№ 385
гр. гр. Червен бряг, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
в присъствието на прокурора С. Св. М.
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20254440100399 по описа за 2025 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
В Районен съд – Червен бряг е постъпила искова молба от Р. Н. Г., с ЕГН ********** от с.
Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, чрез пълномощника адв. И. К. В. от ПлАК
против Прокуратура на Република България за обезщетение на имуществени и
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В молбата се твърди, че с Постановление за прекратяване на наказателно производство от
20.12.2024г. е прекратено досъдебно производство № ЗМ-189/2024г. по описа на РУ-Червен
бряг, пр. пр. № 5008/2024г. по описа на РП - Плевен. Досъдебното производство е водено
срещу Р. Н. Г., с ЕГН ********** за престъпление по чл. 343б, ал.3от НК.
Досъдебното производство е започнало на 02.08.2024г. по реда на чл. 356, ал.3 от НПК, със
съставяне на протокол за извършване на първото действие по разследването. На 08.08.2024г.
по реда на чл.219, ал. 1 от НПК Р. Н. е привлечен в качеството на обвиняем.
Постановлението за привличане е предявено на обвиняемия по реда на чл.219, ал.4 от НПК.
Считано от 08.08.2024г. във връзка с качеството му на обвиняем, спрямо Р. Н. била взета
мярка за неотклонение „Подписка". На 08.08.2024г. при разпита си, Н. е представил пред
разследващия орган медицински документи, имащи отношение към здравословното
състояние на неговия баща - наскоро диагностициран с тежко онкологично заболяване,
спрямо който той полагал грижи, извършвал транспорт до медицински заведения и
придружавал при необходимост от пътуване. Още на 08.08.2024г. Н. е обосновал силното си
1
притеснение от последиците от образуваното спрямо него наказателно производство, а
именно: лишаване от право на управление на МПС за срока на разследването, както и от
прекратяване регистрацията на личния му автомобил, с който е осъществявал транспорт на
родителя си.
Във връзка с извършването на първото действие по разследването и като негова последица
са издадени две заповеди за принудителна административна мярка (ПАМ), а именно:
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б."Б" от ЗдВП
№ 24- 0374-000180/03.08.2024г. на Г. Т. В., на Началник РУ - Червен бряг към ОДМВР -
Плевен; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б."Б"
от ЗдВП № 24-0374- 000181/03.08.2024г. на Г. Т. В., на Началник РУ - Червен бряг към
ОДМВР - Плевен. Двете заповеди били обжалвани от страна на Г. пред Административен
съд – Плевен, който съд отхвърлил жалбите.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното производство продължило повече от 5 месеца,
като постановлението за прекратяване на ДП поради липса на обективни признаци за
извършено престъпление е влязло в сила едва на 20.01.2025г., т.е. от 02.08.2024г. до
20.01.2025г. вкл. През цялото време Г. бил третиран като обвиняем. Спрямо него е действала
мярка за неотклонение „Подписка", както и са действали принудителните административни
мерки - лишаване от право на управление на МПС, както и прекратяване регистрацията на
личния му автомобил.
Следствие на това, Г. изпитвал неудобство, дискомфорт и притеснение. Същият станал по -
избухлив и изнервен, изпитвал срам от случващото му се, това повлиява негативно върху
мнението на приятелите и съседите му, което още по-силно го тормозело и изпитвал
негативни емоции. Г. бил лишен от възможността свободно да се придвижва управлявайки
МПС, с което е станал силно зависим от чужда помощ при транспорта си, както е имал и
допълнителни разходи за ползване на таксита. Изпитвал силно терзание и притеснение във
връзка с невъзможността му да оказва помощ и да транспортира родителя си във важен за
живота и здравето му момент, като на моменти това е ставало причина за обтягане
отношенията в семейството.
Моли съд да постанови решение, с което да: Осъди ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ - гр. София, бул."Витоша" №2 ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. Г. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг , с. Глава, ул. ****** сумата от 5000,00 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - притеснение, стрес и страдание,
резултат от водено срещу него наказателно производство, което е прекратено поради липса
на извършено престъпление, ведно с дължимата се лихва от 20.01.2025г. до датата на
окончателното й изплащане; Да осъди ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -
гр.София, бул."Витоша" №2 ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес:
обл. Плевен, общ. Червен бряг , с. Глава, ул. ****** сумата от 400,00 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ и съдействие, сключен във връзка с досъдебно производство № ЗМ-189/2024г.
по описа на РУ - Червен бряг, пр. пр. № 5008/2024г. по описа на РП - Плевен, ведно с
2
дължимата се лихва от 20.01.2025г. до датата на окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - Прокуратура на РБ, чрез прокурор от РП Плевен
******, депозира писмен отговор, в който ангажира становище, че предявения иск е
неоснователен и недоказан. Обосновава тезата си за неоснователност на исковата молба с
това, че в същата се сочат основно действия, които са извършени от органите на МВР, а не
от Прокуратурата, а именно: издаване на 2 бр. ЗППАМ, които са били потвърдени от съда,
както и лишаване от право да управлява МПС, прекратяване на регистрацията на
автомобила му, задържане за срок от 24 часа по реда на ЗМВР и криминалистическа
регистрация. Ответникът твърди, че Техническото средство, използвано за проба на ищеца
също е собственост на МВР. Именно в МВР било задължението да се следи за срока му на
валидност и да му извършват периодични технически проверки. Прокуратурата нямало как
да следи дали в МВР проверяват периодически тези технически средства. Според
представителя на Прокуратурата, недоказани останали твърденията за причинна връзка
между действията на Прокуратурата по досъдебното производство и настъпили за ищеца
вреди. Ищецът е имал качеството обвиняем само за около 5 месеца. Спрямо него е била взета
мярка за неотклонение „подписка" - мярката с най-нисък интензитет и на практика с никакво
въздействие върху обвиняемия. Според Прокуратурата, деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК не
е тежко наказуемо, а претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5 000 (пет хиляди) лева била изключително завишена и не съответствала нито на
претендираните вреди, нито на икономическия стандарт в страната и в конкретния
географски район към 2025г., като присъждането й би представлявало обогатяване, а не
справедливо репариране на претърпени вреди.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на предявения иск: Един от основополагащите принципи за
функционирането на държавата, намерил израз в чл.7 от Конституцията на Република
България /РБ/, е този за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Конституцията на РБ изрично
предвижда, че отговорността в този случай е на държавата, а не на отделните нейни органи.
Със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган - юридическо лице, се предявява
искът, а не кой е длъжник по материалното правоотношение. Според разпоредбата на чл.2 от
ЗОДОВ, държавата отговаря за причинените вреди, тоест тя е длъжник, а според изричната
разпоредба чл.7 от ЗОДОВ ответник по делото е орган по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, процесуален
субституент на държавата. При иск по чл.2 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е
легитимираният процесуален субституент на държавата във всички случаи, за които не е
посочен изрично друг орган, както е разяснено с приемането на ТР № 5/2015 г. по т.д
№5/2013 г. на ОСГК на ВКС.
При това положение предявяването на иска срещу Прокуратурата на РБ е допустим и същия
следва да се разгледа по същество.
3
По основателността на предявения иск: Безспорно по делото е, че на 02.08.2024г. е
започнало наказателно производство по прокурорска преписка № 5008/2024г. по описа на
РП - Плевен, ДП № ЗМ-189/2024г. по описа на РУ-Червен бряг за това, че на 02.08.2024 г.
обвиняемият управлявал притежаваното от него моторно превозно средство - лек автомобил
марка и модел „******", с peг. № ****** по междуградската пътна мрежа между с. Глава и
гр. Койнаре и пътната мрежа на гр. Койнаре, след концентрация на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно чл. 14, ал. 2, приложение №
4 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества иди техни аналози. Образуваното производство е
водено срещу Р. Н. Г., с ЕГН ********** от с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
****** за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
На водача на МПС - ищецът, бил издаден талон за изследване № 293858 от 03.08.2024 г., на
който Г. се разписал и му бил връчен екземпляр от него. След което бил придружен от
полицейските служители до ФСМП — гр. Червен бряг за даване на биологични проби за
изследваме. Във ФСМП - гр. Червен бряг на обв. бил издаден фиш за спешна медицинска
помощ, подписал декларация, вписан бил в амбулаторния дневник и журнала като отказал да
даде кръвна проба. Дежурният лекар не е попълнил Протоколи за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, съгласно чл. 14, ал. 2, приложение № 4 от Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който съгласно чл. 14, ал. 2 и ал. 7,
следва да бъде обективирано състоянието на лицето, както и направения отказ от
изследване.
По делото бил приложен протокол № *********-10000/10.07.2023г. за сервизна проверка на
„Дрегер Дръг тест 5000", с фабричен номер ARLK-0013, видно от който техническото
средство е преминало сервизна проверка на 10.07.2023г., като срокът на валидност е бил 12
м., който към 03.08.2024 г. е бил изтекъл. Поради което е била назначена техническа
експертиза на техническото средство, която да установи, след като срокът на валидност на
техническото средство е изтекъл, по какъв начин това влияе на неговата работа и на
резултатите от извършените тестове, както и използваната тестова касета и била ли е годна
за провеждане на изследване.
Видно от предоставеното заключение на вещото лице в досъдебната фаза техническото
средство „Дрегер Дръг тест 5000", с номер ARLK-0013 е било с изтекъл срок на валидност
към 02.08.2024г. Тестова касета „Dnig test 5000 STK„ е била с валидност до края на месец 04
(април) 2025г. В експертизата било посочено, че след изтичане на сервизната проверка на
техническото средство „Дрегер Дръг тест 5000", с номер ARLK-0013, измерените резултати
не могат да бъдат гарантирани според препоръките на производителя, устройството да
преминава през поддръжка на всеки 12 месеца.
Същевременно с това било отнето и свидетелството за управление на МПС, издадено на
името на ищеца. Считано от 08.08.2024г. във връзка с качеството му на обвиняем, спрямо Р.
4
Н. е взета мярка за неотклонение „Подписка". Били издадени и две заповеди за принудителна
административна мярка (ПАМ), а именно: Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б."Б" от ЗдВП № 24- 0374-000180/03.08.2024г. на Г. Т.
В., на Началник РУ - Червен бряг към ОДМВР - Плевен; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б."Б" от ЗдВП № 24-0374-
000181/03.08.2024г. на Г. Т. В., на Началник РУ - Червен бряг към ОДМВР - Плевен.
На 20.12.2024 г. било издадено Постановление за прекратяване на наказателното
производство от РП Плевен, видно от което е, че техническото средство „Дрегер Дръг тест
5000", с номер ARLK-0013 е било с изтекъл срок на валидност към 02.08.2024г.
На основание чл.242, ал.1, пр. 1, вр. с чл.243, ал.1, т.1, ал.2 и ал.3 от НПК, във вр. с чл.24,
ал.1, т.1, пр. 2 от НПК наказателното производство е било прекратено, а на основание чл.
243 ал. 2 от НПК, наложената на обвиняемия Г. мярка за неотклонение „Подписка“ била
отменена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: С
разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на държавата за причинени
на гражданите вреди от незаконни действия на правозащитните органи. Тази отговорност е
обективна и възниква при наличие на сочените в закона предпоставки. Както се установи в
настоящия случай наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието
не съставлява престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Поради това са налице предпоставките
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника.
В чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието
от лицето или извършеното деяние не съставлява престъпление /защото липсва някой от
елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. В тези хипотези
елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Втората хипотеза не създава
никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като
правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно
производство /в съдебната фаза на наказателното производство/, което се образува само въз
основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за
наличие на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата
предизвикват другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на
наказателното производство е извършено в ДП. Досъдебно производство се образува при
наличие на предвидени в НПК предпоставки /чл.207, ал.1 от НПК/ - законен повод и наличие
на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер - с постановление на
прокурор по чл.212, ал.1 от НПК или със съставяне на протокол за първото действие по
разследването в случаите по чл.212, ал.2 от НПК /при неотложни следствени действия/ или
в случаите на бързо производство по чл.356, ал.3 от НПК. При различните начини за
поставяне началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за
привличане на лице като обвиняем: при образуване на ДП по чл.212, ал.2 от НПК
5
разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото
действие по разследването срещу него - чл.219, ал.2 от НПК; при образуването на бързо
производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото
действие по разследването срещу него - чл.356, ал.4 от НПК; при образуване на ДП по
чл.212, ал.1 от НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган,
когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на
престъпление.
С оглед на това и съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление – какъвто е настоящият
случай. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по
ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните юридически факта: 1.) привличането му като обвиняем
по образувано наказателно производство; 2.) прекратяването на същото поради това, че
извършеното деяние не съставлява престъпление; 3.) съществуващата причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и претъпените неимуществени вреди, както и 4.)
характера, степента и интензитетът на претърпените неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е
погасил претендираната сума.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че на 02.08.2024 г., ищецът е
привлечен в качеството му на обвиняем. Взета му е мярка за неотклонение "Подписка". От
постановлението за прекратяване на наказателното производство се установява, че
повдигнатото работно обвинение по смисъла на ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е
преустановено на 20.12.2024 г. поради несъставомерността на извършеното от ищеца
деяние.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди се установяват от показанията на разпитаните
свидетели – П****** и В******, които заявяват, че привличането на Г. като обвиняем се
отразило негативно върху неговото емоционално и психическо състояние. Същият се
затворил в себе си, спрял е да излиза и контактува с приятели и колеги, бил е притеснен и
тревожен, спрял е да се храни редовно, да тренира, станал е агресивен и се карал с
приятелката си и с роднините си. Последните са променили отношението си към него, което
6
неминуемо е довело до депресивни състояния у ищеца.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че на основание чл. 172 от ГПК, показанията на свид.
К. и В. се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхната заинтересованост, тъй като са лица, с които ищецът е в приятелски
отношения отдавна. След съвкупния анализ на техните показания, ведно с останалите
приобщени по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав достигна до
заключението, че показанията и на двамата са логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което се кредитират от съда досежно
претърпените от ищеца неблагоприятни психически и емоционални преживявания. Същите
обаче не надхвърлят обичайните нравствени, емоционални и психически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, като резултат от
незаконно повдигнатото обвинение /решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на
ВКС, ІV ГО/.
Несъстоятелни са доводите на Прокуратурата на Република България досежно, това че не се
установява наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
неимуществените вреди поради обстоятелството, че срещу ищеца има образувани
множество административно наказателни производства заради нарушаване на установените
в ЗДвП правила за поведение. В конкретния случай правнорелевантният факт е обвинението
по смисъла на НК, а не по ЗАНН. Видно от справката за съдимост, ищецът е с чисто съдебно
минало, а извършените административни нарушения са от значение при определяне размера
на обезщетението, но не обуславят основателността на иска. От свидетелските показания по
несъмнен начин се установи, че процесните неимуществени вреди са пряка и
непосредствена последица именно от незаконното обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички неимуществени
вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,
претърпени от пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи
критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.
Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по
същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност - в този смисъл е
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на
Пленума на ВС, като при определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка
и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-
икономически условия на живот.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.
Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне размера
7
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните конкретни
обстоятелства, както следва:
1. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение – не е тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК, доколкото санкционната част на наказателно-правната норма,
обективирана в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева;
2. Продължителността на наказателното преследване – около 5 месеца и половина –
работното обвинение е повдигнато на 02.08.2024 г., а постановлението за прекратяване е
влязло в сила на 20.01.2025 г.;
3. Интензитетът на наказателното производство – във фазата на досъдебното производство
след привличане на ищеца в качеството му на обвиняем по повдигнатото му обвинение е
осъществено едно единствено процесуално – следствено действие с негово участие, а
именно на 08.08.2024 г. е разпитан в качеството му на обвиняем. Наред с това, му е наложена
най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не води до съществено ограничаване
на конституционните права и свободи на ищеца.
4. Данните за личността на ищеца, с оглед преценката за интензитета на негативното
отражение на повдигнатото му обвинение върху неговото физическо и психично здраве,
контактите, професията, социалния живот и положението му в обществото. Тук следва да се
отбележи, че от справката за нарушител/водач се установява, че ищецът през годините
многократно е нарушил правилата за движение по пътищата, нормативно регламентирани в
ЗДвП, за които са му съставяне множество актове и фишове, което обуславя присъждането на
по-ниско обезщетение, тъй като повдигнатото по чл. 343б, ал. 3 от НК обвинение има за
елемент от обективна страна изпълнително деяние идентично с тези деяния, за които е
реализирана не веднъж административно наказателната отговорност на ищеца, което от своя
страна следва да покаже, че лицето не се е поправило и превъзпитало въпреки наложените
му административни наказания, поради което претърпените негативни емоционални и
психически преживявания не надхвърлят обичайните, предизвикани от едно незаконно
обвинение, обусловено от нарушаване на ЗДвП, като тук по-високата степен на
обществената опасност на деянието е поради повторимостта. Отделно от това, от
свидетелските показани се установява, че повдигнатото на лицето обвинение е предизвикало
негативни емоционални преживявания, като същият се откъснал от обичайната си социална,
работна и семейна среда. Влошили са се и личните му контакти с приятели и роднини,
включително същото довело до обтягане на отношенията в семейството, тъй като за същият
станало невъзможно да оказва помощ на родителя си, във важен за живота и здравето му
момент.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със съществуващите
обществено-икономически условия в страната, настоящият съдебен състав намира, че
пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 3000.00 лева, като
искът до този размер е основателен. За горницата над 3000.00 лева до 5000.00 лева, следва
да се отхвърли като неоснователен.
8
Доказани са в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав на обективната
деликтна отговорност на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като липсват данни
дължимата сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на пострадалото
лице.
Основателността на главния иск, обуславя дължимостта на акцесорното вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на влизане на
постановлението за прекратяване в сила, съобразно задължителните указания дадени в т. 4
от ТР № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС, а именно от 20.01.2025г. до окончателното погасяване на
задължението.
По отношение на имуществените вреди - по делото има представени доказателства (л. 4 от
ДП) претендираната сума от 400,00 лева да е платена от ищеца и представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, сключен във връзка с
досъдебно производство № ЗМ-189/2024г. по описа на РУ - Червен бряг, пр. пр. №
5008/2024г. по описа на РП - Плевен. С оглед изложеното и този иск следва да се уважи като
основателен и доказан.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на
10.00 лева за ДТ и адвокатско възнаграждение, Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на
оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя.
Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл. 78 от ГПК правила за
дължимост на направените разноски и след като такива разноски се присъждат съгласно чл.
81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, от който се установява, че
адвокатското възнаграждение на пълномощника - адв. И. В. от АК - Плевен не е заплатено
на адвоката, а е договорен начин и срок на плащане: на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от
Закона за адвокатурата, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА - в полза на адвоката. В случая правната защита по делото се изразява в
изготвяне на искова молба и явяване в едно о.с.з., като предмета на делото е с материален
интерес 5400.00 лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата - „при интерес от 1000 до 10 000
лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.", размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата от 640.00
/шестотин и четиридесет/ лева.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и съдебната практика, в полза на ответник разноски се
присъждат само при оттегляне на иска изцяло, или отказ изцяло, но не и възнаграждение за
юрисконсулт - тоест по аргумент за противното в разглеждания случай не се следва в полза
на ответникът юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р. България да заплати на Р. Н. Г., с ЕГН
********** от с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** сумата от 3000.00 /три
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК по досъдебно производство № ЗМ-189/2024г. по описа на РУ - Червен бряг, пр. пр. №
5008/2024г. по описа на РП - Плевен за периода 02.08.2024 г. - 20.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р. България да заплати на Р. Н. Г., с ЕГН
********** от с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** сумата от 400.00
/четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
вследствие привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК по досъдебно производство № ЗМ-189/2024г. по описа на РУ - Червен бряг, пр. пр. №
5008/2024г. по описа на РП - Плевен за периода 02.08.2024 г. - 20.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р.
България да заплати на адв. И. В. от АК - Плевен сумата 640,00 /шестотин и четиридесет/
лева - адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р. България да заплати на Р. Н. Г., с ЕГН
********** от с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** сумата от 10.00 /десет/
лева – държавна такса за образуване на делото.
Производството по делото е разгледано с участието на прокурор от РП Плевен на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните, чe същото е
изготвено, пред Окръжен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
10