Р Е Ш Е Н И Е № 309
гр. ВРАЦА, 06.10.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 28.09.2016 г.
в
състав:
Председател: Татяна
Александрова
Членове: М. Аджемова
Светозар Георгиев мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар В.Н.
като разгледа докладваното от М.
Аджемова
в. гр. дело N` 377 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл.
258 и сл. от ГПК.
Атакува се решение на районен съд гр. Бяла Слатина
№ 54/25.03.16 г., постановено по гр. д. № 5/2015 г. по описа на същия съд, с
което районен съд на основание чл. 26 ал.2 и във вр. с чл. 38 от ЗЗД е
прогласил нищожността на договор за покупко-продажба на зем. земя /нива с площ
от 43 дка с № 017006, пар. 6, масив 17 по картата на възстановената собственост
/КВС/ и нива с площ от 30 дка с № 156019, пар. 19, масив 156 по КВС и двете в
землището на село Галиче, общ. гр. Бяла Слатина/ оформен с нот. акт №
104/30.10.13 г. на нотариус с рег. № 407 и район на действие районен съд гр.
Бяла Слатина, с който пълномощника на ищцата С.П.Н., ответника А.Х.С., е
договарял със себе си, купувайки описаните две ниви.
Със същото решение, районен съд е признал за
установено на осн. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника ООД "Лия
БГ" гр. София, че ищцата С.П.Н. е собственик на описаните по-горе две ниви
в землището на село Галиче, общ. гр. Бяла Слатина и осъдил на основание чл. 108
от ЗС ответника ООД "Лия БГ" гр. София да отстъпи собствеността и
предаде владението на двете ниви на ищцата С.П.Н..
С обжалваното решение първостепенният съд е
прекратил производството по отношение искането на ищцата С.П.Н. за отмяна на
договорите за покупко-продажба, с които ответника А.Х.С. и съпругата му
ответницата Д.Л. П. са продали процесните две ниви на ответника Т.К.Ч., както и
договора за покупко-продажба, с който ответника Т.К.Ч. на свой ред е продал
нивите на ответника ООД "Лиа БГ" гр. София, които договори са вписани
в АВ с подробно посочени в решението номера и дати.
От така постановения съдебен акт е останал
недоволен ответника ООД "Лия БГ" гр. София. Дружеството обжалва
решението в неговата прекратителна част, с твърдения за недопустимост. Намира,
че в тази част неправилно районен съд е преценил, че става дума за предявени
искове за отмяна на нотариални актове за покупко-продажба с правно основание
чл. 537 ал. 2 от ГПК, докато действително предявените искове били за
прогласяване относителната недействителност на тези договори, оформени със
съответните нот. актове, които искове според жалбоподателя ООД "Лия
БГ" са неоснователни. Дружеството моли в прекратителната част, решението
на районен съд да бъде обезсилено, като исковете на ищцата С.Н. бъдат
отхвърлени.
Дружеството излага оплаквания за неправилност на
атакуваното решение в останалата част, с която е прогласена нищожността на
договор за покупко-продажба оформен с нот. акт № 104/30.10.13 г., като и в
частта, с която е уважен срещу него обусловения иск за собственост на
процесните две ниви, в установителната и осъдителната част на претенцията.
Намира, че ищцата не е успяла да докаже, че пълномощното от 21.03.13 г., с
което е изповядан договора оформен с нот. акт № 10-4/30.10.13 г. не е подписано
от нея, тоест, че договора е сключен без представителна власт, съответно
съгласие, при което продажбата е нищожна. Събраните доказателства били
противоречиви. Според дружеството възможно било ищцата съзнателно да е
подписала пълномощното по начин различен от обичайния за нея, защото се е
сговорила за това с ответника А.С.. Дружеството намира, че изводите на
изслушаната по делото специализирана графологична експертиза се опровергавали
от показанията на свидетеля К. Ц.. Дружеството навежда още и доводи, че ищцата
не е доказала правото си на собственост по отношение на спорните ниви,
доколкото не е завършен фактическия състав по чл. 17 ал. 1 изр. пето от ЗСПЗЗ.
Въззивникът моли, в тази част обжалвана част решението на районен съд Бяла
Слатина да бъде отменено, а предявените искове изцяло отхвърлени от окръжен съд.
Ответницата по жалба С.П.Н., чрез адв. М.Г. от
Врачанска адв. колегия, представя отговор на въззивната жалба на ООД "Лия
БГ" гр. София, в която подробно мотивира становище за неоснователност на
същата.
В срока за отговор и на осн. чл. 263 ал. 2 от ГПК,
въззиваемата С.П.Н., чрез адв. М.Г., е подала насрещна въззивна жалба срещу
решението на районен съд гр. Бяла Слатина, в частта с която производството по
делото е прекратено от районен съд по отношение искането за прогласяване
недействителността на договора, с който ответниците А.Х.С. и съпругата му Д.Л. П.
са продали на ответника Т.К.Ч. процесните две ниви. Адв. Г. твърди, че в
останалата част не атакува решението на първостепенния съд, тъй като то е
постановено в интерес на доверителката й. Адв. Г. намира, че неправилно в
обжалваната от нея част, делото е прекратено от районен съд, без съдът да се
произнесе по действително предявените от нея искове, а именно: - признаване за
установено, по отношение на ответниците А.С., Д.Л. П. и Т.К.Ч., че собственик
на нивите в село Галиче е нейната доверителка, ищцата С.П.Н.. Ето защо, моли за
отмяна в тази прекратителна част на решението на районен съд и произнасяне от
настоящата инстанция по действително предявения от С.Н. установителени искове
за собственост.
По делото е постъпила и жалба срещу решение на
районен съд гр. Бяла № 54/25.03.16 г., постановено по гр. д. № 5/2015 г. по
описа на същия съд и от особения представител на ответниците А.Х.С., Д.Л. П. и Т.К.Ч.,
адв. К.К. от Врачанска адв. колегия, назначен при предпоставките на чл. 47 ал.
6 от ГПК. В жалбата се твърди, че частта от решението на районен съд, с която е
прогласена нищожността на договор за покупко-продажба оформен с нот. акт №
104/30.10.13 г. е недопустима, тъй като е постановена "свръх петитум"
по отношение основанието за обявяване недействителността, което не се съдържа в
исковата молба. Според адв. К. ищцата не е доказала, че е собственик на
процесните ниви, най-малко защото по делото има доказателства, че нивите са
собственост на трето лице - ООД "Лия БГ", чиято добросъвестност не е
разколебана в процеса. Въззиваемите, представлявани от адв. К., намират, че
решението е неправилно, тъй като твърдението на ищцата С.П.Н., че не е
подписвала процесното пълномощно за разпореждане с нивите, са останали
недоказани. На последно място, адв. К. намира, че по делото няма предявен иск,
съответно постановен съдебен акт, с който да се прогласи порок на
упълномощителната сделка от 21.03.13 г. Ето защо, дори да е налице порок при
оформяне на същата /сделката от 21.03.13 г./, това не може да бъде взето
предвид при преценка действителността на процесните договори за
покупко-продажба.
По изложените оплаквания, адв. К. моли за отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне от окръжен съд всички предявени искове.
По делото е постъпил отговор от ищцата С.Н., на
жалбата от адв. К., в който тя мотивира становище за неоснователност на същата.
Страните нямат доказателствени искания.
Искане за присъждане на съдебни разноски пред
въззивна инстанция заявява само жалбоподателя юридическо лице.
Окръжен съд намира, че жалбите срещу процесното
решение на районен съд гр. Бяла Слатина на ООД "Лиа БГ" и физически
лица представлявани от адв. К.К. за редовни от външна, като отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са процесуално допустими, тъй като
са подадени в срок, от надлежи страни в производството и имат за предмет
съдебен акт от категорията на обжалваемите. Насрещната жалба на ищцата С.Н. по
същество представлява молба по чл. 250 от ГПК за допълване на съдебния акт на
районен съд.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и
допустимо в частта, с която е прогласена нищожността на дог. за
покупко-продажба оформен с нот. акт № 104/13 г., както и е уважен
ревандикационния иск срещу ответника ОО Д "Лиа БГ" с предмет
процесните две ниви в землището на село Галиче. Частта с която районен съд е
прекратил производството по делото, решението му е недопустимо.
По същество на подадените въззивни жалби, молбата
на ищцата Н. по чл. 250 от ГПК, както за частта от атакувания акт, която е
недопустима, окръжен съд намира следното:
Пред районен съд гр. Бяла Слатина С.П.Н. е
предявила обективно и субективо съединени искове срещу четирима ответници – А.Х.С.,
съпругата му Д.П., Т.Ч. и ООД "Лия БГ" със седалище гр. София. В
исковата молба се излагат следните обстоятелства в подкрепа на предявените
искове: Ищцата твърди, че е собственик на описаните по-горе две ниви в
землището на село Галиче, общ. гр. Бяла Слатина, в качеството си на единствен
наследник на покойния си баща Петър Вельов С., които са й реституирани с
решение на Общ. Сл. Земеделие гр. Бяла Слатина № 09000 от 25.02.97 г. Случайно,
при справка в АВ ищцата Н. разбрала, че първият ответник А.С. продал на себе си
двете ниви, сделката била оформена с нот. акт № 104/30.10.13 г. на нотариус с
район на действие районен съд гр. Бяла Слатина, като пред нотариуса ответника А.С.
се легитимирал като неен пълномощник /на г-жа Н./ с пълномощно рег. № 239,240
от 21.03.13 г., том. І, № 29 по описа на Кметство село Върбица, обл. гр. Враца.
Ищцата твърди, че никога не е имала намерение на продава нивите и не е
подписвала пълномощно на никого да продава от нейно име нивите, включително и
на ответника А.С.. След това А.С. и съпругата си, ответницата Д. П. продали нивите
на Т. Чобанова, сделката била оформена с нот. акт № 180 от 15.11.13 г. на
нотариус с район на действие районен съд гр. Бяла Слатина, а ответника Ч. на
свой ред продал нивата на четвъртия ответник ООД "Лия БГ", като
сделката била оформена с нот. акт № 143 от 18.12.13 г. на същия нотариус. Ищцата
Н. намира, че покупко – продажбата, с която нивите са купени от първия ответник
А.С. е недействителна, тъй като тя никога не е упълномощавала същия да продава
нивите от нейно име. Намира също, че последващите продажби също на
недействителни по отношение на нея и не са произвели вещно правно действие.
При заявените от ищцата обстоятелства и
формулирания в исковата молба петитум, окръжен съд намира, че районен съд гр.
Бяла Слатина е сезиран със следните искове: Иск с правно основание чл. 26 ал.
ІІ и във вр. с чл. 42 ал. ІІ от ЗЗД срещу ответника А.С. и съпругата му Д.П. за
признаване недействителност под формата на нищожност на договор за продажба
оформен с нот. акт № 104/13 г. поради сключване на договора без съгласие на
продавача предвид твърдяната от ищцата липса на валидно упълномощаване. Искове
предявени срещу ответниците А.С., Д. П., Т.Ч. и ООД "Лия БГ" за
признаване недействителност на последващите договори за покупко-продажба на
процесните ниви оформени с нот. актове 180/13 г. и № 143/13 г. Искове с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на всички
ответници, че ищцата г-жа Н. е собственик на нивите в землището на село Галиче
и осъдителен иск за собственост по отношение на нивите само срещу последния
ответник ООД "Лиа БГ".
Ответникът ООД "Лиа БГ", чрез
процесуалния си представител адв. З.О., представя отговор с който намира за
неоснователен предявения срещу него иск за собственост в неговата установителна
и осъдителна част, като не оспорва, че владее нивите. Намира, че нот. акт №
143/13 г. го легитимира като собственик на процесните ниви. Оспорва правото на
собственост върху нивите на ищцата. Намира, че предявените срещу дружеството
искове следва да се отхвърлят.
Адв. К.К., назначен от районен съд гр. Бяла Слатин
за процесуален представител на останалите ответници - А.С., съпругата му Д. П.
и Т.Ч. представя отговор, при предпоставките на чл. 47 ал. 6 от ГПК представя
отговор, с който оспорва заявеното от ищцата право на собственост върху нивите.
Адв К. намира фака, че ищцата е наследник на лицето Петър С. не я правел
собственик на същите /нивите/. С исковата молба не били представени
доказателства, че г-жа Н. не е подписвала пълномощното за продажба на нивите на
ответника А.С.. Адв. К. моли предявените срещу представляваните от него
ответници искове да бъдат отхвърлени.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, изслушана и приета е и специализирана графологическа експертиза,
от които се установява следната фактическа обстановка:
Ищцата С.Н. е единствен наследник на покойния си
баща Петър Вельов С., бивш жител ***, починал 1984 г., у-ние за насл. №
521/11.08.14 г. на общ. гр. Бяла Слатина. С реш. № 09000 от 25.02.97 г. на бившата
ПК гр. Бяла Слатина, на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на покойния С. е възстановено правото на собственост, в
нови реални граници, по плана за земеразделяне на с. Галиче, на две ниви – нива
от 43 дка, с идентификатор по плана 017006
с конкретно посочени в решението граници и нива от 30 дка, с
идентификатор по плана 156019 също с конкретно посочени в решението на ПК
граници. По делото са представени скици на нивите, както и удостоверения за
данъчните им цени, първата нива е с цена 4 437.50 лв., а втората нива е с
данъчна оценка 3 483.10 лв.
По делото е представен нот. акт № 104/30.10.13 г.
на нотариус Г. Х. с район на действие районен съд гр. Бяла Слатина, от който е
видно ищцата С.Н. е продала описаните по-горе ниви на ответника А.С., като
продавачката е била представлявана от А.С. на основание пълномощно рег. №
239,240 от 21.03.13 г. заверено от Кмета на село Върбица, общ. гр. Враца, обл.
гр. Враца г-н Кр. Ц. и описано в том. І, под № 29 в регистрите на кметството,
стр. 126 от делото. В пълномощното е предвидена възможност пълномощника да
договаря сам със себе си. Представени са също и декларации за гражданско състояние
по чл. 25, ал. 6 от ЗН и декларация по чл. 264 от ДОПК, като и в двата
документа подписите на ищцата С.Н. *** Кр. Ц. на 21.03.13 г. с рег. номера 243
и 244. По делото е приета графологическа` експертиза с вещо лице И. Г. Г.,
която установява, че и в трите описани по-горе документа /пълномощно и две
декларации/ положените подписи не са на лицето С.П.Н., тоест ищцата.
Експертизата не е оспорена от страните. В с. з на 21.07.15 г. пред районен съд е
разпитан като свидетел кмета на село Върбица К. Ц.. Той твърди, че през м. март
2013 г. ищцата С.Н. била доведена при него от ответника А.С.. Тя му представила
вече подписани декларации, като заявила, че подписите са положени от нея. Пред
свидетеля, ищцата не се подписвала. Той снел самоличността й от представената
лична карта и заверил подписа й върху представените документи. Свидетелят
изрично заявява, че не си спомня в представените от ищцата документи да е имало
пълномощно.
По делото са представени нот. акт № 180/15.11.13
г., нот. 143/18.12.13 г. и двата на нотариус Г.Х. с район на действие районен
съд гр. Бяла Слатина, от които се установява, че процесните ниви са били
продадени от ответниците А.С. и съпругата му Д. П. на ответника Т.Ч., а той
продал нивите на ответника ООД "Лиа БГ" гр. София.
Както се посочи, ответникът ООД "Лиа БГ"
не оспорва факта, че владее нивите.
От служебна справка извършена от окръжен съд,
приложена на стр. 58 е видно, че ответникът Т.Ч. е разведен през 2012 г. Няма
данни за сключен от него гр. брак след това.
При така установеното, от ПРАВНА страна окръжен
съд намира следното:
Предявеният от С.Н. иск за прогласяване
нищожността на договора, с който процесните ниви са продадени на ответника А.С.,
оформен с нот. акт № 104/30.10.13 г. е главен, доколкото от основателността на
този иск следва да се направят решаващи правни изводи и за останалите предявени
от ищцата искове. Окръжен съд намира, че същият е основателен. По делото е
доказано, че договорът е сключен без представителна власт за представляващия
продавачката по сделката С.Н. пълномощник А.С.. Това е така, тъй като приетата
графологическа експертиза установява еднозначно, че подписа положен върху
пълномощно рег. № 239,240 от 21.03.13 г. не е на ищцата Н.. Разпитания пред
районен съд кмет на село Върбица К. Ц., който би следвало да завери подписа на
г-жа Н. под пълномощното, заявява, че тя се явила пред него през м. март 2013
г., но не помни да му е представяла за заверка подписано от нея пълномощно.
Окръжен съд намира за недостоверни твърденията на този свидетел, че ищцата Н.
изобщо се е явила пред него през м. март 2013 г. и му е представила за заверка
подписани от нея декларации, както той твърди пред районен съд, доколкото
според експерта графолог, подписът и на представените по делото декларации по
ЗН и по ДОПК не е положен от ищцата Н..
Липсата на представителна власт за лице, което
действа от чуждо име е равна на липса на съгласие при сключване на даден договор, която липса на съгласие според
нормата на чл. 26 ал. ІІ от ЗЗД е основание за нищожност на сключения договор. С
нормата на чл.42 ал. ІІ от ЗЗД законът допуска потвърждаване на сключената без
представителна власт сделка от представлявания. Ето защо, това основание за
нищожност по чл. 26 ал. ІІ и във вр. с чл. 42 ал. ІІ от ЗЗД е единственото, при
което порока може да се санира, като нищожна сделка се потвърди и представлява
случай на висяща недействителност. Трансформацията на нищожната сделка във
валидна е само една възможност предоставена на страните по сделката, в касуза
това е ищцата С.Н.. Трансформацията отпада окончателно и нищожността от висяща
става пълна, когато стане сигурно ненастъпването на трансформиращия факт. В
конкретния случай, предявявайки иска за прогласяване нищожност на договора
оформен с нот. акт № 104/13 г., ищцата Св. Н. очевидно отказва да потвърди
сключената без представителна власт сделка.
Нищожният договор, с който ищцата е продала нивите
на ответника А.С. не е породил своите правни последици, тоест не е настъпил
вещноправания транслативен ефект на договора и купувача и неговата съпруга
ответницата Д. П. не са станали собственици на нивите. Същите са останали в патримониума
на ищцата Св. Н.. Окръжен съд намира, че същата е доказала правото си на собственост
върху нивите с представяне решението на бившата ПК гр. Бяла Слатина от 25.02.97
г. и удостоверение на наследници, от което е видно че тя е единствен наследник
на покойния си баща Петър С. собственик на процесните ниви преди кооперирането
на зем. земя в страната. По силата на чл. 27 ал. ІІІ от ППЗСПЗЗ решението на ПК
гр. Бяла Слатина /сега Общ. СЗ/ има силата на констативен нот. акт за
собственост върху нивите, чиято доказателствена сила е оспорена от насрещните
страни, но оспорването не е доказано в процеса, в тази връзка не са представени
каквито и да било доказателства. Следва да се посочи, че доказателствената
тежест във вр. с оспорването е изцяло за оспорващата страна, в този смисъл ТР №
11/21.03.13 г. то т.д. № 11/12 г. на ВКС.
След като А.С. и съпругата му отв. Д. П. не са
собственици на нивите, те не са прехвърлили правото на собственост върху нивите
на купувача по нот. акт № 180/13 г. Т.Ч., а той на свой ред, по същата причина,
не е прехвърлил правото на собственост на ООД "Лиа БГ" с договора за
покупко-продажба оформен с нот. акт № 143/13 г. Никой не може да прехвърли
повече права от колкото притежава. Собственик на нивите е останала ищцата С.Н..
Ето защо, предявеният от нея установителен иск за собственост на нивите с
правно осн. чл. 108 от ЗС и във вр. с чл. 124 от ГПК, по отношение на ответника
ООД "Лиа БГ" е основателен и следва да се уважи. Основателен е и
предявеният срещу дружеството иск за собственост на нивите и в своята
осъдителна част, доколкото ООД "Лиа БГ" не оспорва, че към момента на
предявяване на процесните искове е във владение на нивите.
При изложените правни разсъждение, частта от
обжалваното решение на районен съд гр. Бяла Слатина, с която е уважен
предявения от С.Н. установителен иск за прогласяване на осн. чл. 26 ал. ІІ от ЗЗД нищожността на дог. за покупко- продажба двете ниви в землището на село
Галиче, общ. гр. Бяла Слатина, оформен с нот. акт № 104/13 г., както е уважен и
предявения от г-жа Н. срещу ООД "Лиа БГ" ревандикационен иск с
предмет същите ниви, в своята установителна и осъдителна част, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНА. Районен съд правилно е приел, че така предявените искове са
основателни и доказани. По изложените правни съображения, изводите на
настоящата инстанция са идентични с тези на първостепенния съд.
От правна страна следва да се прецизира
диспозитива на съдебния акт на районен съд гр. Бяла Слатина в частта, с която съдът
е прогласил нищожността на дог. за продажба оформен с нот. акт № 104 г. само по
отношение на ответника А.С., като се добави и съпругата му ответницата Д.П., доколкото имота е придобит
възмездно по време на брака на двамата ответници, същият е в режим на СИО и по
предявения срещу тях иск за прогласяване нищожността на договора, те имат
процесуалното качество на необходими другари.
Предявените от ищцата искове за прогласяване недействителността
на договорите за покупко-продажба оформени с нот. актове № 180/13 г. и № 143/13
г. са неоснователни, тъй като тези сделки са действителни и не страдат по
пороци по чл. 26 от ЗЗД. Но, както се посочи по-горе, те не постигат желания
вещноправен прехвърлителен ефект, доколкото продавачите по договорите не са
собственици на нивите и не могат да прехвърлят права, които нямат. По така
предявените искове, първостепенният съд не е формирал воля и не се е произнесъл
в диспозитива на своя акт. Но тъй като ищцата Н. не е представила молба по чл.
250 от ГПК с искане решението на районен съд да бъде допълнено по това й искане
заявено с исковата молба, делото не следва да се връща на районен съд гр. Бяла
Слатина за произнасяне с допълнително решение.
Настоящата
инстанция констатира, че с обжалваното решение, районен съд е пропуснал
да се произнесе по заявените в исковата молба установителни искове с правно
основание чл. 108 от ЗС и във вр. с чл.
124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците А.С., Д. П.
и Т.Ч., че ищцата С.Н. е собственик на процесните ниви. И тъй като депозираната
от ищцата С.Н., чрез адв. М.Г. насрещна жалба съдържа ясно заявено искане съдът
да се произнесе и по установителните искове за собственост предявени срещу
ответницете А.С., Д. П. и Т.Ч., по които няма произнасяне, окръжен съд намира,
че насрещната жалба има характер на молба по чл. 250 от ГПК за допълване на
обжалваното съдебно решение. Искането на адв. М.Г. окръжен съд да се произнесе
по същество по установителните искове за собственост е недопустимо. По исковете
следва да се произнесе първостепенния съд, тъй като в противен случай би се
нарушила установената инстанционност при разглеждане на делата. В тази част,
делото следва да се върне на районен съд гр. Бяла Слатина за изпълнение
процедурата по допълване на съдебен акт по чл. 250 от ГПК и произнасяне с такъв
акт.
Частта от атакуваното решение, с която първостепенният
съд е прекратил производството по делото по искането за отмяна на осн. 537 ал. ІІ от ГПК на нот. актове №
180/13 г. и № 143/13 г., с които са оформени последващите договори за покупко-продажба,
с които А.С. и съпругата му Д. П. са продали процесните ниви на Т.Ч., а той на
свой ред е продал нивите на ООД "Лия БГ", следва да се ОБЕЗСИЛИ като
недопустима. На отмяна на осн. чл. 537
ал.ІІ от ГПК подлежат само констативните нот. актове и нот. актове издадени по
обстоятелствена проверка. Нотариалните актове, с които се оформят сделки не следва
да се отменят или изменят. Легитимиращият ефект на такива актове, в казуса нот.
акт № 104/13 г., № 180/13 г. и № 143/13 г., ще отпадне с вписване на съдебното
решение, с което е обявен порока на сделката по нот. акт № 104/13 г., а също и
частта от решението, с което установителния иск за собственост срещу ООД
"Лиа БГ" е уважен и евентуално
решението с което районен съд уважи установителните искове за собственост на
процесните две ниви с ответник Т.Ч..
Искане и доказателства в тази връзка, за
присъждане на съдебни разноски за въззивна инстанция е направил само
жалбоподателя ООД "Лиа БГ" гр. София, но тъй като въззивната жалба на
дружеството не е уважена, съдебни разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение на районен съд гр. Бяла Слатина
№ 54/25.03.16 г., постановено по гр. д. № 5/2015 г. по описа на същия съд в
ЧАСТТА, с която районен съд е прекратил
производството по делото по искане за о
т м я н а на договори за покупко-продажба
от А.Х.С. и Д.Л.П. на Т.К.Ч. – договор за покупко-продажба вписан в АВ под № 120,
том 11, с номер в описната книга 1941 от 15.11.13 г. и договор за
покупко-продажба от Т.К.Ч. на ООД "Лиа БГ" гр. София, вписан в АВ под
№ 19, том 13, с номер в описната книга 2209 от 18.12.13 г.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част цитираното решение на
районен съд гр. Бяла Слатина, като прецизира съдебния акт в частта, с която
съдът е прогласил нищожността на дог. за продажба оформен с нот. акт № 104 г.
само по отношение на ответника А.С., като прогласяване нищожността на договора да
се счита и по отношение съпругата на А.С.,
ответницата Д.П..
ВРЪЩА делото на районен съд гр. Бяла Слатина за
постановяване на основание чл. 250 от ГПК на допълнително решение по предявените от ищцата С.Н. установителни
искове за собственост срещу ответниците А.Х.С.Д.П. и Т.К.Ч. с предмет
процесните две ниви в землището на село Галиче, общ. гр. Бяла Слатина
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател ....... Членове 1...... 2.........