№ 229
гр. Враца, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело №
20251400500276 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 2284/22.4.2025
г. по описа на Районен съд - Козлодуй, на П. С. Б., с ЕГН ********** от *** - ищец в
първоинстанционното производство, подадена чрез ЕПЕП на 19.4.2025 г., чрез
процесуалния си представител адв. М. С. от АК – Враца против Решение №80/7.4.2025
г. на Районен съд Козлодуй, Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д. 1466/2024 по
описа на Районен съд - Козлодуй.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователен иска предявен от П. С. Б., ЕГН:********** от ***, чрез пълномощника
си адв.М. С. от АК – Враца с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК срещу „
АЕЦ Козлодуй „ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй,
представлявано от И. А. – изпълнителен директор за признаване на установено спрямо
ответника, че ищецът П. С. Б. не дължи на ответното дружество „ АЕЦ – Козлодуй „
ЕАД, гр.Козлодуй сума в размер на 526.78 лева / петстотин двадесет и шест лева и
седемдесет и осем стотинки /, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия и топла вода, мораторна лихва в размер на 71.32 лева / седемдесет и един лева
и тридесет и две стотинки /, законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда 26.08.2014г. до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева /
двадесет и пет лева и нула стотинки / и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева / сто лева /, за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.10.2014г. по
ЧГД№956/2014г. по описа на РС Козлодуй и е образувано изпълнително дело
№19/2015г. по описа на ДСИ при РС Козлодуй, поради погасяване на вземанията по
давност.
Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални
1
нарушения и в противоречие с материалния закон.
Твърди, че вземането на взискателя било погасено по давност, тъй като молбата
за образуване на изпълнително дело била нередовна и не можела да прекъсне
давността, тъй като не нея не били посочени изпълнителни действия.
Искането за присъединяване на взискател не било същинско изпълнително
действие и поради това не можело да прекъсне давността.
Излага, че първите изпълнителни действия били от 21.53.2003 г., а в периода
07.07.2003 – 25.06.2013 г. нямало извършено изпълнително действие, поради което на
07.07.2005 г. настъпила перемпция.
Подвържа, че с оглед настъпилата по силата на закона перемпция всички молби
на взискателя за извършване на изпълнителни действия, подадени по делото след
настъпването на перемпцията не били годно основание за прекъсване на давността,
тъй като били подадени по прекратено изпълнително дело.
Сочи, че новообразуваното изпълнително дело 19/2015 г. не може да бъде
присъединено към вече прекратеното изп.д. № 10/2002 по описа на СИС КРС.
Поддържа, че позоваването на ТР 3/2020 на ВКС от първоинстационния съд
било неправилно, тъй като тълкуването на ВКС не е дейност по създаване на ново
правило, а решенията следвало да се основават само на разпоредбите на закона.
Твърди, че давността за вземането по ЧГД№956/2014г. по описа на РС Козлодуй
била прекъсната най-късно с влизането в сила на заповедта а изпълнение и издаването
на изпълнителния лист на 03.10.2014 г. Поддържа, че предвид липсата на
изпълнителни действия в следващите 5 години вземането било погасено поради
изтекла погасителна давност на 03.10.2019 г.
Предвид на изложеното моли въззивния съд да постанови съдебно решение с
което отмените изцяло решение № 80 от 07.04.2025г. по гр.дело № 1466 по описа за
2024г. на районен съд - Козлодуй и постанови друго с което уважи изцяло предявения
иск.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по
жалбата "АЕЦ - Козлодуй" ЕАД , с ЕИК *** от гр. Козлодуй - ответник в
първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №2835 от 21.5.2025 г.,
по описа на Районен съд - Козлодуй, , подаден директно в регистратурата на съда на
21.5.2025 г. чрез представителя си по закон изп. директор И. Т. А., с който оспорва
жалбата като неоснователна.
Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя
правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и
процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на
производството доказателства.
Излага, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова
обща давност от 5 години.
Твърди, че по образувани преди 26.06.2015 г. изпълнителни дела давност не
тече, в какъвто смисъл са разясненията на Тълкувателно Решение № 3 от 28.03.2023 г.
по тълк. дело № 2/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Излага, че за вземанията, предмет на
такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато с
посочения тълкувателен акт е обявено за загубило сила ППВС №3/ 1980 г.
следователно задължителните указания в т.10 от Тълкувателно решение № 2/
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване
приложението на ППВС № 3/ 1980 г. досежно спиране течението на погасителна
2
давност в изпълнителния процес, следва да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015
г., вкл. и по висящите към този момент изпълнителни производства.
Позовава се на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. дело № 3/ 1980 г. на
Пленума на Върховния съд, според което по време на изпълнителното дело,
образувано преди 26.06.2015 г. давност не тече до 26.06.2015 г.
Твърди, че оплакванията на въззивника, че следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 457, ал. 2 от ГПК относно присъединяването за неоснователно, до
колкото в конкретния случай е не се касае за присъединяване на нов взискател, а
обединяване на изпълнителни дела между едни и същи страни.
Поддържа, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. и е
прекъсвана с исканите всяка година изпълнителни действия от взискателя, които са
ползвали взискателя не само по първоначалното изп. д. № 10/2002 по описа на СИС
при РС Козлодуй, а и по останалите присъединени към него изпълнителни дела,
поради което и общата 5 – годишна давност не е изтекла.
С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата.
В съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
В производството пред въззивния съд не са събрани доказателства.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.439,
вр.чл.124, ал.1 от ГПК от П. С. Б., ЕГН:********** от ***, чрез пълномощника си
адв.М. С. от АК – Враца е срещу „ АЕЦ – Козлодуй „ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от И. А. – изпълнителен директор за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер
на 526.78 лева / петстотин двадесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки /,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия и топла вода, мораторна
лихва в размер на 71.32 лева / седемдесет и един лева и тридесет и две стотинки /,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
26.08.2014г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева / двадесет и
пет лева и нула стотинки / и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева /
3
сто лева /, за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.10.2014г. по
ЧГД№956/2014г. по описа на РС – Козлодуй и е образувано изпълнително дело
№19/2015г. по описа на ДСИ при РС – Козлодуй, поради погасяване на вземанията по
давност.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 03.10.2014г. в полза на ответното дружество е бил издаден
изпълнителен лист по ЧГД №956/2014г. на P C Козлодуй срещу ищеца за сумата от
526.78 лева, представляваща стойността на консумираната и неплатена топлинна
енергия и топла вода за периода от месец февруари 2023г. до месец септември 2013г.,
за сумата от 71.32 лева, представляваща мораторна лихва и за законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението и направените в
производството разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Сочи, че въз основа на изпълнителния лист и подадена на 03.02.2015г. молба от
ответното дружество е било образувано ИД №19/2015г. по описа на СИС при PC -
Козлодуй. Излага, че с молбата за образуване, взискателя е бил поискал извършване на
справки за притежаваните от длъжника движими вещи, недвижими имоти, земеделски
земи и банкови сметки, но не бил посочил принудителен способ. Твърди, че в
изпълнение на възложените му от взискателя правомощия, съдебният изпълнител бил
поискал информация от НАП, КАТ, АВ, община Козлодуй „ Дирекция МДТ " и служба
ЕСГРАОН, но не били предприемани принудителни действия. Твърди, че ПДИ е била
връчена на съпругата на длъжника на 12.02.2015г„ но не били последвали доброволни
плащания. Ищецът сочи, че от датата на подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело до момента на подаване на исковата молба, взискателят не е
искал извършването на справки и не е предприемал принудителни действия по
изпълнителното дело в периода от 03.02.2015г. до 03.02.2017г., както и, че по делото
нямало данни в този период длъжникът да е правил вноски срещу задължението си, за
което съдия изпълнителя да е бил уведомен от взискателя.
Сочи, че при това положение на 03.02.2017г. по силата на закона е било
настъпило прекратяване на изпълнителното производство по ИД №19/2015г. по описа
на СИС при PC - Козлодуй, като обстоятелството, че съдебния изпълнител не е
постановил изрично постановление с което да констатира вече настъпило прекратяване
било без значение. Предвид гореизложеното счита, че вземането е погасено по
давност.
Поддържа, че вземането на взискателя, произтичащо от неизпълнено
задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода, не е било
установено с влязло в сила решение, че изпълнителният лист е бил издаден на
извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност
бил тригодишен съгласно чл.111, б.“ В „ от ЗЗД.
Твърди, че по отношение на вземането по процесния ИЛ, започналата да тече от
падежа на вземането давност е била прекъсната с влизане в законна сила на Заповедта
за изпълнение по ЧГД №956/2014г. по описа на РС – Козлодуй, както и, че най –
късната възможна дата на влизане в сила на заповедта е датата на издаването на ИЛ –
03.10.2014г..Счита, че именно от тази дата е започнала да тече кратката погасителна
давност по отношение на вземането и същата била изтекла на 03.10.2017г.. Давността
не била прекъсната с подаването на молбата за образуване на ИД, тъй като с нея
взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия.
В подкрепа на иска с исковата молба са представени заверени копия от
изпълнителен лист от 03.10.2014г., издаден по ЧГД №956/2014г. по описа на РС–
Козлодуй и молба от 03.02.2015г. за образуване на ИД №19/2015г. на ДСИ при РС -
Козлодуй.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв, с
4
който ИМ се оспорва както по основание, така и по размер, като същата се счита за
неоснователна и недоказана.
Ответникът сочи, че изложените в исковата молба твърдения и доводи не
кореспондирали с приложените документи по ИД №19/2015г. и не отразявали
правилно фактическата обстановка по изпълнителното производство, което било
присъединето към ИД №10/2002г. Отразено е, че от приложеното към ГД №1466/
2024г. по описа на PC - Козлодуй ИД №19/ 2015г. по описа на ДСИ при PC - Козлодуй,
по безспорен начин било установено, че предявения за изпълнение изпълнителен лист,
издаден на дата 03.10.2014г. по ЧГД №956/2014г. по описа на Районен съд - Козлодуй,
не губел характера си на изпълнително основание.
Поддържа, че материалното право на взискателя продължавало да съществува,
тъй като взискателят бил изправен пред фактическата невъзможност да удовлетвори
напълно вземането си с имущество на длъжника, най - малкото поради
обстоятелството, че предприетите изпълнителни действия след посочване от страна на
взискателя на изпълнителни способи и към настоящия момент били саботирани от
страна на длъжника.
Излага, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по
ЧГД №956/2014г. по описа на Районен съд – Козлодуй, е започнала да тече нова
погасителна давност за вземанията по представения за изпълнение ИЛ, която от своя
страна била прекъсната от датата на получаване на ПДИ от длъжника по ИД
№19/2015г. по описа на ДСИ при РС – Козлодуй, която в последствие е прекъсната от
датата на първото по реда си изпълнително действие, т.е., на самостоятелно основание,
за всички присъединени за изпълнения вземания – поотделно за всяко от тях, считано
от датата на присъединяване е започнала да тече нова 3-годишна изпълнителна
давност, която на свой ред била прекъсвана нееднократно с поискани от взискателя
изпълнителни действия – както по ИД №10/2002г., така и по новообразуваните нови
ИД, присъединени към ИД №10/2002г. / в частност ИД №19/2015г. /, за чието
неизвършване взискателят не носел вина, поради неоказване на съдействие от страна
на длъжника.
Счита, че последващите опити на взискателя да удовлетвори вземането си, дори
и след като от страна на длъжника било започнало разсрочено плащане на
задълженията, извършено в „ новия давностен срок „, също прекъсвали погасителната
давност, като от всяко поредно такова прекъсване на погасителната давност, започвал
да тече нов 3-годишен давностен срок в рамките на изпълнителното производство по
ИД №19/2015г., присъединено към ИД №10/2002г., но съотносим поотделно за всяко
присъединено вземане, считано от съответната дата за присъединяване.
Сочи, че изпълнителни действия по ИД №10/2002г. са искани на самостоятелно
основание по всички присъединени изпълнителни дела за удовлетворяване на всички
предявени вземания, както и че върху всички молби до ДСИ за предприемане на
изпълнителни действия, фигурирал и номера на ИД №19/2015г.. Поддържа, че
поисканите от взискателя изпълнителни действия върху недвижим имот и върху
движими вещи, и вземания - собственост на длъжника били напълно законосъобразни
и правилни, тъй като били в срока по поредната нова погасителна давност по ИД №19/
2015г. и били в резултат от неплащане от страна на длъжника, въпреки поетите от него
ангажименти за разсрочено плащане на задълженията, което обстоятелство оборвало
твърденията в ИМ. Излага, че за всяко действие на ДСИ по ИД №19/2015г., длъжникът
е бил уведомяван своевременно от ДСИ, респективно– получавал е съобщенията и
уведомленията, но не бил обжалвал по установения ред нито едно действие на ДСИ в
тази връзка.
Първоинстанционният съд като е обсъдил събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на
чл. 235 от ГПК, е намерил за установено от фактическа страна следното:
5
По делото е приложено ИД №10/2002г. по описа на СИС при РС Козлодуй,
ведно с присъединените към него изпълнителни дела, в т.ч. и ИД №19/2015г. по описа
на СИС при РС - Козлодуй.
По молба на ответното дружество до ДСИ при РС – Козлодуй срещу ищеца на
15.01.2002г. е било образувано ИД №10/2002г. въз основа на ИЛ, издаден на
20.12.2001г. по ГД №299/2001г. по описа на РС – Козлодуй. С молбата е поискано
изпълнителните действия да бъдат насочени върху движимото имущество на ищеца,
находящо се на адрес в гр.Козлодуй, бл.74, вх.А, ***.С молба от 14.05.2003г. е било
поискано да бъде наложен запор и да се пристъпи към опис на движими вещи,
собственост на длъжника.
С молба от ответното дружество вх.№1974/01.07.2013г. по описа на СИС при РС
– Козлодуй е направено искане към ИД №10/2002г. да бъдат присъединени ИД
№211/2007г. и ИД №96/2012г., и двете по описа на СИС при РС – Козлодуй, поради
обстоятелството, че взискателят и длъжника са едно и също лице. С молба вх.
№2769/25.09.2013г. по описа на СИС при РС Козлодуй, ответното дружество е
направило искане да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника
по ИД №10/2002г., ведно с присъединените към него ИД №211/2004г., ИД №96/2012г.
и ИД №252/2013г..С писмо изх.№3959/27.09.2013г., ищецът е бил уведомен от СИС
при РС – Козлодуй, че на 21.10.2013г. в 11.00 часа ДСИ ще пристъпи към
принудително изпълнение по ИД №10/2002г., както и че се насрочва опис на движими
вещи в дома на ищеца, негова собственост. Съобщението е било получено от ищеца на
30.09.2013г..На 21.10.2013г. ДСИ при РС – Козлодуй съставил протокол за опис на
движимо имущество, в който било отразено, че на място в дома на длъжника не са се
намерили движими вещи, годни за опис, освен обикновените за лична употреба.
Отразено е още, че длъжникът се е задължил да внася месечна вноска в размер на
50.00 лева.
С молба от ответното дружество вх.№1383/17.06.2015г. по описа на СИС при РС
– Козлодуй е направено искане към ИД №10/2002г. да бъде присъединено ИД
№132/2015г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, поради обстоятелството, че
взискателят и длъжника са едно и също лице. Направено е искане изпълнителните
действия срещу длъжника до пълното събиране на присъдените на ответното
дружество суми по присъединените изпълнителни дела да продължат.
По ЧГД №956/2014г. по описа на РС – Козлодуй е била издадена заповед за
незабавно изпълнение №575/27.08.2014г. по чл.410 от ГПК, с която е било разпоредено
ищецът П. С. Б. да заплати на ответното дружество „ АЕЦ - Козлодуй „ ЕАД сумата от
526.78 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
месец февруари 2013г. до месец септември 2013г.; сумата от 71.32 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от месец февруари 2013г. до месец
септември 2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 26.08.2014г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на
25.00 лева и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение бил издаден изпълнителен
лист, въз основа на който в СИС при РС - Козлодуй било образувано ИД №19/2015г.
въз основа на молба вх. № 230/30.01.2015 г. на взискателя.
ДСИ при РС – Козлодуй на 03.02.2015г. изпратило покана за доброволно
изпълнение до П. Б. на задължението му по горепосоченото ИД, получена от
последния на 12.02.2015г.. С молба от ответното дружество вх.№1382/17.06.2015г. по
описа на СИС при РС – Козлодуй е направено искане към ИД №10/2002г. да бъде
присъединено ИД №19/2015г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, поради
обстоятелството, че взискателят и длъжника са едно и също лице. Направено е искане
изпълнителните действия срещу длъжника до пълното събиране на присъдените на
ответното дружество суми по присъединените изпълнителни дела да продължат.
6
С молба от ответното дружество вх.№1401/23.06.2017г. по ИД №96/2012г.; ИД
№19/2015г.; ИД №132/2015г.; ИД №211/2004г. и ИД №252/2013г., всички по описа на
СИС при РС – Козлодуй е направено искане да бъде направено запитвване до БНБ на
основание чл.56А, ал.3, т.9 от ЗКИ и с оглед на резултатите от справките да бъдат
наложени запори върху всички открити банкови сметки и сейфове на длъжника, а на
основание чл.518 от ГПК, при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.4 от СК, да
бъдат наложени запори и върху банковите сметки при режим на СИО, открити на
името на съпругата на ищеца по настоящето дело, при спазване на разпоредбите на
чл.502 и сл. от ГПК. Направено е искане към ИД №10/2002г. да бъде присъединено и
ИД №294/2016г..
С молба от ответното дружество вх.№2355/02.10.2017г. по ИД №96/2012г.; ИД
№19/2015г.; ИД №132/2015г.; ИД №211/2004г.; ИД №252/2013г. и ИД №294/2016г.,
всички по описа на СИС при РС – Козлодуй е направено искане на основание чл.518 от
ГПК, при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.4 от СК, да бъдат наложени
запори и върху банковите сметки при режим на СИО, открити на името на съпругата
на ищеца по настоящето дело, при спазване на разпоредбите на чл.502 и сл. от ГПК в
банка „ Юробанк България „ АД.
Със запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка от 17.10.2017г. на
ДСИ при РС – Козлодуй по ИД №10/2002г., е бил наложен запор върху ½ част от
авоара по посочена банкова сметка на съпругата на ищеца.
С молба от ответното дружество вх.№2910/01.12.2017г. по ИД №10/2002г. по
описа на СИС при РС – Козлодуй е направено искане на основание чл.426, ал.1 от ГПК
да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, собственост на длъжника.
С писмо изх.№119/08.01.2018г., ищецът е бил уведомен от СИС при РС–
Козлодуй, че на 13.02.2018г. в 10.30 часа ДСИ ще пристъпи към принудително
изпълнение по ИД №10/2002г., както и че се насрочва опис на движими вещи в дома
на ищеца, негова собственост. Съобщението е било получено от ищеца на 10.01.2018г..
С Разпореждане за присъединяване на взискател въз основа на изпълнителен
лист по чл.456 от ГПК от 15.01.2018г. на ДСИ при РС Козлодуй, вземанията на
ответното дружество по ИД №279/2017г. са били присъединени към вземанията му по
ИД №10/2002г..
С молба вх.№300/23.01.2018г. до ДСИ при РС – Козлодуй, ищецът е поискал да
бъде спряно принудителното изпълнение по ИД №10/2002г..В молбата ищецът е
посочил, че няма възможност да внесе 20% от задължението си, както и че се
задължава да внася месечна вноска в размер на 150.00 лева до погасяване на
задължението му, като първата вноска ще внесе до 15.02.2018г..
На 13.02.2018г. ДСИ при РС – Козлодуй съставил протокол за опис на движимо
имущество, в който било отразено, че на място в канцелария СИС, в присъствието на
страните, длъжникът се е задължил да внася по 100.00 лева на месец, като първата
вноска ще бъде направена на 19.02.2018г..Посочено е, че с оглед горното насроченият
опис е бил отложен.
С писмо 07.09.2018г., ищецът е бил уведомен от СИС при РС Козлодуй, че на
29.10.2018г. в 10.00 часа ДСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по ИД
№10/2002г., както и че се насрочва опис на движими вещи в дома на ищеца, негова
собственост. Съобщението е било получено от ищеца.
На 29.10.2018г. ДСИ при РС – Козлодуй съставил протокол за опис на движимо
имущество, в който било отразено, че на място в дома на длъжника не са се намерили
движими вещи, годни за секвестиране. На 29.10.2018г. ДСИ при РС – Козлодуй
уведомил „ Юробанк България „ АД, че вдига наложения на 17.10.2017г. запор върху ½
част от авоара по банковата сметка на съпругата на ищеца.
С молба от ответното дружество вх.№388/29.01.2020г. по описа на СИС при РС
7
– Козлодуй е направено искане към ИД №10/2002г. да бъде присъединено ИД
№276/2018г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, поради обстоятелството, че
взискателят и длъжника са едно и също лице. Направено е искане длъжника с нарочно
писмо да бъде уведомен, че е пропуснал няколко поредни месечни вноски, които е
следвало да заплати до 01.03.2020г., както и при неизпълнение на указанията да бъде
насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се на адреса по местоживеене на
длъжника в гр.Козлодуй. С Разпореждане от 03.02.2020г. на ДСИ при РС - Козлодуй
към ИД №10/2002г. е било присъединено ИД №276/2018г..
С молба вх.№1579/08.06.2020г., ответното дружество е направило искане по ИД
№10/2002г. да бъде насрочена дата за опис на движими вещи на посочен адрес, не по –
късно от 01.10.2020г..
С писмо 23.09.2020г., ищецът е бил уведомен от СИС при РС Козлодуй, че на
29.10.2020г. в 12.00 часа ДСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по ИД
№10/2002г., както и че се насрочва опис на движими вещи в дома на ищеца.
Съобщението е било получено от ищеца на 30.09.2020г.. На 29.10.2020г. ДСИ при РС –
Козлодуй съставил протокол за опис на движимо имущество, в който било отразено, че
на място в дома на длъжника не са се намерили движими вещи, годни за секвестиране,
освен обикновените за лична употреба. Отразено е още, че съпругата на длъжника се е
задължила да внася месечна вноска в размер на 50.00 лева, считано от месец ноември,
поради което опис на движими вещи не се извършил.
С молба вх.№5513/04.11.2020г., ответното дружество е направило искане по ИД
№10/2002г. и присъединените към него ИД №211/2004г.; ИД №96/2012г.; ИД
№252/2013г.; ИД №19/2015г.; ИД №132/2015г.; ИД №294/2016г.; ИД №279/2017г.; ИД
№276/2018г. и ИД №71/2020г., всички по описа на СИС при РС – Козлодуй да бъде
направено искане за вписване на възбрана до СВ при РС – Козлодуй на недвижим
имот, собственост на ищеца по настоящето дело, а именно *** в ***.
С писмо вх.№2298/17.11.2020г. по описа на СВ при РС – Козлодуй, ДСИ при РС
– Козлодуй е поискал да бъде вписана възбрана, наложена с Постановление на ДСИ от
17.11.2020г. по ИД №10/2002г. и присъединените към него изпълнителни дела ИД
№211/2004г.; ИД №96/2012г.; ИД №252/2013г.; ИД №19/2015г.; ИД №132/2015г.; ИД
№294/2016г.; ИД №279/2017г. и ИД №276/2018г. върху горепосочения недвижим имот,
наложена за обезпечаване на вземането на ответното дружество по настоящето дело в
качеството му на взискател.
С Разпореждане от 24.06.2021г. на ДСИ при РС - Козлодуй към ИД №10/2002г. е
било присъединено ИД №71/2020г. и ИД №51/2021г.., а с Разпореждане от 30.03.2022г.
на ДСИ при РС - Козлодуй към ИД №10/2002г. е било присъединено ИД №242/2021г..
С молба вх.№938/11.04.2021г., ответното дружество е направило искане по ИД
№10/2002г. и присъединените към него ИД №211/2004г.; ИД №96/2012г.; ИД
№252/2013г.; ИД №19/2015г.; ИД №132/2015г.; ИД №294/2016г.; ИД №279/2017г.; ИД
№276/2018г.; ИД №71/2020г.; ИД №5/2021г. и ИД №242/2021г., всички по описа на
СИС при РС – Козлодуй да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на Б. и
находящи се в *** в ***.
С писмо 05.05.2022г., ищецът е бил уведомен от СИС при РС Козлодуй, че на
20.06.2022г. в 10.30 часа ДСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по ИД
№10/2002г., както и че се насрочва опис на движими вещи в дома на ищеца.
Съобщението е било получено от ищеца на 31.05.2022г..
С молба вх.№3179/09.11.2022г., ответното дружество е направило искане по ИД
№10/2002г. и присъединените към него ИД №211/2004г.; ИД №96/2012г.; ИД
№252/2013г.; ИД №19/2015г.; ИД №132/2015г.; ИД №294/2016г.; ИД №279/2017г.; ИД
№276/2018г.; ИД №71/2020г.; ИД №5/2021г. и ИД №242/2021г., всички по описа на
СИС при РС – Козлодуй да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на Б. и
находящи се в *** в ***.
8
С писмо 10.02.2023г., ищецът е бил уведомен от СИС при РС Козлодуй, че на
28.03.2023г. в 10.30 часа ДСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по ИД
№10/2002г., както и че се насрочва опис на движими вещи в дома на ищеца.
Съобщението е било получено от ищеца на 17.02.2023г..На 28.03.2023г. ДСИ при РС –
Козлодуй съставил протокол за опис на движимо имущество, в който било отразено, че
на място в дома на длъжника не са се намерили движими вещи, годни за секвестиране,
освен обикновените за ежедневна употреба, поради което опис на движими вещи не се
извършил.
С Разпореждане от 03.04.2024г. на ДСИ при РС - Козлодуй към ИД №10/2002г. е
било присъединено ИД №175/2023г..
С молба вх.№1166/22.04.2024г., ответното дружество е направило искане по ИД
№10/2002г. и присъединените към него ИД №211/2004г.; ИД №96/2012г.; ИД
№252/2013г.; ИД №19/2015г.; ИД №132/2015г.; ИД №294/2016г.; ИД №279/2017г.; ИД
№276/2018г.; ИД №71/2020г.; ИД №5/2021г.; ИД №242/2021г. и ИД №175/2023г.,
всички по описа на СИС при РС – Козлодуй да бъде насрочен опис на движими вещи и
МПС, собственост на Б. и находящи се на адрес ***, ***.
С писмо 17.05.2024г., ищецът е бил уведомен от СИС при РС Козлодуй, че на
11.06.2024г. в 10.00 часа ДСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по ИД
№10/2002г., както и че се насрочва опис на движими вещи в дома на ищеца.
Съобщението е било получено от ищеца на 25.05.2024г..На 11.06.2024г. ДСИ при РС –
Козлодуй съставил протокол за опис на движимо имущество, в който било отразено, че
на място в дома на длъжника не са се намерили движими вещи, годни за секвестиране,
освен обикновените за ежедневна употреба, поради което опис на движими вещи не се
извършил.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а
във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
При така установеното от фактическа страна пъвоинстанционият съд е
направил правни изводи, че в настоящия случай съдът е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че
П. С. Б. не дължи на „ АЕЦ – Козлодуй „ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.Козлодуй вземания, произтичащи от ползвана и неплатена топлинна
енергия и топла вода, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.410
от ГПК, а именно за сума в размер на 526.78 лева / петстотин двадесет и шест лева и
седемдесет и осем стотинки /, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия и топла вода, мораторна лихва в размер на 71.32 лева / седемдесет и един лева
и тридесет и две стотинки /, законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда 26.08.2014г. до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева /
двадесет и пет лева и нула стотинки / и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева / сто лева /, за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.10.2014г. по
ЧГД№956/2014г. по описа на РС – Козлодуй и е образувано изпълнително дело
№19/2015г. по описа на ДСИ при РС – Козлодуй, поради погасяване на вземанията по
давност.
Изложил е, че погасителната давност за установени с влязла в сила заповед за
изпълнение вземания по аргумент от чл.117, ал.2 от ГПК е пет години. Посочил е, че в
случая съществуването на процесните вземания е установено с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, издадена по ЧГД№956/2014г. по описа на РС Козлодуй
съгласно чл.414, ал.2 от ГПК и от този момент давността е станала петгодишна. Въз
основа на издадения по горепосоченото ЧГД изпълнителен лист е било образумано ИД
№19/2015г. по описа на СИС при РС Козлодуй. Към този момент е било образувано ИД
№10/2002г. по описа на СИС при РС – Козлодуй. Към последното по молба на
ответното дружество от 17.06.2015г. е било присъединено ИД №19/2015г. по описа на
СИС при РС Козлодуй.
Отбелязал е, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
9
несъдебно изпълнително основание по чл.242 от ГПК / отм. /, не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.11, б.” В „ от
ЗЗД / ТР №2/2013г. на ВКС, ОСГТК, т.14 /.Също така, съгласно ТР №3/2020г. на ВКС,
ОСГТК, погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР №2/26.06.2015г. по
ТД №2/2013г. на ВКС, ОСГТК, т.е. погасителната давност не е текла до 26.06.2015г..
Обобщил е съдебната практика, която приема, че давността се прекъсва
многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето
по инициатива на съдебен изпълнител по възлагане от взискателя – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица / т.11 от ТР №2/2013г. на ВКС, ОСГТК /.Основанието по чл.116, б.” В „ от ЗЗД не
изисква предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителен способ,
който е приключил с осребряване на имущество на длъжника преди изпълнителното
дело за събиране на паричното притезание да се прекрати по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди
перемцията / Решение №3 от 04.02.2022г., постановено по ГД №1722/2021г. по описа
на ВКС, 4-то г.о. /.Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, в която
съдебният изпълнител е получил на основание чл.508, ал.1 от ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на
запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за
сметка на взискателя / т.5 от ТР №3 от 10.07.2017г. по ТД №3/2015г. на ВКС, ОСГТК /.
Изложил е, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За
прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от
пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено поради давност ( Решение №325 от 13.01.2016г., постановено по
ГД №2783/2015г. по описа на ВКС,III г.о. ).
Разграничил е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други / т.11
от ТР №2/2013г. на ВКС, ОСГТК /.
Систематизирал е, че в случая, след присъединяване на ИД №19/2015г. към ИД
№10/2002г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, давността е била прекъсвана
неколкократно от кредитора / ответното дружество / преди изтичането на
петгодишната давност, с подаване на молби, подробно описани по – горе, както следва:
- молба за налагане на запори върху всички открити банкови сметки и сейфове
на длъжника и върху банковите сметки при режим на СИО, открити на името на
съпругата на ищеца от 17.06.2017г.;
- молба за налагане на запори и върху банковите сметки при режим на СИО,
открити на името на съпругата на ищеца от 02.10.2017г. и последвало запорно
съобщение от 17.10.2017г.;
- молба за насрочване опис на движими вещи, собственост на длъжника от
01.12.2017г. и насрочен такъв на 13.02.2018г. и 29.10.2018г.;
10
- молба за насрочване опис на движими вещи, собственост на длъжника от
08.06.2020г. и насрочен такъв на 29.10.2020г.;
- молба за вписване на възбрана до СВ при РС – Козлодуй на недвижим имот,
собственост на ищеца (въззивиник) по настоящето дело, а именно *** в *** и
последвало й налагане с Постановление на ДСИ от 17.11.2020г.;
- молба за насрочване опис на движими вещи, собственост на длъжника от
11.04.2021г.;
- молба за насрочване опис на движими вещи, собственост на длъжника от
09.11.2022г. и насрочен такъв на 28.03.2023г.;
- молба за насрочване опис на движими вещи, собственост на длъжника от
22.04.2024г. и насрочен такъв на 11.06.2024г.;
Посочил е, че с оглед изложеното по – горе, без значение е обстоятелството, че
предприетите изпълнителни способи не са дали резултат.Всеки един от тях е извършен
преди изтичането на петгодишния давностен срок, довел е до прекъсване на давността,
а новата погасителна давност не е изтекла до датата на подаване на исковата молба по
настоящето дело, а след тази дата давност не тече.
С оглед гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че в случая, не е бил
изтекъл приложимият петгодишен давностен срок, поради което процесуалните
вземания не са погасени по давност.
Позовал се е на чл.116, б.” В „ от ЗЗД, съгласно който давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител или друг орган на принудителното изпълнение, и то прекъсва давността.
Но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на
други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се
счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно– с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.
Съобразил се е с задължителното разрешение в т.10 на ТР №2/26.06.2015г.,
постановено по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие– в случая
27.02.2023г..
Посочил е, че перемцията е без правно значение за давността, като общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както
за перемцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти, с
различни правни последици – давността изключва принудителното изпълнение, но
пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете, а перемцията не го изключва– обратното, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
11
перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания
нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой
ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал
в ново дело или не е образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
От гореизложеното е направил извод, че перемцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като правните им
последици са различни. Извършването на нови изпълнителни действия след
перемцията е допустимо докато съществува подлежащо на изпълнение право и такива
изпълнителни действия са валидни, включително годни да прекъснат изпълнителната
давност. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от
предприетите принудителни действия / резултатни или безрезултатни /, с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. Прекъсването на погасителната давност в
хипотезата на чл.116, б. „ В „ от ЗЗД, не зависи от по – късно настъпила перемция,
респективно, предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо
основание имат прекъсващ давността ефект. Извършените изпълнителни действия или
новото искане след настъпване на перемцията, също прекъсват давността, независимо
дали е образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши
поисканото изпълнително действие.
Цитирал е приложимата съдебна практика в този смисъл като Решение
№21/11.01.2024г., постановено по ГД №439/2023г. по описа на ВКС, 3-то г.о.; Решение
№60282/19.01.2022г., постановено по ГД №903/2023г. по описа на ВКС, 3-то г.о.;
Решение №37/24.02.2021г., постановено по ГД №1747/2020г. по описа на ВКС, 4-то г.о.;
Решение №126/28.06.2022г., постановено по ГД №3409/2021г. по описа на ВКС, 3-то
г.о.; Решение №50118/11.10.2023г., постановено по ГД №3802/2021г. по описа на ВКС,
4-то г.о.; Определение №441/26.05.2022г., постановено по ГД №495/2022г. по описа на
ВКС, 3-то г.о..
С оглед гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че спрямо
процесното вземане не е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на
основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.
Уважаването на предявения установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 439 ГПК, предполага установяването от ищеца на изгодните за него твърдени в
исковата молба положителни факти, на които основава доводите си, включително, че в
описаният в исковата молба период е изтекъл предвиденият в закона срок и вземането
е погасено по давност.
Действително изп. д. № 19/2015 г. по описа на ДСИ РС Козлодуй е образувано
по молба на взискателя в която не е посочен изпълнителен способ, но е направено
12
искане за присъединяване към вече образувано изпълнително дело. Доколкото към
молбата с вх. № 230/30.01.2015 г. на взискателя е представен и изпълнителния лист, то
молбата е годно основание за образуване на изпълнително дело.
Молбата за присъединяване на ИД №19/2015г. по описа на СИС при РС –
Козлодуй към ИД №10/2002г. е подадена с вх.№1382/17.06.2015г. по описа на СИС при
РС – Козлодуй – и до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС не е текла погасителна давност по образувано изпълнително въз
основа на молба вх. № 230/30.01.2015 г. на взискателя дело за събиране на процесното
вземане.
В случая е без правно значение, че изпълнително дело № 10/2002г. по описа на
СИС при РС – Козлодуй е било перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Неоснователни са доводите в жалбата, че по перемирано изпълнително дело не могат
да се предприемат валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността, като в тази
насока е както решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС IV ГО,
така и другата актуална практика на ВКС, включително решение № 3 от 04.02.2022 г.
по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, в което се
приема, че при действието на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, перемпцията е без правно значение за давността.
Единствената правна последица от настъпила вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече
ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както
постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на
ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по
т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, както и на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК, всички имащи задължителен характер за прилагане от
съдилищата.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, ВКС прие, че давността се
прекъсва по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ, между които са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Със същото тълкувателно решение, ВКС прие, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.. Прие се със същото тълкувателно решение, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
13
действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което бе прогласено, че
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за
изгубило сила.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС, пък ВКС прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС. С т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълкувателно дело №
2/2023 г., ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено и по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция.
При приложение на постановките в посочените по – горе три тълкувателни
решения на ВКС, с оглед установеното от приложените по делото преписи от
изпълнително дело № 7 10/2002 г. и изпълнително дело № 132/2015 г., двете по описа
на ДСИ при Районен съд Козлодуй, следва да се приеме, че погасителна давност не е
текла докато е траел изпълнителен процес относно процесните вземания до 26.06.2015
г. – датата на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС.
Приложените по делото молби:
- молба за налагане на запори върху всички открити банкови сметки и сейфове
на длъжника и върху банковите сметки при режим на СИО, открити на името на
съпругата на ищеца от 17.06.2017г.;
- молба за налагане на запори и върху банковите сметки при режим на СИО,
открити на името на съпругата на ищеца от 02.10.2017г. и последвало запорно
съобщение от 17.10.2017г.;
- молба за насрочване опис на движими вещи, собственост на длъжника от
01.12.2017г. и насрочен такъв на 13.02.2018г. и 29.10.2018г.;
- молба за насрочване опис на движими вещи, собственост на длъжника от
08.06.2020г. и насрочен такъв на 29.10.2020г.;
- молба за вписване на възбрана до СВ при РС – Козлодуй на недвижим имот,
собственост на ищеца (въззивиник) по настоящето дело, а именно *** в *** и
последвало й налагане с Постановление на ДСИ от 17.11.2020г.;
- молба за насрочване опис на движими вещи, собственост на длъжника от
11.04.2021г.;
- молба за насрочване опис на движими вещи, собственост на длъжника от
09.11.2022г. и насрочен такъв на 28.03.2023г.;
- молба за насрочване опис на движими вещи, собственост на длъжника от
22.04.2024г. и насрочен такъв на 11.06.2024г.;
, дори и да са били нередовни, представляват искания от кредитора за
предприемане на изпълнително действие, които са направени своевременно и дори
тези от тях, по които исканото изпълнително действие не е предприето от надлежния
орган, по причина, която не зависи от волята на кредитора, отново прекъсват давността
с искането.
В посочения смисъл е съдебната практика - Решение № 127 от 12.07.2022 г. по
гр. д. № 2884 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Определение №
50130 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 3235 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение. С оглед изложеното след 26.06.2015 г. (приемането на ТР № 2/26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС) до 16.12.2024 г. (предявяване на исковата молба) не
е изтекла приложимата, за процесните вземания петгодишна погасителната давност.
Процесните вземания са установени по основание и размер с влязлата в сила заповед
за изпълнение, поради което на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за тях е
14
петгодишна – решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
Поради изложените съображения, иска е неоснователен, като такава е и
подадената въззивна жалба. С оглед съвпадение на изводите на въззивната инстанция с
тези на районния съд, същият е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден, като на основание чл. 272 ГПК трябва да се препрати
и към мотивите на първоинстанционния съд. Доколкото с цитираната по-горе т. 3 на
Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2/2023 г., ОСГТК
на ВКС се прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено и по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, без значение за
основателността на жалбата е дали изпълнително дело № 10/2002 г. на ДСИ при РС –
Козлодуй е било перимирано, при присъединяване на изпълнително дело № 132/2015 г.
на ДСИ при Районен съд – Козлодуй, по което първоначално са предявени в
изпълнителното производство процесните вземания. Останалите доводи в жалбата се
основават на несъгласие с някои от горепосочените постановки в практиката на ВКС,
която като споделена от настоящия състав, бе детайлно разгледана по – горе и това
обосновава приемане за неоснователни на тези доводи на въззивника.
С оглед изхода на делото право на разноски има само въззиваемия, които е
претендирал 100 лв. юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност
на делото му се дължат направени по делото разноски, в размер на сумата от 100,00
лева, за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт, в какъвто
размер е и заявената претенция с представения списък на разноските. С оглед на
горното и като съобрази характера на спора, който се отличава със сравнително
невисока фактическа и правна сложност, обема и съдържанието на осъщественото от
пълномощника процесуално представителство, съдът намира, че посоченото по – горе
възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата е справедливо
и обосновано, като съответства и на интереса по делото.
Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №80/7.4.2025 г. на Районен съд Козлодуй,
Гражданско отделение 4-ти състав, постановено по гр.д. 1466/2024 по описа на
Районен съд – Козлодуй като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА П. С. Б., с ЕГН **********, от ***, да заплати на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ"
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, сумата 100,00
лева, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15