№ 8301
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110113639 по описа за 2023 година
Образувано е по иск, предявен от С. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ... против Р. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, .... с
искане на основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права
по отношение на детето В Р.ова Н.а на ищеца, местоживеенето на детето,
определяне на режим на лични отношения с ответника, осъждането му да
заплаща месечна издръжка в размер на 400, считано от 16.03.2023 г. до
настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Предявен е и иск от В Р.ова Н.а чрез нейната майка и законен
представител С. К. В. на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК ответникът Р.
Т. Н. ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на дъщеря си издръжка за
минал период - от 15.01.2023 г. до 15.03.2023 г. в размер от 300 лв.
Депозиран е и насрещен иск с основание чл. 127, ал. 2 СК, с който Р. Т.
Н. отправя искане против С. К. В. за предоставяне на родителските права по
отношение на детето В Р.ова Н.а на ищеца по насрещния иск, местоживеенето
на детето, определяне на режим на лични отношения с ответника по
насрещния иск, осъждането му да заплаща месечна издръжка до настъпване
на основания за нейното прекратяване или изменение.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
1
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Двамата родители предявяват насрещни искове с правно основание чл.
127, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не
постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Страните С. К. В. и Р. Т. Н. са родители на детето В Р.ова Н.а, родена на
11.07.2019 г. Това не е спорно и се доказва от удостоверението за раждане.
2
Не са постигнали споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не
живеят заедно.
Не е спорно, че са във фактическа раздяла от средата на месец януари
2023 г. От тази дата ищцата и ответница по НИМ С. В., заедно с детето,
напуснала семейното жилище, находящо се във Великобритания, гр.
Макълсфийлд и се преместила да живее в жилището, на майка й, находящо се
в гр. София, ж.к. .... Първоначално се прибрала в страната за няколко
седмици, но впоследствие решила да не се връща обратно във
Великобритания поради проблемите в отношенията й с ищеца Т.. Тези изводи
намират подкрепа в приетите по делото социални доклади, изготвени от
ДСП-„Оборище“, изслушванията на двамата родители и показанията на
свидетелите.
Не спорно също, че отв. и ищец по НИМ Р. Н. живее и работи в гр.
Макълсфийлд, Великобритания, където живеят и работят още неговата майка
и построкът му – свидетелите М К и К К.
Съдът няма да обсъжда наведените доводи от двамата родители за
причините за заминаването им за Великобритания, какви финансови
задължения е имала ищцата С. В. и за какво са разходвани средства по време
на съвместното им съжителство. Те нямат пряко отношение към спора за
родителски права. Колкото до разходването на средства по време на
съвместното им съжителство, следва още да се отбележи и че липсват
ангажирани доказателства, които да дават основание за единствен възможен
извод, че ищцата С. В. е злоупотребявала с общите пари, разходвала ги е не
по предназначение. Не се доказва по безспорен начин, че ответникът и ищец
по насрещната искова молба не е давал съгласие да се купуват дрехи за
детето, ядосвал се е, че това се налага често, не е искал да се закупи
телевизор, готварска печка, съдомиялна машина, пералня и сушилня, което
ищцата направила за удобство не семейството с общи пари, но без негово
съгласие. Приложените извлечения от онлайн банкиране не позволяват
сигурни изводи за какви нужди са разходвани средствата и от кого. Прави
впечатление, че титуляр на банковата сметка, от която се представят
извлеченията е ответникът и ищец по НИМ Р. Н., поради което мъчно без
други доказателства може да се приеме за доказано, че ищцата и отв. по НИМ
С. В. е разходвала средствата от собствената му сметка.
3
Недоказани в хода на производството са твърденията, че жилището на
ищцата не е подходящо за отглеждане на дете. Видно от социалните доклади
същото е пригодно, в добро функционално състояние, чисто и с достатъчно
помещения.
Лишени от доказателствена основа са твърденията в НИМ за
ангажираността на ответника и ищец по НИМ в отглеждане на детето. От
изслушването на родителите и показанията на свидетелите К и К следва, че и
преди раздялата на двамата родители, не е имало периоди, в които Р. Н. да
полага сам грижи за дъщеря си, тъй като винаги е бил подкрепян или от
майката С. В., или от бавачката на детето. Същият вероятно е бил ангажиран
в материалното обезпечаване на семейството, но не и в полагане на
непосредствени грижи за детето.
Напълно необосновани са твърденията в писмената защита, че
обстановката, при която живее детето в България не е добра и е довела до
отключване на заболяване. Липсват каквито и да е доказателства за това, че
обстановката, в която се отглежда детето не е добра. Колкото до причината за
„отключване“ на заболяването епилепсия, известно е, че липсва единно
научно становище коя е причината за заболяване от епилепсия, поради което
остава неясно въз основа на какво процесуалният представител на ответника
и ищец по НИМ прави подобен категоричен извод, който е от
компетентността на медицинската наука.
Следва още да се отбележи във връзка с твърденията в писмената
защита, че майката не проявява критичност към заболяването, че същите са
основани на извращаване на доказателствата. Именно майката е родителят,
който представя доказателства за поредица от прегледи и е насочена към
получаване на ресурсна подкрепа. Дори да се приеме, че е било възможно да
бъдат извършени повече действия, то очевидно, че такива не са предприети от
бащата, тъй като той не е осъществил нищо във връзка със заболяването на
дъщеря си.
Липсват доказателства за противообществени прояви на ответника.
Видно от справката за съдимост той е неосъждан (ребилитиран), което
означава, че държавата е загубила правомощията си да съобщава, че е
осъждан и да го третира като такъв, а от там и всички други правни субекти.
В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да
4
предостави упражняването на родителските права на единия от родителите,
като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът
изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси
и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се
грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането
на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №
1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично
ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите
на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес,
както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29
СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията,
съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на
III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-
способен да полага грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани
от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство
не поражда последици, които засягат (отричат или признават)
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на
упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена
5
именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни
права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко
свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.
Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна
администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е
засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен
обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от
тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и
събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство
преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят
изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по
смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и
издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези
правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права
и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези
въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от
тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение №
4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).
Относно преценка на родителските качества и капацитет съдът постави
в основата на изводите си заключението на неоспорената от страните СПЕ.
Намира, че то следва да бъде кредитирано в цялост, тъй като е обективно,
компетентно, безпристрастно изготвено и лишено от всякакъв субективизъм.
Дават се задълбочени и аргументирани отговори. За да се достигне до тях, са
проведени са срещи с родителите и детето. Използвани са различни методики
и тестове за формиране на изводите. Съобразени са материалите по делото.
Изключително подробно е описана информацията от проведените срещи и са
анализирани резултатите чрез отделните способи на изследването. Проследим
е начинът, по който вещото лице е формирало крайните изводи, с които съдът
не намира основание да не се солидаризира, като ги кредитира.
Съставът на съда взе предвид и гласните доказателства, обективирани в
показанията на разпитаните свидетели, както и данните от проведените
изслушвания на родителите, но отчита, че те, за разлика от СПЕ, дават една
6
значително по-обща и повърхностна представа за родителските качества на
двамата съпрузи, както и че не са лишени от субективизъм. От свидетелските
показания най-общо следва, че по време на съвместното им съжителство
двамата родители са работели много – всеки на поне не работни места, имали
няколко часа почивка между двете смени, това наложило да бъде наета
детегледачка от България, която основно полагала грижи за детето.
Съдът не кредитира показанията на свид. Красимира В. (майка на
ищцата), че при телефонни разговори с баща си детето е напрегнато,
разстроено и не желае да контактуват, както и показанията на свид. К (майка
на ищеца по НИМ), че детето споделяло, че иска да живее с баща си и било
бито от майка си. Подобни твърдения не намират опора в СПЕ, където са
поставени изрични задачи, от които се установява добра връзка на детето с
двамата родители, както и че то не е в състояние, предвид когнитивното си
развитие, да изрази предпочитание при кого от двамата родители желае да
живее. Не са констатирани и признаци детето да е било обект на насилие.
Следователно експертните констатации изключват твърденията на двете
заинтересовани от изхода на делото свидетелки.
От заключението на СПЕ се установява още, че детето има изградена
връзка и с двамата си родители, като основна фигура на привързаност за него
е майката - съответно и очаквано спрямо възрастта и пола на детето.
Няма основания да се коментира родителско отчуждение. Детето е
привързано и има положително отношение и към двамата си родители.
От психологическа гледна точка се констатира, че и двамата родители
притежават базисно добър родителски капацитет да се грижат за детето, като
спрямо възрастта и пола на детето, както и неговата формирана привързаност
към майката като основна фигура на привързаност за него, а също и спрямо
полаганите от майката грижи за здравословното състояние на детето
напоследък, би било по-подходящо майката да е основната фигура, полагаща
грижи за детето.
Детето има положително отношение на привързаност и към двамата си
родители.
Детето се чувства комфортно в семейната среда на майката. Към
момента на експертното изследване то живее основно в тази среда и по
отношение на тази среда могат да се направят конкретни заключения.
7
Относно семейната среда на бащата - тъй като детето все още не е живяло
продължително време при баща си, без майката и детегледачката да са налице
- не могат да се направят заключения за това как детето би се чувствало в
тази среда.
Поради ниската си възраст детето не е в състояние да изрази мнение
относно желанията си „при кого иска да живее“.
С оглед на цялостното състояние на детето - неговата възраст, пол,
здравословен статус, изоставане в езиковото развитие - за детето е по- добре
да не променя настоящата си среда.
Изложеното по-горе дава основание на настоящия състав да приеме, че и
двамата родители притежават добър родителски капацитет. Съдът приема, че
родителския капацитет на майката е по-висок от този на бащата. След
раздялата на родителите тя полага непрекъснати грижи за детето, задоволява
всичките му потребности. Активно ангажирана е със здравословното му
състояние след диагностицирането с епилепсия. Осигурява регулярни
посещения при медицински специалисти, заплащала е изследвания, планира
действия в посока осигуряване на ресурсна подкрепа. Видно от експертното
обсъждане тя успява да откликне на потребностите на детето без затруднение,
нещо което бащата не успява, като игнорира детето, когато му е поставена
друга задача, която следва да изпълнява. В съдебно заседание бащата
признава, че не е заплащал средства във връзка с изследванията и лечението
на детето от епилепсия. Не е присъствал по време на изследванията, не е
търсил, предлагал контакти с медицински специалисти или каквато и да е
форма на активно поведение за подобряване на здравния му статус. За
периода на съдебното производство се доказва от около 1 година се доказва,
че е виждал дъщеря си на живо за не повече от 5 пъти, част от които за по
няколко часа. В рамките на производството, както и при изготвяне на СПЕ,
той не демонстрира никаква конкретика какви действия ще предприеме във
връзка с лечението на дъщеря си, какви са нейните потребности, каква е
ресурсната подкрепа, която желае да ползва и възможностите за това по
местоживеенето му.
Бащата никога не е полагал самостоятелено непосредствени грижи за
дъщеря си.
Изложеното дава основание съдът да приеме, че родителският
8
капацитет на майката е по-висок.
Като отчете, че детето е в ниска възраст (приблизително 5 години), в
която се нуждае от грижите на своята майка (т. II, б. „ж“ от Постановление №
1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС). Отглеждано е основно от
своята майка и от раждането си не са имали дълги периоди на раздяла. Имат
силно изградена връзка, майката задоволява адекватно потребностите на
детето и предвид пола на детето. Същевременно бащата никога не е
отглеждал самостоятелно детето. Не е проявил нужната ангажираност във
връзка с диагностициране и лечение на хроничното му заболяване.
Демонстрира трудност да откликва на потребностите на детето, когато е
ангажиран с други дейности. Не владее свободно английски език, има нужда
от Google преводач при по-сложни разговори, липсва, което поставя под
въпрос как адекватно ще откликне на специфичните му здравни и
образователни потребности. Още по време на съвместното съжителство на
двамата родители двамата са срещали сериозни трудности да обезпечат
грижи за детето и достатъчно средства, което наложило наемане на бавачка
от България, която гледала детето, за да имат възможност родителите да
рабоят повече и да имат нужните доходи. Това поставя сериозни
въпросителни как бащата сам би успял да откликне на потребностите на
дъщеря си, при положение, че дори с подкрепа на още две лица (майка и
бавачка) е имал затруднения. Изловното дава основание на настоящия състав
да приеме, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката,
при която също да бъде определено местоживеенето на детето, доколкото тя е
състояние по-пълноценни да задоволи нуждите му.
На бащата следва да бъде определен разширен режим на лични
отношения с детето. Това е обусловено от нуждата от регулярен контакт
между двамата, чрез който да се поддържа изградената емоционална връзка.
При определяне на режима следва да се има предвид и това, че той живее в
друга държава, което предполага в периодите, в които пребивава във
Великобритания, да има възможност за контакт чрез технически средства.
Режимът е нужно да бъде следният:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на
петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа
събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец,
9
като при невъзможност за личен контакт през периода, поради
местожителството на бащата във Великобритания, режимът в тези дни може
да се осъществява чрез видеовръзка, посредством софтуерни програми
„Viber“, „Меssanger“, „Whatsapp“ или друга подобна;
• всеки вторник и четвъртък за времето от 18.30 до 19.30 часа чрез
видеовръзка, посредством софтуерни програми „Viber“, „Меssanger“,
„Whatsapp“ или друга подобна,
• за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• На рождения ден на децата бащата може да присъства, ако пожелае
това;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
При взаимно съгласие между страните бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
10
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим петък-неделя на лични отношения
между тях не се прилага и майката има право да прекарва празниците с
детето, упражнявайки родителски права.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл.
59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
Съставът приема, че на детето В Р.ова Н.а се нуждае от месечна
издръжка в размер на 600 лв. От така определената сума бащата следва да
заплаща 400 лв. Съдът отчита, че непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, откликване на ежедневните му потребности, ще се
осъществяват от майката. Взе предвид възрастта на детето, специфичните му
здравни нужди (необходимостта от 72 лв. месечно за сиропи, както и
регулярни прегледи), както и липсата на други специални потребности, извън
характерните за възрастта. Взе предвид, че с оглед обичайното
местопребиваване на бащата, той не е в състояние да полага никакви
11
непосредствени грижи за детето, както и данните за доходите на родителите.
Съдът не приема твърденията в отговора на ИМ, че ответникът не е в
състояние да заплаща повече от минималната законова издръжка. Същият е
трудово ангажиран, твърди в хода на производството, че работи на повече от
един трудов договор, представя доказателства, че получава трудово
възнаграждение в размер на 10.20 британски лири на час (23,256 лв.), както и
че се справя много добре финансовов (при изготвяне на СПЕ). Ето защо съдът
приема, че той има възможност да заплаща месечна издръжка в този размер.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143 СК.
Съдът приема, че нуждите на детето за исковия период от 2 месеца се
равняват на 900 лв. (включващ обичайните потребности на дете на тази
възраст и обстоятелството, че към този момент хроничното й заболяване не е
било диагностицирано). Ответникът не доказва да е престирал издръжка в
този период.
Ето защо искът за сумата от 300 лв. издръжка за минало време за
периода 15.01.2023 г. до 15.03.2023 г. (150 лв. месечно), ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска е основателен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
Естеството на първоинстанционното производство на спорна съдебна
администрация в частта относно иска по чл. 127, ал. 2 СК не предполага
присъждане на разноски (вж. в този смисъл Определение № 385 от 25.08.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК).
Такива са дължими единствено по иска с правно основание чл. 149 вр.
чл. 143, ал. 2 СК.
Ищците ангажират доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. То не е диференцирано с оглед страните и
вида на предявените искове. Ето защо съдът приема, че ½ от сумата е
заплатена за иска по чл. 127, ал. 2 СК и ½ за иска с правно основание чл. 149
12
вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Предвид изложеното в предишния абзац и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца В Р.ова Н.а, ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител С. К. В., ЕГН
********** сумата от 300 лв. представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху
присъдената издръжка за бъдещо и минало време в размер на 626 лв. (576 лв.
по иска за издръжка за бъдеще време и 50 лв. по иска за издръжка за минало
време).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето В
Р.ова Н.а, ЕГН ********** на майката С. К. В., ЕГН ********** на основание
чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
детето В Р.ОВА Н.А , ЕГН ********** при майката С. К. В., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим между детето В
Р.ОВА Н.А, ЕГН ********** и Р. Т. Н. , ЕГН **********, при който бащата
ще има право да упражнява лични отношения с детето:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на
петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа
събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец,
като при невъзможност за личен контакт през периода, поради
местожителството на бащата във Великобритания, режимът в тези дни може
да се осъществява чрез видеовръзка, посредством софтуерни програми
„Viber“, „Меssanger“, „Whatsapp“ или друга подобна;
• всеки вторник и четвъртък за времето от 18.30 до 19.30 часа чрез
видеовръзка, посредством софтуерни програми „Viber“, „Меssanger“,
13
„Whatsapp“ или друга подобна,
• за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• На рождения ден на децата бащата може да присъства, ако пожелае
това;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
При взаимно съгласие между страните бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим петък-неделя на лични отношения
между тях не се прилага и майката има право да прекарва празниците с
детето, упражнявайки родителски права.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК Р. Т. Н. , ЕГН
********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си В Р.ОВА Н.А , ЕГН **********
14
чрез нейната майка и законен представител С. К. В., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 400 лв., считано от 16.03.2023г. до навършване на
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или
изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Т. Н. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на детето си В
Р.ОВА Н.А , ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С.
К. В., ЕГН ********** издръжка за минало време за периода от 15.01.2023 г.
до 15.03.2023г. в размер на 300 лв. на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА Р. Т. Н. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В Р.ОВА Н.А ,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С. К. В., ЕГН
********** сумата от 300 лв. представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Т. Н. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 626 лв.
– разноски в производството по сметка на Софийския районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на детето.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15