Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 21.03.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през 2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ПЛАМЕН ГЕНЕВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 8373 по описа
за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20578 от 12.12.2016г., постановено по гр.д. № 12488/2016 г. на СРС, 124 състав, са отхвърлени предявените от „З.А.“ АД срешу З. „Л.И.” АД, искове с правна
квалификация чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.8б, ал.1 от ЗЗД - за осъждане
на ответника да заплати сумата 8556.26 лева главница - регресна отговорност по
щета № 10115030104428 ведно със законната лихва върху главницата от 02.03.2016
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 240.53 лева лихва за забава за
периода 23.11.2015г. до 01.03.2016г., като погасени чрез плащане в хода на
процеса, респ. и молбата на „З.А.“ АД за присъждане на разноски по делото.
Това решение е
обжалвано в срок от ищеца ” З.А.” АД в частите, в които
искът за главница за разликата над 8480,66лв. (платени в хода на делото) до предявения размер 8556,26 лв. е бил отхвърлен,
както и в частта, в която е бил отхвърлен искът за мораторна лихва за забава
върху целия размер на главницата от 23.11.2015 г. до подаване на исковата
молба, респ. и в частта за разноските. Счита, че ответникът му дължи разликата
до пълния претендиран размер на главницата, погрешно посочен като 76лв.(вярната математическа разлика е 75,60лв.) със законната лихва върху разликата от 14.05.2016г. до плащането й,
както и разноските по делото за двете съдебни инстанции по списък по чл.80 от ГПК. Оплакванията по въззивната жалба са относно фактическите изводи на
първоинстанционния съд, че ответникът е платил изцяло исковата сума, които
изводи сочми че не се подкрепят от доказателствата по делото. По отношение на
главницата се сочи, че неправилно е прието за установено плащане на пълния
размер от 8556,26лв. след като ответникът е представил доказателство за плащане
на 8480,66лв. след подаване на исковата молба. При наличие на главен дълг към
подаване на исковата молба намира за неправилно решението и в отхвърлителната част
по иска за мораторна лихва за забава от изтичане срока на поканата до подаване
на исковата молба и намира, че неправилно СРС е приел, в противоречие със
събраните по делото доказателства, че ответникът е заплатил и тази искова сума.
Излага и довод, че ответникът не е доказал да е признал исковете преди подаване
на исковата молба, тъй като писмото от ответника до ищеца от 08.02.2016 г. няма
данни да е достигнало до ищеца преди подаване на исковата молба, поради което
ответникът е станал повод за завеждане на същата. Моли да се отмени решението в
обжалваните части и исковете да се уважат както е посочено по-горе, със
законите последици-лихви след подаване на исковата молба и разноските по делото.
Въззиваемата страна-ответник З. „Л.и.“АД, не е дала писмен отговор на
въззивната жалба. При устните прения пред въззивния съд пълномощникът на
ответното дружество юрк.В.Й.оспорва бланкетно жалбата. Претендира
разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
В частта, в която е
отхвърлен частично иска за главница в размер до 8480,66лв. решението като необжалвано е влазло в сила и не е
предмет на въззивна проверка относно допустимост и правилност.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При извършената
проверка на решението в обжалваните части въззивният съд не установи нарушение по
прилагането на императивни материално правни норми.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно
установяване на фактите по спора и преценката на събраните по делото
доказателства и поведението на страните, предмет на въззивна проверка е
доказване на плащане от ответника на исковата сума за главница в пълен размер,
т.е. над 8480,66лв., както и фактите
относно възникване на вземането на ищеца за мораторна лихва за забава върху
целия претендиран размер на главницата, респ. и поведението на ответника с оглед
отговорността за разноските по делото.
Първоинстанционнитя съд е отхвърли исковете за главница и мораторна лихва
с мотива, че по делото е доказано ответникът да е заплатил изцяло исковите суми
на ищеца в хода на делото, и тъй като признанието на иска е станало преди
подаване на исковата молба, не следва да носи отговорност и за разноските по
делото, направени от ищеца.
Въззивната инстанция не споделя тези фактически и правни изводи относно
обжалваните части на решението.
Не се спори между страните и съдът е приел за безспорно в
първоинстанционното производство и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
застраховател по застраховка "Каско" на увредения автомобил от
процесното ПТП и е заплатил на собственика му застрахователно обезщетение в размер
на 8556,26лв., че ответникът е застраховател по задължителна застраховка
"гражданска отговорност" на друго МПС, чийто водач е виновен на
настъпилото ПТП на 19.06.2015 г., също и размера на вредите. Спорни между
страните са фактите относно плащането в пълен размер на предявената регресна
претенция от ищеца към ответника на основание чл.213 от КЗ(отм.), както и момента, в който
направеното от ответника признание е достигнало до ищеца. С писмо, получено при
ответника на 23.10.2015 г., ищецът е поканил последния да му заплати по
предявен регрес сумата 8556,26 лв., в 30-дневен срок. Не е спорно между
страните и се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, че на
14.05.2016 г. ответникът е заплатил на ищеца по процесната щета, сумата
8480,66лв. вместо предявената сума 8556,26 лв., т.е. с 75,60 лв. по-малко. Или
остава да дължи още 75,60лв. главница, които не са погасени, заедно със
законатта лихва върху тази разлика от 14.06.2015г. до плащането й.
Ответникът е представил по делото писмено изявление от 08.02.2016 г. с
признание на регресната претенция на ищеца за 8480,66лв., но няма доказателства
това писмено признание да е достигнало до ищеца преди представянето му по
делото, а това е станало след извършеното плащане на 14.05.2016 г. Следователно
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, вр. чл.213а, ал.3 от КЗ от 2005 г.(отм.), ответникът дължи на ищеца и
мораторна лихва за забава върху главницата от 8556,26 лв. от изпадането си в
забава с изтичане на 30 дни от поканата- от 23.11.2015 г., до подаване на
исковата молба 02.03.2016 г., която лихва въззивният съд определя по реда на
чл.162 от ГПК на .240,53лв. с помощта на лихвен каркулатор. На основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът отчита
направеното плащане на преобладаващата част от главницата входа на делото, на
14.05.2016г., и с оглед направеното с исковата молба искане за присъждане и на
законната лихва върху главницата до плащането й, ответникът дължи на ищеца и законата
лихва за забава върху сумата 8556,26 лв. от деня след подаване на исковата
молба до плащането й на 14.05.2016 г. като правоувеличаваща последица от
предявяване на иска за парична сума, който е основателен към подаване на
исковата молба, макар и в хода на делото да е направено частично плащане.
Ответникът не се доказал да е признал исковете преди подаване на исковата
молба, поради което с поведението си е дал повод за подаването й в съда, поради
което и дължи на ищеца направените от него разноски изцяло за дължими държавни
такси и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, въпреки
частичното отхвърляне на иска за главница (доколкото то е поради плащане в хода на делото). Ответникът може да се освободи от задължението за разноски към ищеца,
при наличие едновременно на двете условия : да не е дал повод за образуване на
делото и да признае иска. В случая първият елемент не е налице. От
претендираните от ищеца разноски по списъка по чл.80 от ГПК, въззивният съд
намира, че само сумата за държавна такса за въззивната инстанция е искана в
по-голям размер. Същата е внесена по сметка на СГС в указния от СРС размер, но
дължмият размер съгласно чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, и обжалваемия интерес по двата комулативно
съединени иска, е 2х25лв., или 50лв. Или общо ищецът е направил 449,27лв.
разноски за държавни такси, и 923,87лв. за адвокатско възнаграждение (за първата инстанция), за което няма
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Пред въззивния съд възнаграждението за защита
на ищеца-въззивник от юрисконсулт, се определя от съда, а не от страната,
съгласно изменената редакция на чл.78, ал.8 от ГПК, ДВ, бр.8/2017г., и в
размерите по чл.37 от ЗПП, при което въззивният съд, предвид и обжалваемия
интерес, определя такова в размера по чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ , издадена в изпълнение на чл.37 от ЗПП, в размер на минималния
размер от 100лв., съобразно и липсата на фактическата и правна сложност на
спора. Или общия размер на разноските, дължими от ответника по чл.78, ал.1 от ГПК, е 1473,14 лв.
Предвид изхода на спора и обстоятелството, че е дал повод за подаване на
исковата молба, въпреки частичното отхвърляне на иска за главница поради
плащане в хода на делото, ответникът няма право на разноски за въззивната
нистанция, по аргумент и за обратното от чл.78, ал.2 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20578 от 12.12.2016г., постановено по гр.д. № 12488/2016 г. на СРС, 124 състав, в частите, в които са отхвърлени
предявените от "З.А." АД срещу З."Л.И." АД иск с основание
чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата над 8480,66лв. до 8556,26 лв.,( или за разликата от 75,60лв.),
иск с основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 240,53лв. лихва за забава
за периода 23.11.2015г. до 01.03.2016 г., и искането на "З.А." АД за присъждане
на разноските по делото, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З."Л.И."
АД, ЕИК ******** седалище и адрес на
управление *** връх 51Д, да заплати на "З.А." АД, ЕИК ********
седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.213, ал.1 от КЗ ат 2005 г. (отм.), сумата 75,60лв. (разликата над 8480,66лв. до 8556,26 лв.) представляваща непогасено задължение по регресна
претенция по щета № 10115030104428 на ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата от 14.05.2016 г. до окончателното плащане и ведно със законната лихва
върху сумата 8480,66лв. от 03.03.2016 г. до 13.05.2016 г.
ОСЪЖДА З."Л.И." АД, ЕИК ******** седалище и адрес на управление *** връх 51Д, да заплати на "З.А." АД, ЕИК ********
седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата 240,53 лв. мораторна лихва за забава
плащането на главница 8556,26 лв. за периода 23.11.2015 г. до 02.03.2016 г.
ОСЪЖДА З."Л.И." АД, ЕИК ******** седалище и адрес на управление *** връх 51Д, да заплати на "З.А." АД, ЕИК ********
седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата 1473,14 лв. разноски за двете
съдебни инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на З."Л.И." АД за разноски за възивната
инстанция по чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.