Присъда по дело №2660/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 97
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20215330202660
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 97
гр. П., 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
и прокурора Цонка Иванова Караджова (РП-П.)
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Наказателно дело от общ
характер № 20215330202660 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. В. К., роден на ***** г. в гр. П., с адрес:
гр. П., ул.“ Скопие“ № 39, ет.7, ап.18, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан, ученик в ПГЕЕ гр.П., ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 29.11.2020 г. в гр.П. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „ Мерцедес ЦЛК 270
ЦДИ“ с рег.№ *****, след употреба на наркотични вещества –
амфетамин/АМР/, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл.54
ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 500 лева.
На осн. чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ЗА СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в сила.
На осн. чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК ПРИСПАДА от така определено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА времето,
през което Д. В. К. е задържан по реда на ЗМВР на 29.11.2020 г., като един
1
ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.
На осн. чл.343 г вр. чл.343 б, ал.3 НК ЛИШАВА подсъдимия Д. В. К. от
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На осн. чл. 59, ал. 4 НК ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимия
Д. В. К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от ЕДНА ГОДИНА времето, през което същият е лишен от възможността да
упражнява това право по административен ред, считано от 29.11.2020 г. до
влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – „ Drug Check 3000 STK 5“
с фабричен номер № ARMN – 0921, намиращо се в кориците на делото, да се
унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15-дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
по НОХД № 2660/2021 г. Районен съд гр. П., XXVI н.с.

Районна Прокуратура, гр. П. е повдигнала обвинение против
подсъдимия Д. В. К. с ЕГН: ********** за това, че на 29.11.2020 г. в гр. П. е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ,,Мерцедес
ЦЛК 270 ЦДИ‘‘ с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества –
амфетамин /АМР/ - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
По време на разпоредителното заседание прокурорът намери, че в хода
на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
подсъдимия. По време на съдебните прения поддържаше внесения
обвинителен акт, доколкото същият се подкрепял от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което поиска
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложат наказания в
размер от една година лишаване от свобода, глоба в размер от 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода в размер от
една година да бъде отложено за срок от три години, като бъде приспаднато
времето през което подсъдимият е бил задържан и от който момент е бил
лишен по административен ред да управлява МПС.
По време на разпоредителното заседание, защитникът адв. А. се
солидализира със заявеното от прокурора. На съдебните прения поиска
неговият доверител да бъде оправдан, доколкото обвинението не било
доказано, тъй като били налице нарушения на реда по който се установявало
употребата на наркотични вещества от подсъдимия. При условията на
евентуалност, в случай, че неговият клиент бъде признат за виновен неговите
наказания да бъдат определени по реда на чл. 55 НК.
Подсъдимият Д.К. по време на разпоредителното заседание изрази
съгласие със своя адвокат, като направи същото и по време на съдебните
прения, като в последната си дума поиска да бъде оправдан.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Д. В. К. с ЕГН: ********** е роден на ****., в гр. П.,
*****, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
студент, с адрес: гр. П., ул.“ С.“ № **, ет.*, ап.**.
За времето от 19.00ч. на 28.11.2020г. до 07.00ч. на 29.11.2020г.
полицейските служители при Първо РУ на МВР гр. П. — свидетелят И.П. и
свидетелят С.Ю. били на работа и изпълнявали служебните си задължения
като автопатрул - АП 418, на територията на посоченото полицейско
управление.
1
Около 00.05ч. на 29.11.2020г., в гр. П., на бул. “Н.В.“ в близост с
кръстовището с бул. ,,М.‘‘ установили лек автомобил ,,Мерцедес‘‘ модел
„ЦЛК 270“ с рег.№ ***** без поставена предна регистрационна табела на
съответното място, поради което го спрели за проверка. Установена била и
самоличността на водача, а именно подсъдимият Д. В. К.. Направило им
впечатление, че съшият бил видимо притеснен, треперил и с влажен поглед.
Това породило съмнение у свидетелите П. и Ю., че последният е употребил
наркотични вещества и се наложило да бъде тестван за употребата на такива.
Подсъдимият бил отведен в сградата на Първо РУ към ОДМВР гр. П.,
където свидетелите И.П. и С.Ю. поискали съдействие от „Пътна полиция“
при ОДМВР гр.П..
На място пристигнал АП 237 в състав свидетелите Н.Я. и С. П., като
Д.К. бил тестван от свидетеля Я. за употреба на наркотични вещества с тест
„Drug Check 3000 STK 5“, с фабричен номер № ARNJ - 0921, който отчел
употреба па наркотично вещество амфетамин /АМР/.
На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 340811/29.11.2020г. и издаден Талон за медицинско
изследване № 088611/29.11.2020г. и Д.К. бил отведен до сградата УМБАЛ
„Св. Георги“ гр. П. за вземане па кръвна проба и урина за изследване. По това
време на работа се намирала свидетелката Ш.Ч., която работила като лекар в
спешния кабинет и която поканила подсъдимият да даде кръвна проба, но
същият отказал това и отказът му е бил обективиран в Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества, в който той собственоръчно е изписал,
че отказва да даде кръв и урина и се подписал. В ,,амбулаторния дневник‘‘ на
болничното заведение отново било записано, че подсъдимият К. отказва да
даде проби за кръв и урина.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от обясненията на подсъдимия Д.К., дадени в хода на
съдебното производство, както и от показанията на разпитаните свидетели
Н.Я., И.П., С. П., С.Ю., М. К.а и Ш.Ч., както и от прочетените показания по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК на свидетеля Н.Я., както и от
събраните писмени доказателства, а именно справка за съдимост, АУАН,
характеристична справка, писма от ,,Дрегер Сейфти България‘‘ относно
техническата годност на полеви тест „Drug Check 3000 STK 5“, с фабричен
номер № ARNJ - 0921, Заповед № 8121з-394/21.04.2016 г. за въвеждане в
експлоатация на това техническо средство, копие от Амбулаторен дневник,
справка от НИМХ, документация свързана с експлоатацията на „Drug Check
3000 STK 5“, с фабричен номер № ARNJ – 0921, Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества.
Въз основа на така събраните гласни доказателства се очертават две
групи такива, като първата е в подкрепа на обвинението, а втората в подкрепа
на защитата.
2
Първата група гласни доказателства включва показанията на
свидетелите Н.Я., И.П., С. П., С.Ю., Ш.Ч., както и частично от обясненията на
подсъдимия К. и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК
показания на свидетеля Н.Я..
Към втората група гласни доказателства попадат основно обясненията
на подсъдимия К., както и депозираните показания на свидетелката М. К.а
пред съдебния състав, поради което и пред Съда стои въпроса коя група
гласни доказателства да кредитира.
Въз основа на така събраните гласни доказателства Съдът намира, че
следва да се даде вяра на първата група гласни доказателства, включваща
показанията на свидетелите Н.Я., И.П., С. П., С.Ю., Ш.Ч..
Показанията на разпитаните полицейски служители И.П. и С.Ю. са
ясни, последователни, взаимодопълващи се и кореспондиращи с останалия
събран доказателствен материал.
Въз основа на депозираните от тях показания се създава точна и ясна
картина на процесните събития. От тях се установява, че двамата са
изпълнявали служебните си задължения на територията на Първо РУ към
ОДМВР гр. П., като на 29.11.2020 г. на бул. ,,Н.В.‘‘ в близост до
кръстовището с бул. ,,М.‘‘, когато са установили лек автомобил ,,Мерцедес‘‘
без предна регистрационна табела на съответното място. Те са забелязали
движението на този лек автомобил, както и самоличността на водача –
подсъдимият Д.К. и какво е било състоянието му, а имено е бил видимо
притеснен, треперел е и е бил с влажен поглед. Това е мотивирало и същите са
да го отведат в сградата на Първо РУ към ОДМВР гр. П., където да бъде
тестван за употребата на наркотични вещества от повиканите на място
полицейски служители от сектор ,,Пътна полиция‘‘ – свидетелите Н.Я. и С.
П..
Свидетелите Н.Я. и С. П. са полицейските служители, които са дошли
на място в Първо РУ към ОДМВР гр. П., където свидетелят Я. е тествал
подсъдимия К. с Drug Check 3000 STK 5“, с фабричен номер № ARNJ – 0921,
който е отчел употреба на наркотично вещество – амфетамин.
Обстоятелството, че свидетелят Н.Я. по време на разпита си пред Съда
заяви, че не си спомня нищо за случая, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 НПК бяха приобщени изцяло депозираните от него показания в хода на
досъдебното производство, като съдебният състав е на мнение, че следва да
се кредитира заявеното от него пред разследващия полицай, доколкото
свидетелят заяви, че поддържа него и е нормално с оглед изтеклия период от
време да не си спомня. От показанията му се установи, че заедно с колегата
му С. П. са били повикани в сградата на Първо РУ към ОДМВР, където
първият е тествал с полеви тест подсъдимия за наличието на наркотични
вещества, който е отчел употребата на амфетамин.
Въпреки, че свидетелят С. П. заяви, че не си спомня нищо за случая и с
оглед това, че същият не е бил разпитват в хода на досъдебното производство,
то този свидетел описа принципът на работа как се установява, дали едно
3
лице е употребило наркотични вещества и че в конкретния случай на
употребеното такова излиза празно място в ,,Драг чека‘‘.
Заявеното от свидетелите Н.Я. и С. П. изцяло си кореспондира с
намиращото се по делото веществено доказателство - Drug Check 3000 STK
5“, с фабричен номер № ARNJ – 0921, като след предявяването му на
страните на основание чл. 283 НПК се установи, че на същия полеви тест с
маркер е изписан № 02440824408, като след обръщане на задния му край, в
който сa посочени 5 вида съкращения на наркотици се установи следното, а
именно, че на съкращението МЕТ има бледорозова черта; на съкращението
ТНС има тъмно розова черта; на съкращението СОС има бледорозова черта;
на съкращението ОРІ има тъмно розова черта и на съкращението АМP -
амфетамин няма никакви черти и стои празно място.
Обвинителната теза се подкрепя и частично от обясненията на
подсъдимия К., който при предявяването на вещественото доказателство
заяви, че е бил тестван с ,,това нещо‘‘ и че към момента на тестването му са
били същите показания. Също така, по време на разпита му след
предявяването на Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества Д.К.
заяви и изписаното собственоръчно, че отказва да даде кръв и урина и се
подписал са изписани от него.
След като пробата за употребата на наркотично вещество от
подсъдимия е била положителна, му е бил издаден талон за медицинско
изследване № 088611 и същият е бил откаран от свидетелите И.П. и С.Ю. в
УМБАЛ ,,С.Г.‘‘, където същият е отказал да даде кръвна проба и проба за
урина пред свидетелката Ш.Ч., което се подкрепя от приобщените по делото
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и копие от амбулаторния
дневник.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелката Ш.Ч., които
бяха в насока, че не си спомня подсъдимия, но описа процедурата при която
действа след като дадено лице бъде докарано в УМБАЛ ,,С.Г.‘‘ и че същото
бива поканено да даде проба и в случай, че откаже това се отразява в
Протокола и амбулаторния дневник. Този свидетел е лекарят, който е бил на
смяна в спешния център на УМБАЛ ,,С.Г.‘‘, където е бил отведен
подсъдимият К. за да даде кръвна проба
Въз основа на показанията на свидетелите П., Ю., Я. и П., както и
частично от обясненията на подсъдимия се установи, че същият е управлявал
лекия автомобил ,,Мерцедес‘‘, бил е отведен в сградата на Първо РУ към
ОДМВР П., където е бил тестван за употребата на наркотичните вещества и
пробата е била положителна за амфетамин, а впоследствие е бил откаран до
УМБАЛ ,,С.Г.‘‘, където е отказал да му бъдат взети проби.
Отказът на подсъдимия Д.К. да даде кръвна проба е обективиран в
намиращия се на лист 9 копие от Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
4
вещества или техни аналози, като подсъдимият се е подписал лично /тъй
като позна подписа си след предявяване в съдебното заседание/, като в този
протокол е отразено, че ,,отказвам да дам кръв и урина‘‘.
Предвид гореизложеното, Съдът е на становище, че следва да се
кредитира първата група гласни доказателства.
Във втората група гласни доказателства се съдържат основно
обясненията на подсъдимия. Освен източник на доказателства, обаче те
представляват и основно средство за защита, поради което следва да бъдат
ценени с оглед останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът не кредитира заявеното от подсъдимия в насока, че не е
употребявал наркотични вещества, доколкото това си противоречи с
намиращия се по делото Drug Check 3000 STK 5“, с фабричен номер № ARNJ
– 0921, а от друга страна към момента на предявяването на това веществено
доказателство той го позна и заяви, че е бил тестван с него и е показало
същият резултат. Също така не следва да се кредитира и заявеното, че не е
бил поканен да даде кръвна проба в УМБАЛ ,,С.Г.‘‘, доколкото това си
противоречи с показанията на свидетеля С.Ю. и свидетелката Ш.Ч., както и
приложения по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, където
Д.К. е изписал собственоръчно, че отказва да даде кръв и урина и се подписал
са изписани от него. Предвид гореизложеното се достигна до извод, че
обясненията на подсъдимия в коментираната част представляват защитна
позиция и имат за цел избягване на наказателното производство срещу него.
Неговите твърдения си кореспондират единствено с показанията на свидетеля
М. К.а – неговата майка.
Не се следва да се кредитират показанията на свидетеля М. К.а, които
бяха в насока, че синът й не е бил употребил наркотично вещество, доколкото
тя не е очевидец на деянието, а пресъздава единствено споделеното от сина й.
По време на съдебното следствие /лист 24 от съдебното производство/
беше предоставено копие от ,,изследване‘‘ по отношение на лице с имена Д.
В. К. в който документ е посочено, че в изследването не е установено наличие
на наркотични вещества и то по-специално шест вида. Този документ, обаче
не е изготвен по реда на НПК и не може да се установи кое лице е извършило
изследването, респективно което лице е дало материал за изследване.
Ето защо, Съдът намира, че следва да се даде вяра на първата група
гласни доказателства, които са в подкрепа на обвинението, като въз основа на
тях по ясен и недвусмислен начин се установи, че подсъдимият К. е
управлявал лекия автомобил ,,Мерцедес‘‘ в процесния ден, както и че е бил
тестван за употребата на наркотични вещества в сградата на Първо РУ към
ОДМВР гр. П., който е показател положителен резултат за наличието на
,,амфетамин ‘‘, впоследствие е бил откаран в болнично заведение, където е
отказал да даде кръвна проба.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по надлежния ред.
5
От справката за съдимост се установява, че подсъдимият е неосъждан,
но същият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а,
ал. 6 от НК за извършено от него деяние свързано с държане на наркотично
вещество и му е било наложено административно наказание.
От характеристичната справка се установява, че Д.К. е с добри
характеристични данни.
От копие от талон за медицинско изследване № 088611 от 29.11.2020 г.
/лист 8 от ДП/ се установява, че е бил издаден такъв на подсъдимия Д.К. от
свидетеля Н.Я., като първият е следвало да се яви в срок от 40 минути от
връчването му в УМБАЛ ,,С.Г.‘‘.
От копие от Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози се установява, че същият е бил съставен от свидетелката Ш.Ч.
и в който документ е отразено, че лицето Д.К. отказва да даде кръв и урина.
След предявяването му по време на откритото съдебно заседание
подсъдимият К. заяви, че това е неговият почерк и подпис.
От представеното копие от лист за преглед на пациент /лист 11 от ДП/
се установява, че в него е посочено, че подсъдимият К. е отказал да даде кръв
и урина за опиати, като следва да се отбележи, че отказът му да даде кръв и
урина се подкрепя и приетият по делото копие от амбулаторен дневник.
На лист 25 до лист 29 от ДП се намира инструкция за употреба на
полеви тест Drager DrugCheck 3000 и по-специално на лист 27 на ,,резултати
от теста‘‘ /т. 4.2./ е посочен примерен вариант на наркотични вещества, а
именно, че за различните видове наркотични вещества трябва да се появи
линия, ако не е налице тяхната употреба и на това което е употребено не
следва да има черта. Видно от намиращото се по делото веществено
доказателство се установява, че на ,,АМP‘‘ - амфетамин няма никакви черти и
стои празно място. Също така в подготовка на теста /т.3.1./ е посочено, че
изследването трябва да се осъществи при температура на околната среда от 5
до 40 градуса по Целзий. В конкретния случай, подсъдимият К. е бил тестван
в сградата на Първо РУ, поради което неотносимо се явява обстоятелството
каква е била температурата на 29.11.2020 г. в гр. П. / по повод постъпила
справка от НИМХ/.
От намиращото се на л. 48 от ДП копие от Заповед се установява, че с
Drager DrugChek 3000 може да се установява употребата на упойващо и
наркотично вещество.
От постъпилите писма от /л. 62, л. 77 от съдебното производство/ се
установява, че към момента на извършване на деянието полевият тест Drager
DrugChek 3000 е бил технически годен.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимият Д. В. К. с ЕГН: ********** е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
6
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК за това, че на 29.11.2020 г. в гр. П. е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ,,Мерцедес
ЦЛК 270 ЦДИ‘‘ с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества –
амфетамин /АМР/ - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Фактът, че подсъдимият К. е автор на деянието, Съдът намери за
безспорно установен от събрания и кредитиран доказателствен материал.
От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия Д.К.
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон. В настоящия
казус са налице от обективна страна всички признаци на горепосочения
състав на чл. 343б, ал. 3 НК. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство лек
автомобил марка ,,Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ‘‘ с рег. № *****. Въпросният
автомобил, който е бил управляван от подсъдимия е безспорно "Моторно
превозно средство", което съгласно легалната дефиниция, описана в пар. 6, т.
11 ЗДвП се определя като пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно задължителното за съдилищата
Постановление № 1/17.01.1983 г., постановено по н. д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС на РБ, под понятието управление при престъпленията против
транспорта се разбира всяка деятелност “с механизмите и приборите на
превозното средство...”. В случая безспорно е налице подобно боравене от
подсъдимия с приборите и механизмите на горепосоченото МПС, тъй като
същият е привел в движение двигателя на моторното превозно средство и е
предприел управление по Републиканската пътна мрежа, като е бил установен
от свидетелите С.Ю. и И.П. в района на бул. ,,Н.В.‘‘ кръстовището с бул.
,,М.‘‘, намиращи се в гр. П..
В случая е налице и изискуемото за съставомерността на деянието по
чл. 343б, ал. 3 НК употребено наркотично вещество амфетамин /АМР/.
Амфетамин /АМР/ е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с него, забранено за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина.
Горепосоченият елемент от обективна страна в случая е безспорно
налице, тъй като то е установено, посредством изправно техническо средство,
а именно Drager DrugChek 3000.
Тестването за употребата на наркотици се установява от показанията на
полицейските служители Н.Я. и С. П., както и от обясненията на подсъдимия
К..
На подсъдимия е бил издаден талон за медицинско изследване и същият
е бил отведен в болнично заведение, където пред дежурния лекар –
свидетелят Ш.Ч. е отказал да даде кръвна проба, чиито отказ е обективиран в
Протокол намиращ се и коментиран по-горе В досъдебното производство.
Ето защо и след като той е отказал да даде кръвна проба, трябва да се вземе
7
предвид тестването с полеви тест Drager DrugChek 3000.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл,
като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Както към момента на
деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и
психически здраво лице. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил
наркотично вещество и въпреки това съзнателно е привел в движение лекия
автомобил, създавайки по този начин опасност за живота и здравето на
другите участници в движението по пътищата. Ето защо, в случая следва да
се приеме, че подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е предвиждал и желаел настъпването на общественоопасните
последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимият Д.К.
действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което го призна за
виновен по този текст от Наказателния кодекс.
Неоснователно се явява наведеното възражение от страна на защитата,
че били допуснати нарушения свързани с установяване употребата на
наркотични вещества. Подсъдимият К. е бил тестван с полеви тест, който е
отчел положителен резултат за амфетамин, след което е бил отведен в
болнично заведение, където е отказал да даде кръвна проба и проба за урина.
В конкретния случай на подсъдимия К. е бил тестван с Drager DrugChek
3000, същият се е запознал с неговите показания, като това беше потвърдено
от него и при предявяване на вещественото доказателство по делото.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК, за разлика от предходните алинеи на този
член не изискват установяване употребата на наркотични вещества да бъде по
надлежния ред, което говори и за една по-лека форма на спазване на
съответните правила.
Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че
непосредствено след 29.11.2020 г. подсъдимият К. се е подложил на
доброволно изследване в избрана от него лаборатория което е било
отрицателно за наличието на наркотични вещества, доколкото както беше
споменато този документ не е изготвен по реда на НПК, не се знае кое е било
тестваното лице, както и кое лице и извършило изследването.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК предвижда, че лице което управлява
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози се наказва с лишаване от свобода от една до три години, като са
предвидени и кумулативни наказания лишаване от право да управлява МПС,
както и глоба в размер от 500 до 1500 лева.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, Съдът,
след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
8
обстоятелствата по чл. 54 НК, счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок една година и ,,глоба‘‘ в
размер от 500 лева.
Съдът определя наказанията в тези размери, като приема наличието
изцяло на смекчаващи обстоятелства.
Към смекчаващите вината обстоятелства попадат младата възраст на
подсъдимия, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, като
отегчаващи вината обстоятелства не се отчетоха.
Размерът на глобата също беше определен в такъв от 500 лева,
доколкото подсъдимият К. е студент редовна форма на обучение.
Разпоредбата на чл. 343г НК предвижда и кумулативно наказание
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘, като с оглед горепосочените
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, Съдът лиши подсъдимия от
тези му права в размер на минимума предвиден в закона, с оглед размера на
наложеното наказание лишаване от свобода, а именно за една година.
Предвид размера на определеното наказание и чистото съдебно минало
на подсъдимия по време на извършване на деянието, настоящият състав
намира, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо така
наложеното наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно
реално. Според състава постановяването на реално изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не би
допринесло за реализиране целите на индивидуалната и генералната
превенции, които биха се достигнали и без откъсване на подсъдимия от
обществото, като на същия следва да се предостави реална възможност да се
поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на обществото.
Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното
наказание една година лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок
от три години, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.
Този срок ще способства да се реализира най-пълноценно предупредителния
потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва
противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда
наказание ще бъде приведено в изпълнение.
Съдът счита, че както размерите на наложените наказания ,,лишаване от
свобода‘‘ в размер от една година, ,,лишаване от право да управлява моторно
превозно средство‘‘ за срок от една година и ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева,
както и начините на изтърпяването им са съответни на извършеното
престъпление, справедливи и в същото време годни да изпълнят и
превантивната функция на наказателноправната репресия.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспаднато от така
наложеното наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от една година
времето, през което Д.К. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа
на 29.11.2020 г., като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване
от свобода”.
На основание чл. 59, ал. 4 НК беше приспаднато от така наложеното на
9
Д.К. наказание ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от една
година времето, през което същият е лишен от възможността да упражнява
това право по административен ред считано от 29.11.2020 г. до влизане на
присъдата в законна сила.
Неоснователно се явява наведеното от защита възражение за
приложението на разпоредбата на чл. 55 НК при определяне наказанието на
подсъдимия К.. Същата е в насока, че при изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание се окаже несъразмерно тежко, Съдът може да слезе под минимума
на наказанието предвидено в закона. В конкретния случай горепосочените
смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях
е изключително. Следва да се отбележи, че управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества е такова с висока степен на обществена
опасност и би могло да бъде една от предпоставките за настъпване на ПТП-та.
Вещественото доказателство – Drug Check 3000 STk 5’’ с фабричен №
ARMN – 0921, намиращо се в кориците на делото, беше поставено да се
унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10