РЕШЕНИЕ

№ ………

гр. Варна, 29.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА

 

при секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16327 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „Е.П.” АД срещу Е.Н.Д. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните парични вземания: сумата от 879,37 лв., представляваща главница (продажна цена) за потребена и незаплатена ел. енергия в периода 23.10.2019  г. – 22.06.2020 г. по следните фактури ФП0288010097/13.12.2019 г., ФП**********/14.01.2020 г., ФП**********/12.02.2020 г., ФП**********/13.03.2020 г., ФП0293037963/13.04.2020 г., ФП0293822516/14.05.2020 г., ФП0294986507/15.06.2020 г. и ФП **********/15.07.2020 г., издадени в периода от 03.12.2019 г. до 15.07.2020 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в с гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 3, вх. А, ап. 17, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 25,46 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до 09.08.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 4365/25.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10106/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.

Твърди се в исковата молба, че ответницата е клиент на „Е.П.” АД за посочения обект, като отношенията между страните се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.п.” АД, по силата на които потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия. Ищецът е доставил на ответницата посоченото количество ел. енергия. Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на същата и е в забава. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото и заповедното производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Е.Н.Д., чрез назначения ѝ особен представител адв. Н.С., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Навежда довод, че от данните в исковата молба и останалите материали по делото не може да се направи обоснован извод за лицето, срещу което е насочена исковата претенция, като акцентира върху обстоятелството, че ищецът посочва за ответник Е. Николаева Д., а по посоченото ЕГН за ответника отговаря Е.Н.Д., на която чрез особения представител са връчени съдебните книжа. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните. Твърди се, че ответницата не е клиент на ищцовото дружество и потребител на ел. енергия за процесния имот. Посочва се, че името, отразено във фактурите по процесния абонатен и клиентски номер, не съответства на името на ответницата и не могат да бъдат доказателства за нейни задължения. Излага се, че липсват и доказателства начислената ел. енергия да е действително доставена и потребена от ответницата. Счита се, че ако е било налице неизпълнение от страна на потребителя, електрозахранването е следвало да бъде преустановено още при забавата на плащането на задължението за първия месец от процесния период, съгласно чл. 20, ал. 1 ОУ, което няма данни да е направено от ищеца, като по този начин той е създал предпоставки за увеличаване и натрупване на задължения. Оспорват се представените от ищеца извлечение от сметка, справка за консумирана ел. енергия и справка по партидата на ответника. Оспорва се размера на претендираното вземане, неговата дължимост и настъпването на предпоставките за неговата изискуемост. При тези съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Според чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г., потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.П.“ АД.

Изяснява се от представената справка № 1274425/19.10.2021 г., издадена от Агенция по вписванията, че на 12.02.2015 г. ответницата Е.Н.Д. е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент с идентификатор 1035.2554.412.1.17, с площ 40,71 кв.м. в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 1035.2554.412, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“, бл. 3, вх. А, ет. 6, ап. 17, ведно с прилежащата му изба № 17 с площ от 5,38 кв.м.

За процесния период на потребление от 23.10.2019 г. до 22.06.2020 г. са издадени от ищцовото дружество следните фактури за дължимата от потребителя на горепосочения обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски № ********** продажна цена за ел. енергия: фактура № ФП0288010097/13.12.2019 г. на стойност 79,13 лв., с падеж 02.01.2020 г., фактура № ФП**********/14.01.2020 г. на стойност 137,36 лв., с падеж 03.02.2020 г., фактура № ФП**********/12.02.2020 г. на стойност 145,36 лв., с падеж 02.03.2020 г.,  фактура № ФП**********/13.03.2020 г. на стойност 132,82 лв., с падеж 01.04.2020 г., фактура № ФП0293037963/13.04.2020 г. на стойност 115,51 лв., с падеж 14.05.2020 г., фактура № ФП0293822516/14.05.2020 г. на стойност 113,84 лв., с падеж 01.06.2020 г., фактура № ФП02949865076/15.06.2020 г. на стойност 87,98 лв., с падеж 01.07.2020 г. и фактура № ФП0296160198/15.07.2020 г. на стойност 67,37 лв., с падеж 03.08.2020 г.

Според заключението на назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза в счетоводството на дружеството ищец съществуват неплатени, просрочени задължения по фактури, издадени в периода от 03.12.2019 до 15.07.2020 г. за консумирана ел. енергия от страна на ответницата за обекта на потребление общо в размер на 882,90 лв., а размерът на мораторната лихва върху просрочените задължения, считано от падежа на всяка фактура до 09.08.2020 г. се равнява на 25,46 лв. Вещото лице е достигнало до извода, че количествата ел. енергия по процесните фактури са остойностени правилно, съобразно утвърдените от ДКЕВР за съответния период цени.

Видно от представеното по делото искане № 5728063/19.04.2021 г. ответницата Е.Н.Д. е отправила на 19.04.2021 г. молба до ищеца „Е.П.“ АД за разсрочване на всички задължения, които има към електроснабдителното дружество.

В съдебно заседание, проведено на 21.10.2021 г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че в хода на процеса на 26.04.2021 г. е постъпило плащане от страна на ответницата на задълженията за потребена и незаплатена ел. енергия по процесните фактури и лихва за забава върху тях към датата на плащането. Представя извлечение за фактури и плащания за период, което не е оспорено от процесуалния представител на ответницата, и от което се установява, че на 26.04.2021 г. е извършено плащане, с което са погасени всички задължения на ответницата за издадени фактури в периода 03.12.2019 г. – 26.04.2021 г.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Правното действие на договора за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (електрическа енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договора – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение с ответницата, качеството й на потребител по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност, отчетена по предвидените в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД ред, изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците, а така също и одобряването и обнародването на горните Общи условия.

От представените по делото доказателства – справка № 1274425/19.10.2021 г., издадена от Агенция по вписванията, искане № 5728063/19.04.2021 г., както и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г., категорично се установява, че ответницата има качеството на „потребител“ по смисъла чл. 4, ал. 1 от ОУ, тъй като е собственик на процесния имот през релевантния период, като депозираното от нея искане за разсрочване на задължения към ищеца представлява извънсъдебно признание за правнорелевантния факт за наличие на облигационно правоотношение между страните по доставка на ел. енергия в обекта на потребление. Обстоятелството, че в издадените от ищеца фактури е налице техническа грешка при изписване на презимето на потребителя, не води до извод за липса на сключен договор между страните, доколкото безспорно се установява по делото, че именно ответницата е потребителят, който дължи процесните вземания, ясно индивидуализиран с коректно посочено ЕГН, съответстващо с посоченото от ответницата в искането за разсрочване на задълженията.

При тези съображения съдът счита, че към процесния период между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект на потребление. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищецът е извършил доставка на ел. енергия на стойност 879,37 лв. в периода 23.10.2019  г. – 22.06.2020 г. по следните фактури ФП0288010097/13.12.2019 г., ФП**********/14.01.2020 г., ФП**********/12.02.2020 г., ФП**********/13.03.2020 г., ФП0293037963/13.04.2020 г., ФП0293822516/14.05.2020 г., ФП0294986507/15.06.2020 г. и ФП **********/15.07.2020 г., издадени в периода от 03.12.2019 г. до 15.07.2020 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в с гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 3, вх. А, ап. 17. Налице е била забава в плащанията за тези задължения в периода от датата на падежа на всяка фактура до 09.08.2020 г., поради което ответницата дължи обезщетение за забава в размер на мораторната лихва – 25,46 лв., според заключението на ССчЕ.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени т. 11в от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приетото разрешение, че съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес и за приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предопределя допустимостта на въвеждането и задължението на съда да разгледа правопогасяващите възражения за плащане и за прихващане на ответника. Допустимо е релевирането на правопогасяващи възражения, чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозиране на заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото производство. В този смисъл извършеното от ответницата цялостно плащане на процесните вземания, предмет на издадената Заповед № 4365/25.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10106/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, следва да бъде съобразено като факт настъпил в хода на процеса по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, поради плащане в хода на процеса.

При този изход на спора ответната страна следва да бъде осъдена да плати на ищеца направените от него разноски изцяло въпреки настъпилото в хода на производството плащане, поради това, че е дала повод за предприемане на заповедно и исково производство с неплащането на задълженията в срок, което налага на кредитора, за да получи изпълнително основание, да потвърди вземането си със сила на пресъдено нещо – в този смисъл Определение № 145/30.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1448/2016 г. на ВКС, I г.о. Следователно, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 725 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за ССчЕ и за назначаване на особен представител на ответника, както и сумата от 75 лв., представляваща направени в заповедното производство съдебни разноски.

Така мотивиран, Районен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Е.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните парични вземания: сумата от 879,37 лв., представляваща главница (продажна цена) за потребена и незаплатена ел. енергия в периода 23.10.2019  г. – 22.06.2020 г. по следните фактури ФП0288010097/13.12.2019 г., ФП**********/14.01.2020 г., ФП**********/12.02.2020 г., ФП**********/13.03.2020 г., ФП0293037963/13.04.2020 г., ФП0293822516/14.05.2020 г., ФП0294986507/15.06.2020 г. и ФП **********/15.07.2020 г., издадени в периода от 03.12.2019 г. до 15.07.2020 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в с гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 3, вх. А, ап. 17, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 25,46 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до 09.08.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 4365/25.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10106/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.

ОСЪЖДА Е.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 725 лв. (седемстотин двадесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА Е.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: