РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 21 април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИЛЯН
МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
КАН дело № 73 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал.
1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от М.И.Ч. *** против Решение № 260048
от 19.01.2021 г., постановено по АНД № 2058/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 146-ЗЗ от 27.08.2020 г., издадено
от Директор на Областна дирекция на МВР – Русе, с което на Ч. за нарушение на
чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 (триста) лева n . Счита, че решението е неправилно
поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени решението на РС - Русе и
да реши делото по същество като отмени наказателното постановление; претендира
разноски.
Ответната страна в производството, в писмено
възражение, изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира
разноски.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието по оспореното пред районния съд наказателно постановление са
правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция.
По наведените касационни оплаквания. Твърди се, че разпоредбата
на чл.209а от ЗЗ е бланкетна и следва да бъде попълнена със съответна правна
норма, каквато заповед на министъра не би могла да бъде, доколкото не е
нормативен акт. На второ място, сочи се, че е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като административнонаказателното
производство е прекратено и не е
следвало да се издава наказателно постановление.
Съдът намира възраженията за неоснователни. В НП ясно е посочена
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена глобата
– чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Тази правна норма изрично предвижда, че
за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл.63 ал. 1 и ал. 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
налага глоба от 300 до 1000 лв. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба,
че тя съдържа състав на административно нарушение /нарушение или неизпълнение
на противоепидемични мерки/, което може да бъде осъществено както с действие,
така и с бездействие. Обстоятелството, че административнонаказателната
разпоредба препраща към общ административен акт (каквито в случая са двете
заповеди на министъра на здравеоопазването, цитирани в процесното НП) относно
въведените и нарушени/неизпълнени противоепидемични мерки, не означава, че с
тези актове са въведени административни нарушения. Напротив, това са актове, с
които са въведени определени задължения
за неопределен брой лица – спазването на изброените в тях противоепидемични
мерки. Неизпълнението на тези задължения обаче е въведено като административно
нарушение именно с нормативен акт - Закон за здравето и в този смисъл е
изпълнено изискването на чл. 3 ал. 1 ЗАНН.
На следващо
място, наказателното постановление е издадено след като с постановление от
09.07.2020г. на прокурор в РРП е отказано образуване на досъдебно производство
и материалите са изпратени на Директор на ОД МВР Русе за реализиране на
администратиннонаказателната отговорност на Ч.. Именно върху това постановление
е поставена на 27.08.2020г. резолюция за налагане на наказание глоба в размер
на 300 лева, в какъвто размер е и определената с НП санкция. В този случай
позоваването в НП на АУАН не е досежно основанието за реализиране на
отговорността, а по отношение на възприетите в акта факти, които са идентични
на установените в хода на проверката по прокурорска преписка вх.№3353/2020г. по
описа на РРП.
С оглед гореизложеното и при извършена служебна проверка
за съответствие с материалния закон съдът счита, че оспореното решение на
Районен съд - Русе е валидно, допустимо и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
искането на касационния ответник за присъждане на разноски в настоящото
производство се явява основателно. Съгласно чл. 65, ал. 5 от ЗАНН във връзка с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение на 80 лв., за заплащането на които,
следва да бъде осъден касаторът.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260048 от 19.01.2021 г., постановено по АНД № 2058/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 146-ЗЗ от 27.08.2020 г., издадено от Директор
на Областна дирекция на МВР – Русе.
ОСЪЖДА М.И.Ч., ЕГН**********,*** да
заплати на ОД МВР Русе, сумата от 80,00 (осемдесет) лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.