№ 1408
гр. Плевен, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20254430100115 по описа за 2025 година
Производство по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо
от ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. Д. А.,
ЕГН **********, от ***, чрез адв.В.Б.. от САК, против „***“ ООД, ЕИК *********, с която
са предявени: иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №621776/18,01,2022 г. и иск
по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
450,00 лева, представляваща недължимо платена сума, по нищожен Договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Твърди се, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит №621776/18,01,2022 г. за
сумата от 800,00 лева, при ГЛП 40,05% и ГПР от 48,62%; твърди се, че уговорената такса за
експресно разглеждане е нищожна; твърди се, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, като не е посочено в уговореният ГПР какво е включено и как е формиран; сочи, че
уговорената такса не е включена в ГПР, както и че при включването й, ГПР ще надхвърли
законово допустимия размер. Твърди се, че всички суми по договора са погасени от ищеца.
Претендират се разноски. В последно с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител,
депозира писмено становище на 20,08,2025 г. ведно с приложен списък по чл.80 от ГПК.
По делото, в срока по чл.131 от ГПК, ответникът „***“ ООД, ЕИК *********, изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че не е налице нарушение
на изискването на чл.10 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК; сочи се, че заемателят е имал
възможността, в 14 дневен срок да се откаже от договора. Посочва се, че потребителят е
1
упражнил правото си по чл.5.3. от договора, като е погасил главницата по договора в
гратисния период без да плаща лихва и други суми по договора, в това число и таксата за
експресно разглеждане. Посочва, че такса за експресно разглеждане се начислява само ако не
се заплати задължението в гратисния срок, което в случая е платено. В последно с.з.
ответникът не изпраща представител, депозира писмено становище на 08,08,2025 г.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото, видно от съдържанието по процесния Договор за паричен заем Кредирект гратис
№621776/18,01,2022 г. се установява, че същият е сключен за сумата от 800,00 лева,
връщаема на една вноска с падеж на 04,03,2022 г., при ГПЛ от 40,05% и ГПР от 48,62 %;
обща сума за плащане – 840,04 лева; в чл.3.10. е предвидена такса за експресно разглеждане
в размер на 409,95 лева. В чл.5.2. от договора е посочено, че заемателя се възползва от
правото си на гратисен период за времето от датата на сключване на договора до датата,
предхождаща определения от страните падеж, при фиксирана лихва от 0% и ГПР 0%. В
чл.5.3. е дадено тълкуване на гратисния период по смисъла на договора, като изрично е
отбелязано, че заемателят може да върне получения кредит при 0% лихва, и ГПР 0%, както и
без да дължи заплащане на допълнително заявени услуги.
Съдът констатира, че съобразно представената към отговора на исковата молба Справка за
движението и извършените плащания по договора /л.76 от делото/, че към дата 18,01,2022 г.
– датата на сключване на договора, в „салдо вземания“ е начислена само главницата по
договора в размер на 800,00 лева. По същия начин, до дата 14,02,2022 г. в това „салдо
вземания“ е начислена само главница в посочения размер. По делото е изслушана и приета
СИЕ, от заключението по която се установява, че по процесният договор за заем,
кредитополучателя е заплатил сума в размер на 800,00 лева на 14,02,2022 г., като с
посочената сума е погасена главницата по договора. В с.з. ВЛ поддържа изготвеното
заключение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са допустими искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр.
вр.чл.21 от ЗПК, и чл.55, т.1 от ЗЗД. Няма съмнение, че между страните е съществувала
облигационна връзка, възникнала въз основа на Договор за паричен заем Кредирект гратис
№621776/18,01,2022 г., за който приложение намират разпоредбите на ЗПК. Между страните
не са спорни и основните параметри на договора – размера на предоставения заем – 800,00
лева, ГЛП 40,05%, срок за издължаване на кредита – 1 вноска, с падеж – 04,03,2022 г., ГПР
48,62%.
Спорно между страните е дали по договора е начислена и платена от заемополучателя лихва
и такса за експресно разглеждане в общ размер на 450,00 лева, която сума ищецът твърди, че
е заплатил, съответно – действителен ли е договора за заем.
Длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по
смисъла на §13, т.1 вр.т.12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със
2
законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Договорът за
паричен заем от 18,01,2022 г. е потребителски, като същият е сключен в предвидената в
закона форма при съвпадащи волеизявления на страните по него.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем
начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, неустойки и др. свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като
нелоялна и по– специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от ДиректИ. 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да
го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от ДиректИ. 93/13/ЕО и
влече на основание чл.22 от ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Съдът,
като съобрази горепосочените императивни правни норми и задължителна практика,
намира, че в конкретния случай доводите на ищеца за нарушения на нормата на чл.
11,ал.1,т.10 от ЗПК, свързани с общия разход по кредита и годишния процент на разходите,
са неоснователни.
На първо място, не вярно е твърдението, че е начислена такса за експресно разглеждане и
лихва за забава в общ размер на 450,00 лева, тъй като от представената Справка за
движението и извършените плащания по договора на ССЕ се установява, че в погасителния
план не е начислена нито лихва за забава, нито такса за експресно разглеждане изначално,
още към датата на сключване на договора, каквото е обичайната практика на този вид
търговци. Двадесет и шест дни след сключване на договора /в гратисния период/, ищецът е
заплатил изцяло дължимата по договора сума главница, погасявайки същия предсрочно,
което е основание за прекратяване на договора. До този момент, до който страните са били
обвързани от облигационната връзка, не е начисляване твърдяната такса за експресно
разглеждане и договорна лихва на основание чл.5.3. от договора. След като по договора не е
начислена такса за експресно разглеждане изначално и същата не е задължително условие за
сключването му, то нейната стойност не се дължи, не е част от общия разход по кредита
съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, поради което клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя, не е неравноправна. По тези съображения, съдът намира, че и
изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е спазено, защото е посочен действителния прилаган
3
между страните ГПР.
Предвид горното, съдът намира, че предявения иск по чл. 26,ал.1,пр.1 и 2 от ЗЗД е
неоснователен, тъй като не е доказан в своето основание, в частност не са доказани
твърдените опорочаващите сделката факти. Установяването на тези обстоятелства е в тежест
на ищеца, а същият не е провел успешно доказване на същите в хода на процеса. С оглед
неоснователността на иска по чл. 26,ал.1,пр.1. и 2 от ЗЗД, съдът намира, че обусловеният от
него осъдителен иск с правно осн. чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД е също неоснователен. По делото
безспорно се установява върната от ищеца сума в размер на 800,00 лева – главницата по
договора, на ответното дружество, но на валидно правно основание – процесния договор и
най-вече клаузата на чл.5.3. от него – без да е необходимо заплащането на договорна лихва
или такса за експресно разглеждане. Изпълнението е правомерен и очакван юридически
факт, като чрез плащане на 14,02,2022 г. предсрочно е изпълнено задължението по
потребителския договор и същият е прекратен. Ето защо, осъдителният иск е също
недоказан в своето основание и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, ответникът има право на сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, които в случая са за адв.възнаграждение в размер на *** лева,
което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Д. А., ЕГН **********, от ***, чрез адв.В.Б.. от САК, против
„***“ ООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо и предл.
трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
№621776/18,01,2022 г., и чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 450,00 лева -
недължимо платена по процесния договор, от която 40,05 лева договорна лихва за периода
18,01,2022 г. – 04,03,2022 г. и 409,95 лева такса за експресно разглеждане за периода
18,01,2022 г. – 04,03,2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14,01,2025 г. до окончателното й изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П. Д. А., ЕГН **********, от ***, да заплати на
„***“ ООД, ЕИК *********, сторените деловодни разноски за адв.възнаграждение в размер
на *** лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред
ОС Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4