РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 18.01.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на
дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6120 по описа за 2014 год. на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 42 ЗЗД.
Пред Софийски градски съд е образувано гр.д. № 4953/2009
г. по описа на съда, I – 1 състав по искова молба с вх. в рег. на СРС /от който
съд делото е изпратено на СГС по подсъдност/ номер 24777/31.03.2009 г.,
подадена от А.Т.И. срещу „С.Т.-***“ ЕООД, с която са предявени искове по чл. 42 ЗЗД за прогласяване на недействителността на договор за продажба на недвижим
имот, съединен с иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху същия имот.
С решение от 07.12.2010 г., постановено по гр.д. № 4953/2009 г. по описа на
СГС, I – 1 състав съдът се е произнесъл по обективно съединените искове,
предявени от А.И., като е уважил искyt по чл. 42 ЗЗД /квалифициран от съда като иск по чл.
26 ЗЗД/ и е отхвърлил този по чл. 108 ЗС. Предмет на въззивен съдебен контрол е
било посоченото решение единствено в частта му относно иска по чл. 42 ЗЗД, като
поради необжалваемост на решението същото е влязло в сила в частта относно иска
по чл. 108 ЗС. С решение № 1938/16.12.2011 г., постановено по гр.д. № 2774/2011
г. по описа на САС, 7 състав е обезсилил решението в обжалваната му част
/решенията, които не са обжалвани влизат в сила, дори и да са недопустими, като
предмет на служебна проверка за допустимост от страна на въззивната инстанция
може да е само решението в обжалваемата част/, като постановено при липса на
процесуална правосубектност на страната на ищеца към момента на съдебното
заседание, на което е даден ход на устните състезания /към този момент ищецът е
починал, но в неговите права е бил конституиран по реда на чл. 227 ГПЙ неговият
наследник/. С оглед обезсилването на решението въззивният съд е върнал делото
за ново разглеждане от Софийски градски съд. При повторното връщане в настоящия
съд делото не е образувано под нов номер, а разглеждането му е продължило под
първоначалния номер – 4953/2009 г. по описа на СГС, I – 1 състав и в рамките на
първоначалното производство е постановено решение от 04.03.2013 г. от същия
съдебен състав, постановил обезсиленото решение. Последното е обжалвано отново
и с решение № 2263/09.12.2013 г., постановено по гр.д. № 2830/2013 г. по описа
на САС, 8 състав въззивният съд е обезсилил решението от 04.03.2013 г. В
мотивите на второто въззивно решение е посочено, че в рамките на гр.д. №
2774/2011 г. САС, 7 състав е било прекратено производството пред въззивния съд
и делото върнато за поправка на явна фактическа грешка в първоначалното решение
от 07.12.2010 г. по гр.д. № 4953/2009 г., като вместо да постанови решение по
реда на чл. 247 ГПК първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл
повторно по съществото на спора с второто решение от 04.03.2013 г., поради
което и последното е обезисилено и делото е върнато за поправка на явна
фактическа грешка в решението от 07.12.2010 г., постановено по гр.д. №
4953/2009 г. по описа на СГС.
На първо място следва да се посочи, че в кориците на
гр.д. № 2774/2011 г. по описа на САС, 7 състав не се съдържа определение за
прекратяване на това въззивно дело и връщането на СГС за поправка на явна
фактическа грешка в решението от 07.12.2010 г. по гр.д. № 4953/2009 г. по описа
на СГС. Налице е проект на такъв акт, приложен в рамките на това въззивно дело,
който акт не е подписан и представлява извлечение от електронна система с
обезличени данни за страните по него. Напротив, в кориците на гр.д. № 2774/2011
г. по описа на САС, 7 състав се съдържа подписано от троен съдебен състав
решение от 16.12.2011 г., с което се обезсилва решението на СГС от 07.12.2010
г. по гр.д. № 4953/2009 г. в посочената вече част и делото се връща за ново
произнасяне на СГС в същата тази част. С оглед на това, налице е влязъл в сила
съдебен акт на въззивната инстанция, с която се обезсилва решението от
07.12.2010 г. по гр.д. № 4953/2009 г. в посочената част и делото се връща на
СГС за ново разглеждане, поради което не могат да се изпълнят указанията на въззивния
съд, дадени с решението от 09.12.2013 г. по гр.д. № 2830/2013 г. за поправка на
явна фактическа грешка в обезисленото решение от 07.12.2010 г. по гр.д. №
2774/2011 г., което обезсилване е влязло в сила. С влезли в сила съдебни актове
на въззивните инстанции, постановени в рамките на двете посочени въззивни
производства са обезсилени двете решения на СГС в частта относно иска по чл. 42 ЗЗД, поради което следва да бъде постановен нов съдебен акт от
първоинстанционния съд, в рамките на новообразуваното настоящо дело № 6120/2014
г. по описа на СГС, в изпълнение на указанията, дадени с решението от
16.12.2011 г. по гр.д. № 2774/2011 г. по описа на САС, 7 състав за ново
разглеждане на спора в частта, в която няма влязло в сила решение – т.е. по
отношение на иска по чл. 42 ЗЗД.
Предвид това, предмет на настоящия спор е иск по чл. 42 ЗЗД, върнат на първоинстанционния съд, предявен от А.Т. А., в чиито права по
реда на чл. 227 ГПК е конституирана наследницата му Е. А.И. *** Т.-***“ ЕООД.
Твърди се, че А.Т.И. е бил собственик на недвижим имот, представляващ
едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ******** /по документ
за собственост - № 6/, състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизни
помещения, застроена на 123,30 кв.м., заедно с мястото, в което е построена,
представляваща УПИ, съставляващо парцел IX – 529 от кв. 131, по регулационния
план на гр. София, м. Л., цялото с площ от 702 кв.м., при съседи по скица –
улица, парцел IV, парцел VIII – 528. Поддържа се, че с при сключване във
формата на нотариален акт № 98, том V, нот.дело № 799/2008 г. на нотариус с
район на действие СРС на договор за продажба на горния недвижим имот изявление
за прехвърляне на правото на собственост от името на тогавашния действителен
собственик А.И. е извършено от лицето – П.В.Ч., който не е бил снабден с
представителна власт от прехвърлителя, поради което договорът за продажба е
недействителен. Поддържа представеното пред нотариуса пълномощно с нотариална
заверка на подписите да не изхожда от А.И..
Предвид изложеното, ищцата Е.И., в качеството на
наследник на А.И. моли съда да признае договора за продажба за недействителен.
Ответникът „С.Т.-***“ ООД оспорва иска.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на представените по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК намира следното:
Видно от постигната съдебна спогодба в дял на А.И. е поставен
процесния имот. За удостоверяване правото на собственост върху имота е съставен
констативен нотариален акт № 111, том I, рег. № 1308, нот.дело № 102/2002 г. на
нотариус с район на действие СРС, в който А.И. е посочен за единствен
собственик на описания по – горе недвижим имот. Видно от удостоверение за
наследници № 1157/20.03.2013 г., издадено от СО, район Л. след смъртта на А.И.
негов единствен наследник е Е.И..
По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 98, том V, нот.дело № 799/2008 г. на нотариус с район на действие СРС, в
който е обективирано изявление на представител на ответното дружество, в
качеството на купувач и трето за делото лице – П.В.Ч. за прехвърляне правото на
собственост върху описания имот. В договора е посочено, че изявлението за
отчуждаване на това право на собственост, направено от Ч. е извършено от името
на собственика на имота – А.И., чиито упълномощен представител се явява Ч..
Последният се е легитимирал като упълномощен за сключването на този договор за
продажба с пълномощно от 17.10.2008 г., с нотариална заверка на подписите. От
приетото по делото заключение на съдебно – графическата експертиза се
установява, че подписът и ръкописният текст в това пълномощно не са положени от
А.И.. Установява се от писмо от ГД „Гранична полиция“, че А.И. е напуснал
Република България на 16.08.2008 г., като последващото му регистрирано
преминаване на границата към вътрешността на страната е на 07.03.2009 г., т.е.
към датата на която е удостоверено да е заверен подписа му в пълномощното-
17.10.2008 г. същият е бил в страната. Отделно, от събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля Тодорова се установява, че И. е заминал
извън страната през м.09.2008 г., като се е завърнал през следващата календарна
година. При съвкупното обсъждане на всички тези доказателства следва
единственият възможен фактически извод, че пълномощното, с което е придаден вид
да учредява в полза на П. Ч. представителна власт за извършване от името и за
сметка на И. на действия по прехвърляне на правото на собственост върху
процесния имот не изхожда от сочения в него упълномощител. Предвид това,
сключеният от името на А.И. договор за продажба на недвижим имот е сключен от
лице без представителна власт, поради което е недействителен. Тази
недействителност е висяща до момента, в който не бъде потвърден от лицето, от
чието име е действано, каквото потвърждаване не само не е налице, а е отречено
с факта на предявяване на настоящия иск.
Представеното по делото споразумение, за което се сочи,
че е сключено между страните по делото няма качеството на спогодба по смисъла
на чл. 365 ЗЗД, с която страните чрез взаимни отстъпки да са разрешили възникнал
между тях спор. Последното предполага страните да са постигнали съглашение по
отношение съществуването, промяна или погасяване на материалното право, предмет
на спора, каквото не е налице, видно от текста на споразумението. С него
страните не уреждат отношенията си по повод материалното правоотношение, а
единствено по отношение на процесуалното – посочено е ищцата да поема
задължение да извърши отказ от предявения иск /отказ от процесуално право/
срещу посочено задължение на ответника за заплащане на парична сума. Доколкото
отказът от иска е процесуално право само на ищеца, което се упражнява чрез
отправянето му до съда, сезиран със спора, а такъв отказ не е постъпил по
делото от самия ищец, то и съдът не е десезиран с разглеждането на настоящия
гражданско – правен спор. Същевременно, както вече беше посочено, не е налице
споразумение, което да има преобразуващ или погасяващ материалното право ефект.
Поради това така представеното споразумение се явява напълно ирелевантно за
делото.
По изложените съображения искът по чл. 42 ЗЗД следва да
бъде уважен. Както беше вече посочено, решението на съда по иска по чл. 108 ЗС
е влязло в сила и поради наличие на сила на присъдено нещо е недопустмо
произнасяне от настоящия иск по този иск.
При посочения изход на делото в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 8 708,20 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
заплащане в полза на съда на държавна такса, дължима по уважения срещу него иск
в размер на 2 481,45 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.А.И.,*** Т.-***“ ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ********, че договор за покупко – продажба на недвижи
имот, сключен на 30.10.2008 г. във формата на нотариален акт № 98, том V,
нот.дело № 799/2008 г. на нотариус В.Г. с район на действие СРС, с който от
името на А.Т.И., ЕГН ********** от лице, посочено като негов пълномощник – П.В.Ч.
и от страна на ответника „С.Т.-***“ ЕООД е извършено изявление за продажба на
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ул. ******** /по документ за собственост - №
6/, състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, застроена на
123,30 кв.м., заедно с мястото, в което е построена, представляваща УПИ,
съставляващо парцел IX – 529 от кв. 131, по регулационния план на гр. София, м.
Л., цялото с площ от 702 кв.м., при съседи по скица – улица, парцел IV, парцел
VIII – 528 е недействителен на основание
чл. 42 ЗЗД, поради липса на представителна власт за лицето, действало от
името на прехвърлителя и собственик на имота А.Т.И..
ОСЪЖДА „С.Т.-***“
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******** да заплати на Е.А.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 8 708,20 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „С.Т.-***“
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2 481,45 лв. – държавна
такса, дължима по уважения срещу ответника иск.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: