Решение по КНАХД №266/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по жалба на С. М. К. от гр. Габрово против Решение № 81 от 06.06.2025 година по АНД № 279/2025 година по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 23-0892-000864 от 12.10.2023 година на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Габрово, с което на касатора С. К. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 /двадесет и четири/ месеца; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, издадено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развиват се подробни доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесното НП, тъй като в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП не се съдържа пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, и законовата разпоредба, която е нарушена; на наказаното лице не била предоставена възможност да даде кръвна проба за изследване, като по делото няма представен талон за медицинско изследване; липсва точна и правилна законова квалификация на нарушението, тъй като съставът на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа 2 хипотези на изпълнително деяние – отказ от изследване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, а в случая в НП са изписани кумулативно и двата състава, което ограничава съществено правото на защита на касатора; липсва отказ на лицето да бъде тествано с техническо средство, а е било налице несъгласие за извършване на проверката в конкретното време и място предвид здравословното състояние на К.. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. С молба вх. № СДА-01-2360 от 24.09.2025 година по описа на Административен съд – Габрово се заявява, че се поддържа жалбата и искането по същество, заявява се липса на доказателствени искания и се прави искане за присъждане на разноски за съдебната инстанция съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Касационният жалбоподател С. К. в открито съдебно заседание не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат; поддържа се жалбата, искането по същество и претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция, като се заявява, че за касационната такава не се претендират разноски.

Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Габрово не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационното оспорване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт, поради което намира, че последният следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Относно нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:

Касаторът С. К. е наказан за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. В такъв смисъл са показанията на полицейските служители И., Р. и Й., от които ясно се установява, че К. изрично е заявил, че не желае да бъде тестван за употреба на алкохол. При тази фактическа обстановка правилно районният съд е приел, че е налице отказ от страна на наказаното лице да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. В хода на съдебното производство и пред двете инстанции не са представени доказателства, обосноваващи извод за обективна невъзможност К. да бъде подложен на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. При липсата на уважителни причини и предвид поведението на К., законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че отказът е неправомерен и не може да обуслови отмяна на наложената санкция.

Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, като достатъчно основание за ангажиране отговорността на К. се явява фактът, че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, при липса на обективни пречки за това.

Макар в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози да се предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство, смисълът на разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от осъществения от водача отказ за проверка с техническо средство, отново да му се предложи установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, посредством издаване на талон за медицинско изследване. Това обаче не означава, че нарушителят има право да избира начина на проверката и да бъде оневиняван за отказа си да бъде изпробван с техническо средство, ако се съгласи да даде кръвна проба или ако откаже да получи талона за медицинско изследване, като в процесния случай отказът на К. да получи талона е надлежно документиран с подпис на свидетел. Тълкуване в подобен смисъл е в противоречие със закона и би означавало, неприложимост на състава, предвиждащ осъществено административно нарушение с факта на установения отказ за проверка с техническо средство. С факта на отказа за подписване и получаване на талона за медицинско изследване, касационният жалбоподател сам се е поставил в положение да не му бъде извършено медицинско изследване, като поведението му осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. При положение че касационният жалбоподател е желаел да даде кръвна проба за изследване, същият е следвало да подпише и получи талона за изследване и да се яви в посоченото място и до посочен в талона час за извършване на изследването.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че след отказ за извършване на проверка с техническо средство, само точното изпълнение на предписанието за лабораторно изследване може да заличи общественоопасните последици на отказа и водачът не следва да бъде наказван за отказ, а дали ще бъде ангажирана отговорността му за управление на МПС след употреба на алкохол зависи от валидността на изследването и резултатите от него. В случая липсва и изпълнение на предписание за лабораторно изследване, тъй като К. е отказал да получи талона за медицинско изследване. Безспорен факт е, че по делото липсва представен протокол от медицинско изследване, установяващ резултат от действително извършено такова.

Противно на твърдяното в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил изчерпателно наведените от страна на наказаното лице доводи за незаконосъобразност на процесното НП, като настоящият съдебен състав споделя изложените в тази връзка мотиви, поради което не е необходимо да ги преповтаря.

Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:

Досежно нарушението на задължението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП касационният жалбоподател не прави конкретни възражения и не сочи доказателства, които да оборват констатациите от АУАН и НП. При извършената проверка касационната инстанция не констатира нарушения в хода на административно-наказателното производство в тази му част. Наложеното наказание е в предвидения от закона размер към датата на извършване на вмененото нарушение, който е фиксиран – чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, т. е. липсва възможност за намаляване на размера или за промяна на вида на наложеното наказание.

Изложените от въззивния съд мотиви установяват преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на която оценъчна дейност са направени правилни и обосновани фактически и правни изводи.

В хода на административнонаказателното производство, образувано срещу С. К., не са допуснати процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, като актовете съдържат надлежно описание на нарушенията, както и място на извършването им. Тъй като наведените в касационната жалба доводи се припокриват с тези от жалбата до въззивния съд, от когото са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение, които мотиви се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, последният се позовава на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

При този изход на спора разноски не се присъждат, тъй като няма заявено искане от ответната страна, а искането на касационния жалбоподател е неоснователно с оглед неоснователността на касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81 от 06.06.2025 година по АНД № 279/2025 година по описа на Районен съд – Габрово.

Решението е окончателно.