РЕШЕНИЕ
№ІІІ-91
23.08.2019
год.
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
трети
въззивен граждански състав
на петнадесети август
две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
MЛ. C. KPACEH ВЪЛЕВ
секретар
Ваня Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пенева в.гр.дело номер 1196 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс, вр. чл.28, ал.6 от Закона за закрила на детето
/ ЗЗДт./.
Подадена е въззивна жалба от М.А.А., ЕГН
********** и И.А.М., ЕГН **********-двамата с постоянен адрес ***,
в качеството им на родители на малолетните деца Б. И. М. и Н. И. М., чрез
процесуален представител адв. Сава Каров,, срещу решение № 1728/05.07.2019 год.
по гр.д.№ 3375/2019 год. по описа на Бургаския районен съд, с което са
настанени малолетните деца Б. И. М. ЕГН ********** и Н. И. М. ЕГН **********, с
родители М.А.А., ЕГН ********** и И.А.М., ЕГН ********** в Център за
настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, к-с «Меден Рудник», ул.
«Кооператор», №33, за срок от една година, считано от настаняването им по
административен ред.
Във въззивната жалба се твърди, че
обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че не са налице
основания за уважаване на искането на Д“СП“, с което е сезиран съда. Твърди се,
че изявлението на майката въз основа на което е прието, че е застрашен живота и
здравето на децата е инцидентно и емоционално в резултат на създалата се
драматична семейна ситуация - изчезване на ***годишното и дете. Посочено е, че
изводът за наличие на реална опасност за живота и здравето на децата,
което да налага спешното им настаняване в социална институция е необоснован,
тъй като не са налице предпоставките за вземане на тази
мярка, доколкото в случая децата не са пострадали от насилие и не са жертва на
трафик. Твърди се, че не са изчерпани всички възможности, които предоставя
закона за закрила на децата в семейството, а взетата спрямо тях мярка е
неподходяща, тъй като откъсването на децата от естествената им
семейна среда би ги лишило от сравнително добрите материални условия в семейния
дом, от грижите на тяхната майка, а също - би нарушило емоционалната връзка на
децата с останалите членове на семейството. Твърди се, че взетата мярка
не отговаря на най-добрия интерес на децата, че е прибързана и
неефективна. Твърди се, че настаняването на децата в дом им създава несигурност,
провокира чувство за вина у тях и предизвиква душевни травми, което не
съответства на целта на закона. Твърди се, че има и други деца, които живеят
при същите условия при своите родители, но спрямо тях не са взети такива мерки.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за разрешаване на
въпроса по същество от въззивния съд с отхвърляне на искането на
Д“СП“-Бургас, както и за присъждане на съдебните разноски.
Предвид въведения специален ред за обжалване по чл.28, ал.6
от Закон за закрила на детето, съдът намира следното;
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано
лице-упълномощен процесуален представител и е допустима.
Връчване на въззивната жалба за отговор от насрещните страни
не е предвидено в закона, но въпреки дадената възможност от районния съд
отговор от насрещната страна - Д «СП»-Бургас не е постъпил.
С обжалваното решение Бургаския районен съд се е произнесъл
по искане с правно основание чл.26-28 от Закон за закрила на детето - за
настаняване на две малолетни деца в Център за настаняване от семеен тип за деца
в гр.Бургас, за срок от една година, считано от настаняването по
административен ред.
В съдебно заседание жалбоподателите чрез процесуален
представител адв. Каров поддържат жалбата, молят за уважаването и, както
и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
Дирекция “Социално подпомагане“-Бургас, юрисконсулт Даракчиева излага
съображения за неоснователност на жалбата, прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Бургаският районен съд е сезиран с молба подадена от
директора на Дирекция «Социално подпомагане» - Бургас към АСП, за настаняване
на малолетните деца Б. И. М. ЕГН ********** и Н. И. М. ЕГН **********, с
родители М.А.А., ЕГН ********** и И.А.М., ЕГН ********** в Център за
настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, к-с «Меден Рудник», ул.
«Кооператор», №33, за срок от една година, считано от настаняването им по
административен ред.
В молбата е посочено, че децата имат установен произход от
майка и баща, като родителите живеят без брак. Майката М.А. е родила общо 14
деца, от които 10 са от предходно съжителство с друго лице, те не са припознати
от баща. Едно от децата е починало, друго е било настанено в социално
заведение и осиновено, а трето е настанено в семейството на роднини. След
децата Б. и Н. от съвместното съжителство на родителите са родени децата Ю. и
С. Посочено е, че семейството на майката, което от дълги години живее в
с.*** е обект на дългосрочно наблюдение от страна на Д“СП“-Поморие, като
през годините е оказвана разнородна подкрепа, включително чрез насочване
към използване на подходящи социални услуги. За издръжка и обгрижване на
децата родителите постоянно търсят съдействието на
институциите. Регистрирани са множество техни обаждания до НТЛД, както и жалби
до различни институции. Семейството е подпомагано от НПО. Въпреки
предоставените храна, дрехи, вещи и парични средства родителите постоянно са
изразявали недоволство от тяхното количество. Посочено е, че родителите полагат
усилия за отглеждане на децата според разбиранията и ресурса си, но
трудно задоволяват основните им потребности. Майката разчита само на
получавани социални помощи, а бащата работи непостоянно и без трудов договор,
по негови данни на Пристанище - Бургас. В процеса на предоставяне на социални
услуги е констатиран крайно нисък родителски капацитет. Задоволяват се само
базовите потребности на децата, не се насърчават когнитивните им умения,
не е оказана адекватна емоционална подкрепа и не са давани съвети за спазване
на обществените правила. Майката е неграмотна, а бащата има ограничени умения
за писане и четене. Образованието не е водещо в ценностната система на
възрастните, поради което двамата не могат и не оказват подкрепа в обучението
на децата. До м.11.2018 год. семейството живее в с.***, след което се премества
в с.*** поради зачестили конфликти между бившия партньор и настоящия партньор
на жената. След преместването наблюдението върху семейството продължава от
Д“СП-Бургас. Жилището представлява преустроено в триетажна къща бивше кафене,
собственост на бабата и дядото на жената. Санитарно - битовите условия са
добри, но жизненото пространство е недостатъчно за многочленното семейство. На
17.03.2019 год. детето Ю. на *** години изчезва от дома на семейството и към
момента продължава да е в неизвестност. След изчезването на детето майката
изпада в тежко емоционално състояние, като отказва да приема храна и вода,
всеки ден взема успокоителни, на адреса често е викана линейка. Съжителят на М.
е посочил, че тя е изпадала и преди това в подобни състояния. На 22.03.2019
год. М. се обадила на НТЛД 116111 и заявила, че поради проблемите си не може да
издържа на напрежението и има намерение да отрови децата си, след което да се
самоубие. След изчезването на Ю. бащата заявил, че спира да работи и няма да
ходи на работа докато синът му не бъде открит, като по този начин е оставил
семейството си без средства за препитание, а живущите в махалата събирали пари
и хранителни продукти за да им помагат. След изявленията на майката сигналът е
препратен до ОЗД/Д“СП“-Бургас и след като е отчетено наличие на пряка и
непосредствена реална опасност за живота и здравето на децата са
предприети мерки за извеждане на 10-те деца от семейството на родителите,
предоставена им е полицейска закрила за срок от 48 часа, след което децата Б. и
Н. са настанени временно по административен ред в социална услуга от
резидентен тип-ЦНСТД в гр.Бургас, ж.к. “Меден Рудник“, ул.“Кооператор“,
№33, където се намират и понастоящем. В този център са настанени още две
деца на семейството, а останалите шест са настанени в друг център с оглед
възрастта им. Посочено е, че в центъра, в който са настанени децата Б. и Н. е
обезпечена спокойна и сигурна среда за живот и условия за стимулиране на
тяхното развитие. Посочено е, че на този етап няма възможност децата да
бъдат отглеждани в семейна среда, но центърът предоставя възможност децата да
получат адекватни за възрастта и индивидуалните си потребности
грижи и внимание, а средата е близка до семейната.
Сазиращата съда молба е основана на социални доклади с
обосновка относно изложените обстоятелства мотивиращи налагането на исканата
мярка за закрила на децата. Приложени са допълнителни доказателства
и документите изискуеми по закон. В съдебно заседание пред районния
съд молбата се поддържа.
Пред районния съд родителите на децата са заявили несъгласие
с приложените мерки, оспорили са молбата, като за заявили, че желаят
децата да им бъдат върнати за да се грижат за тях.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата молба,
събраните доказателства и като съобрази закона, намира следното :
Със Заповед № ЗД/Д-А-090/25.03.2019г., на Дирекция за
социално подпомагане - Бургас е наредено спешно временно настаняване на
малолетния Б. И. М. ЕГН ********** - девето по ред дете на майката, с
родители майка - М.А.А. и баща - И.А.М. в Център за настаняване от семеен
тип /ЦНСТ/ за деца в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Кооператор“ № 33,
считано от 24.03.2019 год. за срок до произнасянето на съда с
решение съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Със Заповед № ЗД/Д-А-089/25.03.2019г., на Дирекция за
социално подпомагане - Бургас е наредено спешно временно настаняване на
малолетния Н. И. М.
ЕГН ********** - десето по ред дете на майката, с родители
майка - М.А.А. и баща - И.А.М. в Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ за
деца в гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник“,
ул. „Кооператор“ № 33, считано от 24.03.2019 год. за срок до
произнасянето на съда с решение съгласно чл. 28 от Закона за закрила на
детето.
Детето Б. към момента е на навършени * години, а детето Н. е
на навършени * години. Децата са родени от майката и припознати от бащата,
които са ги отглеждали в семейна среда с.*** до м.11.2018 год., след което
семейството се е преместило в с.*** в триетажна къща / преустроено кафене
/, собственост на бабата и дядото на майката. Според свидетелските показания на
свидетелката А. Д. - социален работник изготвил последния социален доклад от
13.06.2019 год., въззивникът И. се явил при нея на 31.05.2019 год. и
лично съобщил актуалния адрес на семейството в с.***. Свидетелката
посетила адреса заедно с други трима души. Били допуснати от
въззивницата М. в първия етаж на двуетажна постройка, което помещение
представлявало пригоден за живеене гараж с преходна врата към друга стая,
обзаведени, но без ток и вода в двете помещения.
Фактите и обстоятелствата изложени в сезиращата съда молба се
установяват от събраните по делото доказателства, като са подробно обосновани в
приложените социални доклади. Тези факти и обстоятелства не са оспорени и
оборени, поради което съдът ги намира за доказани. Свидетелските
показания на разпитаната пред районния съд свидетелка Л. М. А. - ** годишна
дъщеря на М.А., в относимата част от показанията, само потвърждава изводите
изложени в сезиращата съда молба, че в семейството не е създадена подходяща
среда за възпитанието и личностното развитие на децата. Показателно в
това отношение е, че свидетелката сочи като основна причина за трудностите,
които изпитва след извеждането и от семейството и настаняването и в социален
център това, че там е „тормозена“, да става в определен час и да
„мие и чисти“, които дейности не е извършвала нито тя, нито нейните братята -
настанени в същия център, докато са обитавали семейното жилище.
Видно от представените справки за
съдимост, родителите са криминално проявени, като бащата е с
множество криминални прояви.
По време на цялостното наблюдение
на семейството са проличали дефицитите, при които са отглеждани децата,
включително децата Б. и Н., свързани с невъзможността на родителите да осигурят
адекватна грижа за децата и Б. приятна среда за тяхното пълноценно развитие.
Констатирано е, че ценностната система, обичаите и начина на живот в
семейството са обществено неприемливи, майката и бащата са с недостатъчен
родителски капацитет, не са чувствителни към потребностите на малолетните деца,
не съумяват да осигурят подкрепяща среда и да упражнят необходимия надзор върху
поведението на децата. Констатирано е, че трайно във времето децата са
пренебрегвани, което е създавало опасност от уреждане на тяхното физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Отделно от това се
установява, че децата са отглеждани и при незадоволителна битова среда при
липсата на достатъчно жизнено пространство и здравословни хигиенни
навици. Именно поради изложеното по-горе семейството е било обект на постоянно
наблюдение от страна на социалните служби, като периодично са предприемани
различни мерки за подпомагането му, включително по молба на родителите са
ползвани различни социални услуги. Подпомагане на семейството е извършвано и от
страна на неправителствена организация, а също - със събрани помощи за семейството
чрез дарения на храна и пари. Въпреки работата със социалните работници и
положените усилия от страна на специалистите родителският капацитет не е
повишен, както и не са усвоени положителни методи на възпитание, с цел
осигуряване на спокойна и стабилна семейна среда, в която да израстват децата.
Налице са деца в риск по смисъла на
пар.1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДт. предвид съществуващата в семейната им среда
опасност от увреждане на физическото им, психическо, нравствено, интелектуално
и социално развитие.
Гореизложеното е самостоятелна
предпоставка по чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДт. за предприемане на мерки за
обезпечаване на интересите на децата, чрез настаняване извън семейството,
но конкретен повод за предприемане на спешни мерки спрямо тях е станало
поведението на майката, която след изчезването на детето Ю. /на ** години/, на
17.03.2019 год. е изпаднала в тежко емоционално състояние застрашаващо живота и
здравето на децата, като по нейни думи казани на 22.03.2019 год. на НТЛД
116111, поради проблемите си не може да издържа на напрежението и
има намерение да отрови децата си след което да се самоубие. Това
поведение на майката е валидно основание по чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДт. за
предприемане на спешни мерки за осигуряване на живота и здравето на деца
в риск, чрез настаняването им в социална институция. Доколкото майката е
изразила пряка заплаха за живота на децата, е налице форма на психическо
насилие, поради което съдът не споделя възраженията във въззивната жалба,
че поведението на майката не е предпоставка за вземане на спешни мерки за
защита на интересите на децата. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателите, че съществен фактор при определянето на мерките е
следвало да бъдат причините, които са довели до състоянието на майката и
обстоятелството, че това състояние е било временно. В случая от
значение е единствено своевременното обезпечаване на живота и
здравето на децата, което не е възможно да бъде гарантирано с други
средства и мерки предвидени в закона. Поради психическата нестабилност на
майката, за която противно на твърденията във въззивната жалба не би могло да
се счете, че е временна, е наложително спешно децата да бъдат
отстранени от нея, а при положение, че не е налична друга подходяща
семейна среда за настаняване, единствена възможност е децата да бъдат настанени
в съответно социално заведение, където да получат адекватно отношение и грижи.
Не се установи по делото, че настаняването на децата Б. и Н. в социалния център
има твърдените във въззивната жалба неблагоприятни последици за
тях.
Срокът на мярката от една година,
считано от настаняването на децата в социалното заведение по административен
ред, е необходим и достатъчен за постигане на целите на
закона. При обезпечаване на живота и здравето на децата евентуалното нарушаване
на съществувалата емоционалната връзка между децата и майката не е
приоритет, но следва да се има предвид и това, че настаняването на децата в
социалната институция не лишава майката от възможността да ги посещава и
да общува с тях. Съдът отчита и обстоятелството, че заедно с децата Б. и Н. в
социалния център са настанени и други две деца от същото семейство, което
спомага за бързата и успешна адаптацията на децата към новата битова и социална
среда.
Ето защо съдът намира, че както
предхождащите действия на социалните органи, така и поисканото временно
настаняване на децата в социален дом съгласно сезиращата молба са обосновани от
установените по делото обстоятелства и са в съответствие със закона, а
събраните по делото доказателства не дават основание да се направи извод
за промяна в релевантните условия, които да сочат безопасна и безрискова
възможност за връщане на децата в семейството.
Сезиращата съда молба е основателна
и следва да бъде уважена.
Като е стигнал до аналогични правни
изводи с обжалваното решение Бургаският районен съд е
постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, към мотивите на което
настоящия съд извън изложеното по-горе препраща на осн. чл.272 от ГПК.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаския окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1728/05.07.2019 год. по гр.д.№
3375/2019 год. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. ПР |
|
ПР |