№ 1066
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000502244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 261380 от 21.04.2022 г. по гр.д. 2041/2019 г. по описа на СГС, I-23
състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК по
предявения частичен иск за сумата от 80 000 лв., част от вземане в общ размер на 115 077,77
лв., в отношенията между ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК: ********* и ответниците
П. Т. Н. и В. В. Н., че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от
48 950.56 лв., представляваща главница по договор за кредит № HL 64332 от 04.11.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 21.03.2018 г. по ч.гр.д. №
14115/2018 г. по описа на СРС като е отхвърлен частичния иск за остатъка до пълния
предявен размер от 80 000 лв. поради извършено съдебно прихващане с вземане на
ответниците в размер на 31 049,44 лв., възникнало поради плащане въз основа на нищожни
на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД клаузи за поемане на валутния риск от
кредитополучателите-чл.6, ал.2 (без първото изречение) и чл. 23 от договор за банков
кредит № HL 29475 от 22.11.2007 г., сключен между същите страни, ведно със
претендираната законна лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, като е
отхвърлен и иска за установяване дължимост на сумата от 336 лв., претендираната като
нотариални разноски по принудителното изпълнение на основание чл. 11, т.2 от договор за
1
кредит № HL 64332 от 04.11.2013 г. С оглед на този изход в производството, П. и В. Н. са
осъдени да заплатят на търговската банка и на СГС съответните такси и съдебно-деловодни
разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Посоченият съдебен акт на Софийския градски съд е обжалван с редовна и допустима
въззивна жалба само от процесуален представител на „Юробанк България” АД в частта, в
която съдът е приел за основателно направеното от ответниците възражение за прихващане.
Не се оспорва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията за установяване
дължимостта на 336 лв. разноски, представляващи нотариални такси. Решението се атакува
и в частта, в която претенциите за разноски са отхвърлени над размера на уважената част, но
доколкото оплакването е формулирано по този начин, то настоящата инстанция приема, че
се изразява недоволство от това, че поради частичното неуважаване на исковите претенции,
не са уважени напълно и исканията по разноските от страна на „Юробанк България“ АД,
още повече, че пред СГС не е инициирана процедура по чл. 248 ГПК, т.е. няма оплаквания
относно неправилно изчисляване на разноските от първоинстанционния съдебен състав при
така преценения от него изход по делото.
В обстоятелствената част на жалбата се акцентира върху това, че неправилно и в нарушение
на материалния закон, Софийски градски съд е определил някои клаузи от сключения между
страните договор за банков кредит като неравноправни за потребителите и в този смисъл –
за нищожни по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, което се е отразило и на произнасянето му по
същество. Въззивникът счита, че възможните промени в обменните курсове и рисковете,
свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ са разяснени
от банката изцяло, коректно и с оглед съответните законови изисквания, поради което
първоинстанционното решение се явявало неправилно. Извежда се заключение за това, че
потребителите били добре информирани и сами са се съгласили да поемат обективно
съществуващия валутен риск по кредитната сделка, очаквайки да получат финансова изгода
от нея.
Към САС се отправя искане за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че П. и В. Н. имали задължения към „Юробанк България“ АД в сумите,
посочени в исковата молба на кредитната институция, т.е. исковите претенции да се уважат
изцяло, а не частично, както е в първоинстанционното решение. Претендират се и сторените
разноски за две инстанции.
Не е депозиран писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, но процесуален
представител на двете физически лица-ответници оспорва жалбата като неоснователна и
счита, че атакуваното с нея решение следва да се потвърди в обжалваните му части. Не се
претендират разноски.
Във втората инстанция не са искани и не са събирани други доказателства, извън тези,
ангажирани по делото пред СГС.
Апелативен съд – София намери следното от материалите по делото:
2
Първоинстанционното производство е образувано по предявен частичен иск от
„Юробанк“ България“ АД против П. Н. и В. Н. с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 415, ал.1, т.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците дължимост на сумата от
80 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 115 077,77 лв., претендирано
като главница по договор за кредит № HL 64332 от 04.11.2013 г. за рефинансиране на
жилищен кредит, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2018 г. до окончателното
изплащане и сумата от 336 лв., претендирани въз основа на същия договор и съставляващи
разноски за изпращане на нотариални покани и връчването им, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 21.03.2018 г. по ч.гр.д. № 14115/2018 г. по
описа на СРС.
Ищцовото дружество твърди, че на 04.11.2013 г. е сключило с двете физически лица
договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 64332, по силата на
който е предоставило на ответниците сумата от 119 400 лв. за рефинансиране на кредит по
договор за кредит HL 29475. От своя страна кредитополучателите се задължили солидарно
да върнат договорената сума в сроковете и при условията на договора. Навежда, че сумата
в размер от 114 445 лв. е била усвоена от кредитополучателите по откритата на името на П.
Н. банкова сметка. С допълнително споразумение от 21.02.2014 г. е договорено натрупаните
и непогасени към момента на сключването му просрочени суми да се преоформят и добавят
към редовната главница по кредита като така общо отпуснатата сума става в размер на
116 077,08 лв. Договорен е и облекчен режим за погасяване на дължимата възнаградителна
лихва в размер на действащия към 21.02.2014 г. референтен лихвен процент „ПРАЙМ“ на
банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на
0,35 пункта. След изтичането на периода на облекчено погасяване по аргумент от чл. 5 от
допълнителното споразумение дългът се погасява като върху него се начислява годишна
лихва в размер равен на сбора от действащия към тази дата референтен лихвен процент
„ПРАЙМ“ на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс лихвена надбавка в
размер на 1,26 пункта, като дългът се погасява на равни месечни вноски съгласно
погасителен план. По силата на чл.6 от допълнителното споразумение при непогасяване в
срок изцяло или частично на две последователни погасителни вноски кредитополучателите
губят правото да погасяват дълга при договорените облекчени условия и от следващия
падеж дългът следва да се погасява съгласно условията по чл. 5 от споразумението. Ищецът
сочи, че кредитополучателите не изпълнявали договорните си задължения и не заплащат
дължимите погасителни вноски, считано от януари 2015 г. Предвид това и на основание чл.
19, ал.1 от договора за кредит банката обявила кредита за предсрочно изискуем като
изпратила до кредитополучателите нотариални покани, връчени редовно на 06.10.2016 г.
След обявяване на кредита за предсрочно изискуем банката подала и заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК на 28.02.2018 г. за процесната част от
главницата и разноските за нотариални покани, което било уважено. В срок обаче
кредитополучателите подали възражение, поради което ищецът намира, че за него е налице
правен интерес да предяви настоящия иск. Молят съда да установи по отношение на
ответниците, че дължат сумата от 80 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер
3
на 115 077,77 лв., претендирано като главница по договор за кредит за рефинансиране на
жилищен кредит № HL 64332 от 04.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
28.02.2018 г. и сумата от 336 лв., претендирани въз основа на същия договор и съставляващи
разноски за изпращане на нотариални покани и връчването им.
Ответниците са оспорили предявения иск по основание и размер. Не оспорват, че не
изпълняват задълженията по процесния договор за кредит, считано от януари 2015 г., като
не оспорват и че са уведомени за предсрочната изискуемост, обявена от банката на
посочените от нея дати. Излагат обаче, че не дължат претендираната сума, тъй като
договорът е с цел рефинансиране на друг договор, който от своя страна е нищожен поради
неравноправност. Излагат, че рефинансираният договор за кредит № HL 29475 е за
предоставяне на кредит в швейцарски франкове в равностойността на 40 000 евро по курс
купува на швейцарския франк към еврото на банката. Те получили реално сумата от 40 000
евро и никога не са получавали швейцарски франкове, но в същото време следвало да
връщат заетата сума именно в швейцарски франкове, при което следвало да поемат валутния
риск от увеличението на курса на франка към лева/еврото. Намират, че поемането на
валутния риск от тяхна страна в качеството им на потребители по смисъла на ЗЗП е
неравноправна клауза и съответно нищожна такава. Намират, че поради тази причина нямат
задължение в размер на 72 095,53 франка главница по договор за кредит № HL 29475,
предвид което нищожен се явява и процесният договор за неговото рефинансиране, тъй като
няма основание. Евентуално твърдят, че по договор № HL 29475 е налице надплащане на
дължимата сума поради наличието на нищожни клаузи за валутния риск, поради което не са
налице основанията за обявяване на последния за предсрочно изискуем. Евентуално правят
възражение за прихващане на надплатените суми вследствие нищожност на клаузи от
рефинансирания кредит.
Софийският градски съд е постановил решението си след събиране на множество писмени
доказателства и изслушване на две заключения /основно и допълнително/ по допусната
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
В рамките на правомощията си по чл. 269-271 ГПК, настоящата инстанция намира следното:
Постановеното решение на СГС е валидно и допустимо според изискванията на
гражданскопроцесуалната теория и съдебната практика. При преценката относно неговата
правилност, САС е обвързан от оплакванията в жалбата съгласно чл. 269, изр.второ ГПК и
само на тях следва да даде отговори в настоящия съдебен акт.
Следва да се посочи, че страните не спорят по фактите, а само по правото и по-
конкретно за следното - съобразно оплакванията във въззивната жалба – правилно ли е
преценено от първостепенния съд, че определени клаузи от сключения между страните
договор за банков кредит са неравноправни, а оттам – и нищожни на основание чл. 26, ал.1,
пр. 1 ЗЗД като противоречащи на закона, както и относно това правилно ли е уважено
заявеното от ответниците /понастоящем въззиваеми/ възражение за прихващане с дължими
4
по делото парични суми?
В тази връзка САС намира следното в настоящия си състав:
Няма спор между страните, а това се установява и от представените писмени
доказателства, че между банката-въззивник и въззиваемите физически лица е сключен
договор за кредит № HL 29475 от 22.11.2007 г. за сума в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 40 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на
банката в деня на усвояване на кредита.(чл. 1, ал.1). В ал.3 е предвидено, че за деня на
усвояване на кредита, за приложимия към същата дата търговски курс „купува“ за
швейцарски франка на банката, както и за конкретно определения съобразно него размер на
кредита в швейцарски франкове, страните подписват приложение № 1 към настоящия
договор, което е неразделна част от него.
Чл. 2, ал.1 от договора предвижда, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана
банкова сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя и се ползва от него при
условията на ал.3 и ал.4 – усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се
превалутира служебно от банката в евро по търговския курс „купува“ на швейцарския
франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването като се превежда по
открита в банката сметка на кредитополучателя в евро, посочена в договора. С
подписването на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо
съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на горните действия. Съгласно
ал.4 за превалутирането по ал.3, кредитополучателят не дължи на банката определените
съгласно действащата Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката
прилага при операциите си (Тарифата), такси и комисионни.
В чл.6, ал.2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си
по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро в банката погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава на банката за
швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на договора
дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Съгласно чл.11, т.3 от Договора кредитополучателите се съгласяват да поемат
разноските на кредитодателя по организиране и провеждане на принудително изпълнение
върху предоставеното обезпечение. Съгласно чл. 23 кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането
по чл. 21 от договора може да има за последици включително и в случаите по чл. 6, ал.2
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредити, изразени в лева като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеме всички вреди (вкл. и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на
5
валутните курсове и новите лихви по превалутирания кредит. С втората алинея на същия
член кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл
и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21 до чл. 23 от този договор, както
и че е съгласен с настъпването им.
В чл. 19 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В
ал.2 е посочено, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да
е необходимо каквото и да било волеизявление на страните.
Страните не спорят, а се установява и от заключението на допусната по делото в
градския съд ССчЕ, че към датата на усвояване на кредита на кредитополучателите е
преведена сумата от 67 634 швейцарски франка по курс „купува" за швейцарския франк към
евро на „Юробанк България“ АД в деня на усвояване на кредита, а именно - 1.690828 евро за
един франк.
Не се спори между страните, а е видно и от представените писмени доказателства, че
на 04.11.2013 г. те са сключили договор за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит
№ HL 64332, по силата на който банката е предоставил на въззиваемите сумата от 119 400
лв. с цел да се погасят изцяло задълженията по договор за кредит № HL 29475 като сумата
се превежда по банкова сметка за погасяване на този кредит и се превалутира в швейцарски
франкове безкасово от лева в швейцарски франк по официално обявения курс на БНБ за
франка към лева в деня на превалутирането (чл.1 и чл.2).
Съобразно чл.3 от договора предоставената сума следва да се върне при дължима
променлива годишна лихва в размера на сбора на референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ на
банката за обезпечени кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 1,15 пункта. Към момента на сключване на
договора референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ на банката е в размер на 4,9%. Сумата
следва да се върне на 230 месечни вноски, съобразно погасителен план. Съгласно чл. 11, т.2
от договора кредитополучателите се задължават да заплатят на банката разноските по
принудителното изпълнение. Според чл. 19 от договора при неплащането на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
задължение по договора, банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По делото е представено допълнително споразумение от 21.02.2014 г., сключено
между ищеца и ответниците, съобразно което страните констатират, че към същата дата
размера на задълженията по договора за кредит са: 798,28 лв. - просрочена главница, 189,51
лв.- просрочена лихва, 95,97 лв. -просрочени такси, 150,85 лв.- просрочени застраховки и
113 646,72 лв. -редовна главница. Съобразно чл.3, ал.3 страните са се договорили всички
неизпълнени задължения към датата на подписване на споразумението да бъдат
6
преоформени служебно от банката чрез натрупване към редовна главница, като се приспадне
сумата от 700 лв., която кредитополучателите са се задължили да изплатят наведнъж по
силата на чл.3, ал.1 от споразумението. Договорен е и облекчен режим за погасяване на
дължимата възнаградителна лихва в размер на действащия към 21.02.2014 г. референтен
лихвен процент „ПРАЙМ“ на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна надбавка в размер на 0,35 пункта. След изтичането на периода на облекчено
погасяване по аргумент от чл. 5 от допълнителното споразумение дългът се погасява като
върху него се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора от действащия към тази
дата референтен лихвен процент „ПРАЙМ“ на банката за жилищни кредити в съответната
валута плюс лихвена надбавка в размер на 1,26 пункта, като дългът се погасяване на равни
месечни вноски съгласно погасителен план. По силата на чл.6 от допълнителното
споразумение при непогасяване в срок изцяло или частично на две последователни
погасителни вноски кредитополучателите губят правото да погасяват дълга при
договорените облекчени условия и се прилага чл. 5 от споразумението. Пред съда като
писмени доказателства са представени и нотариални покани до ответниците, връчени на
06.10.2016 г., с които ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
По делото в СГС е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява следното:
Съгласно договор за кредит за покупка на недвижим имот № 29475/22.11.2007 г.
банката е предоставила на ответниците кредит в размер на 67 634,00 швейцарски франка,
представляващи равностойност на 40 000,52 евро на 04.12.2007 г. при курс 1,690828. По
договор за рефинансиране на кредит № 64332/04.11.2013 г. банката е предоставила на
ответниците кредит в размер на 119 400 лева за рефинансиране на кредит №
29475/22.11.2007 г. Сумата е усвоена по блокирана банкова сметка и е превалутирана
безкасово в швейцарски франкове по официалния курс на БНБ за швейцарски франк към
лева в деня на превалутирането. По банковата сметка на ответника П. Н. на 19.11.2013 г. е
постъпила сумата от 114 445 лв. като банката е продала на ответниците срещу сумата от
118 432,68 лв. 74 607,96 швейцарски франка при курс 1,587400 за 1 франк. Купените
франкове са използвани както следва: 72 095,53 франка за погасяване на задълженията по
договор за кредит № 29475/22.11.2007 г.: 70 349,01 франка редовна главница, 263,63 франка-
редовна лихва, 1 426,14 франка просрочени лихви, 56,75 франка- просрочени такси, 2 512,44
франка-сторниран Кеш бонус. Ответниците са заплатили доброволно сумата от 999,31 лв. за
главница по договор за кредит за рефинансиране на кредит № 29475/22.11.2007 г. с 13
месечни вноски. Не е погасена вноската с падеж 10.01.2015 г. и следващите 37 вноски до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Усвоената
главница, ведно с капитализациите, е в размер на 116 077,08 лв., част от която са и
капитализирани с допълнителното споразумение възнаградителни лихви в размер на 936,70
лв. Банката е реализирала и разноски за изготвяне и връчване на нотариални покани до
ответниците в размер на 336,00 лв.
По типовите договори за банков кредит, предлагани от „Юробанк И Еф Джи
7
България” АД (със сегашно наименование „Юробанк България” АД) на неограничен кръг
физически лица – във валута „швейцарски франкове” – в периода след 2007 г. (към които
спада и процесната първоначална кредитна сделка от 22.11.2007 г.) има натрупана
константна практика на множество съдилища, в т.ч. и на Върховния касационен съд в по-
ново време (вж. напр. Решение 50011/26.11.2024 г. по т.д.1060/2022 г. на 1 т.о., ТК и Решение
50015/24.08.2024 г. по т.д.657/2021 г. на 2 т.о., ТК) съобразно, която клаузите, обективирани в
чл. 6, ал. 2 и в чл. 21 – 23 в тези типови договори за кредит се считат за неравноправни и
нарушаващи императивни правила от ЗЗП.
За да приеме така, мотивите на решаващите състави на ВКС са били свързани
най-вече с това, че това са клаузи, свързани с носенето на валутния риск-чл. 6 и чл. 21-23 (в
частта, с която е прието превалутирането да се извършва по курс „купува“, съответно
„продава“ на банката за швейцарския франк към евро/лева към деня на
превалутирането/погасяването), които категорично са в ущърб на потребителите.
Процесният договор за кредит е сключен в швейцарски франкове при очевидна
необходимост за ответниците от паричен ресурс в евро (с оглед целта на договора за кредит),
при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в
швейцарски франкове (сметката в швейцарски франкове е блокирана), респективно
договорът е сключен в посочената валута, само поради по-ниския лихвен процент на
кредита в швейцарски франкове. При сключване на договора на ответниците (вкл. и в
настоящия казус) е била предоставена информация, че е възможна промяна на обявения
курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху
размера на дълга в евро. Не им е предоставена обаче каквато и да е информация относно
икономическите последици за задълженията по договора при значителна обезценка на
евро/лева спрямо швейцарския франк, относно очакваните прогнози за промяната на курса
швейцарски франк/евро, с каквато информация банката, с оглед професионалната й и
експертна дейност, е следвало да разполага, както и относно действията, които могат да
предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска.
Поради това, неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба на
банката, че неправилно СГС бил приел определени клаузи от първоначалния договор за
банков кредит, сключен между въззивника и въззиваемите от 2007 г. Настоящият състав на
апелативния съд се присъединява към вижданията и разсъжденията на ВКС в посочените
по-горе две решения на състави в ТК, които са относими и към настоящия случай.
Относно това дали е налице връзка между двете сделки по отпускане на банков
кредит от 2007 г. и от 2013 г.
САС в настоящия си състав намира, че от приложения договор за кредит от 2013 г. се
установява, че банката-въззивник се е задължила да предостави на въззиваемите заемна сума
в размер на 119 400 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по
договора за кредит от 2007 г., а двете физически лица са се задължили да върнат ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора за кредит от
2013 г. (чл. 1, ал. 1 от договора за кредит от 2015 г.). В чл. 1, ал. 2 е въведена клауза за
8
солидарна отговорност на въззиваемите за задълженията по договора за кредит от 2013 г. От
клаузите на чл. 2, ал. 1 от договора за кредит от 2013 г. следва, че страните са договорили да
бъде предоставена заемна сума в размер, равен на остатъчното задължението по договора за
кредит от 2007 г. към датата на предоставяне на сумата по втория договор.
С приложение №1 към договора за кредит от 2013 г. страните са договорили, че на
19.11.2013 г. е извършено превалутирането на заемната сума, предоставена с договора за
кредит от 2007 г. за погасяване на задълженията по договора за кредит от 2007 г. (т. 1 от
приложението). В т. 2 от приложение №1 страните са договорили, че размерът на
задължението по договора за кредит от 2008 г. е 72095,53 швейцарски франкове /същите са
посочени и по пера, пак там-редовна главница, просрочена главница, редовна лихва,
просрочена лихва и т.н./. Поради това, че този размер е установен при прилагане на клаузи,
за които съставът на СГС правилно е установил, че са нищожни, то, клаузата на т. 2,
представляваща споразумение върху нищожни клаузи, е също нищожна. В т. 3 страните са
се договорили за размера на приложимия обменен курс на швейцарския франк към
българския лев към датата на откриване на заемната сметка. Поради това, че е нищожна
клаузата за поемане на валутния риск от кредитополучателите в договора за кредит от 2007
г., то е нищожна и клаузата, на основание на която размерът на дължимата сума по договора
за кредит от 2007 г. се установява при прилагане на валутен курс към датата
на превалутиране на заемната сума.
Ето защо, както въз основа на правилата на формалната логика и клаузите на договора за
кредит от 2013 г., но така също и въз основа на заключението по ССчЕ от първата
инстанция, се налага извод за пряка взаимовръзка между двете процесни кредитни сделки –
тази от 2007 и втората от 2013 – и то без значение дали втората се тълкува като спогодба по
смисъла на чл. 365 и следващите от ЗЗД или като нов договор за банков кредит, както е
приела първата инстанция в обжалваното решение. Заключенията за неравноправност на
клаузи от договора за кредит от 2007 г., както и изчисленията на вещото лице по приетата
ССчЕ, да са обусловени от констатираните пороци на първоначалната сделка и отраженията
й върху дължимите престации от страните по договора за кредит от 2013 г. - в това число и
относно процесните по делото искови претенции.
Що се отнася до аргумента във въззивната жалба за неправилност на становището на
първостепенния съд за извършено прихващане, то САС намери следното:
Безспорно е между страните по делото /а такива изводи следват и от двете приети
счетоводни експертизи в първата инстанция/, че както към момента на сключването на
договора за кредит за покупка на недвижим имот № 29475/22.11.2007 г., така и към момента
на сключването на договора за кредит № HL 64332 от 04.11.2013 г., с който са
рефинансирани предходните задължения по договора във валута швейцарски франкове, вкл.
и при прилагане на първоначалните курсове „франк-евро“ и „франк-лева“ към 04.12.2007 г.,
сумата по т.нар“ редовна главница е била над 80 000 лв. Дори и да се възприеме тезата на
първоинстанционния съд за прихващания на направени доброволни плащания от
кредитополучателя към сумата по главницата по кредита, то предвид обстоятелството, че до
9
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК от банката в съда /28.02.2018 г./ са
платени общо едва 14 вноски, от които 13 изцяло и 1 частично в общ размер от 8 108.84 лв.,
то дори и да направи прихващане на тази сума с дължимото по редовната главница /70
349,01 швейцарски франка към 04.11.2013 г., когато и сключен рефинансиращия договор за
кредит в лева/, то дължимата главница от двамата кредитополучатели е над 80 000 лв. И
доколкото тази сума – 80 000 лв. – е предявена от банката за разглеждане в настоящия исков
процес по реда на чл. 422 ГПК /частичен иск от по-голямо вземане според твърденията на
пълномощниците на „Юробанк България“ АД/, то тази сума е дължима от
кредитополучателите на търговската банка.
Ето защо, като е признал за установено, че ответниците дължат на „Юробанк България“ АД
само 48 950.56 лв., първоинстанционният съд е нарушил закона. С оглед частичното
несъвпадение с изводите на СГС, следва решението на СГС да бъде отменено в частта, с
която претенциите на банката за сумата от 31 049.44 лв. главница по договора за кредит, са
отхвърлени и да се постанови друго, с което да се признае за установено, че ответниците
дължат на банката тази сума. В частта, в която исковата претенция по чл. 422 ГПК е уважена
за 48 950.56 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установено на
дължимостта на 336 лв. разноски по нотариална покана във връзка с обявена предсрочна
изискуемост на кредита, решението на СГС е влязло в законна сила, като необжалвано от
никого.
С оглед на всичко изложено, право на разноски има банката. За исковото производство в
първата инстанция те са 2606.72 лв., формирани от заплатена държавна такса и заплатен
депозит за вещо лице. Към тях следва да се прибавят още и 3688.77 лв. разноски в
заповедното производство, формирани от 1606.72 държавна такта и 2082.05 лв. адвокатско
възнаграждение. За втората инстанция се претендира и следва да се присъди сумата от 621
лв., представляваща заплатена държавна такса по уважената въззивна жалба.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 261380 от 21.04.2022 г. по гр.д. 2041/2019 г. по описа на СГС,
I-23 състав в частта, в която е отхвърлен предявения на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 415, ал.1 ГПК частичен иск за признаване на установено в отношенията между „Юробанк
България“ АД, ЕИК: ********* и П. Т. Н., ЕГН: ********** и В. В. Н., ЕГН: **********, че
физическите лица дължат на банката сума в размер от 31 049.44 лв. /тридесет и една хиляди
и четиридесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща част от дължима
главница от предявен частичен иск от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева по договор за кредит
№ HL 64332 от 04.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2018 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 21.03.2018 г. по
ч.гр.д. № 14115/2018 г. по описа на СРС, както и изцяло в частта за присъдените съдебно-
10
деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415,
ал.1 ГПК по предявения частичен иск за сумата от 80 000 лв., част от вземане в общ размер
на 115 077,77 лв., в отношенията между ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 и
ответниците П. Т. Н., ЕГН: ********** и В. В. Н., ЕГН: ********** /и двамата с адрес: гр.
***, жк „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. */, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от
31 049.44 лв. /тридесет и една хиляди и четиридесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща част от дължима главница по договор за кредит № HL 64332 от 04.11.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.02.2018 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 21.03.2018 г. по ч.гр.д. №
14115/2018 г. по описа на СРС.
В останалите му части Решение 261380 от 21.04.2022 г. по гр.д. 2041/2019 г. по
описа на СГС, I-23 състав е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Т. Н., ЕГН: ********** и В. В. Н.,
ЕГН: ********** /и двамата с адрес: гр. ***, жк „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. */ да заплатят на
„Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Околовръстен път“ № 260 съдебно-деловодни разноски за заповедното производство и
за първите две инстанции от исковото производство в общ размер от 6 916,49 лв. /шест
хиляди деветстотин и шестнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11