РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Бургас, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120201566 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Р. С. с ЕГН ********** с посочен адрес
********************* против Наказателно постановление № 23-3292-000361/28.03.2024
г. на Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Със жалбата е формулирано искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.В жалбата и постъпило писмено становище вх.
№21227/22.05.2024 г. са изложени защитни доводи за съставяне на АУАН при неизяснена
фактическа обстановка ,т.к. дружеството собственик на автомобила не е било надлежно
уведомено за прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143,ал.10 ЗДвП, респ. за
дерогиране на задължителните изисквания на чл.574 КЗ.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован,не се явява и не се представлява. В
постъпилото писмено становище вх.№21227/22.05.2024 г. е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В о.с.з. наказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
1
На 22. 12.2023 г., около 09. 11 ч., в гр.Бургас,на КПП Пода в посока от кв.
„Крайморие“ към гр.Бургас командир на Отделение в 02 РУ Бургас актосъставителят К. С.,
спрял за проверка т.а., "Пежо Боксер" с рег. № ************* собственост на фирма „Фарм
Сервиз България“ ЕООД,който бил управляван от жалбоподателя.След направена справка с
РСОД №2340 и ОД-24 се установило,че МПС е с прекратена регистрация по чл.143,ал.10
ЗДвП, считано от 28.11.2023 г.
Актосъставителят К. С. съставил на място против водача Н. С. АУАН с бл.
№397061/22.12.2023, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по
чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от
него.
По случая била извършена и проверка пр.пр.№1585/2024г. по описа на БРП с оглед
данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 27.02.2024
г. на прокурор при РП-Бургас за отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, в което е формулиран извод, че за прекратяване на
регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП поради липса на валидна застраховка „Гражданска
отговорност““ водачът С. не е знаел. В постановлението е отразена и констатация, на база
набавените за проверката писмени доказателства относно изискана информация от
Гаранционния фонд,според която ГФ е изпратил уведомление №56/29.10.23 г. на
собственика на т.а., "Пежо Боксер" с рег. № СА*********** „Фарм Сервиз България“
ЕООД, като съобразно разпоредбата на чл.574,ал.10 КЗ изпращането на уведомлението не е
обвързано с неговото получаване от собственика на застрахования автомобил.
След получаването на постановлението на РП-Бургас и преценка на събраните
доказателства, Началникът на сектор в ОДМВР –Бургас, 04 РУ Бургас, издал обжалваното
Наказателно постановление № 23-3292-000361/28.03.2024 г. в което квалифицирал
фактическия състав на установеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и наложил на
жалбоподателя наказания, както следва: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 15.04.2024 г., видно от
инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 16.04.2024 г. в РС-Бургас
Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и
външна съгласуваност с останалите доказателствени източници, свидетелят К. С.
пресъздава своите непосредствени възприятия от проверката на жалбоподателя на
22.12.2023 г., като описва в основни линии фактите и обстоятелствата, относими към
констатираното нарушение, квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени източници, по отношение на които доказателства
съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната
логическа и съдържателна съгласуваност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
2
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник сектор
в ОДМВР –Бургас, 04 РУ Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално
компетентно лице – командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ на Сектор
„Охранителна полиция“ към 02 РУ Бургас, оправомощени със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват
необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити
съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението
по чл.140, ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи
на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното
обвинение и да се защити. В съответствие с тези факти е определена материалноправната
квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и е приложена кореспондиращата й
санкционна норма-чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП отсъстват, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи
законосъобразността на административнонаказателното производство.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в
случая не е така.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, че не е сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в
задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в
Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е
възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща устойчиво и единно
разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл: „Съществува
3
законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да
уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно
средство/…/ В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел
"Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване
на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит.
Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално
разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем това разрешение е застъпено и
развивано и в константната практика на Адмс-Бургас
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
собствения на „Фарм Сервиз България“ ЕООД товарен автомобил, "Пежо Боксер" с рег. №
СА*********** „на посочените в АУАН и НП дата и място. Не е спорно още и, че по време
на проверката процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /съобразно визираното в НП/, с което са реализирани в пълен обем
елементите на обективната съставомерност от състава на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП.
Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, е несъмненото установяване на
субективната съставомерност на това нарушение с цел покриване на минималните критерии
за съответствие на обвинителната теза с фактическите елементи, отговарящи на състава на
нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. В случая собственик на превозното средство не е
жалбоподателят, а „Фарм Сервиз България“ ЕООД. Видно от служебно набавената справка
от ТР, управител на посоченото дружество е И.Г.Ф. което обстоятелство е обявено към.2017
г. Напълно отсъства и доказателствена обезпеченост на задължителния елемент от
субективната съставомерност, а именно управителят на дружеството собственик „Фарм
Сервиз България“ ЕООД да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на
превозното средство от Сектор ПП при ОД на МВР-Бургас, с оглед задължението му по чл.
143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата. Видно от фактическите обстоятелства,
систематизирани в ПОстановление за отказ за образуване на ДП на БРП от 27.02.2024 г. , до
собственика на процесния автомобил „е било изпратено уведомление по чл.574,ал.10 КЗ,
като липсват доказателства относно датата на получаване на уведомлението. И с изтичане на
визирания в чл.574,ал.10 КЗ Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция
„КИС“МВР да прекрати регистрацията на посоченото МПС.
По аргумент за по-силното основание липсва конкретна информация, указваща, че
жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него на
22.12.2023 г. автомобил, собственост на трето юридическо лице. Както вече бе споменато,
според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. И в Решение № 1489/13.12. 2022 г. по КАХД № 1951/2022 г. по описа на АдмС-
Бургас се споделя правното разрешение, че по нормативен ред е предвидено задължение за
уведомяване на собственика на преводното средство, в случаите на прекратяване на
регистрацията при липса на договор за застраховка "Гражданска отговорност. При липса на
доказаност по делото, че по отношение на собственика на автомобила, е извършено,
предвиденото от закона уведомяване,респ.че ползвателят –нарушител е бил осведомен за
настъпилата служебна дерегистрация, категорично не може да се приеме знание за
обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача, на когото
собственикът е предоставил превозното средство за управление. Аналогична правна теза за
задължителна доказаност на знанието у нарушителя, което следва да се простира в цялостния
обхват на признаците от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП се обосновава и в Решение
№ 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 957/2022 г. :
4
Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при
хипотезата на ал. 1, т. 8 на текста.
В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на
22.12.2023 г. Н.С. е управлявал автомобила,собственост на Фарм Сервиз България“
ЕООД,знаейки, че същият е със служебно прекратена регистрация. Последното не може да
се основава на презумптивно въведени съждения, а следва да се установи несъмнено, чрез
доказване осъществяването на предвиденото в закона нарочно уведомяване. В разглеждания
случай не бяха приведени доказателствени данни за надлежно уведомяване на собственика,
респ. нарочни доказателства последваща осведоменост на жалбоподателя за прекратяването
на регистрацията на МПС на 28.11.2023г. В допълнение и по аргумент на по-силното
основание,няма данни по делото,жалбоподателят да е член на орган за управление на
процесното дружество,респ. до него да е адресирано въпросното уведомление от
Гаранционния фонд . Изискването за уведомяване е интегрална, кумулативно лимитирана от
законодателя част от състава на служебното прекратяване на регистрацията, защото законът
изисква допълнително осъществяване и на тази предпоставка. Такова изискване няма при
други видове служебно прекратяване на регистрацията (напр. това по чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП), което още веднъж обосновава единно поддържаното в съдебната практика
заключение, че законодателят отдава съществено значение на уведомяването на собственика
за прекратената регистрация. След като уведомяването по отношение на собственика не е
реализирано, то не може да се вмени в дълг на трето лице, какъвто е жалбоподателя да е в
известност за това обстоятелство, респ. не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП. / в т. см. Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 957/2022
г., Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1561/2022 г. /. В
идентично концептуално-правно направление са и формулираните разрешения в Решение №
1300 от 11.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1246/2022 г.
Нещо повече, видно от приобщените чрез разпита на актосъставителя гласни
доказателствени средства, в конкретния случай, регистрационните табели на МПС са били
на предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя
под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-3292-000361/28.03.2024 г. на
Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас,с което на Н. Р. С. с ЕГН ********** за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6