№ 18047
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110121521 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от С. Р.
Д. срещу „У. Е. У. Црт“ АД, регистрирано в Унгария и действащо в България чрез „У.
Е. У. Црт. – клон България“ КЧТ положителен установителен иск с правно основание
чл. 7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.5, параграф 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г. за
заплащане на сумата 782,33 лева /левова равностойност на сумата от 400 евро/,
представляваща обезщетение за закъснение на полет W64502 от летище Лондон Лутън
(LTN) до летище Варна (VAR), планиран да излети на 01.08.2024 г. в 21:35 ч., ведно
със законната лихва от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63997/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет W64502 от летище Лондон Лутън
(LTN) до летище Варна (VAR), планиран да излети на 01.08.2024 г. в 21:35 ч., с
превозвач „У. Е. У. Црт“ АД. Твърди, че се е явил навреме за полета, като същият е
закъснял повече от 3 часа. Сочи, че вследствие на отмяната в негова полза е
възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, параграф 1, б. „а“ от
Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро, респективно левовата равностойност,
която претендира в настоящото производство. Затова иска съдът да признае за
установено, че ответникът му дължи посочената сума.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв, с който
оспорва иска, навеждайки твърдения за извънредни обективни обстоятелства, а
именно – че полетът е закъснял поради влошени метрологични условия и закъснение
на предходни полети от ротацията, както и наложени от Евроконтрол ограничения на
1
въздухоплавателното средство с рег. № HA-LGP, което е следвало да изпълни полета.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/
№ 295/91 /в сила от 17.02.2005 г. Основателността на предявения с правно основание
чл. 7, т. 1, буква “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 г. се предпоставя от кумулативното наличие на следните
обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение по силата на договор за
въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на 28.12.2020 г. да изпълни полет
с № W64340 с направление от летище Меминген (Германия), до летище София,
България потвърдена резервация за полета и представяне на гишето за резервация не
по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Установяване на горните
предпоставки е в тежест на ищеца. В тежест на ответното дружество е да докаже
плащане на претендираното вземане.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че
разстоянието на полета на ищеца е над 1 500 км., поради което и дължимото
обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а
именно – 400 евро.
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата относно това, че страните са били обвързани от
договор за въздушен превод, сключен със закупуването на самолетен билет за W64502
от летище Лондон Лутън (LTN) до летище Варна (VAR), планиран да излети на
01.08.2024 г. в 21:35 ч., с превозвач „У. Е. У. Црт“ АД, че ищецът се е явил навреме за
регистрация за полета, че същият е закъснял с повече от 3 часа, както и че
разстоянието между двете летища е над 1500 км.
По делото е постъпила справка от „Ръководство на въздушното движение“ и
полетен план и свързаните с него съобщения за полет W6 4502 с ИКАО WZZ3ND от
Лутън до Варна, изпълнен на 01.08.2024 г.
Съгласно същото в данните не се съдържат записи за наложени мерки за
управление на потоците въздушно движение за този полет.От наличните данни се
приема, че полет WZZ50 /предходния полет от Лутън за Варна, планиран със същото
въздухоплавателно средство/ е бил обект на мерки за управление на потоците
въздушно движение. За полети с опознавателни индекси WZZ3ND, WZZ1CB ДП РВД
не може да определи дали същите са били обект на мерки за управление на потоците
въздушно движение. РВД не разполага с данни за назначаване на слотове за WZZ3ND
и WZZ1CB, а такива следва да бъдат търсени от летищните контролни кули на
летищата Лутън и Шарлероа. РВД не разполага с данни посочващи еднозначно
причините за закъснение на процесния полет. Видно е, че трите полета са били
изпълнени от въздухоплавателно средство с един и същ регистрационен знак и може
само да се предположи, че процесният полет от Лутън за Варна не би могъл да се
изпълни преди кацането на полет WZZ50 от варна за Лутън.
Спорният въпрос по делото касае дължимостта на претендираното обезщетение
2
при наличие на твърдените от ответника обстоятелства, които той определя като
извънредни, засегнали възможността за извършване на полета по разписание, както и
че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на закъснението на
полета. По тези въпроси съдът намира следното:
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен
да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента,
съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да
възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната
практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват
сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от
отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са
довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т.
1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/. Следва да се
посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито
съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават
признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на
"извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга
закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в
хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет,
опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020г.,
Transportes Aйreos Portugueses, C 74/19/- каквато е настоящата хипотеза. Едно и също
въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един
и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо
въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или
полетите след него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19).
В конкретния случай ответникът релевира възражение, че закъснението на
полета се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се закъснение поради
ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолета.
Така наведения довод за извънреден характер на изтъкнатите от ответника
обстоятелства съдът намира за неоснователен по следните съображения. Разпоредбата
на чл. 5 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда субективното материално право на
пътник да получи обезщетение за отменя на полета, освен ако последната не се дължи
на изрично посочени като изключения в същата норма обстоятелства. Разпоредбата на
чл. 5.3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда право на превозвача да откаже
изплащане на обезщетение, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки.
Съдът съобрази ноторното обстоятелство, че при упражняване на дейността си,
с оглед специфичните условия, при които се осъществява транспортът, въздушните
превозвачи обичайно се сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се
проявяват при изпълнение на планирани полети. Метеорологични условия могат да
имат характер на извънредно обстоятелство тогава, когато са несъвместими с
експлоатацията на съответния полет. Съдът приема, че случай, при който опериращ
въздушен превозвач е длъжен да забави или отмени полет поради лоши
метеорологични условия, не може по своето естество или произход да представлява
3
събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач, а отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е
възникнало следствие на фактори от природно естество и на действия на трети лица
/които се намесват в дейността на въздушния превозвач и в летищната дейност/.
Изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага, обаче, наличието
на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство,
засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет, която
трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално като се вземе
предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач. Затова в хипотези като настоящата, в която
със същото въздухоплавателно средство през същия ден са били извършени предходни
свързани полети преди процесния, авиопревозвачът може да се позовава на забава
поради въведени слотове заради лоши метеорологични условия по отношение на
предходните полети, но не може да приравнява забавата на процесния полет на
механичен сбор от забавата на всички предходни полети. Това е така, защото при
изследване на въпроса за наличие на причинно-следствена връзка между извънредните
обстоятелства /въведените слотове, свързани с влошените метеорологични условия/,
засегнали предходните полети, и забавата на процесния полет, съдът не се ръководи
единствено от факта, че полетите са свързани, но взема предвид и изискването към
превозвача да положи дължимата грижа за ограничаване на тази забава, така че
забавата на един или няколко от тях да не доведе до забава на всички следващи.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за
България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на
превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно,
въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на
авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на
авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на
Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети
не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-294/10 е
прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване
на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният
превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради
евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да
предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи
целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква
запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.
В случая не може да се установи пряка причинно-следствена връзка между
извънредното обстоятелство, засегнало предходния полет и закъснението на
процесния. Регламентът установява възможност на превозвачите да извършват полети
не само с притежавани от тях самолети. Не е доказано от ответника да е положил
грижа да ангажира друг самолет, който да не е собственост на авиокомпанията, и
въпреки това, да не е могъл да осигури такъв. Ето защо съдът намира, че в случая
забавата не може да бъде оправдана с извънредните обстоятелства, засегнали
предходния полет от същия ден, тъй като причинната връзка не е пряка, а опосредена
от бездействието на превозвача да осигури въздухоплавателно средство, което да
осъществи полета своевременно, вместо да използва друго такова. Предвид
изложените съображения ответното дружество е нарушило задължението си да
положи дължимата грижа и да избегне допълнителна забава.
Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С-
432/07 в тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства, тяхната
4
продължителност, както и че е положил дължимата грижа за избягване на
извънредните обстоятелства и техните последици. В т. 4 от Решение от
04.05.2017г. по дело С-315/15 на СЕС, е прието, че чл. 5, пар. 3 от Регламент №
261/2004, във връзка със съображения 14 от същия регламент, трябва да се тълкува в
смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при пристигане,
причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със
съобразени със ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е
взел всички необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и от
друго обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради първото
обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при
пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при
пристигане на този полет се дължи обезщетение по чл. 7.
При така гореизложеното съдът намира, че опериращият въздушен превозвач не
е доказал, че не е могъл да избегне забавата на полета с друго, освен с непосилни
жертви, нито че с оглед капацитета на предприятието не е могъл да пренасочи друг
самолет за извършване на полета.
Грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се
освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва
всички средства, с които разполага, за да осигури други полети, евентуално оперирани
и от други превозвачи. В конкретния случай по делото не се установи ответникът да е
положил необходимата грижа. Ето защо ответникът-превозвач не следва да бъде
освободен от отговорност на основание чл. 5, пар. 3 от Регламента. Поради тази
причина и с оглед осъществяването на всички останали кумулативни предпоставки за
заплащане на претендираното обезщетение, предявеният иск е основателен и следва да
се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Следва да бъдат присъдени като доказани разноски в размер по 25 лв.
държавна такса за исковото производство и за заповедното производство. Не следва да
се присъжда адвокатско възнаграждение поради недоказването му, доколкото
приложеният по делото договор за правна защита и съдействие касае друг клиент на
адвоката, а не ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иска с правно
основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г., че „У. Е. У. ЦРТ“, вписано в регистъра на дружествата под №
01-10-******, със седалище и адрес на управление: ул. ***** 2/А, сграда „Б“,
*********, Унгария чрез „У. Е. У. Цтр. – клон Блгария“, ЕИК ********* дължи на С.
Р. Д., ЕГН ********** сумата 782,33 лева /левова равностойност на сумата от 400
евро/, представляваща обезщетение за закъснение на полет W64502 от летище Лондон
Лутън (LTN) до летище Варна (VAR), планиран да излети на 01.08.2024 г. в 21:35 ч.,
ведно със законната лихва от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, за което
5
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63997/2024 г. по описа на СРС,
56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ., че „У. Е. У. ЦРТ“, вписано в
регистъра на дружествата под № 01-10-******, със седалище и адрес на управление:
ул. ***** 2/А, сграда „Б“, *********, Унгария чрез „У. Е. У. Цтр. – клон Блгария“, ЕИК
********* да заплати на С. Р. Д., ЕГН ********** сумата от 25 лв. разноски за
исковото производство и 25 лв. разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6