РЕШЕНИЕ
№ 799
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100501206 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на О. Е. Р. от гр. *** -
ответник по гр.д. № 4733 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 568/17.03.2025 год. в частта ,с която въззивницата е
осъдена да заплати на ищеца М. И. М. сумата 2250 лв. –обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствения на страните недвижим имот-
апартамент в гр. ***,която сума представлява пет месечни наема от
26.10.2023 г. до 12.04.2024 г. и сумата 365 лв. –месечен наем ,дължим за
времето от 12.04.2024 г. до настъпване на обстоятелства ,водещи до
прекратяване правото на Р. на ползване на апартамента в гр. *** ,със
съответните разноски .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като считат същото
за необосновано и неправилно,а в частта за заплащане на месечен наем за
времето от 12.04.2024 г. е недопустимо .
1
На първо място се сочи ,че претенцията с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на придобитото по
време на брака имущество за период отпредявяване на иска до настъпването
на обстоятелства ,прикратяващи правото на ползване ,може да бъде предявена
само за вече възникнали и съществуващи вземания –т.е. за период от поканата
за плащане до предявяване на иска ,но не и за бъдещо вземане ,каквото
преставлява процесното обезщетение .Този иск не е такъв по чл. 124 ал. 2 ГПК
,който може да се предяви само за вземания,които са установени по
основание ,размер и падеж ,а задължението по чл. 32 ал. 2 ЗС не е такова
.Макар правата на съсобствениците да са установени ,ползването в обем ,по-
голям от притежавания ,като източник на вземането ,е факт ,който не е
изменим и вземането е съществуващо само и доколкото е реализиран
посоченият правно релевантен факт като такъв от миналото .
Освен това обезщетението е определоно на базата на средната наемна
цена на подобно жилище ,което обаче е обзаведено ,според заключението на
вещото лице.А процесното жилище не е такова .Не се твърди , а и не е
установено движимите вещи в него да са придобити по време на брака между
страните .Доколкото самият експерт твърди ,че ако жилището е необзаведено
,цената му ще е с 10-20% по-ниска ,то присъденото обезщетение в размер на
365 лв. следва да бъде намалено на 285лв. –и за период от 5 месеца и 17 дни
дължимата сума би била 1670 лв.
Моли се за отмяна на решението в атакуваната част ,респ. да бъде
обезсилено и се уважи възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение .Не се сочат нови доказателства .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирани
лица против подлежащ на обжалване акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба въззиваемата
застрахователна компания я оспорват ,като счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Съдът е
направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства ,въз
основа на който е направил обоснован изводи .
Няма спор ,че след влизане в сила на решението по бракоразводното дело
,с което единият от съпрузите е получил ползването на целия жилищен имот
,той дължи на другия обезщетение за ползването на неговата идеална част
2
,считано от датата на влизане в сила на решението по бракоразводното дело
,като не е нужно да е ползвал фактически вещта ,или да му е отправяна
покана по смисъла на чл. 31 ал. 1 ЗС .Правото на обезщетение по чл. 31 ал. 2
ЗС се дължи за времето ,през което собственикът е лишен да си служи с
общата вещ съобразно своя дял,а размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение ,при съобразяване с обема ,за който
ползващият имота длъжник надхвърля своята квота .
Отбелязва се ,че процесното жилище и досега се ползва от ответницата и
новия й съпруг и ищецът няма достъп до него .Затова се оспорват
възраженията на въззивника ,като се сочи ,че обезщетението се дължи за
времето ,през което съсобственика е лишен от възможността да си служи с
общата вещ.По делото ответницата не сочи да е обзавеждала процесния
апартамент .По делото е направено заснемане на състоянието на имота още
по време на брака на страните ,когато е закупен чрез банков кредит и в тази
връзка е изготвена и оценка ,която се моли да бъде представена
Моли се за потвърждаване изцяло на решението .
След преценка на събраните по делото доказателства ,Бургаският окръжен
съд прие за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 31 ал. 2
ЗС ,като претенциите са за осъждане на ответницата по насрещен иск да
заплати на ищеца по този иск сумата от 2250 лв.-обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения на страните недвижим имот –апартамент в гр.
***,кв.“*** „ ,ул.“*** *** „ **, вх.*, ет.*, ап.**,представляваща
равностойността на пет месечни наема ,считано от влизане в сила на
съдебното решение за прекратяване на брака на страните – 26.10.2023 г. до
датата на завеждане на исковата молба – 12.04.2024 г. ,ведно със законната
лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното изплащане ;за
осъждане на сумата от 1000 евро –заплатен от ответника депозит за
закупуване на жилището ;сумата 5906 лв.-представляваща ½ от размера на
вноските по кредит за закупуване на апартамента , платени от М. от
фактическата раздяла на страните-01.06.2021 г. до 07.02.2024 г. ;както и
сумата 450 лв. –месечен наем ,дължим за времето от 12.04.2024 г. до
настъпване на обстоятелства ,водещи до прекратяване правото на Р. на
ползване на апартамента .
3
Делото е висящо в частта ,с която ответницата по насрещния иск /отделен
за самостоятелно разглеждане от първоначално заведената искова претенция
от ищцата Р. /е осъдена да заплати сумата от 2250 лв.-обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствения на страните недвижим имот –
апартамент в гр. ***,кв.“*** „ ,ул.“*** *** „ **, вх.*, ет.*,
ап.**,представляваща равностойността на пет месечни наема ,считано от
влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака на страните –
26.10.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 12.04.2024 г. ,ведно
със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното
изплащане , както и в частта ,с която ответницата е осъдена да заплаща
месечен наем на ищеца в размер на 365 лв. ,дължим за времето от 12.04.2024
г. до настъпване на обстоятелства ,водещи до прекратяване правото на Р. на
ползване на апартамента.
В останалата част решението е влязло в сила и не е предмет на обсъждане .
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване на съсобствения на страните недвижим имот –апартамент в гр.
***,кв.“*** „ ,ул.“*** *** „ **, вх.*, ет.*, ап.**,представляваща
равностойността на пет месечни наема ,считано от влизане в сила на
съдебното решение за прекратяване на брака на страните – 26.10.2023 г. до
датата на завеждане на исковата молба – 12.04.2024 г. ,ведно със законната
лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното
изплащане,въззивната страна възразява ,че въпросното обезщетение в размер
на 2250лв. е определено на базата на приетата по делото експертиза относно
средната наемна цена на подобно обзаведено жилище,каквото се твърди ,че
процесното не е .В тази връзка се твърди ,че не е доказано по делото ,че
движимите вещи в апартамента са придобити по време на брака на страните
,аи обезщетение за тяхното ползване не е претендирано .Затова се счита ,че
цената на наема ,респ. на претендираното обезщетение за посочения период
следва да се намали между 10 и 20 %/както е посочило вещото лице /-за
необзаведено жилище.
В тази връзка ,няма спор ,че страните са бивши съпрузи ,чийто брак е
прекратен с решение по гр.д. № 157/2022 г. по описа на РС-Елхово ,влязло в
сила на 26.10.2023г. и че процесния недвижим имот - апартамент в гр.
***,кв.“*** „ ,ул.“*** *** „ **, вх.*, ет.*, ап.** е бил придобит по време на
4
брака ,като е представлявал и семейното жилище на същите .С влязлото в сила
решение по развода ползването на семейното жилище-процесния апартамент
е предоставено на жената – ответницата по делото
Следва да се отбележи ,че няма спор ,че п о иск на съсобственик срещу друг
съсобственик за обезщетение, за това, че го е лишил от правото да ползва съсобствената вещ
съобразно правата си, ищецът трябва да установи, че насрещните стани са собственици, своя
дял от съсобствената вещ, ползването й от другия съсобственик по начин, който препятства
съсобственикът – ищец да упражнява фактическа власт според дела си; този начин на
ползване да се е осъществявал през исковия период от време, както и размера на
обезщетението, което се равнява на дела на ищеца според квотата му от средномесечния
пазарен наем през исковия период за вещта в състоянието й през същия период
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е специална хипотеза на института на неоснователното
обогатяване. Право да ползва общата вещ има всеки един от съсобствениците. Фактът, че
само един от тях, ползва сам цялата вещ или част, която е в повече от дела му, води до
обогатяването му за сметка патримониума на ощетения съсобственик.
Когато съсобственият на страните имот е и семейно жилище, което с прекратяване на
брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване, между него и другия
съсобственик възникват отношения, сходни на наемните, без да се дължи наем за ползваната
жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца. Така възприетото тълкуване на чл. 107
СК от 1985 г., отм. е и изрично регламентираното в чл. 57, ал. 2 от Семейния кодекс от 2009г.
Ползването на вещта е предоставено по силата на съдебно решение и при предявен иск
по чл. 31, ал. 1 ЗС в тежест на ищеца е да установи наличието на подобно съдебно решение.
Твърдението на ответника, че не ползва имота е релевантно, само, ако е за време след като
правото на ползване е прекратено – поради изтичане на срока или настъпване на други
обстоятелства. В този случай негова е тежестта да докаже осъществяването на тези
обстоятелства, както и, че след поканата на съсобственика, не ползва вещта в повече от
притежаваната квота от съсобствеността.
С други думи ,независимо от това дали процесното жилище е било ползвано или не от
ответницата ,след предоставяне на ползването му от съда по бракоразводното дело тя
дължи наемно обезщетение на бившия си съпруг съобразно неговата квота /ако няма деца от
брака им /и в случая това обезщетение е половината от средния пазарен наем за имота за
сочения период от пет месеца –от влизане в сила на бракоразводното решение до завеждане
на исковата молба по насрещния иск .
Що се отнася до размера на това обезщетение и по-специално – дали то следва да се
изчисли на базата на наем за необзаведен апартамент ,или за обзаведен ,следва да се посочи
,че това възражение за първи път се прави във въззивната жалба ,доколкото в
първоинстанционния съд ответната – въззивна страна не е правила възражение ,че е
получила от брачния съд необзаведено жилище и че намиращите се в жилището движими
вещи са нейна лична собственост .Ищецът твърди ,че имотът е закупен от чужд гражданин
5
за сезонно ползване и е бил обзаведен от строителя –става дума за еднотипно обзаведено
жилище .Като такова са го ползвали бившите съпрузи и затова са посочили ,че това е
тяхното семейно жилище ,предоставено за ползване от брачния съд на жената .Ако
въззивницата твърди ,че жилището е закупено от страните необзаведено и че тя го е
обзавела с лични вещи ,тя е следвало да го заяви и да докаже тези си твърдения .Затова и
настоящата инстанция счита в тази част решението за правилно ,като не са допуснати
сочените нарушения относно определяне размера на притендираното обезщетение по чл. 57
ал. 2 СК вр.чл. 31 ал. 2 ЗС .
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
на придобития по време на брака имот от предявяване на иска до настъпване на
обстоятелства ,прекратяващи правото на ползване ,следва да се посочи ,че по съществото
си претенцията касае период след завеждането на исковата молба и се
простира неограничено напред във времето, като за краен период се посочва
„обстоятелства,прекратяващи правото на ползване „ - тоест налице е
претенция, периодът на която не е уточнен и нещо повече - заявена по този
начин периодът й не може да бъде уточнен. С оглед на практиката на ВКС на
РБ, изразена и в Решение № 399 от 04.06.2010 г., постановено по гр. дело №
1069/2009 г. по описа на ВКС на РБ съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. По естеството си то представлява едностранно
волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният от ползване иска да
му се заплаща обезщетение. В разглеждания случай не е спорно, че ищцата е
ползвала имота за периода след фактическата раздяла до 12.04.2024 г. (датата
на предявяване на исковата молба) и съдът се е произнесъл по същество на
тази претенция-за периода от влизане в сила на бракоразводното решение до
завеждане на исковата /насрещната /молба. За последващ период обаче - тоест
- след предявяване на исковата молба, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на претенцията си в ново производство предвид
възможността да възникнат нови правопогасяващи факти, които съдът няма
как да предвиди или да отчете, разглеждайки претенцията за бъдещ период от
време. Именно по тази причина претенцията на ищцата за периода след
депозиране на настоящата искова молба, а именно -12.04.2024 г., отправена
занапред във времето за неограничен период от време - до настъпване на
обстоятелства, свързани с прекратяването на предоставеното право на
ползване е недопустима, тъй като съдът не би могъл да предвиди
6
настъпването на тези факти, а и преценката относно това дали определен факт
поставя край на възникналата съсобственост няма как да бъде направен, за да
се приеме, че занапред не следва да се ангажира отговорността на ответната
страна.От друга страна е безспорно, че осъдителната претенция, за да бъде
допустима следва да има конкретен размер и период, за да може да се
формира сила на присъдено нещо по недвусмислен начин, а в конкретния
случай предявена по този начин претенцията е без краен период и преценката
относно настъпването на този краен период (в случай, че бъде уважена по този
начин) следва да остане на волята на страните или на съдебния изпълнител
прилагащ решението, което е недопустимо, тъй като се свързва с
обстоятелства, които подлежат на преценка, а именно - при какви
обстоятелства би настъпило прекратяването на съсобствеността или
ползването . Едва след като изтече един определен период от време за
ищцовата страна ще възникне нова възможност да твърди обстоятелството, че
за нея е възникнало правото да получи обезщетение за лишаването й от право
на ползване на имотите и за този период от време - едва тогава предпоставките
за уважаване на претенцията биха могли да бъдат изследвани. Няма как
отнапред да се знае дали всички предпоставки, които следва да бъдат налице,
за да се уважи претенция с правно основание ще бъдат налице във всеки един
момент занапред и дали няма да настъпи промяна в някои от
правопораждащите факти за дължимото обезщетение.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че предвявена по този начин
претенцията за бъдещ период от време е недопустима и производството по
отношение на нея следва да бъде прекратено,а постановеното решение-
обезсилено .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 568/14.03.2025 г. постановено по гр.д. №
4733/2024 г. и допълнителното решение № 1265/30.05.2025г. по същото дело
7
В ЧАСТТА ,с която е осъдена О. Е. Р. от гр. *** ,ЛНЧ ********** ,с адрес –
***, кв.*** ,ул. „*** *** „ №** да заплати на М. И. М. ,ЕГН ********** от гр.
***, ул. *** № ** с,мата 365 лв. –месечен наем ,дължим за времето от
12.04.2024г.до настъпването на обстоятелства ,водещи до прекратяване
правото на Р. на ползване на апартамента в гр. ***,кв.“*** „ ,ул.“*** *** „
**, вх.*, ет.*, ап.**,,ведно със законната лихва върху тези суми ,начиная от
12.04.2025г. до окончателното им изплащане и ПРЕКРАТЯВА делото в тази
част поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 568/14.03.2025 г. постановено по
гр.д. № 4733/2024 г. и допълнителното решение № 1265/30.05.2025г. по
същото дело в останалата обжалвана част – с която О. Р. е осъдена заплати на
ищеца М. М. по този иск сумата от 2250 лв.-обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения на страните недвижим имот –апартамент в гр.
***,кв.“*** „ ,ул.“*** *** „ **, вх.*, ет.*, ап.**,представляваща
равностойността на пет месечни наема ,считано от влизане в сила на
съдебното решение за прекратяване на брака на страните – 26.10.2023 г. до
датата на завеждане на исковата молба – 12.04.2024 г. ,ведно със законната
лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението на страните ,а
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9