№ 1825
гр. ***, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Х. Ст. Томов
при участието на секретаря Калина В. Д.а
като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело №
20254430104465 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от С. Х. Х. от гр. *** против *** и ***. В
молбата се твърди, че на 10. 07. 2025 год. ищецът бил уведомен чрез баща си
Х. Д. Х., който е упълномощен съгласно нотариално заверено пълномощно
*** год. на *** В.П. с per. №*** в НК, за образувано срещу него изпълнително
производство № ********** по описа на *** Т.К. с район на действие ***ския
окръжен съд. Твърди се, че изпълнителното производство е образувано на 15.
06. 2023 год., като основание за образуването му е изпълнителен лист от 30.
08. 2010 год., издаден от ***ския районен съд по ч. гр. дело № 5819/ 2010 год.
Твърди се, че след като се запознал с молбата за образуване ищецът
установил, че на основание този изпълнителен лист е имало друго
изпълнително производство № 1467/ 2011 год. отново при *** К., което е било
прекратено. Твърди се, че от датата на издаване на изпълнителния лист е
изтекъл период от близо 15 години. Ищецът заявява, че през този период не е
бил търсен в качеството му на длъжник като през цялото това време живеел
единствено и само на посочения адрес. Ищецът твърди, че никога не е
сключвал споразумения за отсрочване или разсрочване на задълженията си.
Ищецът счита, че на основание разпоредбата на чл. 112 от ГПК задължението
му се е погасило по давност, което обуславя правния му интерес от
1
завеждането на настоящото дело. В заключение ищецът моли съда да признае
за установено по отношение на двамата ответници, че не дължи никакви суми
по изпълнителен лист от 30. 08. 2010 год., издаден от ***ския районен съд по
ч. гр. дело № 5819/ 2010 год., поради изтичане на абсолютна погасителна
давност за вземането.
Ответникът *** ангажира становище, че предявеният срещу него иск е
недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация.
Ответникът *** ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № 5819/ 2010 год. по
описа на ***ския районен съд заповед № 4105/ 30. 08. 2010 год. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е било
разпоредено ищецът в настоящото производство С. Х. Х. да заплати на ***
следните суми:
-сумата от 4 800, 00 лв., представляваща главница;
-сумата от 1 465, 50 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31. 03. 2008 год. до 26. 08. 2010 год.;
-законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението /27. 08.
2010 год./ до окончателното изплащане на вземането;
-сумата от 125, 34 лв., представляваща направени разноски за държавна
такса, и
-сумата от 327, 97 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно по делото е, че на основата на горната заповед за изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 30. 08. 2010 год. по молба
на *** е било образувано изп. дело № 20118150401467 по описа на *** Т.К. с
район на действие ***ския окръжен съд. Безспорно по делото е, че с влязло в
сила постановление от 12. 06. 2023 год. изпълнителното производство по
горното дело е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Безспорно е също така, че въз основа на нова молба от *** и на основание
същия изпълнителен лист срещу ищеца е било образувано изп. дело №
********** по описа на *** Т.К. с район на действие ***ския окръжен съд.
2
При така изложените безспорни факти се налагат следните правни
изводи:
Претенцията на ищеца С. Х. Х. намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск,
предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Поначало надлежен ответник по този
иск е носителят на оспореното материално право, т. е. кредиторът,
претендиращ процесното вземане, а не органът, който осъществява
принудителното изпълнение за събиране на вземането по силата на
определени правни норми. Настоящият случай обаче разкрива свои
особености, свързани най- вече с поведението на ответната ***, която
непосредствено след прекратяването на образуваното срещу ищеца
изпълнително дело поради настъпила перемпция е инициирала ново
изпълнително дело, в хода на което са предприети действия, пряко засягащи
правната сфера на длъжника. Поради това не може да се откаже на ищеца
правото му да защити своите интереси чрез отричане със сила на присъдено
нещо на претендираното от кредитора *** вземане, което да обвърже и втория
конституиран ответник *** и да осуети бъдещи правни спорове между същите
страни. В този смисъл съдът приема, че е налице надлежна пасивна
процесуалноправна легитимация и предявеният иск се явява допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Както се посочи и по- горе, твърденията в исковата молба са за изтекла
погасителна давност по отношение на процесното вземане, който факт е
настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5819/ 2010
год. по описа на ***ския районен съд. Несъстоятелно е обаче позоваването на
разпоредбата на чл. 112 от ЗЗД, уреждаща новия институт на абсолютна
погасителна давност между частноправни субекти. Видно от разясненията,
дадени в решение № 4 от 20. 04. 2021 год. по к. д. № 1/ 2021 год. на
Конституционния съд на Република България, нормата на чл. 112 от ЗЗД се
прилага от момента на нейното влизане в сила /02. 06. 2021 год./ и няма
обратно действие, т. е. не намира приложение спрямо заварени случаи като
настоящия. Оттам следва изводът, че предвидената в закона десетгодишна
погасителна давност за парични вземания на физически лица би могла да
3
изтече най- рано след 02. 06. 2031 год. Горните правни положения обаче нямат
пряко значение за предмета на делото. Достатъчно е в рамките на настоящото
производство да се установи изтичането на общия петгодишен погасителен
срок, което се потвърждава от събраните доказателства. На първо място в тази
връзка следва да се отбележи обстоятелството, че издаването на заповед по
реда на чл. 417 от ГПК не води до прекъсване на давността, доколкото
правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес. Следователно в случая погасителната
давност по отношение на вземането на *** е била прекъсната на 30. 08. 2010
год. с издаването на изпълнителен лист, с който е признато правото на
принудително изпълнение, и от този момент е започнала да тече нова
погасителна давност. По образуваното изп. дело № 20118150401467 по описа
на *** Т.К. до 26. 06. 2015 год., датата на постановяване на тълкувателно
решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по тълк. дело № 2/ 2013 год., ОСГТК, давност
не е текла съобразно постановките на ППВС № 3 от 18. 11. 1980 год. След този
момент до прекратяването на изпълнителното производство с постановление
на съдебния изпълнител от 12. 06. 2023 год. други валидни изпълнителни
действия не са били извършвани и погасителната давност не може да се счита
прекъсвана на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че след издаването на
изпълнителен лист в полза на кредитора и в хода на образуваното
изпълнително производство са изтекли повече от пет години, в рамките на
които не са били осъществени факти, водещи до спиране или прекратяване на
погасителната давност по отношение на процесното вземане. При това
положение обоснована е тезата на ищеца, че задължението му за главница,
мораторна лихва и деловодни разноски, отразено в процесния изпълнителен
лист, е било изцяло погасено. Единственият юридически факт, който би могъл
доведе до отпадането на правните последици от изтичането на давността, се
явява отказът на длъжника от изтекла давност по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но
настоящият случай не е такъв.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен.
До приключването на съдебните прения липсва искане от ищеца за
4
деловодни разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците ***,
БУЛСТАТ ***********, с адрес: ***, представляван от изпълнителния
директор И.И., и ***, с адрес: ***, представлявана от изпълнителния директор
Х. М., че ищецът С. Х. Х. от гр. ***, ЕГН **********, не дължи сумата от 4
800, 00 лв., представляваща главница, сумата от 1 465, 50 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 31. 03. 2008 год. до 26. 08. 2010 год., законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението /27. 08. 2010 год./ до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 125, 34 лв., представляваща
направени разноски за държавна такса, и сумата от 327, 97 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, които суми са отразени в
изпълнителен лист от 30. 08. 2010 год., издаден по ч. гр. дело № 5819/ 2010
год. по описа на ***ския районен съд, и са били предмет на изпълнение по
образуваното изп. дело № ********** по описа на *** Т.К. с район на
действие ***ския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***ския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5