№ 15303
гр. С., 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110119793 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 и 250 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 29353/30.01.2024 г., подадена от Х. К. К.
за допълване и изменение на Решение № 281/05.01.2024 г., постановено по
гр.д. № 19793/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Молителят сочи, че с горепосоченото решение съдът не се е произнесъл,
относно претендираната от него сума в размер на 400.00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, сторени преди образуване на
производството по настоящето дело във връзка с извънсъдебното уреждане на
спора между страните. Посочва, че в полза на адв. Г. Г. следва да му присъдена
и сумата от 259.00 лв. за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца, тъй като присъденият в полза на адв. Г. с
постановеното по делото решение адвокатски хонорар в размер на сумата от
387.00 лв. е под минимума съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молителят твърди
също, че съдът неправилно е изчислил и присъдил разноски за ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете.
Моли съда да допълни и измени решението в горепосочените части.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът ФИРМА, е депозирал
становище по молбата на ищеца, в което навежда доводи за нейната
неоснователност.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено
следното:
1. Съдът, след като обсъди доводите и събраните по делото
доказателства, намира че молбата с правно основание чл.250 ГПК е подадена в
1
срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество
досежно заявеното с нея искане за допълване на постановеното по делото
Решение гр.д. № 19793/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в подадената молба е
основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко
искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права.
Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото
не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато: съдът не се е произнесъл по
цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания,
които са свързани с главния предмет на делото (напр. присъждането на
плодове, съдебни разноски или на законна лихва).
В конкретния случай ищеца следва да бъдат присъдена и сумата от 400.00
лв., представляваща направени разходи за адвокатско възнаграждение при
извънсъдебното уреждане на спора.
2. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. При постановяването на окончателния си съдебен акт (решение по
същество или определение/разпореждане за прекратяване), при направено
искане за разноски и представени своевременно доказателства за сторването
им, съдът е длъжен да ги присъди.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото
молбата за допълване на разпореждането в частта за разноските е депозирана в
законоустановения срок, съдът намира, че същата е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата с правно основание чл.248 ГПК е
частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
С Решение № 281/05.01.2024 г., постановено по гр.д. № 19793/2022 г. по
описа на СРС, 76 с-в съдът е осъдил „ФИРМА” АД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ст. к. №..., да заплати на Х. К. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. С., ул. „М.” №..., ВХ...,ЕТ..... – адв. Г.
Г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3
144.03 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 13.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по щета № 10019030132807, образувана при „ФИРМА” АД, във
връзка с настъпило на 11.12.2019 г. в гр. С. застрахователното събитие, и
сумата от 726.60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.01.2020 г. до 13.04.2022 г., като е отхвърлил исковете за разликата до
пълния им предявен размер като неоснователни.
Съдът, като съобрази материалния интерес на настоящото производство,
както и като взе предвид, че действително с исковата молба са предявени две
отделни искови претенции, но същите защитават един легитимен материален
2
интерес на ищеца, поради това намира, че в полза на процесуалния
представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
още 550.45 лв. Този размер според настоящият съдебен състав се явява
справедлив, тъй като не надвишава минимума, който се определя съобразно
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения на ВАдвС, към която изрично препраща чл. 38, ал.
2 ЗАдв.
По искането на молителя за изменение на решението в частта за
разноските, присъдени в полза на ответника, съдът приема следното:
Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат промяна на
преценката на съда, обективирана в мотивите на съдебното решение за
съдебните разноски на ответната страна.
По гореизложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ст. к. №..., да заплати на Х. К. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес – гр. С., ул. „М.” №..., ВХ...,ЕТ..... – адв. Г. Г., на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 400.00 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 13.04.2022 г. до окончателното й изплащане,
представляваща направени разходи за адвокатско възнаграждение при
извънсъдебното уреждане на спора.
ИЗМЕНЯ Решение № 281/05.01.2024 г., постановено по гр.д. №
19793/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в, в частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ст. к. №..., да заплати на адв. Г. Г., и сумата от 550.45
лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 29353/30.01.2024 г.,
подадена от Х. К. К., ЕГН ********** в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3