Р Е Ш
Е Н И Е
гр.К., 29.04.2021 г.
К.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН В.
при участието на секретар: Любка Николова
в присъствие на прокурора:
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА ВНЧХД № 230/2020
г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава 21 от НПК, озаглавена „Въззивно производство”.
Образувано е по въззивни жалби от частния
тъжител д-р Н.Г.С. и подсъдимия д-р П.Г.С. срещу присъда № 4/17.01.2020 г.,
постановена по НЧХД № 360/2018 г. по описа на К.ски районен съд (КнРС).
С
диспозитива на обжалваната присъда, ХІІ състав на КнРС е постановил, че:
ПРИЗНАВА П.Г.С.,*** на ***г***,
българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2017г. в гр. К.,
при условията на продължавано престъпление, е разгласил позорни обстоятелства и
е приписал престъпление на Н.Г.С., както следва:
- в интервю, дадено от него и публикувано в
бр. 210 от 14.12.2017 г. във вестник "Вяра" е разгласил позорни
обстоятелства по отношение на Н.Г.С., а именно, че същият заедно с д-р З. Г. са
„слезли на нивото на ало измамниците, само, че в бели престилки“ и му е
приписал престъпление, с думите „получих обаждане от ало измамника Н.С.“
- в интервю, дадено от него и
публикувано в бр. 291 от 14.12.2017 г. във вестник "Струма" е приписал престъпление на Н.Г.С., а именно,
че същия
заедно с д-р З. Г. са „ало измамници, само, че в бели престилки“ -
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000/хиляда/ ЛЕВА.
ПРИЗНАВА П.Г.С.,*** на ***г***,
българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА
НЕВИНОВЕН в това, че за времето от 11.12.2017г. да 15.12.2017г. в гр. К.,
при условията на продължавано престъпление, е разгласил позорни обстоятелства и
е приписал престъпление на Н.Г.С., както следва:
- в интервю, дадено от него и излъчено по телевизия „Кабел Сат Запад“ на
14.12.2017г. и на 15.12.2017г. е приписал престъпление на Н.Г.С., а именно, че същия
заедно с д-р З. Г. „са го рекетирали“ и е „станал жертва на двама измамници в
бели престилки“.
- в писмо с прикачен файл,
изпратено до адреса на електронната поща на РЗИ – К., входирано с №
П-ДР-1095/15.12.2017г. с име на файла „Прокуратура – Цацаров главен прокурор на
РБ и Копие до РЗИ – К.“ е приписал престъпление на Н.Г.С., а именно, че същия
заедно с д-р З. Г. са „корумпирани лекари и че е станал жертва на 30.03.2017г.
на измама и рекет от двамата уролози д-р З. Г. и д-р Н.С.,***.
- в писмо с прикачен
файл, изпратено до адреса на електронната поща РК на БЛС – К., адресирано до
Председателя на БЛС д-р Г. (с копия изпратени до РК на БЛС – Варна, входирано с
№ 173/11.12.2017г.; до РК на БЛС – Стара Загора, входирано с №
156/12.12.2017г.; копие до МБАЛ – К., входирано с № 3980-1/12.12.2017г. и копие
до РЗОК – К., входирано с № 62.01.44/12.12.2017г.) е разгласил позорни
обстоятелства по отношение Н.Г.С., а именно, че същият заедно с д-р З. Г.
са „слезли на нивото на Ало Измамниците, само, че облечени в бели престилки“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Г.С., със снета по делото самоличност, да заплати
на частния тъжител Н.Г.С., сумата от
2000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2017 г. до окончателното
изплащане.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П.Г.С.,
със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на частния тъжител Н.Г.С.
направените по делото разноски за повереник в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Г.С., със снета по делото самоличност, да
заплати такса върху уважения граждански
иск в размер на 80 /осемдесет/ лв. по сметка на Районен съд – К..
Тъжителят
Д-р Н.С. е обжалвал оправдателната част на горепосочената присъда. Заявил е
искане за нейната отмяна и признаван на
подсъдимия за виновен в извършване на описаните в тъжбата деяния, за които е
бил признат за невиновен от КнРС. Твърди, че събраните по делото доказателства
доказват, че автор на електронните писма, по т.3 и т.4 от тъжбата е подсъдимият, както и че интервюто, дадено от
подсъдимия и излъчено по телевизия
„Кабел Сат Запад“ е на датата, посочена
в тъжбата.
Подсъдимият
е обжалвал осъдителната част на присъдата, с която е признат за виновен и му е
наложено адм.наказание за горецитираното престъпление. Обжалвал е и присъдата и в гражданско-осъдителната й
част, с която е осъден да заплати на тъжителя сумата от 2 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди. Прави оплакване за неправилност на присъдата, поради противоречието й на материалния и процесуален закони, и явната ѝ
несправедливост, тъй като наказанието не съответствало на обществената
опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,
както и на целите по чл. 36 от НК. Сочи се, че уваженият размер на гражданския
иск е прекомерно завишен, както и че не е установен вида и размера на
претендираните вреди.
Заявени
са три алтернативни искания – по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на
обжалваната част на първоинстанционна присъда и оправдаване на подсъдимия по
повдигнатите му обвинения; по чл. 336, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК
за отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция за отстраняване на
допуснатите, неотстраними от въззивния съд, съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимия; и по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК за намаляване на наказанието и
на присъденото обезщетение по гражданския иск.
По време на въззивните
съдебни прения адв.А., като повереник на тъжителя е поддържал жалбата и е
пледирал за уважаването й. Сочи, че присъдата в осъдителната й част е правилна
и се базира на надлежно събрани доказателства, а в останалата-не кореспондира с
доказателствата.
Адв.Г., като защитник на подсъдимия, е
пледирал за отмяна на присъдата, като постановена при съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в ограничавана на правото на защита. Наведени са и доводи
за недоказаност на обвинението, както и за несъставомерност
на изявленията в процесните статии, тъй като представлява упражняване правото на свобода на мисленето и на изразяване. Молил е да бъде изцяло оправдан подсъдимия
или да се отмени присъдата
и да се върне на КнРС за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
Подсъдимият П.С. е пледирал за оправдателна присъда и по
обвинението, за което е признат за
виновен.
К.ският окръжен съд, след преценка
на жалбите, на доводите на страните и
доказателствата, както и след служебна проверка на обжалваната
присъда в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следните съображения:
КнОС
констатира, че първоинстанционният съд е спазил съдопроизводствените правила,
регламентиращи реда за разглеждане на делото. По надлежния ред е събрал
необходимите и възможни доказателства.
Последните е оценил според действителното им съдържание. Изградил е
вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събраните доказателства Вярната интерпретация на доказателствения
материал е позволила на първостепенния съд да достигне до логически верни
изводи по фактите и правото, които се
споделят и от настоящия съдебен състав. Събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства в хода на първоинстанционното съдебно следствия позволяват да се приеме за
установена следната фактическа
обстановка :
Тъжителят Н.Г.С. и подсъдимият
П.Г.С. били приятели от деца. Такива били и след завършване на висшето си медицинско образование, по време на
дългогодишната им работа като лекари-уролози в гр.К., както и при създаване
на семействата им. Тъжителят и съпругата му били свидетели
(кумове) на гражданския
брак на подсъдимия и съпругата му-св.М..
Между семействата им също имало приятелски отношения.
В края
на 2017 г. отношенията между тъжителя и подсъдимия се влошили, защото между тях
възникнали граждански и търговски спорове във връзка с осъществяваната лекарска
дейност, плащанията между управляваните от тях медицински дружества и водените
преговори за отдаване на кабинет за стоматологични услуги на сина на
подсъдимия. Подс. С. бил видимо емоционално повлиян от начина, по който протичат
преговорите и промяната на условията и наемната цена от тъжителя и неговия
колега д-р З. Г., във връзка с отдаването на стоматологичния кабинет.
Негативното развитие на
договорните отношения (писмени и устни) между страните мотивирало подсъдимия д-р П.Г.С.
да даде интервю пред медиите на 13.12.2017 г. На него присъствали журналисти от
„Кабел Сат Запад, от вестник „Струма“ и др. От интервюто бил направен
аудиовидеозапис от
оператор на „Кабел Сат Запад“ ООД-гр.К.. Записът бил съхранен на файл на DVD-R-диск, носещ надпис
„13.12.2017 г. и файл № 01-AV2
22.03.2018, 11:25, съдържащ следното изявление на подсъдимия и на журналист:
Подсъдимият заявил: „Председателят на
районната комисия стана жертва на двама ало измамници в бели престилки. …………………………………….
Журналист заявил: „Д-р С. твърди, че са
му поискани 2 600 лв. от двама колеги-уролози в К.ската болница. Сумата
трябвало да се даде на ръка, в резултат на което щял да пълучи помещение за
зъболекарски кабинет. Подсъдимият казал:
“За да бъда прикаран в болница МБАЛ……………….МБАЛ „Д-р Никола В.“, на 4-я етаж,
2-ма лекари-уролози-д-р З. Г. и д-р Н.С.-мой кум, който посегна на моето дете,
да иска рекет. Журналистът заявил“ След което занесъл сумата
за кабинет, който щял да бъде част от медико-дентален център, в който синът му
щял да работи.“
Подсъдимият заявил и че: „И
ги давам на един и той вика: „Аз няма да
ги взема. Дай ги на другия“. И аз ги нося на другия-на д-р З. Г.. Той ги
оглежда……………., вика : „Остави ги тука“……………вика: „ Точни ли
са?.Викам…………….колкото сте ми искали, толкова ви донасям. Оставих ги…. Той ………….взе да ги брои, аз
пропаднах ……………от срам.
Интервюто, записано на файла
било с продължителност 2 мин. и 50 сек.
На 14.12.2017 г. от Кабел Сат Запад“ –К. било записано на диск
интервю само от д-р З. Г. и д-р Н.С..
На 14.12.2017 г. в бр. 291 на
вестник „Струма“, била публикувана статия, озаглавена „ Шефът на БЛС в К.
д-р П.С. започва стачка срещу „ало
измамниците в бели престилки“. В статията е посочено, че шефът на регионалната
колегия на лекарския съюз-д-р П.С. официално завил, че започва стачка срещу
корупцията в здравеопазването; че станал жертва на т.нар. „ало
измамници в бели престилки“, както и: „буквално ме рекетираха, за да наема
помещение за медицинска дейност в сградата на
бившата поликлиника“; занесох сумата от *** лв. на двама уролози от гр.К.
на 4 етаж в болницата. Единият не пожела да ги вземе и предложи да ги дам на
другия. .Другият пък ги оглеждаше да не са белязани, а след това ги преброи.
Парите бяха необходими двамата лекари-д-р З. Г. и д-р Н.С. да не попречат на сина ми да открие стоматологичен кабинет.“
На 14.12.2017 г. в бр. 210 на
вестник „Вяра“, била публикувана статия, озаглавена „ Шефът на ЛС в К.
д-р П.С. обвини в рекет колегите си уролози д-р З.Г. и д-р Н.С.“. В първия
абзац на статията е посочено, че шефът
на лекарския съюз в К. -д-р П.С. обяви
двамата си секретари –уролозите д-р З. Г. и д-р Н.С. , който даже е негов кум,
в изнудване и рекет. Посочено е, че тримата управляват дежурен кабинет, извършващ доболнична
помощ по време на празници и след
работното време на джипитата; че двамата уролози участват с Медицински център „К.,
а С.-с АПМП-ИП ****; че С. твърди, че Г.
и С. го принуждават да им брои
10 000 лв., което на практика означава да фалират неговото дружество; че
всичко започнало с молбата на С., синът му да ползва кабинет, поверен иначе
на триото. Във втория абзац на статията
е посочено: „Както вече в. „Вяра“ писа д-р С.……….. Публикуваме, едно към едно,
писмото което той изпрати до редакцията
на вестник „Вяра“.
В третия абзац от
статията е посочено: „ С настоящето бих желал да ви информирам, как
станах жертва на двама наши колеги, слезли
на нивото на ало измамниците, само че облечени в бели престилки.
Следва изложение относно отношенията между автора на писмото и
горепосочените лекари по повод отстъпването от тях на него на помещение,
общинска собственост, за зъболекарски
кабинет на неговия син. В следващата
част от писмото, авторът твърди, че „когато кабинетът бил вече готов и бил
вложил в него над 35 000 лв. получил
обаждане от ало измамника Н.С , че
условията вече са променени и че бил посъветван от него да ги приеме, тъй като „другият ало измамник, бил много голям
бизнесмен, и ако откаже синът му ( на автора на писмото) няма да ползва
кабинета. Съобщава и за останалите договорености между него и собствениците
на МЦ и за разпределението на печалбата между тримата, в съотношение 75% за МЦ
и 25 % „Скаймед“ € Посочва, че общата им счетоводителка станала свидетел „на падението на българския лекар, превърнал
се в ало измамника“ . В следващата част от писмото авторът му уведомява д-р Г.
за приходите и разходите си и заявява „
че тези хора го накарали да проси от
собственото си дете, за да се разплаща с лекарите и сестрите в дежурния
кабинет“ Посочва и че тези хора са д-р З.
Г. и д-р Н.С.. Обръща се и със искане
Етичната комисия на БЛС да се заеме с този случай. Заявява и че ще настоява на
предстоящия събор на БЛС да им се отнемат лекарските права. Към края на писмото
автора му се обръща с препоръка към д-р Г. –„да попита приятеля си Ники „Н., братко, дотука ли стигна, да рекетираш
детето, което си кръстил“ , както и молба за помощ „този тумор, настанил се в
организма на БЛС, да бъде отстранен“. Писмото
завършва с апел „Моля ви, помагайте!“. След него е посочено, че „копие
от писмото е изпратено до „министъра
на здравеопазването, председателя
на Българския лекарски съюз д-р Г.
и др.
Писмо с идентично съдържание с публикуваното в
горецитираната статия, адресирано до
Председателя на БЛС д-р Г. и копие до МЗ, НЗОК, РЛК, РЗИ,
Кмет на Община К., МАЛ-К. и до
Председателя на ОПЛ-К., изхождащо според края на писмото от Председател на РК на БЛС д-р С., с прикачен
файл „Г. 2.docx“
и прикрепено писмо („Внимание! Ало
Измамници в бели престилки!) било изпратено на РЗИ-К., РЗОК-К. (л.56 от първоинст.п-во), до Районна колегия на БЛС – Варна, входирано с
№ 173/11.12.2017 г.; до РК на БЛС – ****, входирано с № 156/12.12.2017 г.;
копие до МБАЛ – К., входирано с № 3980-1/12.12.2017 г. и копие до РЗОК – К.,
входирано с № 62.01.44/12.12.2017 г.).
На 15.12.2017 г. на
електронната поща на РЗИ – К. било получено и входирано с № П-ДР-1095/15.12.2017 г. с име на
файла „Прокуратура – Цацаров“. В писмото е посочено, че
изхожда от д-р С.. В него се твърди, че
е станал жертва на престъпление с израза „корумпирани лекари и че е станал
жертва на 30.03.2017 г. на измама и рекет от двама уролози д-р З. Г. и д-р Н.С.,***.
Двете електронни писма-едното
с файл, озаглавен „Прокуратура –
Цацаров главен прокурор на РБ“ , адресирано до Г-Н ЦАЦАРОВ-ГЛАВЕ ПРОКУРОР НА
БЪЛГАРИЯ, копие до РЗИ и другото с файл, озаглавен „Г.“ и прикрепено писмо
(„Внимание! Ало измамници в бели престилки) са изпратени от електронната поща на офиса на РК
на БЛС – К., до който физически достъп към
моментите на изпращането и получаването им от адресатите имали подсъдимия и
техническия секретар на РК – К. – свид. Котева.
Горната фактическа обстановка
е установена от събраните по време на
първоинстанционното производство доказателства- приложените копия на бр. 210 от 14.12.2017 г.
от вестник „Вяра“ и бр. 291 от 14.12.2017 г. от вестник „Струма“, копия на горецитираните
две писма, изпратени по електронна поща
до различните горепосочени получатели, интервюта,
записани от „Кабел Сат Запад“ на 13.12.2017 г. и
14.12.2017 г. и излъчени на същите дати , както и от показанията на свидетелите
К.С., М.М.С., Г.К., д-р Е. З.ва, д-р Д.П.и обясненията на подсъдимия.
Правилно КнРС е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като са ясни, категорични, логични, последователни
и кореспондират помежду си относно идентични факти. Те не се опровергават и от обясненията на
подсъдимия, който е дал неколкократно пространни обяснения, като не е отричал
да е изготвил и изпратил процесните 2 писма до получателите им.
КнОС
счита за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е автор на
двете писма ( индивидуализирани по-горе ), изпратени на електронните пощи на
множество РК на БЛС и др.горепосочени институции. Авторството му е установено
от показанията на св. Котева, от съдържанието на писмото, изпратено и в
редакцията на в. „Вяра“, публикувано на 14.12.2017 г. в горепосочената статия,
от писмените доказателства-писма,
съдържащи данни за фактическата връзка и достъп на подсъдимия с мястото и компютъра
от който се сочи, че са изпратени, както и отчасти от обясненията на подсъдимия, съдържащи данни за
отразените в писмото обстоятелства и конкретно за отношенията му с тъжителя
Правилно КнРС е приел за безспорно установено,
че процесните писма са изпратени от
електронната поща на РЛК – К.. Според КнОС, предвид гореизложените съображения, в конкретния случай липсата на подпис на
писмата от подсъдимия ( вероятно поради липса на електронен подпис) и на доказателства за IP адресите, не изключва авторството на подсъдимия относно писмата и изпращането
им от същия по електронна поща.
КнОС счита, че и времето на
изпращане на двете процесни писма е установимо, въз основа на данните в
електронните писма, с които са изпратени, съдържащи подател и дата на подаване,
както и данните за дата на получаване, съдържащи се в изпратените по делото от
получателите извлечения от електронните
им пощи.
Видно е от изпратеното по делото от РЗИ-К. ел.писмо с файл, озаглавен „Г.“ и прикрепено писмо („Внимание!
Ало измамници в бели престилки), че в
него са изписани в графи:
1/„подател:-посочен“,
2/„ДО: –посочени адресатите
на писмото РК-С. и РЗИ-К. и 3/ „относно“:
посочено „Внимание! Ало Измамници в бели престилки!
4/ дата: 11.12.2017 г., 19:31
часа.
Установено е и че това
електронно писмо е получено в РЗИ на 12.12.2017 г. , на която е входирано.
От същата дата-11.12.2017 г.
са и електронните писма от подателя до
получателите –РК –В. (л.63 от делото),
в която е входирано на 11.12.2017 г., РК-С., В., В., В., Я., Б., Х., Р.и е
получено от РК-В. на 11.12.2017 г. (л.64 от делото), от РЛК-С.
е входирано на 12.12.2017 г
Предвид гореизложеното КОС приема, че писмото с
файл, озаглавен „Г.“ и прикрепено писмо („Внимание! Ало измамници в бели
престилки) е изпратено на 11.12.2017 г. от подсъдимия и е получено на
12.12.2017 г. от част от адресатите му. Това писмо е било изпратено и до
редакцията на в. „Вяра“, която го е публикувала в статия на 14.12.2017 г.
Второто писмо с
прикачен файл,
озаглавен „Прокуратура – Цацаров главен
прокурор на РБ“ , адресирано до Г-Н ЦАЦАРОВ-ГЛАВЕ ПРОКУРОР НА БЪЛГАРИЯ, копие
до РЗИ, според електронното писмо е изпратено на 15.12.2017 г. от подател РК на
БЛС-К. и е получено, като е входирано на РЗИ на същата дата -15.12.2017 г.
(срвн.л.44 от делото)
Предвид на изложеното КнОС приема, че това електронно писмо е
изпратено от подсъдимия на 15.12.2017 г.
В това писмо заявеното от подсъдимия
че двамата
уролози д-р З. Г. и д-р Н.С.,***. са „корумпирани лекари , представлява оценка,
мнение на подсъдимия за тъжителя, което не може да се счита за клевета по см.на
чл.147, ал.1 от НК.
Правилно КнРС е приел, че на 13.12.2017 г.
подсъдимият е дал интервю пред журналисти от „Кабел
Сат Запад“, за част от което е установено по делото, че е налице
аудиовидеозапис, а на 14.12.2017 г. интервю е дадено от частния тъжител,
записано на ДВД диск
Според КнОС не е установено по делото по
категоричен начин, дали интервюто от
13.12.2017 г. е излъчено и на 14.12.2017 г., освен на 13.12.2017 г. Установено е по категоричен начин, че на
14.12.2017 г. е излъчено интервюто с тъжителя и д-р З. Г., дадено на същата
дата пред „Кабел Сат Запад“. Този извод КнОС прави въз основа на изписаните на
аудиовидеозаписите дати на съставянето
им, на които са заснети интервютата и
писмото от Директора на офис К. на „Кабел Сат Запад“ ООД-Благоевград от
28.03.2018 г., с което са изпратени на съда два ДВД диска със запис от 13 и 14
.12.2017 г. Следователно правилен е изводът на КнРС, че на 14 е излъчен записа от 14.12.2017 г., а на
15.12.2017 г не е излъчван нито един от
двата записа. Затова правилен е изводът
на КнРС за недоказаност на обвинението, повдигнато с тъжбата за излъчване на
интервюто с подсъдимия от „Кабел САт Запад“ на 14 и 15.12.2017 г. Установено е с по-голяма категоричност, че
даденото от подсъдимия интервю на 13.12.2017
г. е излъчено от тази телевизия на същата дата-13.12.2017 г.
В
контекста на изложеното КнОс намира за правилен извода на КнРС, че поради липса на повдигнато обвинение за
извършено престъпление от подсъдимия на 13.12.2017 г. , по време на интервю пред
„Кабел САТ Запад“ не може да бъде търсена наказателна отговорност
на подсъдимия за деяние, извършено на тази дата. Затова правилно е провдан по това обвинение
Правилен
е изводът на КнРС за обектива и субективна съставомерност на извършеното от
подсъдимият по чл.147, ал.1 от НК,
гласящ : „Който разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за
клевета с глоба от 3 000 до 7 000 лв. и с
обществено порицание. Доколкото
клеветата е разпространена „чрез
печатно произведение“ ( в случая - статия във вестник) и чрез писмо, изпратено по
електронна поща на множество лица, то извършеното от подсъдимия
следва да се квалифицират като престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.147,
ал.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК, т.нар. квалифицирана клевета. Последната, въз основа на чл.147, ал.1 и 2 от НК
се определя като умишлено разгласяване на НЕИСТИНСКО ПОЗОРНО
ОБСТОЯТЕЛСТВО за другиго или ПРИПИСВАНЕТО МУ НА НЕИЗВЪРШЕНО от него ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Непосредствен обект на
престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната
обществена оценка за личността.
Предмет на престъплението е
пострадалия, какъвто може да бъде конкретно физическо лице- в случая тъжителя д-р Н.С..
От обективна страна,
престъплението е извършено чрез
осъществяване на двете му форми на изпълнителното деяние - 1/ разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство“ и
2/ приписване на неизвършено
престъпление. Двете форми на изп.деяние са извършени устно-чрез интервю
пред журналисти от вестник „Струма“ и
писмено-чрез две писма, отнасящи се до един и същ въпрос, срещу едни и същи лица, разпространени по електронна поща до множество лица.
Изпълнителното деяние „разгласяване на позорно обстоятелство“ е осъществено чрез действие, изразило се
в довеждане до знанието на трети лица на
определено несъществуващо позорно обстоятелство, свързано от подсъдимия с
личността на пострадалия (частния тъжител). Формата на довеждане
до знанието на третите лица може да е различна, като в случая се е изразила
в категорично твърдение (факт) за съществуващо
позорно обстоятелство. Последното се отнася до служебно поведение на
пострадалия, доколкото е свързано с търговската му дейност, свързана с
професията му на лекар и породените и присъщи за същата договорни и финансови взаимоотношения.
Подсъдимият, чрез 2 бр.писма
и едно интервю, е разгласил по различно време следните клеветнически
твърдения, като:
1/ е разгласил на 11 - 12
.12.2017 г. (чрез писмо, изпратено по
електронна поща на 11.12.2017 г. и получено на същата дата и на 12.12.2017 г.
от посочени по-горе организации), както
и чрез статия, публикувана във вестник „Вяра“ на 14.12.2017 г,
в която е публикуваното това писмо, изпратено на електронната поща на вестника )
следните клеветнически твърдения, представляващи
позорни обстоятелства, а именно, че „същият заедно с д-р З. Г. са „слезли на
нивото на ало измамниците, но в бели
престилки“ и
2/ му е приписал неизвършено престъпление, чрез
изразите „ че получил обаждане от ало измамник д-р Н.С. с
конкретни условия…. сред които и за заплащане на рекет в размер на сумата от
3 860 лв. като компенсация ….; че е накарал подсъдимия „ да проси от собственото
си дете“ ; че е стигнал до там „ да рекетира детето, което е кръстил“ ( срвн. писмо
от 11.12.2017 г., публикувано във вестник „Вяра“ на 14.12.2017 г.)“ ; че тези
3 860 лв., които дал на пострадалия тъжител –д-р Н. С. и д-р…….. били необходими на д-р Н.С. и др.лице( посочено), за да не
попречат на сина му (на подсъдимия) да открие стоматологичен кабинет (срвн.статия
във вестник „Струма“ от 14.12.2017 г. ).
Тези твърдения могат да се определят като приписване на престъпление принуда по чл.143 от НК и измама по чл.209,
ал.1 от НК, извършвани от придобилите
известност в обществото т.нар. „ало измамници, въвеждащи в заблуждение
пострадалите чрез телефонни обаждания с цел реализиране на печалба.
Престъплението е резултатно .
То е довършено, когато поне едно трето лице е узнало горепосочените твърдения на подсъдимия по отношение на пострадалия тъжител д-р Н.С.. В случая клеветническите твърдения са разпространени последователно пред множество лица, чрез писма
по електронна поща и чрез статии в два вестника Поради това е налице продължавано престъпление по см.на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като
Подсъдимият е извършил
престъплението с няколко деяния- повече от две, които осъществяват поотделно един и същи състав на престъплението клевета,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна, продължение на
предшестващите.
Предвид гореизложеното КнОС счита, че следва
да отмени, като неправилна оправдателната част на присъдата,
в частта й, с която подсъдимият
е признат за невиновен да е
извършил престъплението в периода от 11.12.2017 г. до 12.12.2017 г. , като в
писмо с прикачен файл, изпратено до адреса на електронната поща РК на БЛС – К.,
адресирано до Председателя на БЛС д-р Г. (с копия изпратени до РК на БЛС –
Варна, входирано с № 173/11.12.2017г.; до РК на БЛС – Стара Загора, входирано с
№ 156/12.12.2017г.; копие до МБАЛ – К., входирано с № 3980-1/12.12.2017г. и
копие до РЗОК – К., входирано с № 62.01.44/12.12.2017г.) е разгласил позорни
обстоятелства по отношение Н.Г.С., а именно, че същият заедно с д-р З. Г.
са „слезли на нивото на Ало Измамниците, само, че облечени в бели престилки“.
Видно от осъдителната част на
присъда е, че подсъдимият е признат за виновен за разпространението на същото клеветническо твърдение, чрез вестник „Вяра“, в интервю, дадено от него и публикувано в бр.
210 от 14.12.2017 г. във вестник "Вяра" е разгласил позорни
обстоятелства по отношение на Н.Г.С., а именно, че същият заедно с д-р З. Г. са
„слезли на нивото на ало измамниците, само, че в бели престилки“ . По
делото е установено, че статията представлява публикуване на писмото на
подсъдимия, поради което неправилен е извода на КнРС за даване на интервю пред
този вестник.
Според КнОС, тъй като се касае за едно и също клеветническо
твърдение, посочено в едно и също писмо, по отношение на едно и също лице, според което
„Н.Г.С., заедно с д-р ………….. са „слезли на нивото на
Ало Измамниците, но в бели престилки“), което твърдение е разпространено на различни дати ( доколкото
е прочетено на различни дати от получателите), деянията на подсъдимия, с които е
разпространил по различен начин едно и също клеветническо твърдение следва да се квалифицират като продължавано
престъпление. В случая относно
посоченото клеветническо обстоятелство, престъплението е извършено за времето от 11.12.2017 г. до
14.12.2017 г.-датите на които писмото от подсъдими до Председателя на БЛС е
получено от различните адресати,
до които е изпратено и е било прочетено.
Предвид изложеното и доколкото относно това клеветническо
твърдение подсъдимият е признат за виновен от КнРС, да го е разпространил чрез
в. „Вяра“ , а е оправдан да го е разпространил чрез писмото , адресирано до
Председателя на БЛС ( тъй като не е доказано да е изпратено от подсъдимия, с
който извод КнОС не се съгласява), то няма пречка да се отмени горецитираната част на
оправдателната присъда и се измени присъдата относно датата на деянието, като
се постанови, че е извършено за времето
от 11.12.2017 г. до 14.12.2017 г., при условията на продължавано престъпление,
чрез четири деяния, извършени на 11.12.2017 г., 12.12.2017 г. и 14.12.2017 г.,
на които е разпространено едно и също клеветническо твърдение, според
което „Н.Г.С., заедно с д-р ………….. са „слезли на нивото на
Ало Измамниците, но в бели престилки“),
Правилно с присъдата подсъдимият
е признат за виновен , че на 14.12.2017 г.
в статия на в. „Вяра“ е приписал
престъпление на Н. С.,
чрез думите „ Получих обаждане от ало
измамника Н.С“ . В тази част следва да се допълнят мотивите на КнРС, тъй като престъпление е приписано и чрез изразите „ че получил обаждане от ало измамник
д-р Н.С. с конкретни условия…. сред
които и за заплащане на рекет в размер на сумата от 3 860 лв. като компенсация ….; че
е накарал подсъдимия „ да проси от собственото си дете“ ; че е стигнал
до там „ да рекетира детето, което е кръстил“ ( срвн. писмо от 11.12.2017 г.,
публикувано във вестник „Вяра“ на 14.12.2017 г.)“ ; че тези 3 860 лв.,
които дал на пострадалия тъжител –д-р Н. С. и д-р…….. били необходими на
д-р Н.С. и др.лице( посочено), за да не попречат на сина му (на
подсъдимия) да открие стоматологичен кабинет (срвн.статия във вестник „Струма“
от 14.12.2017 г. ).
Присъдата в останалите й
оправдателни части, а именно относно интервюто, излъчено по телевизия „Кабел
Сат Запад“ и относно писмото до Главния прокурор, в което нарекъл тъжителя „Корумпиран лекар“,
следва да бъде потвърдена, като законосъобразна.
КнОС споделя съображенията на КнРС за
субективна съставомерност на престъплението на подсъдимия. Престъплението е
извършено с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК.Липсват доказателства за
състояние у подсъдимия по време на извършването му, което да изключва
наказателната му отговорност.
Правилно и обосновано КнРС е
определил наказанието, като е приложил института по чл.78а от НК, освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Не са налице основания за
изменение на размера на наказанието, тъй като липсва искане за това от
тъжителя.
Не са налице основания за
намаляване размера на гражданският иск. Той е справедливо определен, тъй като е
в съответствие с извършеното престъпление, вида на клеветническите
твърдения, последиците от тъх за
тъжителя.
КнОС намира за неоснователни доводите на
защита за допуснато от КнРС съществено нарушение на процесуалните правила. КнРС
е изпълнил задължението си по чл.247а, ал.2, т.2 от НПК. Дадената от него
квалификация в разпореждането за насрочване
на делото и тъжбата, препис от
която е изпратена на подсъдимия, позволяват същият да научи обвинението в
пълнота. Освен това подсъдимият се защитава по фактите, изложени в тъжбата,
които са достатъчно конкретни и ясни, поради което позволяват на подсъдимия да
разбере, за какво е обвинен.
КнОС не констатира допуснати от КнРС
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
присъдата. Съдът не е задължен да
изписва в цифровата квалификация на престъплението „предложение“. Съгласно ЗНА
нормата включва членове, алинеи, букви и точки. Те следва да бъдат посочени от
съда при изписване на цифровата квалификация на престъплението, съобразно структурирането на
нормата, описваща състава на престъплението, за което е признат за виновен
подсъдимия.
Неоснователни са и
възраженията за недоказаност на гражданския иск. Освен, че са налице
доказателства за състоянието на тъжителя-граждански ищец след узнаване на
клеветническите твърдения, по които му е дадена възможност на отговор от „Кабел
Сат ЗАпад“ на 14.12.2017 г., то и
същият, при престъпление клевета няма
задължение да доказва претърпени неимуществени вреди, тъй като те се
преценяват и определят според
престъплението.
Изказаните думи и изрази,
прецени от съда за клеветнически твърдения, не могат да бъдат приети за изявления, израз на упражняване на правото на
свободно изразяване на мнение от подсъдимия.
Това е така, защото по характера си те представляват думи и изрази,
които засягат честта и достойнството на тъжителя и накърняват неговото добро име
в обществото. Каса се за договорни отношения, които, според събраните
доказателства, не може да бъдат преценени като престъпни по смисъла на
Закона. Отделен е въпросът, дали са справедливи и съобразени с гражданските
закони, които ги регламентират.
По изложените
съображения, КнОС реши, че следва да измени обжалваната присъда, в
горния смисъл.
Ето защо и на осн.чл.337,
ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 4/17.01.2020 г., постановена по НЧХД № 360/2018 г. по описа на К.ски районен
съд в частта ѝ относно датата на престъплението, с което при усл. на продължавано престъпление, е
разгласено позорно обстоятелство, чрез израза „Н.Г.С., заедно с З.Г.
са слезли на нивото на Ало
Измамниците, но в бели престилки“), както следва:
ПРИЗНАВА подсъдимият П.Г.С.-*** на ***г***, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********,
ЗА
ВИНОВЕН в
това, че за периода от 11.12.2017 г. до 14.12.2017 г., при условията на
продължавано престъпление, в писмо с прикачен файл, озаглавен „Г.“ и прикрепено писмо
(„Внимание! Ало измамници в бели престилки), изпратено по електронната поща на РК на БЛС – К., адресирано до Председателя
на БЛС д-р Г. (с копия изпратени до РК на БЛС – Варна, входирано с №
173/11.12.2017г.; до РК на БЛС – Стара Загора, входирано с № 156/12.12.2017г.;
копие до МБАЛ – К., входирано с № 3980-1/12.12.2017г. и копие до РЗОК – К.,
входирано с № 62.01.44/12.12.2017г.) е изрекъл по отношение на частния тъжител д-р Н.Г. ***6, позорно обстоятелство, а именно, че
същият заедно с д-р З. Г. са „слезли на нивото на Ало Измамниците, само, че
облечени в бели престилки“, което е разгласил чрез 4 деяния, извършени, както следва:
- на 11.12.2017 г. и на 12.12.2017 г., на
които дати е изпратил горецитираното писмо до Председателя
на БЛС д-р Г. (с копия изпратени до РК на БЛС – Варна (входирано с №
173/11.12.2017г.), до РК на БЛС – Стара Загора (входирано с № 156/12.12.2017г.);
копие до МБАЛ – К. (входирано с № 3980-1/12.12.2017г.) и копие до РЗОК – К. (входирано
с № 62.01.44/12.12.2017г.)
- на 14.12.2017 г., на която дата е
публикувано горецитираното писмо в статия, озаглавена „Шефът на ЛС-К. д-р П.С. обвини в рекет колегите си уролози….“, в бр. 210 от 14.12.2017 г. във вестник
"Вяра" .
- на 14.12.2017 г., в
интервю, дадено от него и публикувано в бр. 291 от 14.12.2017 г. във вестник
"Струма"
ОТМЕНЯ горецитираната присъда в частта ѝ, с която
подсъдимият е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл.148, ал.2 вр.
с ал.1, т.2 в сл.на чл.147, ал.1 от НК за времето от 11.12.2017 г. до
12.12.2017 г., и в писмо с прикачен файл, изпратено до адреса
на електронната поща РК на БЛС – К., адресирано до Председателя на БЛС д-р Г.
(с копия изпратени до РК на БЛС – Варна, входирано с № 173/11.12.2017г.; до РК
на БЛС – Стара Загора, входирано с № 156/12.12.2017г.; копие до МБАЛ – К.,
входирано с № 3980-1/12.12.2017г. и копие до РЗОК – К., входирано с №
62.01.44/12.12.2017г.) да е разгласил позорни обстоятелства по отношение Н.Г.С.,
а именно, че същият заедно с д-р З. Г. са „слезли на нивото на Ало
Измамниците, само, че облечени в бели престилки“,
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/