Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/………..2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НЕДКОВА
ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 369 по описа на ВОС
за 2020 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 92866/12.12.2019г.
на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощник срещу Решение № 5056 от 21.11.2019г.,
постановено по гр.дело № 7671/2019г. на Районен съд Варна, 41 състав, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че Н.А.Ж., с ЕГН ********** и адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на въззвиникът сумата от 1809.25 лв. /хиляда осемстотин и девет лева и двадесет и пет стотинки/,
претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за
периода от 22.05.2017г. до 21.05.2018г. в обект на потребление находящ се в
гр.В., ул. „Г.Б.“ №**, ет.*, ап.**, отчитан по абонатен номер ********** и
клиентски номер **********, за която сума ответното дружество е издало фактура
№ **********/13.05.2019г. с получател Н.А.Ж., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а
предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за реално потребена
от абоната ел. енергия, натрупана в т.н.
скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството
му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е
длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи
на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД . Констативният протокол отразява действителното фактическо положение. Отправеното
искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в
производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното
решение и да му се присъдят направените
по делото разноски.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа отговора на жалбата , прави възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по иск предявен от Н.А.Ж. с ЕГН ********** и адрес *** срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258 за
приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 1809.25 лв. /хиляда осемстотин и девет лева и двадесет и пет стотинки/,
претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за
периода от 22.05.2017г. до 21.05.2018г. в обект на потребление находящ се в
гр.В., ул. „Г.Б.“ №**, ет.*, ап.**, отчитан по абонатен номер ********** и
клиентски номер **********, за която сума ответното дружество е издало фактура
№ **********/13.05.2019г. с получател Н.А.Ж., на основание чл.
124, ал.1 ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е коригирана
сметката за използвана ел.енергия, като е начислена посочената сума. Твърди, че
при извършване на проверката не е присъствал нито той, нито негов представител.
Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване
на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното
с него „Енерго-Про Мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са
представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия
посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно,
както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни
процедури. Моли за положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума
представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на
съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е
извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени
задълженията на ответника посочени в общите условия- чл.38 ал.2, вр.чл.37 ал.1
т.1 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД. За проверката е съставен
констативен протокол, извършена е метрологична експертиза, установяващи външна
софтуерна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3, след което е изготвено становище за начисление на
ел.енергия, поради което е начислена процесната сума. Електрическата енергия
натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от
абоната, който дължи заплащането й. Процесната фактура е издадена след
остойностяване на засечени показания по реален отчет, поради което сумата се
дължи на основание чл.38 ал.2, вр.чл.37 ал.1 т.1 от ОУ на „Електроразпределение
Север“ АД вр. чл. 200 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр.В., ул. „Г.Б.“ №**,
ет.*, ап.**, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********.
Представен е по делото Констативен протокол № 1202220/21.05.2018г., от който се
установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили техническа проверка на СТИ на адреса на ищеца. Посочено е,
че СТИ е демонтирано и подменено с изправно такова. Протоколът е бил подписан
от служителите извършили проверката и двама свидетели.
От констативния
протокол № 700/22.04.2019г. на БИМ,
Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Русе, се
установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия на тарифа – 1.8.3– 009934.272
кВтч, които не са визуализирани на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето.Не
съответства на тех. характеристики.
Със становище, изготвено на 09.05.2019г. е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 9934кВтч за периода 22.05.2017г. до 21.05.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит
на паметта на СТИ.
Въз основа на това становище, за
допълнително начисленото количество ел. енергия и за посочения период е издадена
фактура с № № **********/13.05.2019г. на стойност 1 809.25 лв. с ДДС.
От Протокол за монтаж № 1008735 се установява, че на 17.06.2015г.
процесният СТИ е монтиран с нулеви
показания на първа и втора тарифа.
От заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ
се установява, че процесното СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Същия е
програмиран да отчита по две тарифи-
дневна и нощна. Натрупването в тарифа 1.8.3 е резултат на софтуерно проникване
в паметта на електромера.
Съдът,
след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По предявения
отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в
качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за
корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради неизправност на
средството за търговско измерване, че е извършена проверка изправността на
електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи
условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и
потребена ел. енергия.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Спорно е налице ли са предпоставките за
възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел.
енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Доколкото към дата на проверката 21.05.2018г.
чл.1 – 47 и чл. 52 – 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год.,
изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а
с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ,ответното дружество/ в
отговора на исковата молба/ се позовава на Общите условия на ДПЕЕ на
дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем наименование
“Енерго–Про Продажби” АД – Варна,одобрени с Решение ДУ-061на ДКЕВР от
07.11.2007г., както и на ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД,одобрени с Решение ДУ-060 на ДКЕВР на
07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение ДУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР.
Същите следва да намерят приложение в отношенията между страните, тъй като
съобразно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия.
По въпроса относно наличие на основание за
извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната
съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите
изменения с ДВ бр.54/17.07.2012г. в ЗЕ,
приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този
смисъл са напр. напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по
т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г.,
Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т.
д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др./ В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год.
на ВКС на РБ, Второ т. о. и много други, които настоящия състав изцяло споделя.
Тези решения на касационната инстанция са постановени след допускане до
касационно обжалване именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е
допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни.
С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за
потребена ел. енергия за минал период на
ищеца, съответно и нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на
ДПЕЕ, настоящия съдебен състав счита, че сумата от 626.23 лева по фактура № **********/28.03.2019г.
е
недължима от ищеца на ответното дружество, на въведеното от него
основание в отговора на исковата молба.
По делото
не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило твърдяното
право в полза на ответника. Въведеното от ответника във въззивната жалба
основание за дължимост на процесната сума, а именно чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200
от ЗЗД, не следва да бъде обсъждано,т.е. е направено едва във въззивната
инстанция. Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се има
предвид, че от представените по делото писмени доказателства -
констативни протоколи и заключението на вещото лице се установява,че
след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени
показания в регистър 1.8.3 - 9934 кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и
нощна, респективно не е бил заплащан от абоната. Натрупаното
количество енергия в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно вмешателство в
програмата за параметризация на СТИ и по точно на тарифната схема.
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ - В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг
от една година. В конкретния случай установяването на показанията на
т.н. скрит регистър 1.8.3, на което се позовава ответника, е извършено чрез
техническа проверка на място на измервателната система /средството за търговско измерване/, по силата на чл. 44
ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за
редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за
установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е
регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като
предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е
незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на
потребителя.
Ответника
не е представил доказателства, които да обосноват извода, че именно ищеца е извършил неправомерното
присъединяване, кога е сторено това, както и точното количество неотчетена ел.
енергия. По делото, съгласно разпределената доказателствена тежест и доколкото
КП не носи подписа на ищеца и е оспорен от него, ответникът не е представил
убедителни доказателства, че начисленото количество ел. енергия е доставено на
абоната и той го е потребил. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа.Липсват данни за показанията на
скрития регистър към дата на монтажа на СТИ.
Поради изложеното,въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 660.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането му.Възражението на
въззиваемия по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно, доколкото видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 21.01.2020г.
е договореното отделно възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба
и за процесуално представителство, които
са съобразени с цената на иска съгласно
Наредба 1 от 09.07.2004г. От друга страна въззиваемия е договорил и заплатил на
процесуалния си представител в настоящото производство възнаграждение в размер
на 710.00 лева без ДДС.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5056 от 21.11.2019г., постановено по гр.дело № 7671/2019г.
на Районен съд Варна, 41 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на Н.А.Ж., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 660.00
/шестстотин и шестдесет/ лева – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.