Р Е Ш Е Н И Е
№ II-55 09.04.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При участие на секретаря Вълкова…………като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 408 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 3508 от 11.12.2019г., постановено по гражданско дело
№ 4318/2019г. по описа на Бургаския районен съд, е осъдена Главна дирекция
“Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София,
бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Р.С.А., ЕГН ********** от ***,
сумата от 1423.58 лева главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 213.79 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от нея за периода от
31.05.2016г. до 31.05.2019г., 1495 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 186.96 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2016г. до
31.05.2019г. Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните
работи, е осъдена да заплати на Р.С.А. сумата от 380 лева, съдебно-деловодни
разноски, както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса
в размер на 106.94 лева и 180 лева
разноски за експертиза. С горепосоченото решение Р.С.А., е осъдена да
заплати на Главна дирекция “Гранична полиция“ сумата от 20.58 лева,
съдебно-деловодни разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4. Въззивникът твърди, че
решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е
необосновано. Заявява, че за процесния период ищцата е изпълнявала служебните
си задължения на 12-часови смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на
времето, което е отработила, съответно е компенсиран положеният извънреден труд, ако такъв е
налице. Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално издадените от
Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Само Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния
въпрос, и съгласно чл.31, ал.2 от същата, общият брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа се умножава по 0,143.Сочи, че Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е
налице специална уредба.За да е приложима въпросната наредба, следва да са
налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по
отношение на на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице.
Според въззивника, за да бъде заплатен положен извънреден труд, той следва
фактически да е положен, а в случая ищцата не е полагала нощен труд извън
нормативно установеното работно време. Самото преобразуване на нощния труд към
дневен с въпросния коефициент, не кумулира автоматично извънреден труд. В МВР е
разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от работещите по трудово
правоотношение, на които е разрешено 7 часа.Това води до неприложимост на
посочения коефициент ,тъй като при съотношение 8:8, коефициентът ще е 1. Цитира
съдебна практика, приложима към процесния случай.
Сочи, че предвид заключението на вещото лице, ищцата е
положила часове нощен труд, които след преизчислението с коефициент 1,143 водят
автоматично до извънреден труд и по този начин се стига до ситуация, в която
едни и същи часове се отчитат едновременно като извънреден и като нощен труд,
което е недопустимо.
Според ЗМВР, редът за разпределяне на работното време,
неговото отчитане и компенсиране се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, според която работните смени се организират в седмичен и
месечен график, като извънредният труд се отчита почасово с протокол, издаден
от съответния ръководител на звено, който съответно се изпраща в звено „Човешки
ресурси“. С оглед така описаната нормативна уредба, и доколкото в претенцията
си ищцата изрично претендира възнаграждение за извънреден труд, то същата се
явява неоснователна. Цитира практика на Окръжен съд Бургас в този смисъл.
Дори и НСОРЗ да е приложима, то преобразуваните часове
нощен труд следва да бъдат заплатени допълнително, но не като извънреден труд.
Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази теза. Иска от съда решението да
бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата
от ответната страна – Р.С.А., ЕГН **********, чрез адв. Иван Иванов, съдебен
адрес: гр.Свиленград, ул.“Г.Скрижовски“ № 1. С него жалбата се оспорва като
неоснователна. Въззиваемата счита, че обжалваното решение е правилно и
обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на изводите, направени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение. Поддържа се тезата, че трудовото законодателство е
приложимо, доколкото е налице непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите на МВР. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение
спрямо работещите по трудови правоотношения. От приетото по делото заключение,
се установява по категоричен начин размерът на дължимото допълнително възнаграждение
за извънреден труд, поради и което претенцията се явява основателна. На
основание чл.84 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, поради и което и
акцесорната претенция е основателна. Посочена е съдебна практика, относима към спора.Моли
да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски пред въззивната
инстанция.
Съдът като съобрази доводите на
страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от Р.С.А.
от гр.*** против Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР иск за присъждане на
сумата 1650 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд в размер на 257 часа, за периода от 31.05.2016г до 31.05.2019
година, получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143
, сумата 187,13 лв, представляваща
мораторна лихва за забава върху дължимите от работодателя суми от момента ,в който те са станали
изискуеми ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 31.05.2019г
до окончателното изплащане на сумата.Твърди се,
че ищцата през исковия период е полагала труд на 12 -часови смени на длъжност младши инспектор/старши полицай в
ГКПП“Аерогара Бургас“ при Гранично полицейско управление –„Летище“Бургас към
Регионална дирекция „Гранична полиция“-Аерогара София. Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична
полиция“ към МВР.Ищцата е със статут на държавен служител. За положения
извънреден нощен труд от 257 часа, получени след преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не й е
заплатено дължимото допълнително
възнаграждение.В хода на производството,с молба е намален размерът на главния
иск на 1423,58лв, като за разликата до предявения размер от 1650лв е направен
отказ от иска, намален е и размерът на иска за мораторна лихва от 187,13лв на
186,96лв ,като е направен отказ от иска за разликата.С протоколно определение е
прекратено производството по иска за главница над 1423,58лв до първоначално
предявения размер от 1650лв и по иска за мораторна лихва за горницата над
186,96лв до предявения размер от 187,13лв.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищцата има
статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение
на нея намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в
същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни
актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба №8121з-776/29.07.2016г и
Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на вътрешните работи само
първата, в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на
часовете положен нощен труд по
коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за същия отчетен период. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд
и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. НСОРЗ ,издадена
на основание КТ се прилага само за трудови правоотношения.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на
исковата молба наредби на министъра на
вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент, каквато
е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на
дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Неприлагането на
цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищцата
,който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.Съдът е
приел,че трудовото законодателство дава право да се получи от една страна
завишено заплащане за нощния труд,от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часови в дневни и
така да съобразят продължителността на работния ден.Когато последната е
надвишена се касае за положени извънреден труд ,който следва да бъде
компенсиран.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :
Безспорно е по делото,че ищцата
е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР,като през процесния период е
заемала длъжността младши инспектор/старши полицай в ГКПП“Аерогара Бургас“ при
Гранично полицейско управление –„Летище“Бургас към Регионална дирекция „Гранична
полиция“-Аерогара София.Безспорно е също така,че за периода от 31.05.2016г до 31.05.2019г
тя е полагала труд на 12-часови смени по
график,включително и за времето от 22 часа до 6 часа ,като нощният труд е 1495 часа /в този смисъл заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало
заключение ,че след преизчисление на положения нощен труд в дневен ,с коефициент
1,143, той възлиза на 1708,79 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 213,79 часа, той
не е заплатен ,а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след
преизчислението е в размер на 1423,58лв.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд
/чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/.Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.Работата извън редовното работно време
от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите ,работещи на смени, чрез
заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187,
ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.
Основното възражение във въззивната
жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация
на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време,режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на
нормативен акт, която да бъде преодоляна
чрез прилагане на НСОРЗ.
Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение,като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното би поставило
в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители,а също и спрямо
работниците и служителите,работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация,препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г
от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет
и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните във въззивната жалба на
ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва
да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време
,установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място ,т.е.приложимият
коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
са извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР и че
след превръщането на нощните часове в дневни
не се кумулира извънреден труд.
В жалбата се твърди също,че НСОРЗ
не се прилага поради това ,че не са
налице две от предпоставките за прилагането й:продължителност на нощното
работно време по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение ,заработено по трудови норми.Твърди се ,че в чл.187
,ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното
работно време е с равна продължителност ,за разлика от уредбата на КТ ,където
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа.При това,
прилагайки механизма на чл.9 от НСОРЗ, коефициента на корекция би бил 1.По това
възражение съдът намира следното: ЗМВР и ЗДСл не регламентират нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта, при 5-дневна работна седмица ,както и нормалната продължителност
на работното време през нощта ,както това е сторено в чл.140,ал.1 КТ
–нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа,а нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Тази продължителност следва да е приложима и за
смесената работна смяна, която включва дневен и нощен труд, каквато е тази при
работа на 24 часови смени, каквито са били тези на въззиваемата. Те не регламентират и обратното, т. е. че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е 40 часа, респ. 8 часа (с оглед на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, чл. 49, ал. 1 ЗДСл и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.). Следва да се приеме, че в чл. 187, ал. 1 ЗМВР е установено нормалното работно време като едно от
видовете работно време ( нормално, удължено, намалено и непълно), като
продължителността е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от
деня, аналогично на уредбата в КТ. Не
може да се приеме, че в чл. 187, ал. 1
и 3, изр. 4 ЗМВР
е установена по-голяма нормална продължителност на работното време през нощта на
тази категория държавни служители в МВР: обща и еднаква продължителност на
работното време през деня и през нощта от 8 часа. Не е използван израза "8
часа в денонощието", а "8 часа дневно", което следва да се
приеме за синоним на "8 часа през деня". В трудовото право
"дневно" е работното време, при което трудът се полага през дневната
част на денонощието. Относно тълкуването на чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР, който предвижда, че "при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период", следва да се приеме,че по своята правна същност то представлява
ограничение на средното работно време за тази категория служители, които
полагат нощен труд, на 8 часа за всеки период от 24 часа.Въз основа на
гореизложеното следва да се приеме, че и ЗМВР регламентира нормалната
продължителност на работното време за работа при нормални условия на
труд-дневното, което е общата мярка за труда и на държавните
служители-полицейски органи, поради което не е изключена трансформацията на положени часове
нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 и не може да се приложи коефициент 1
(8: 8). В ЗМВР липсва разпоредба, която да
установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време на 8 часа.
Нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР изрично предвижда, че "държавните служители,
които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00часа, се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда". Тя намира израз в правото на тези служители да полагат нощен
труд при условията, предвидени в КТ, а това означава, че по отношение на тях е
приложима нормата на чл. 140 от КТ
/нощен труд / ,според която нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно затова и при прилагане
нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се получава коефициент 1, 143 при преобразуване на
нощните часове в дневни, тъй като този коефициент е частно между нормалната
продължителност на дневното и на нощното работно време / 8 към 7 e равно на 1,
143/. По тези съображения съдът не възприема
възражението в жалбата,че липсват представките по чл.9 НСОРЗ,а именно
продължителността на нощното работно време да е по-малка от дневното: липсва
уредба в ЗМВР, съобразно която нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица да е определено на 40 часа, или нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
8 часа.
Тъй като в жалбата липсват други
оплаквания във връзка с възприетата фактическа обстановка от районния съд ,съдът
намира ,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
По разноските :
С оглед на изхода от въззивното обжалване
на въззиваемата се дължат разноски в размер на 380лв, за които има
доказателства ,че са реално направени-договор за правна защита и съдействие на
л.18 от делото, имащ характер на разписка.В писмена молба от 09.03.2020г
въззивната дирекция е направила възражение,че поисканите разноски не следва да
се присъждат ,тъй като от договора за правна защита и съдействие не става ясно
за кое дело във въззивната инстанция става дума, нито номер на
първоинстанционото решение или акт ,който се обжалва.Възражението е
неоснователно- няма данни или твърдения от страна на ГД“Гранична полиция“ между
същите страни да има други висящи съдебни производства; от друга страна няма как
в договора за правна защита и съдействие да се посочи номера на делото пред
въззивната инстанция,тъй като отговора се подава до районния съд ,а към този
момент все още няма образувано дело пред окръжния съд.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3508 от
11.12.2019г., постановено по гражданско дело № 4318/2019г. по описа на
Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ –МВР, с адрес на призоваване : гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№46 да заплати на Р. С. А., ЕГН **********,от гр.***
сумата 380 лв, представляваща разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: