Определение по дело №45/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 189
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 20 януари 2020 г.)
Съдия: Николай Найденов Младенов
Дело: 20201100600045
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                            По  ВНЧД № 45/20 г.

  

          гр. София, 20.01.2020 г.

 

Софийски  Градски  съд,   Наказателно отделение,   7-ми въззивен  състав ,  в закрито заседание на  двадесети януари  две хиляди и двадесетата   година в състав:                              

                                                                Председател  : НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                                                 Членове :        Веселина Ставрева

                                                                                          Мл.с.Павел Панов

 

като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНЧД № 45 по описа на СГС за 2019 година ,като за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е  с правно основание чл.243,ал.6-7 от НПК.

 

            Постъпил е Частен Протест/ЧП/ от СРП срещу Определение на СРС,НО,4-ти състав по НЧД № 11819/2019 г., касателно ДП№ 2468/2018 г. по описа на 07 РУ-СДВР,пр.пр.№ 39621/2018 г. по описа на СРП.С обжалвания съд.акт СРС е отменил Постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство от 20.06.2017 г.

            В своя ЧП прокурорът прави искане да се отмени Определението на  СРС,НО ,4-ти състав като  изразява несъгласие с посочените в него доводи.Твърди  че съд.акт на СРС е необоснован и прави искане въззивния съд да го отмени, като потвърди Постановлението за прекратяване.Касателно проведеното разследване прокурорът намира същото за обективно , всестранно и пълно.От фактическа страна е установено ,че св.Л. Л. чрез дъщеря си С. предприела през м.ноември 2015 г. законови действия за делба на дворно място,което притежавала в съсобственост с брат си – св.Б. Л..Това влошило отношенията между тях двамата , като Л. станал агресивен към сестра си и това наложило да се издаде  Заповед за незабавна защита от СРС.В показанията си съпругата и сина на св.Б.Л. заявяват ,че  сестра му Л. и дъщеря й С. го провокирали.В тази напрегната обстановка на 10.09.2016 г. другата дъщеря на св.Л.Л./св.Ц.М./ сочи че св.С.М. в хода на телефонен разговор с чичо си включила високоговорител,за да слушат всички присъствуващи/тоест и намиращите се наблизо Л. Л. и Ц.М./и в този разговор чичо й поискал сключване на Споразумение за делба,но не срещал разбиране, поради което той се изнервил и отправил закани за убийство.Прокурорът в ЧП намира ,че св.С.М. сякаш предизвиква чичо си,надявайки се да употреби по-драстични изрази.На отправените закани от чичо й С.М. отговаря хладнокръвно и понякога предизвикателно/се счита още в ЧП/.Това не коресподира на казаното от нея при даване на показания и пред експертите , изготвили СППЕ.Заключението на тази експертиза , според прокурора в СППЕ също не можело да бъде кредитирано , тъй като се базирало само на показанията на самата свидетелка.В Заключение прокурорът намира тази експертиза за „ненужна“/???/ по това дело.Като се базира на ТР № 53/1989 г.прокурорът счита ,че преценката дали лицето се е изплашило се преценяват към момента на заплахата , а не след време.При това положене заканите на свн.Л. не могат да се приемат по друг начин ,а са едни тривиални реплики в контектса на общите влошени отношения.Поради горното, прокурорът намира ,че тези реплики не са могли да предизвикат основателен страх от осъществяването им у заплашеното лице.

            Така подадения Протест е подаден в законоустановения срок ,но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН ,поради което следва да се остави без уважение.

            Софийският Градски съд,като прецени доводите и аргументите в депозираната Жалба и след запознаване с обжалваното Определение на СРС  и доказателствените материали, намира че Жалбата е неоснователна , а атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен.

            В протестираното Определение СРС е направил задълбочен анализ на събраната досега доказателствена съвкупност, оценил е съществуващите роднински и близки отношения между свидетелите,както и извършил критична преценка на изводите на прокурора в Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство,че заканата не е предизвикала основателен страх/при това в нито една от заплашените свидетелки/.Тази преценка на прокурора е факт дори на фона на Заключението на трайната СППЕ,в което се съдържат данни за изпитани уплаха и страх за живота и от двете пострадали.В ЧП дори се изразява странното виждане дали има нужда изобщо от Заключение на психиатрична експертиза в настоящия случай.

            Въпреки неоспорените като съдържание словесни закани за живота на пострадалите,както и Заключението на фоноскопската експертиза по делото, която потвърждава същите ,прокурорът е намерил че не са налице предпоставките на чл.219,ал.1 от НПК за повдигане на обвинение по случая.Касателно повдигането на обвинение държавното обвинение е суверенно.Липсата на възможност съдът да дава указания по приложението на закона , свързани с упражняване на функцията по повдигане на обвинение и привличане към наказателна отговорност от прокурора, не означава че при осъществяване на съдебния контрол при прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза съдът дължи съгласие с вътрешното убеждение на представителя на държавното обвинение по основните въпроси на процеса.

            В конкретния случай , от показанията на св.С.М. /л.22 от ДП/ е видно ,че същата сочи на 10.09.2016 г.след 23ч. по телефона св.Р.Л. й се заканил с думите „Ще те удрям с ***************“,Щом се прибереш в къщата, изключвам ***************има“,“***************“.Преди това на 21.11.2015 г. същата свидетелка съобщава за инцидент ,при който св.Р.Л. извивал ръцете на майка си – св.Л. Л. ,плюел по нея и крещял „Ще те убия , ***************брадвата“.Последните фрази се съобщават и в показанията на св.Л. Л./л.28-29 от ДП/,при това и за двете дати.Тези показания свидетелките дават под страх от наказателна отговорност по чл.290,ал.1 от НК.По поод първия случай е издадено Решение на СРС,3-то Г.О. 91-ви състав/Вж.л.14-17 от ДП/ , с което на основание чл.15 отт ЗЗДН е задължен Р.Б.ов Л. да се въздържа от домашно насилие и е постановена забрана първият да се доближава на по-малко от 50 м. до нея  за срок от 12 месеца.Заканите за убийство,за накълцване и т.н. са част от обстоятелствената част и на това Решение.

            Известно е ,че деянията „закана с престъпление“ и „заканата с убийство“ имат за обект обществените отношения ,гарантиращи липсата на въздействие върху независимото проявление на свободната воля на дадено физическо лице.Чрез деянието/заканата/ деецът цели промяна във волята на заплашеното лице и на фона на съобщените допълнителни данни в показанията на свидетелката Л. Л.,става ясна и желаната промяна от св.Б.Л. в хода на решаването на имуществени проблеми със сестра си - това да стане с получаването на повече права и привилегии от негова страна, а не разпределението да е поравно.

            Прокурорът в ЧП не толкова подлага на съмнение изричането на тези фрази от страна на св.Б.Л. , а по-скоро не счита ,че същите са предизвикали основателен страх от осъществяването им у пострадалите ,като ги отдава на един вид типична фразеология при контактите между същите лица.За да защити това си съмнение прокурорът игнорира Заключенията на двете тройни СППЕ,дадени от вещи лица със специални знания/каквито самият държавен обвинител дефинитивно не притежава/,както и Решението на СРС по ЗЗДН.

             На фона на гореизложеното,  настоящият въззивен състав на СГС не намира пречки за предприемане на действия за ангажиране на наказателната отговорност на изършителя на горните действия.Разбира се ,съдът не разполага справомощия да дава именно такива указания по приложението на закона.Съществуващите съмнения в ръководно-решаващия орган от тази фаза на процеса  обаче следва да бъдат отстранени чрез изпълнение на указаните от СРС допълнителни действия по разследването.

 

.           Предвид горното и на основание чл.243,ал.8 от НПК,

 

 

 

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА Определението на  СРС,НО,4-ти състав по НЧД№ 11819/2017 г., с което е отменено Постановлението на СРП от 20.06.2017 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП 2468/2016г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№ 39621/2016 г. тъй като  същото правилно и законосъобразно.

            Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.

            Препис да се изпрати на заинтересованите лица.

 

 

  

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                                          1

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ :

 

           

                                                                                                          2.