О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…….….../……....08.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на първи август
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: П. АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело №1981 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на “Петрол Холдинг“ АД /н./, против “Морско казино“ ЕАД /н./, “Морска градина Варна“
ЕАД и А.И.Т., с която в условията на евентуалност са предявени искове с правно
основание чл.649, ал.1 от ТЗ вр. с чл.135 от ЗЗД и чл.649, ал.1 вр. с чл.647,
ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на ищеца, или
евентуално на кредиторите на несъстоятелността на “Морско казино“ ЕАД на
увреждащата сделка, обективирана в НА №55, том I, рег.№1058, д.№53 от 2015г., с
която длъжника се е разпоредил със собствеността върху свой недвижим имот.
С Молба вх.№23315/31.07.2019г. ответника А. Ив.Т.,
чрез пълномощникът си адв.П.Т., е поискал допълване
или отмяна на определение от 24.07.2019г., съответно постановяване на нов
съдебен акт с който да се задължи ищеца да внесе парична гаранция за обезпечаване на евентуалните вреди при неоснователност
на предявеният иск, предвид вписването на исковата молба, като при евентуално
неизпълнение да се прекрати производството по делото.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
На първо място в случая не са налице
предпоставките за допълване на определението от 24.07.2019г., тъй като липсва
непълнота на произнасянето на съда по исканията на ответника. Не е налице и
основание за отмяна на посоченият съдебен акт, защото липсват предпоставките
визирани в хипотезата на чл.253 от ГПК.
За ясното следва обаче да се посочи, че доводите
на ответника за задължителността в случая да се внесе гаранция от ищеца, са
неоснователни. Това е така защото, както няколкократно вече е посочено в
предходни произнасяния, в разглежданият случай не е налице хипотезата на
допуснато обезпечение на иска, при която е възможно да се определя гаранция, с
оглед налагането на обезпечителни мерки.
Висването на исковата молба не е еквивалентно на
обезпечаване на иска и е задължително по смисъла на чл.114 вр. чл.112 от ЗС с оглед надлежното развитие на процеса, като за
вписването на ИМ съдът следи служебно, респективно липсва процесуален ред за
обезпечаване на евентуалните вреди от вписване.
В този смисъл доводите на ответника за
евентуалната възможност да претърпи вреди са ирелевантни, а част от тях и
погрешни.
Изложеното важи и по отношение на цитираната от
ответника съдебна практика, която касае казус на допуснато обезпечение на иск,
какъвто в настоящия случай, както вече се посочи, не е налице.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника А.И.Т., обективирано в молба с вх.№23315/31.07.2019г. за
допълване или отмяна на Определение от 24.07.2019г. постановено по настоящото
дело.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: