№ 231
гр. Разград, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20223300100290 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „М. Е.” АД гр. София против Община - Самуил.
Ищецът твърди, че съгласно Договор № 75/14.03.2018 г., сключен между „М. Е.” АД като
изпълнител и Община – Самуил като възложител, е извършена доставка на електрическа
енергия на възложителя, при условията на договора, за което ищцовото дружество е издало
фактури №№ **********/01.06.2019 г. за сумата от 14 503.33 лв. с ДДС и
60000001485/01.07.2019 г. за сумата от 11 864.02 лв. с ДДС. Въпреки настъпилия падеж на
вземанията по цитираните фактури, ответната община не била заплатила задълженията си.
По този повод ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се
снабдило със Заповед № 37 от11.02.2022 г.. за изпълнение на парично задължение за същото
вземане по ч.гр.д.№ 30/2022 г. по описа на РС - Исперих. Поради обстоятелството, че в
срока за депозиране на възражение е постъпило такова от длъжника и по указание на съда,
ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер
на 26 367.35 лв. с ДДС, както и законната лихва върху процесната сума от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на окончателното плащане.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че не е спорно между страните обстоятелството, че между тях е бил
сключен Договор за обществена поръчка № 75/14.03.2018 г. за доставка на нетна активна
електрическа енергия по цена, в размер и условия, уговорени в договора и приложенията
към него. Позовавайки се на разпоредбите на договора, Закона за обществените поръчки,
данните от счетоводството на общината и водена кореспонденция между ищеца и общината,
счита че през месец май е настъпило условието за прекратяване на договора за обществена
1
поръчка - достигане на максималната стойност, посочена в договора. При това положение
според ответника, нито изпълнителят е имал задължение да доставя ел.енергия, нито
ответникът е имал задължение да я заплаща, но въпреки това „М. Е.“ АД е продължило
доставката на електрическа енергия и съответно издаването на фактури, при условия и цени,
които не били уговаряни между страните в договора. Дори и да се приеме, че процесните
фактури може да се разглеждат като документ, удостоверяващ саМ.оятелна доставка на
стоки, респективно саМ.оятелен договор за продажба, сключен след прекратяването на
договора по ЗОП, исковата претенция отново се явява неоснователна, тъй като в настоящото
производство съдът е обвързан с посоченото основание в заявлението по чл. 410 ГПК,
респективно в исковата молба, а именно – че процесните фактури са издадени на основание
договор за обществена поръчка № 75/14.03.2018 г. С оглед изложеното счита, че исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, относно наличието на сключен между тях Договор за
обществена поръчка № 75/14.03.2018 г. за доставка от ищеца на ответника Община Самуил
на нетна активна електрическа енергия по цена, в размер и условия, уговорени в договора и
приложенията към него. Според чл. 2 от договора, същият е сключен за срок от 12 месеца и
влиза в сила от датата на регистрация на първия график за доставка, а мястото на доставка
са обектите на възложителя на територията на Община Самуил. Според чл. 4, ал. 1, цената за
доставка на един MWh нетна активна електрическа енергия е 84, 93 лева/ MWh без ДДС.
Максималната стойност на договора, съгл. ал. 2 е 65 565, 96 лв. без ДДС или 78 679,15 с
ДДС, съгласно офертата на изпълнителя – ищецът по делото. Според чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал.
1, предложената цена в ценовата оферта, както и цената за един MWh нетна активна
електрическа енергия по време на действие на договора не подлежи на промяна.
Плащанията са уговорени в чл. 7 - по банков път до 30 календарни дни след получаване на
данъчна фактура и нейното потвърждаване. Датата на издаване на данъчна фактура е до 10
календарни дни след изтичане на календарния месец, за който ще се извършва плащането.
Освен в случаите на предсрочно прекратяване на договора, уредени в чл. 20, според чл. 19,
договорът се прекратява при консумиране на прогнозното количество електроенергия и/или
изтичане на срока на неговото действие.
По делото са представени фактури №№ **********/01.06.2019 г. за сумата от
14 503.33 лв. с ДДС и 60000001485/01.07.2019 г. за сумата от 11 864.02 лв. с ДДС за
извършени от ищеца доставки на активна електрическа енергия на цени на доставка и при
условията на договора, които не са заплатени от ответника, според твърденията на ищеца.
По повод на сключения договор е разменена кореспонденция между страните. С
Писмо, изх. № МЕ – 5089/ 03. 12. 2018 г. ищецът е уведомил ответника за трайно
повишаване на цените на електрическата енергия на регионалната и местната
енергийни борси и го поканил незабавно да подпишат анекс към договора за промяна
на цената на електрическата енергия, предвид съществено променените пазарни
2
условия.С писмо, изх. № МЕ – 5123/ 11. 12. 2018 г. ищецът отново е уведомил
ответника за увеличение на цената на електроенергията и необходиМ.та от промяна на
договорената цена или прекратяване действието на договора. С писма, изх. № 1085/ 28.
11. 2018 г., № 1114/ 06. 12. 2018 г., № 192/ 05. 02. 2019 г. ответникът е отговорил, че не
е съгласен договора да бъде изменен, относно цената на доставяната електроенергия,
нито пък да бъде прекратено действието му по взаимно съгласие на страните. С писмо,
изх. № 524/ 26. 03. 2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че към 28. 02. 2019 г. е
изплатил консумираната активна електроенергия и до достигане на максималната
стойност на договора остават 15 799, 19 лв. Обърнал е внимание при фактуриране на
изразходваната енергия за месеците март и април да не се надвишава посочената
оставаща стойност 15 799, 19 лв. или да не се надвишава максималната стойност по
договора в размер на 78 679, 15 лв. с ДДС, което е условие за прекратяването му. С
писма, изх. №№№№МЕ-23.08. 2019 г., 03. 09. 2019 г., 10. 09. 2019 г. и 30. 09. 2019 г.
ищецът е уведомил ответника за стартиране на процедура по временно
преустановяване на захранването на обекти, които са посочени с адреси и номер на
измервателна точка, поради неизпълнение на задължението за изплащане на
дължимата сума по фактури.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е представила
заключение и допълнително такова, с което конкретизира и уточнява първото заключение.
Вещото лице е установило след проверка в счетоводствата на страните, че общата стойност
на извършените плащания от ответника към ищеца по Договор за обществена поръчка № 75 /
14.03.2018 г. конкретно за нетна активна енергия е 65 565,96 лв. без ДДС или 78 679,15 лв. с ДДС
по 13 броя фактури, подробно описани, издадени в периода 31. 05. 2018 г. до 01. 06. 2019 г.
Процесната фактура № **********/ 01. 06. 2019 г. е платена частично в размер на 1 338, 89
лв. без ДДС и съответно 1 606, 67 лв. с ДДС, фактура № **********/ 01. 07. 2019 г. не е
платена.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното
следното: Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. чл. 79
от ЗЗД за установяване задължението на ответника за заплащане на сумата от 26 367, 35 лв. ,
представляваща стойността с ДДС на доставената от ищеца на ответника нетна активна
електрическа енергия по Договор за обществена поръчка № 75/14.03.2018 г. е
неоснователен.
Страните по делото не спорят, относно наличието на сключен между тях Договор за
обществена поръчка № 75/14.03.2018 г. за доставка от ищеца на ответника Община Самуил
на нетна активна електрическа енергия по цена, в размер и условия, уговорени в договора.
Не се спори от страните по делото, че ищецът е извършил доставка на нетна активна
електрическа енергия по време на действие на договора.
Спорният между страните въпрос е дължи ли се на изпълнителя заплащане на
извършената доставка на нетна активна електрическа енергия по процесните две фактури
3
№№ **********/01.06.2019 г. за сумата от 14 503.33 лв. с ДДС и 60000001485/01.07.2019 г.
за сумата от 11 864.02 лв. с ДДС.
С твърденията си ищецът е навел фактическа обстановка като основание на иска, с
която съдът е обвързан, тъй като ищецът е този, който определя фактическия състав, от
който произтича заявеното от него право. Както в т. 12 от подаденото заявление по реда на
чл. 410 от ГПК, така и в исковата молба ищецът твърди, че с процесните факури №№
**********/01.06.2019 г. и 60000001485/01.07.2019 г. е удостоверена доставена от него на
ответника нетна активна електрическа енергия на обща стойност 26 367, 35 лв. с ДДС в
изпълнение на поети от него задължения по сключения между страните Договор за
обществена поръчка № 75/14.03.2018 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението
си за заплащане на доставената му електроенергия по двете фактури.
Според чл. 2 от договора, срокът му на действие е 12 месеца, а в чл. 4, ал. 2 от
договора, страните са постигнали уговорка, че максималната стойност на договора е 65 565,
96 лв. без ДДС или 78 679,15 с ДДС, съгласно офертата на изпълнителя – ищецът по делото .
Според чл. 19, договорът се прекратява при консумиране на прогнозното количество
електроенергия и/или изтичане на срока на неговото действие. Страните по делото не
спорят, относно факта, който се потвърждава и от заключението на назначената ССЕ, че
общата стойност на извършените плащания от ответника към ищеца по Договор за обществена
поръчка № 75 / 14.03.2018 г. за нетна активна енергия е 65 565,96 лв. без ДДС или 78 679,15 лв. с
ДДС по 13 броя фактури, подробно описани, издадени в периода 31. 05. 2018 г. до 01. 06. 2019 г .
Процесната фактура № **********/ 01. 06. 2019 г. е платена частично в размер на 1 606, 67
лв. с ДДС, с което плащане е изпълнено изцяло поетото от ответника задължение за
заплащане на цената на доставената от ищеца електроенергия през срока на действие на
договора до достигане на уговорената максимална цена общо в размер на 78 679,15 лв. с ДДС.
С достигане на максималната стойност, уговорена в договора за доставка на нетна активна
електрическа енергия действието на договора е прекратено и за доставената от ищеца на
ответника електроенергия по фактура № **********/01.06.2019 г. за сумата над размера от
1 606, 67 лв. с ДДС и по фактура № **********/ 01. 07. 2019 г. за сумата от 11 864.02 лв. с
ДДС липсва договорна обвързаност между страните. За кредитора липсва възможността да
претендира обезщетение за неизпълнение на осн. чл. 79 от ЗЗД на договорно задължение на
ответника за заплащане по процесните две фактури. Страната сама избира съответния начин
за съдебна защита, а съдът определя правното основание на иска съобразно твърденията и
обстоятелствата сочени от ищеца в исковата молба. Имуществените отношения между
ищеца и ответника подлежат на уреждане по друг ред. Предвид изложеното, искът да бъде
установено неизпълнение на договорно задължение на ответника за заплащане на
процесната сума в размер на 26 367, 35 лв. , представляваща стойността с ДДС на
доставената от ищеца на ответника нетна активна електрическа енергия е неоснователен.
На осн. чл. 78 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото,
съгл. приложения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 800 лева за адвокатско
възнаграждение и 125 лева депозит за възнаграждение на вещо лице.
4
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „М. Е.“ АД, ЕИК ********* гр. София, бул. „Б.“ № ***
против ОБЩИНА Самуил, ЕИК ********* на осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД
съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 26 367.35 лв. с
ДДС за извършена доставка на електрическа енергия съгласно Договор за обществена
поръчка № 75/14.03.2018 г. , за което ищцовото дружество е издало фактури №№
**********/01.06.2019 г. за сумата от 14 503.33 лв. с ДДС и 60000001485/01.07.2019 г. за
сумата от 11 864.02 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
искането по чл. 410 от ГПК и за което е издадена Заповед № 37 от 11.02.2022 г.. за
изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 30/2022 г. по описа на РС
– Исперих, като неоснователен.
ОСЪЖДА „М. Е.“ АД, ЕИК ********* гр. София, бул. „Б.“ № *** да заплати на
ОБЩИНА Самуил, ЕИК ********* сумата 925 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд .
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
5