№ 189
гр. Русе, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100762 по описа за 2021 година
Ищците ЕЛ. П. В. от *** и СТ. Г. В. от *****, и двете чрез адв. С.Р. АК Русе твърдят,
че са единствени наследници по закон на Е. Р.а Г., поч. на ***** в гр. Русе. В годините
били близки със своята леля и поддържали постоянно контакт с нея. Разривът в
отношенията им дошъл, когато тя загубила разсъдъка си и насилствено поставила под
запрещение брат си Н. Г., поч. на ***** като криела от роднините си, че живее в
неговия апартамент в гр. Русе. През 2012 г. леля им започнала да се държи като
психически нестабилен човек, съседите й от ***** искали да я изгонят,
домоуправителят звънял на втората ищца, но никой не можел да се справи с нея. Е.
продала апартамента на брат си след смъртта му през 2012 г., като изчезнала и не
казала на ищците къде отива да живее, защото считала, че те искат да я оберат.
Впоследствие разбрали, че си е купила жилище в *****. Обстоятелството, че загубили
връзка с леля си довело до това, че не знаели нищо за живота й, докато през м. август,
2021 г. С.В. получила писмо от г-жа Н. Д. – *******, с което й съобщили, че Е. В. е
починала на ***** в дома и че има налични парични средства по банкова сметка, които
като нейни наследници трябвало да идат да получат, както и да вземат личните й вещи.
Ищцата С.В. отишла в дома и от обясненията на директорката и наличната
документация разбрала, че леля им била настанена в дома със заповед от 06.02.2020 г.
съгласно протокол на психиатрична ЛКК към ЦПЗ Русе, с поставена диагноза *******.
От директорката също така узнали, че когато била доведена в дома имала 4278,90 лв.,
121 долара, 105 евро, за което бил съставен протокол, като социалните работници я
придружили до банката и внесли по дебитната карта сумата от 4115 лв., обменили
доларите и еврото и завели по партидата й сумата от 1022,91 лв.
Ищците отишли в „Банка ДСК“АД, където искали с удостоверение за наследници
да изтеглят сумата, за която били уведомени от директорката на дома, че е внесена по
банковата сметка на леля им, но получили отказ от банката с мотив, че сметката е
закрита още през м. май, 2021 г. и не могат да им дадат повече информация. Тогава
след справка, директорката на дома ги уведомила, че има завещание направено в полза
на трето лице от леля им. Казал им също така, че докато била в дома никой не я е
1
посещавал. След направена справка в СВ ищците узнали, че в действителност било
обявено саморъчно завещание в полза на отв. КР. ПЛ. Т., очевидно съсед на леля им,
тъй като живеел на същия адрес, но на етаж 8. Саморъчното завещание било обявено
на 02.06.2021 г. при Нотариус Р.Л..
Ищците се снабдили с препис от него и се запознали със съдържанието му.
Твърдят, че то не е написано с нейния почерк, нито подписът под него бил нейният.
Още повече, че тя била завещала имуществото си на лице, което тогава било на 26
години „за грижите, които полага за нея“, а такива изобщо не били полагани нито
преди настаняването й в дома, нито след това. Заявяват още, че възложили частна
почеркова експертиза на вещо лице, което дало заключение, че ръкописният текст и
подписът в саморъчното завещание от 26.11.2016 г. не са изпълнени от Е. Г..
Предвид това, твърдят, че са нарушени разпоредбите на чл. 42 б, вр. чл. 25, ал. 1
ЗН и оспорват автентичността на завещанието. В условията на евентуалност заявяват,
че Е. Р.а Г. към момента на съставяне на завещанието вече е страдала от психично
заболяване и не е била способна да завещава, с което били нарушени разпоредбите на
чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 13 ЗН и завещанието подлежи на унищожение.
Твърдят, че със завещанието завещателката се разпоредила в полза на ответника с
цялото си движимо и недвижимо имущество, както и влоговете в страната и в банки,
които притежавала към момента на смъртта си. С декларация за вписване на препис от
обявено саморъчно завещание ответникът бил декларирал, че в завещанието,
направено в негова полза били включени самостоятелен обект в сграда с
иднетификатор 63427.7.634.48.26 и 63427.1.2253.175. От справка узнали, че към
09.11.2021 г. Е. Г. е имала общо 5 банкови сметки: две в ПИБ – закрити на 13.08.2021
г., една в „Банка ДСК“ АД – закрита на 16.08.2021 г, две в „Юробанк България“ АД –
закрита на 03.08.2021 г., близо година след смъртта й, очевидно от ответника, който е
представил пред банковите служители саморъчното завещание.
Опасността ответникът да затрудни изпълнението на съдебното решение ги
мотивирало да подадат молба за обезпечение на бъдещ иск, за което било образувано
ч.гр.д. № 712/2021 г, по което съдът издал обезпечителна заповед с поисканата мярка –
възбрана на недв. имоти.
Претендират на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН да бъде прогласена
нищожността на саморъчно завещание от 26.11.2016 г. със завещател Е. Р.а Г., б. ж. на
гр. Русе, поч. на *****, с което последната е завещала в полза на КР. ПЛ. Т. „цялото си
движимо и недвижимо имущество, както и влоговете в страната и в банки, които ще
притежава“, евентуално завещанието да бъде унищожено, тъй като завещателят не е
бил способен да завещава.
Претендират още ответникът да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да им
върне получената от него сума от банковите сметки на Е. Р.а Г. в размер на 14797,45
лв. като получена на неосъществено или на отпаднало основание. Претендират
разноски за настоящото и обезпечителното производство.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника КР. ПЛ.
Т., с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че
познавал Е. Р.а отдавна, тъй като била негова съседка в блока им по *****. Тя
поддържала близки отношения с неговия баща, който починал преди няколко години.
Тъй като живеела сама, баща му й пазарувал, помагал й приживе, плащал й сметките,
извършвал дребни ремонти в дома й. Имало случаи, когато заедно празнували в дома
им Коледа или Великден, защото тя била сама. От своите родители, а и от самата нея
2
чувал, че имала някакви далечни роднини, с които не поддържала никакви отношения,
защото според нея те искали да я „уморят“ и постоянно я притискали да им подари
имотите си и да иде в старчески дом. Няколко пъти казвала, че те били недостойни да я
наследят и че няма да им остави никакво наследство. Докато живеела в техния блок не
бил виждал никой да я посещава.
Ответникът твърди още, че преди да почине баща му споделил, че Е. иска да
завещае имуществото си на него, но той й предложил да го направи в полза на
ответника, тъй като не бил в добро здравословно състояние. В началото на 2020 г.
узнал, че Е. отишла в старчески дом. През есента на същата година решил да иде да я
види, но от персонала разбрал, че била починала. У тях Е. държала някои свои лични
вещи, както документи и снимки. Спомнил си за думите на баща си за завещанието и
ги прегледал. Така намерил процесното завещание. Не бил имал никакво съмнение, че
е истинско и предприел действия по неговото обявяване. Намира за неоснователни
твърденията на ищците, че Е. била едва ли не луда. Самият той нямал такива
впечатления. Претендира отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложеното на л. 10 от делото удостоверение за наследници, издадено от
Община Русе е видно, че ищците ЕЛ. П. В. и СТ. Г. В. са наследници по закон на леля
си Е. Р.а Г., поч. на ***** в гр. Русе.
Приобщено към доказателствения материал е саморъчно завещание от
26.11.2016 г. /л. 11/, с което Е. Р.а Г. завещала на ответника КР. ПЛ. Т. цялото си
движимо и недвижимо имущество, както и влогове в страната в банки, които ще
притежава към момента на смъртта си, заради грижите, които полага за нея. Видно от
приложения на л. 12 от делото протокол, съставен от нотариус Р.Л. – нотариус № 625
на НК, саморъчното завещание е обявено на 02.06.2021 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СГЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
ръкописният текст и подписът в завещанието от 26.11.2016 г. не са изпълнени от Е. Р.а
Г..
По делото е приложен нот. акт вх. рег. № 18041/16.12.2013, акт № 44, том 47, дело
9190 на СВ Русе, видно от който Е. Р.а Г. продала събствения си недв. имот СОС с
идентификатор 63427.7.379.2.44 в ******* за сумата от 18650 евро. От приложения пък
нот. акт вх. рег. № 18390/20.12.2013, акт № 41, том 48, дело 9383 на СВ Русе се
установява, че наследодателката на ищците купила недв. имот – СОС с идентификатор
63427.7.634.48.26 в ******* за сумата от 7500 евро.
Видно от Протокол на медицинска комисия, Психиатрична ЛКК № 60/05.02.2020
г. е дала заключение, че Е. Р.а е подходяща за настаняване в дом за възрастни с
деменция, като е налице трайна зависимост от грижи от страна на близки. Била
освидетелствана след приема й в Женското отделение на ЦПЗ Русе, където била
доведена от екип на СМП и полиция на 30.01.2020 г. по сигнал на съсед за несъответно
поведение. Със Заповед на Дирекция „Социално подпомагане“ Русе № СУ/Д-
Р/113/06.02.2020 г. Е. Р.а Г. е била настанена в Дом за пълнолетни лица с деменция, въз
основа на която бил сключен и договор № 119/18.02.2020 г. със срок до 06.02.2023 г.
При приема й в дома бил съставен Протокол № 31/18.02.2020 г., приложен на л. 24 от
делото, от който се установява, че с внесената от нея сума в размер на 4278,09 лв., 121
долара и 105 евро, 4115 лв. са внесени в Банка ДСК по дебитната й карта, а по
3
партидата й в дома е заведена сумата от 1022,91 лв. остатък.
От приложено по делото писмо до ищцата С.В. е видно, че същата е била
уведомена от Дом за възрастни лица с деменция, че след кончината на Е. Р.а по
партидата й има наличност и следва в 20-дневен срок да се яви с удостоверение за
наследници, за да й бъде изплатена сумата и закрита партидата.
Видно от справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове, издадена от
БНБ Е. Р.а към 08.11.2021 г. е имала активни сметки в ПИБ АД, „Юробанк България“
АД и Банка ДСК АД. От писмо изх. № 3000/0731 от „Юробанк България“ АД се
установява, че две нейни депозитни сметки са закрити по искане на ответника на
03.08.2021 г., легитимирал се с процесното завещание и същият е изтеглил от тях
съответно 4648,96 лв. и 3632,77 лв., или общо 8281,73 лв. Приложени са и две
удостоверения, издадени съответно от Банка ДСК АД и ПИБ АД, видно от които на
13.08.2021 г. ответникът е изтеглил съответно 5323,87 лв. и 1373,85 лв. от сметките на
Е. Р.а. Приложени са отчети по сметките.
От страна на ищците са ангажирани и гласни доказателства – показанията на св.
Г. В. М. – син на ищцата С.В., който изнася данни, че поведението на Е. Р.а доста
преди смъртта й е било особено агресивно и странно. Постоянно се разправяла с
някого, карала се, викала, държала се зле с брат си преди той да почине. Когато ходил
да види чичо си, с когото леля му К. живеела заедно, често получавал и оплаквания от
съседи от поведението й. Дава още показания, че присъствал на случаи, когато
настроението й рязко се променяло и както разговаряли спокойно, ставала нервна,
агресивна, започвала да вика и да говори несвързани неща.
Данните, изнесени от св. Г. М., съдът анализира от аспекта на възможната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е син
на едната ищца. Те се кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия
доказателствен материал и се подкрепят от него.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за нищожност, евентуално за
унищожаемост на завещанието - иск по чл. 43 ЗН. Всеки от исковете за
недействителност е обективно кумулативно съединен с иск за връщане на изтеглената
сума съответно с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Действително, в изготвения по делото доклад съдът е квалифицирал първия от тези
искове по чл. 55, ал.1, пр. 2 ЗЗД, но с оглед заявеното от ищцовата страна в о. с. з. на
2.06.2022 г., че претендират връщане от ответника на изтеглените от банковите сметки
на наследодателката им суми, поради това, че завещанието, с което същият се е
легитимирал при изтеглянето им, е нищожно и поради това липсва основание същият
да ги получи, то съдът намира, че правилната правна квалификация на втория главен
иск е чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН
За ищците, в качеството им на наследници по закон на Е. Р.а Г., е налице правен
интерес да се прогласи нищожността на разпоредителната сделка, доколкото със
завещанието се отричат техни наследствени права и същото съдържа общи
завещателни разпореждания, с които на ответника е придадено качеството на
универсален наследник.
В случая ищците оспорват действителността на завещанието извършено от
4
наследодателя им Е. Р.а Г. с дата 26.11.2016 г. в полза на ответника по иска - КР. ПЛ.
Т., с твърдения, че същото не е изписано лично от нея и не носи подписа й. Със самия
факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл. 42 ЗН ответникът е заявил
намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той индиректно заявява, че
завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, разписани в
чл. 154, ал. 1 ГПК, при оспорване автентичността на саморъчното завещание с
твърдения, че същото не е написано и подписано от завещателя, в тежест на страната,
която се ползва от него е да установи, в условията на пряко и пълно доказване,
истинността на документа (в този смисъл е и произнасянето в Решение № 60/
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 639/ 2012 г., ІІ г. о.).
Ангажирани са доказателства в посока установяване авторството на процесното
завещание от 26.11.2016 г., обявено на 02.06.2021 г. От приетата от съда СГЕ се
установява, че ръкописният текст и подписът в завещанието не са изпълнени от
завещателката Е. Р.а Г., поради което същото не отговаря на изискванията на чл. 25, ал.
1 ЗН за форма и се явява нищожно.
При така изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск от ЕЛ.
П. В. и СТ. Г. В. против КР. ПЛ. Т. с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 26.11.2016 г. на Е. Р.а Г.,
обявено на 02.06.2021 г., е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на главния иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25,
ал. 1 ЗН, съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения иск по чл. 43 ЗН.
По иска за неоснователно обогатяване
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако такова
основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с
обратна сила. Централният елемент от фактическия състав, от който произтича
претенцията за връщане на неоснователно обогатяване, е основанието. Последното
представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което
получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят
вина на получателя.
Безспорно се установи по делото, че от сметките на починалата Е. Р.а Г.
ответникът след нейната смърт е изтеглил сума в общ размер на 14979,45 лв. Доказа се,
че завещателното разпореждане въз основа на което същият се е легитимирал за неин
наследник по чл. 16, ал. 1 ЗН, е нищожно. Установи се, че ищците са наследници по
закон на починалата Е. Р.а Г. при равни права.
В съответствие с така установената фактология, съдът приема, че са налице
елементите, включени във фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – ответникът е
получил паричната сума в размер на 14979,45 лв. от банковите сметки на Е. Р.а Г.,
5
след нейната смърт при първоначална липса на основание. Ищците са наследници по
закон на Е. Г., която към датата на смъртта си е имала налични суми по банкови
сметки в размер на 14979,45 лв. Следователно ответникът е получил тази сума без да
има правно основание за това действие, както към момента на получаване на парите,
така и към момента на постъпване на исковата молба в съда. Поради това, той
дължи връщането й.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД за сумата от 14979,45 лв. е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от делото и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищците следва да бъдат присъдени разноски. Такива са претендирани, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 7258 лв., в т. ч. и сторените в
обезпечителното производство разноски.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание от 26.11.2016
г. на Е. Р.а Г., ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе, поч. на *****, обявено с протокол от
2.06.2021 г., подписан от Р.Л., Нотариус рег. № 625 по регистъра на НК поради
неспазване на формата, като ненаписано и неподписано от завещателката, на
основание чл. 42, б. "б" ЗН вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН по иск на ЕЛ. П. В., ЕГН ********** и
СТ. Г. В., ЕГН ********** против КР. ПЛ. Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА КР. ПЛ. Т., ЕГН ********** от гр. Русе, ***** да заплати на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на ЕЛ. П. В., ЕГН ********** от ***, ***** и СТ. Г. В., ЕГН
********** от ******* сумата в размер на 14979,45 лв. /четиринадесет хиляди
деветстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, изтеглена от него
от банковите сметки на Е. Р.а Г., ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе, поч. на ***** без
основание.
ОСЪЖДА КР. ПЛ. Т., ЕГН ********** от гр. Русе, ***** да заплати на ЕЛ. П. В.,
ЕГН ********** от ***, ***** и СТ. Г. В., ЕГН ********** от ******* сумата в размер
на 7 258 лв. /седем хиляди двеста петдесет и осем лева/ съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6