответниците нямат право на разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. К. А. с
ЕГН **********, от *************, К. К. К. с ЕГН **********, ************* М. М.
З. с ЕГН **********, от ***************, Р. М. К. с ЕГН **********, от
************* Ю. Л. Б. с ЕГН **********, от *************** П. Л. Б. с ЕГН
**********, от *************** К. С. А. с ЕГН **********, от *************** с
ЕГН С. К. С. ЕГН **********, от *************** Р. К. С. с ЕГН **********, от
*************** Р. В. Л. с ЕГН **********, от *************** Л. И. Р. с ЕГН
**********, от ***************, Т. И. Г. с ЕГН **********, от *************** К.
И. Г. с ЕГН **********, от *************** И. М. Р. с ЕГН **********, от
***************А, В. А. Д. с ЕГН **********, от *************** М. М. Й. с ЕГН
**********, от ************* **********, Н. Б., Й. Б. – М. и М. К. , правоприемници
и конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК в качеството на наследници
на В. К. Б. с ЕГН **********, от ****** Д. Р. Д. с ЕГН **********, ***************
Е. М. Б. с ЕГН **********, от *************** са собственици на 486/504 идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с обща площ от 728 кв.м., находящ се в землището на
*************** част от парцел ****, в кв. 42 по действащия регулационен план на
************* одобрен със Заповед № III-363/**********, с площ от 743 кв.м., при
граници /съседи/ на целия имот по скица: **********, улица, имот **** улица спрямо
С. Г. С. с ЕГН **********, от *************** и В. В. Ц. от ***************.
ОТМЕНЯ основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка ************* на нотариус М. М. до размер от 486/504
идеални части, с който ответникът С. Г. С. е признат за собственик на основание
давностно владение на 728/743 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
целият с обща площ по скица от 743 кв.м., находящ се в землището на
*************** образуващ парцел ****, в кв.42, по действащия регулационен план
на ************* одобрен със Заповед № III- 363/**********
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. С. и В. В. Ц. ДА ЗАПЛАТЯТ на
Л. К. А., К. К. К., М. М. З. ,Р. М. К. ,Ю. Л. Б.,П. Л. Б. ,К. С. А. ,С. К. С. ,Р. К. С. ,Р. В. Л.
7
,Л. И. Р., Т. И. Г., К. И. Г. ,И. М. Р., В. М. Д., М. М. Й., Н. Б., Й. Б. – М. и М. К.,
конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК в качеството на наследници на В.
К. Б., Д. Р. Д. и Е. М. Б. сумата от 2250,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8