№ 23326
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110121504 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Ц.
Ц. и С. Ц. Ц., с която са предявени обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
- за признаване за установено, че ответникът Н. Ц. Ц. дължи на ищеца сумите, както
следва: сумата от 17,15 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София,
ул. „Русалка“ № 24, ет. 2, апартамент № 7, ведно със законната лихва от 23.10.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 82,24 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.10.2024 г.; сумата от
2,90 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 11.10.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62957/2024 г. по описа на
СРС, 65 състав;
- за признаване за установено, че ответникът С. Ц. Ц. дължи на ищеца сумите, както
следва: сумата от 309,72 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се
в гр. София, ул. „Русалка“ № 24, ет. 2, апартамент № 7, ведно със законната лихва от
23.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 82,24 лв. – лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
11.10.2024 г.; сумата от 2,90 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 11.10.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
62957/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул. „Русалка“ № 24, ет. 2, като
всеки от ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
1
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи
условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода
на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника Н. Ц. Ц., чрез надлежно
упълномощения му процесуален представител - адв. С. с пълномощно към отговора. Излага
съображения, че подадената искова молба е частично недопустима, а в другата си част е
неоснователна. Оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване за част
или за целия процесен имот. Оспорва в тази връзка всички доказателства, представени по
делото. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. На следващо място,
оспорва изрично заявената акцесорна претенция за лихва. Позовава се на изтекла в негова
полза погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
В предоставения му 1-месечен срок по чл. 131 ГПК ответникът С. Ц. Ц. не подава
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в
светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в
сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.
Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на
купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.
1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че
съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
2
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
По делото е представен Акт за разпределение на кубатурата в жилищна сграда на ул.
„Васил Априлов“, бл. 35, София, видно от която собственик на имотът, находящ се в тази
сграда – а именно апартамент № 9 е Генадий Йорданов Ангелов.
От представено удостоверение за идентичност на имот се вижда, че стар адрес ул.
„Васил Коларов“ № 20 е идентичен с настоящ адрес у. „Солунска“ № 20.
Наличното по делото удостоверение за наследници на лицето Генади Йорданов
Ангелов /вдовец/ сочи, че същият е починал на 01.05.1995 г., оставяйки за свои наследници
по закон двете си деца – Мая Генадиева Ангелова- Петрова и Юрий Генадиев Ангелов.
От представения по делото нотариален акт за собственост на жилище в сграда,
построена върху земя на кооперацията и държавата от 29.04.1963 г. се установява, че Цветан
Николов Ц. е получил в свой дял и е придобил правото на собственост върху Апартамент №
7, находящ се в гр. София, ул. „Русалка“ № 24, на втория надпартерен етаж.
От приложения в електрофотографско копие на л. 15 - 17 по делото нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 103, дело № 38255/1947 г., от 27.11.1997 г., се установява, че
Марина С.ова Радевска дарява на синовете си С. Ц. Ц. и Н. Ц. Ц. собствените си 4/6 идеални
части от следния недвижим имот – Апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул. „Русалка“
№ 24, на втория надпартерен етаж.
По делото е приложено удостоверение за наследници на Цветан Николов Ц. –
починал на 13.06.1990 г., който оставил за свои наследници преживяла съпруга Марина
С.ова Радевска и низходящи Н. Ц. Ц. и С. Ц. Ц..
В обобщение и осланяйки се на ангажирани по делото писмени доказателства, съдът
приема, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН собствеността върху процесния имот е преминала
върху двете деца на наследодателя Цветам Николов Ц. и дарителя Марина С.ова Радевска
поравно, т.е. всеки от тях притежава по ½ ид. част от имота.
От качеството на ответниците Н. Ц. и С. Ц. всеки на съсобственик от по на ½ идеална
част от топлоснабден имот произтича качеството им на клиент на топлинна енергия за
битови нужди.
В тази насока и всички възражения, инвокирани в отговора на исковата молба на
ответника Н. Ц. касателно наличието на облигационна връзка между страните, следва да се
възприемат като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
3
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответната страна да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от "Топлофикация София" АД при спазване
нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени
сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите
към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че от приложените по делото документи се установява, че за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. топлинната енергия е отчитана по реален отчет на
показанията на 3 броя ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори в имота, както и от топлинна
енергия, отдадена на 1 брой щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа
възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена топлинна енергия се
определя по изчислителен път. В резултат на извършените аналитични пресмятания и
проверени информационни източници, вещото лице определя, че през процесния период от
м.05.2021 г. до м.04.2022 г. сумата за потребена топлинна енергия възлиза на сумата от 620,
76 лева.
От тази сума с оглед обема от отговорност на всеки от ответниците следва, че всеки
от тях дължи по ½ част, т.е. по 310,38 лв. Доколкото ответникът С. Ц. не е подал отговор на
исковата молба, то искът спрямо него следва да бъде изцяло уважен за сумата от 309,72 лв.
Ответникът Н. Ц., чрез своя процесуален представител, своевременно е упражнил
правата си по чл. 120 ЗЗД, като е заявил възражения за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, които са частично
основателни.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако
е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването
на исковата молба (заявлението по чл. 410 ГПК с оглед процесуалния характер на
производството по чл. 422 ГПК) – 23.10.2024 г.
4
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото
исковата молба е подадена на 23.10.2024 г., то следва да се приеме, че вземането на ищеца от
м.05.2021 г. до м.09.2021 г. включително е погасено по давност, поради което съдът приема,
че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от
исковия период – от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. 32,54
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност
период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с
изравнителните сметки е за сумата от 588,20 лева. Съгласно гореизложените мотиви
относно собствеността на имота, ответникът Н. Ц. дължи 1/2 част от сумата от 588,20 лв. –
или сумата от 294,11 лв. Но ищецът претендира от този ответник едва сумата в размер на
17,15 лв., поради което и в изпълнение на правилото, установено в чл. 6, ал. 2 ГПК, искът
следва да бъде уважен изцяло за така предявената сума
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за
отчетния период, считано от 15.09.2022 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия в размер на 17,15 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 11.10.2024 г.
възлиза на сумата от 4,51 лв. До този размер ще бъде уважен иска спрямо ответника Н. Ц., а
за разликата до пълния предявен размер от 82,24 лв. като недоказан – искът ще бъде
отхвърлен. Доколкото начислената главница спрямо другия ответник – С. Ц. е друг размер –
309,72 лв., то и мораторната лихва за забава върху нея е друга, а именно 81,51 лв.
Акцесорната претенция за лихва върху главницата за топлинна енергия спрямо ответника С.
Ц. ще бъде уважена до размера от 81,51 лв., а над тази сума до пълния предявен размер от
82,24 лв. поради липса на доказаност – ще бъде отхвърлен.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба (заявлението по чл. 410 ГПК) в съда – 23.10.2024 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорните претенции за сумата от по 2,90 лв.,
начислена за периода от 15.11.2021 г. до 11.10.2024 г., се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По разноските:
5
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед уважената,
респ. отхвърлена част от исковете.
Веднага следва да се подчертае, че по силата на т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. на ВКС
съдът дължи произнасяне за сторените разноски както в хода на исково производство, така и
онези, направени в рамките на заповедното производство.
Ищецът претендира разноски в следния порядък: 25 лв. – държавна такса - заповедно;
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение – заповедно; 75 лв. – държавна такса – исково; 300
лв. – депозит СТЕ; 5 лв. – такса за съдебни удостоверения; 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение – исково. Общият размер на разноските, поискани от ищеца възлизат на
сумата от 655 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се признаят разноски в размер на общо
534,29 лв., от които съразмерно с уважената част на иска разноски, като с оглед квотата на
всеки ответник в дълга, в тежест на всеки един следва да се възложат разноски в размер на
267,11 лева.
Ответникът С. Ц. не претендира разноски и такива не му се дължат.
Ответникът Н. Ц. претендира разноски с оглед отхвърлената част от исковите
претенции за адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда
в размер, като за точната преценка на размера се следва ориентира, предвиден в Наредбата
за възнагражденията за адвокатска работа, по-точно по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 2, ал.
5 от Наредбата, в случай на съединяване на искове, без значение вида на това съединяване,
се дължи адвокатско възнаграждение за всеки отделен иск. При това положение, и като
съобразява, че актуалното разбиране на съдебната практика е, че възнагражденията в
Наредбата не са минимален праг, а само ориентир за съда, преценява, че дължимият
адвокатски хонорар за оказване на правна защита и съдействие по реда на чл. 38 ЗА за
процесуалния представител на ответника Н. Ц. възлиза на сумата от 800 лева.
Нас основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед отхвърлената част от исковите претенции, в
полза на адвокат С. С. С. като довереник на ответника Н. Ц. Ц. следва да се признаят
разноски в размер на по 147,51 лева на всеки от тях.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу Н. Ц. Ц., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че дружеството има вземания спрямо ответника Н. Ц. Ц. за следните суми: сумата от
17,15 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Русалка“ №
24, ет. 2, апартамент № 7, ведно със законната лихва от 23.10.2024 г. до изплащане на
вземането; сумата от 4,51 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.09.2021 г. включително като
погасен по давност, както и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 4,51 лв. до пълния предявен размер от 82,24 лв., както
и за сумата от 2,90 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 11.10.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62957/2024 г. по
описа на СРС, 65 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
6
ЕИК ********* срещу С. Ц. Ц., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че дружеството има вземания спрямо ответника Мая Генадиева Ангелова - Петрова за
следните суми: сумата от 309,72 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се
в гр. София, ул. „Русалка“ № 24, ет. 2, апартамент № 7, ведно със законната лихва от
23.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 81,51 лв. – лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
11.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 81,51 лв. до пълния предявен размер от 82,24
лв., както и за сумата от 2,90 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 11.10.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
62957/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА С. Ц. Ц., ЕГН ********** да плати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 267,11 лева – разноски,
сторени в хода на първоинстанционното производство с оглед уважената част от исковете
срещу него.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц., ЕГН ********** да плати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 267,11 лева – разноски,
сторени в хода на първоинстанционното производство с оглед уважената част от исковете
срещу него.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА, в полза на адвокат С. С. С., с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ 165, ет. 2, сумата в размер на 147,51 лева –
разноски за оказана безплатна правна помощ на ответника Н. Ц. Ц., с оглед отхвърлената
част на исковете против него.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7