Решение по дело №2/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр. Велико Търново , 5.12.2018 година

 

Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на  8.11.2018 г. в състав

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА Р. при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията  гр. д. № 2  по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взема предвид:

 

Иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.  

              Ищците Л.Г.П. и Д.Г.Х. , чрез пълномощник адв. Б.Г. от САК            твърдят, че са наследници по закон на Д. Р. Г.,***, починала на 11.02.2015 година. Приживе със саморъчно завещание, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание №4203/18.09.2015 г. на нотариус Д. Раднева,  наследодателката им завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на Н..  С нотариален акт за покупко-продажба №21 от 27.11.2015 година на нотариус Д.Тютюнджиева и легитимирайки се като собственик, И. продал на ответницата С.Д. по време на брака и с ответника Д.Д.  недвижим имот- нива от 11,373 дка в землището на с.Страхилово, подробно описан в исковата молба. Ищците смятат, че саморъчното завещание, от което черпи права продавачът, е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателката. Молят съда да постанови решение, с което след като се убеди, че са собственици на процесния имот по наследство от  Д. Р. Г., да осъди ответниците да отстъпят собствеността и да предадат владението на имота. В съдебно заседание се представляват от адв.Г., която поддържа иска. Претендира разноски. 

Ответниците С.И.Д. и  Д.Г.Д. , чрез пълномощника си адв.К.К. от ВТАК са депозирали в срок отговор на исковата молба, в който заявяват, че иска е неоснователен и недоказан. Твърдят, че са собственици на недвижимия имот по силата на сделка, извършена през 2015 година и са придобили правото на собственост върху имота повече от година преди вписването на исковата молба по делото. Претендират разноски. В съдебно заседание се представляват от адв.К.. Заявява неоснователност на претенцията и навежда, че в хода на процеса ответниците са се разпоредили с имота , като са го продали на трето лице без вещни тежести, вкл. вписани искова молба и решение на ВТОС. Твърди, че не са собственици и не владеят имота, поради което моли съда да отхвърли иска, като неоснователен .

Съдът, след като  обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

 От представеното удостоверение за наследници на Д. Р. Г. изх.№ 432 от 14.07.2015 г., издадено от Община Полски Тръмбеш се установява, че двете ищци Д.Г.Х. и Л.Г.П., като роднини по съребрена линия са законни наследници на Д. Р. Г., починала на 11.02.2015 година. С Договор за доброволна делба на земеделски земи от 19.08.2008 година,  Д. Р. Г. е получила в свой дял и е станала собственик на следната земеделска земя: Нива с площ от 11,373 дка ,трета категория, местност "Мандра баир", представляваща имот № 105032 по плана в землището на село Страхилово, при граници и съседи:  имот № 000384-полски път на Община Полски Тръмбеш, имот № 105018-нива на Е Й Р , имот № 105033-нива на И Н К и имот № 105016-нива на С Г. С, който имот е образуван от имот № 105017, като в тежест на имота е учредено право на преминаване за имот № 105034 и за имот             № 105033. Представено е саморъчно завещание от 10.01.2011 година , с което Д. Р. Г. е завещала на Н. цялото си движимо и недвижимо имущество и всичко, каквото се окаже след смъртта и. Завещанието е обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание общ.рег.№ 4203/18.09.2015 година, рег.№ 27, дело № 9 на нотариус Диана Раднева с рег.№ 281 в НК, с район на действие ВТРС. На 27.11.2015 година Н. е продал на С.  И.Д. недвижимия имот -нива с площ 11,373 дка, трета категория в местността "Мандра баир", имот № 105032  по КВС на землището  на с. Страхилово при граници и съседи : имот № 000384-полски път на Община П.Тръмбеш, имот № 105018-нива на Е Й Р, имот № 105033- нива на И Н К, имот № 104040-нива на Ф Г. М, имот № 105042- нива на С Г. М, имот № 105041-нива на Г С Г.. Приложен  е договор за наем на селскостопанска земя от 1.07.2016 г. за стопанската 2016-2017 година ,  сключен за процесния имот от ответницата Д., в качеството на  наемодател. От представените по делото документи се установява още, че право на наследяване на основание чл.8,ал.4 от ЗН имат освен ищците и други  роднини по съребрена линия-  М Д, Б Х и М С,  трите живущи в , деца на починалите в вуйчовци на наследодателката Г Ми В М. Постановен е съдебен акт по ч.гр.д. № 205/2018 г. на ВТРС , видно от който Мария Денчев е заявила волята си да приеме наследството на починалата наследодателка, а по отношение БХ и М С е вписано по реда на чл.49,ал.1 от ЗН в книгата воД. при ВТРС , че същите са загубили правото да приемат наследството на техния наследодател Д. Р. Г.. В първото по делото заседание процесуалният представител на ответниците е заявил, че те са се разпоредили с недвижимия имот в полза на трето лице. Производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК и е възобновено след влизане в сила на Решение № 295/12.07.2018 по гр.д.№ 140/2017 г. на ВТОС. С този съдебен акт, влязъл в законна сила на 15.09.2018 година, е прогласено за нищожно на основание чл.42,б."Б" от ЗН, вр. с чл.25,ал.1 от ЗН саморъчно завещание на Д. Р. Г., б.ж. на гр.                  Полски  Тръмбеш, починала на 11.02.2015 година, акт за смърт № 13/12.02.2015 година на Община П.Тръмбеш, обявено с протокол за обявяване на саморъчното завещание общ рег.№ 4203/18.09.2015 г. , рег. №27, дело № 9 на нотариус Д.Раднева, № 281 в регистъра на НК с район на действие ВТРС. Отменен е по реда на чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 659 т. 4, рег.№ 4267, дело № 317/2015 година на същия нотариус. След възобновяване на производството пълномощникът на ответниците е представил справка от Служба по вписванията към 23.02.2018 г. , видно от която е извършено вписване на Определение № 163/26.01.2018 г., както и нотариален акт № 136, том 1, рег.№ 1609, дело № 69 от 23.02.2018 г., на нотариус Д.Тютюнджиева, рег.№ 582 в НК с район на действие ВТРС , от който се установява , че  ответниците са се разпоредили с процесния недвижим имот, чрез продажбата му на трето лице.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 Предявеният иск е процесуално допустим. По същество е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС  собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При иск по чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже наличието на следните предпоставки : че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. Необходимо е ищецът да проведе пълно и главно доказване съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. По делото е безспорно, че ищците , като роднини по съребрена линия на основание чл.8,ал.4 от ЗН , заедно с приелата наследството Мария Денчев, са наследници по закон на починалата наследодателка Д. Р. Г..  С влязъл в сила съдебен акт на 15.09.2018 г. по гр.д.№ 140/2017 г. на ВТОС саморъчното завещание на Д. Р. Г. , с което е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на Н. , е прогласено за нищожно на основание   чл. 42, б."Б" от ЗН, вр. с чл.25,ал.1 от ЗН. Отменен е на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт  за собственост на недвижими имоти № 659 т. 4, рег.№ 4267, дело № 317/2015 година на нотариус Д.Р, №281 в регистъра на НК с район на действие ВТРС. Нищожното завещание не произвежда действие, следователно  останалото след смъртта на наследодателката нейно имущество, включая процесния имот, е собственост на нейните наследници по закон.  Ответниците са придобили процесния имот от несобственик, следователно не са станали собственици, тъй като не се е проявил вещно-транслативният ефект на сделката, обективиран  в нотариален акт № 21,т.6, рег.№ 7162, д.№ 646 от 27.11.2015 г. на нотариус Д.Раднева. Ответниците  твърдят, че иска е неоснователен, тъй като  не владеят имота, поради продажбата му на трето лице. Съгласно чл.226,ал.1 от ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Разпоредбата на чл.226,ал.3 от ГПК постановява, че решението във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя с изключение действията на вписването, когато се отнася до недвижим имот или придобиване на основание чл.78 от ЗС за движими вещи. В конкретния случай, независимо от вписаното определение на  15.02.2018 г. /което не е краен съдебен акт/ и извършената разпоредителна сделка с имота на 23.02.2018 г., с която ответниците  са продали на трето лице, горното не е от значение за изхода на спора.  Това е така, тъй като спорното право в случая е в защита на абсолютното право на собственост , което не може да се придобива чрез сделка, сключена с неправоимащо лице. Действието на вписването на исковата молба по чл.108 от ЗС е само оповестително- да се даде гласност на съдебния спор за имота. Обвързаността на лицето, придобило имота от ответниците в течение на процеса от силата на пресъдено нещо не е обусловена от спазването или от нарушаването на изискването за вписване на исковата молба по чл.108 от ЗС, достатъчно е ответниците по иска да са били във владение на имота към неговото предявяване / вж.  Решение № 88/29.07.2016 г. по дело № 5719/2015 г. на ВКС, ГК, първо г.о, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Без значение е , че към момента ответниците  не владеят имота, тъй като  са се разпоредили с него. Процесуалният закон допуска принудително изпълнение на осъдително решение по ревандикация и срещу трето лице, което е придобило владението на имота след предявения иск по чл.108 от ЗС, поради което обстоятелството дали ответникът не владее спорния имот, тъй като се е разпоредил с него в хода на делото, или владението му е отнето от трето лице, не е основание за отхвърляне на иска. /вж. Решение №9/24.06.2013 г. по гр.д.№ 301/2012 г. на първо г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Аргумент в тази насока е  разпоредбата на               чл. 523,ал.1  от ГПК  предвиждаща задължение на съдебния изпълнител да извърши въвод в недвижимия имот и срещу трето за изпълнението лице, намерено в имота, след като е бил заведен иска по чл.108 от ЗС, тъй като владението на третото лице не е самостоятелно, а произтича от владението на ответника по предявения  по чл.108 от ЗС иск.  От изложеното съдът намира, че ищците доказаха пълно и главно правото си на собственост върху процесния имот, в качеството на законни наследници на починалата наследодателка Д.Р. Г., която по силата на договор за доброволна делба е собственик на  процесната нива от 11,373 дка. Ответниците са придобили от несобственик, следователно  и те не са станали собственици и към момента на предявяване на иска са  владели имота  без основание. Поради горното и в съответствие със задължителните указания на ТР № 4/2014 г. от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС , т.2А,   задължаващ съда по осъдителен иск по чл.108 от ЗС да се произнесе и с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищците, съдът следва да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния недвижим имот и да осъди ответниците да предадат владението върху имота на ищците. При този изход на делото основателна е претенцията за разноски на ищците, които съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК и представените по делото доказателства за извършени разходи и заплатено адвокатско възнаграждение възлизат на 954 лева, която ответниците следва да заплатят.  

Воден от горното съдът

                                         Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на С.И.Д.  с ЕГН ********** и Д.Г.Д.  с ЕГН ********** ***, че Л.Г.П. с ЕГН ********** *** и Д. Г.Х. с ЕГН ********** *** са собственици на основание наследяване по закон на починалата наследодателка Д.Р. Г.  на недвижим имот, представляващ ПИ -НИВА с площ 11,373 дка, трета категория в местността "Мандра баир", имот № 105032 по КВС на землището  на с.Страхилово при граници и съседи: имот № 000384-полски път на Община Полски Тръмбеш, имот №  105018-нива на Е Й Р, имот № 105033- нива на И Н К, имот № 104040-нива на Ф Г. М, имот № 105042- нива на С Г. М, имот № 105041-нива на Г С Г.; имотът е образуван от имот № 105017 с право на преминаване за имот № 105034 и имот № 105033 и ОСЪЖДА  С.И.Д. с ЕГН ********** и Д.Г.Д.  с ЕГН ********** на основание чл.108 от ЗС, да предадат владението върху имота на Л.Г.П. с ЕГН ********** и Д.Г.Х. с ЕГН ********** .  

 

ОСЪЖДА  С.И.Д.  с ЕГН ********** и Д.Г.Д.  с ЕГН ********** *** да заплатят на  Л.Г.П. с ЕГН ********** *** и Дена Г.Х. с ЕГН ********** *** , сумата от 954  /деветстотин петдесет и четири лева /лева направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване чрез ВТРС пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :