Решение по дело №71/2023 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 130
Дата: 24 март 2023 г. (в сила от 24 март 2023 г.)
Съдия: Петър Маргаритов
Дело: 20235400500071
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. С., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно гражданско дело
№ 20235400500071 по описа за 2023 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ –МВР срещу съдебно решение по гр.д.№
887/2022г. по описа на РС-С..
Във въззиваната жалба се излагат доводи, че решението е постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР.
Неправилно съдът е присъдил допълнително възнаграждение като
извънреден труд след превръщане на положения нощен труд на ищеца в
дневен с коефициент 1,143 . Посочено е ,че с изменението на ЗМВР обн. ДВ,
бр.60/07.07.2020 г. законодателят ясно и точно е разписал спорните текстове в
чл. 187 от ЗМВР. Коментирано е Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по
преюдициално дело С - 262/2020г., имащо пряка връзка с предмета на
образуваното дело. Изложени са подробни доводи , че е недопустимо
преобразуването на нощния труд в дневен с прилагане на коефициент 1.143 в
извънреден и не може да се търси заплащането му . В тази връзка е
поискана отмяна на обжалваното решение и и отхвърляне на предявените
искове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В подадения отговор на ВЖ е посочено, че решението е правилно и
законосъобразно, като съдът се е съобразил с посочена съдебна практика .
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, като е
депозирано писмено становище в подкрепа на подадената въззивна
жалба.
Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от адв.В.Р. като
същата оспорва жалбата и претендира разноски.
След като се запозна с приобщените доказателства и становищата
1
на страните съдът намира за установен от фактическа страна
следното:
С обжалваното решение по гр.дело 887/2022г по описа на РС-С. съдът е
осъдил ГД ПБЗН- МВР гр.София, да заплати на ищеца С. М. следните
парични вземания:
- 2 221,89 ллева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за
положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019 г. –08.09.2022г,
получена в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с
коефициент 1,143,
-сумата от 274,15 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от
1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи
възнаграждението до датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска/08.09.2022г./ до
окончателното й изплащане.
С посоченото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноските по водене на делото в размер на 450,00 лв. за адвокатско
възнаграждение и са присъдени разноските в полза на бюджета на
съдебната власт.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за
установено, че ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение, като заемал длъжността началник на дежурна смяна в група
„Оперативен център“ на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - С.
при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР
София. За периода от 23.12.2019 г. до 08.09.2022г., ищецът е отработил общо
184 нощни смени и съответно е положил общо 1472 часа нощен труд.
Направен е правен извод, че положеният нощен труд следва да се
преобразува в дневен , като общата сума на неначислените и неизплатените
възнаграждения за положен нощен труд след преобразуване с коефицент
1,143 за процесния период е в размер на 2 221,15 лв. Съдът приел , че за
положения нощен труд следва да намери приложение нормата на чл. 9
ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
В хода на първоинстанционното и въззивно производство не е спорен
факта, че за визирания период от 23.12.2019 г. до 08.09.2022г., ищецът е
отработил по служебно правоотношение общо 184 нощни смени и е
положил общо 1472 часа нощен труд .В тази насока е изготвената
експертиза от вещото лице Чолакова, приобщена надлежно в хода на
производството пред РС-С..
Не е спорно, че ответникът не е преобразувал и обезщетил положения
нощен труд от Ст.М. по реда на чл. 9 ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.
Правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното
обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и чл. 9 ал.2 от
НСОРЗ.
Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС
по т. д. № 1/2020 г., ОСГК при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и чл. 9 ал.2 НСОРЗ .В
тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и
2
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Посоченото тълкувателно решение е задължително , като ищецът няма
основание да претендира заплащане на възнаграждение /включително и
акцесорна законна лихва/ за положен извънреден труд за процесния период
от 23.12.2019г до 08.09.2022г . в размер на 2221,89лв., получен при
приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането на труда като извънреден.
С оглед на изложеното постановеното съдебно решение е неправилно и
следва да бъде отменено в цялост .
Предявените от М. искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени .Ищецът няма основания да претендира заплащане на
посоченото в исковата молба обезщетение, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСРОЗ , с оглед задължителната сила на
посоченото ТР № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.
При това положение е неоснователен и иска за заплащане на законна
лихва , доколкото главният иск е неоснователен.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати
направените разноски на ответника, а именно юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лева
/по минимално възнаграждение от 100 лева за всяка инстанция / и
заплатена ДТ за въззивното производство в размер на 69,43 лева .
Воден от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в цялост постановеното съдебно решение постановено по гр.д.№
887/2022г. по описа на РС-С. като НЕПРАВИЛНО и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. М. ЕГН **********, искове по чл. 178
ал.1 т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”- МВР
гр.София за заплащане на сума в размер на 2 221,89 лв., представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен
труд за периода 23.12.2019 г. –08.09.2022г, получени в резултат на
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сума
от 274,15 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во
число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи
възнаграждението до датата на предявяване на иска/08.09.2022г./, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
/08.09.2022г. / до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. И. М. ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. Арх. П.П. № 9, бл. 43,
вх. В, ет. 2, ап. 24 ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”- МВР гр.С. ул. П.”
№171А направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер
3
на 269,43 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4