Решение по дело №159/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 121
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20223400500159
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Силистра, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева

Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500159 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 149/22.03.2022г. СРС е обявил за относително
недействителен по отношение на „Архитект Друмева“ ЕООД с ЕИК
********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добрич“ № 72, вх. Б, ет.
3, ап. 9, представлявано от Мария Друмева Николова, договор за покупко -
продажба, обективиран в НА от 11.12.2019 г. № 174, т. 16 по описа на СВ -
Силистра, чрез който ЕТ Атанас Чанев Черковналиев с фирма „Атанас Чанев“
с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Генерал Колев“ №
10, ет. 3, ап. 9 прехвърлил на „Кам 2016“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Генерал Колев“ № 10, ет. 3, ап. 9,
представлявано от М. И. М., правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 35242.501.69 (тридесет и пет хиляди двеста четиридесет и две,
точка, петстотин и едно, точка, шестдесет и девет) по кадастралната карта и
регистри на с. Кайнарджа, одобрени със заповед № РД-18-1263 от 21.06.2018
г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ стопански двор с
площ от 18731 кв.м. (осемнадесет хиляди седемстотин тридесет и един кв.м.),
находящ се в землището на с. Кайнарджа, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, м.
„Стопански двор, шеста категория, при съседи: имоти с идентификатори
35242.600.2077, 35242.501.71, 35242.187.56, 35242.240.21, 35242.501.65,
35242.225.9 и 5242.225.6. Обявил е за относително недействителен по
отношение на същата и договор за покупко - продажба, обективиран в НА №
1
34, т. 11 по описа на СВ - Силистра за 2020 г., вписан на 08.09.2020 г., чрез
който Атанас Чанев Черковналиев с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул.
„Генерал Колев“ № 10, ет. 3, ап. 9 прехвърлил на М. И. М. с ЕГН **********
от гр. Силистра, ул. „Генерал Колев“ № 10, ет. 3, ап. 9 правото на собственост
върху СОС с идентификатор 66425.501.3262.5.9 (шестдесет и шест хиляди
четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, три хиляди
двеста шестдесет и две, точка, пет, точка, девет) по кадастралната карта и
регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор
66425.501.3262.5 (шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет,
точка, петстотин и едно, точка, три хиляди двеста шестдесет и две, точка,
пет), построена в имот с идентификатор 66425.501.3262 (шестдесет и шест
хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, три
хиляди двеста шестдесет и две), с административен адрес: гр. Силистра, ул.
„Генерал Колев“ № 10 (десет), ет. 3 (три), ап. 9 (девет), представляващ
апартамент с площ от 66,64 кв.м. (шестдесет и шест цяло и шестдесет и
четири кв.м.), състоящ се от спалня, хол, кухня и сервизни помещения, заедно
с прилежащото му избено помещение № 9 (девет) с площ от 4 кв.м. (четири
кв.м.) и 4,53 % (четири цяло и петдесет и три процента) ид.ч. от общите части
на сградата и съответния процент от правото на строеж, при съседи: на същия
етаж - СОС с идентификатор 66425.501.3262.5.8, под обекта - СОС с
идентификатор 66425.501.3262.5.6 и над обекта - СОС с идентификатор
66425.501.3262.5.12. Осъдил е ЕТ Атанас Чанев Черковналиев с фирма
„Атанас Чанев“ с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Генерал Колев“ № 10, ет. 3, ап. 9, „Кам 2016“ ЕООД с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Генерал Колев“ № 10, ет. 3, ап. 9,
представлявано от М. И. М., и М. И. М. с ЕГН ********** от гр. Силистра,
ул. „Генерал Колев“ № 10, ет. 3, ап. 9 да заплатят на „Архитект Друмева“
ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добрич“ №
72, вх. Б, ет. 3, ап. 9, представлявано от Мария Друмева Николова,
направените по делото разноски в размер на 138,41 лв. (сто тридесет и осем
лв. и 41 ст.) за държавна такса, 25 лв. (двадесет и пет лв.) за съдебни
удостоверения, 80 лв. (осемдесет лв.) за депозит за свидетели и 600 лв.
(шестстотин лв.) за експертизи. Отхвърлил е искането на ЕТ Атанас Чанев
Черковналиев с фирма „Атанас Чанев“ с ЕИК ********* и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Генерал Колев“ № 10, ет. 3, ап. 9, „Кам 2016“
ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Генерал
Колев“ № 10, ет. 3, ап. 9, представлявано от М. И. М., и М. И. М. с ЕГН
********** от гр. Силистра, ул. „Генерал Колев“ № 10, ет. 3, ап. 9 за
присъждане на направените по делото разноски.
Недоволни от решението, са останали ЕТ Атанас Чанев Черковналиев
с фирма “АТАНАС ЧАНЕВ“, със седалище и адрес на управление в гр.
Силистра, М. И. М., с ЕГН ********** - лично и като управител на „КАМ
2016“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Силистра, които чрез процесуалния си представител адвокат И. А. го
обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е неправилно и
2
незаконосъобразно, поради което молят съда да го отмени и постанови друго,
с което да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на
деловодни разноски.
Ответната страна „Архитект Друмева“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес
на управление: гр. Силистра, ул. „Добрич“ № 72, вх. Б, ет. 3, ап. 9,
представлявано от Мария Друмева Николова, чрез процесуалния си
представител адвокат В.Х. изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на
деловодни разноски
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Не се спори по делото, че съгласно договор за проектиране от
22.09.2016 г. ЕТ Атанас Чанев възлага на „Архитект Друмева“ ЕООД
проучването и проектирането на птицеферма за угояване на пилета бройлери
в ПИ № 501069 по КВС на с. Кайнарджа, м. „Стопански двор“, срещу
уговорено възнаграждение в размер на 47400 лв. с включен ДДС, както и че
възложената чрез договора задача е осъществена от изпълнителя и
изготвеният от него проект е приет от ЕТ с протокол от 25.11.2016 г.
На 12.04.2018 г. ищцовото дружество издава фактура № 120 за
извършено частично плащане поа проекта в размер на 12 000 лв., а на
07.11.2019 г. издава още една фактура № 136 за остатъка от задължението в
размер на 35 400 лв., която изпраща на съконтрахента си, ведно с покана за
доброволно изпълнение, получена от последния на 08.11.2019г. Не се спори
също, че впоследствие ищецът предявява по исков ред вземанията си срещу
ответника - длъжник, предмет на т.д. № 105/19г. по описа на СОС,
приключило с осъждането на същия да му заплати сумата от 29 500 лв.,
представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за
проектиране от 22.09.2016 г., неустойка за забавено изпълнение в размер на
855,55 лв., както и направените по делото разноски в размер на 2930,18 лв. -
съдебно решение № 260017 от 16.10.2020 г. по т.д. № 105 по описа на СОС за
2019 г., като след влизане в сила на решението кредиторът се снабдил с
изпълнителен лист за вземанията си и е образувано изпълнително
производство срещу ЕТ „Атанас Чанев“ под № 20207670401283 по описа на
ЧСИ Г. Георгиев.
Безспорно установено е също, че към момента на поканата от
08.11.2019 г. Атанас Чанев Черковналиев и М. И. М. са съдружници в „Кам
2016“ ООД, като тяхното съдружие е прекратено на 03.12.2019 г. с
подписването на договор за прехвърляне на дружествени дялове, чрез който
Атанас Черковналиев продава на М. М. собствените си два дяла от
дружеството, а придобивайки ги, купувачът се превърнал в едноличен
собственик на неговия капитал. Впоследствие с НА от 11.12.2019 г. № 174, т.
16 по описа на СВ - Силистра ЕТ Атанас Черковналиев прехвърля чрез
договор за покупко - продажба в полза на „Кам 2016“ ЕООД правото на
3
собственост върху ПИ с идентификатор 35242.501.69 по кадастралната карта
и регистри на с. Кайнарджа, одобрени със заповед № РД-18-1263 от
21.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ стопански
двор с площ от 18,731 дка срещу продажна цена в размер на 2100 лв. От
изготвената по делото съдебно - ценова експертиза се установява, че към
момента на сключване на тази сделка пазарната стойност на придобития от
дружеството имот възлиза на сумата от 15 719 лв.
Съгласно договор за покупко - продажба, обективиран в НА № 34, т.
11 по описа на СВ - Силистра за 2020 г., вписан на 08.09.2020 г., Атанас Чанев
Черковналиев прехвърля на М. И. М. правото на собственост върху СОС с
идентификатор 66425.501.3262.5.9 по кадастралната карта и регистри на
гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Силистра,
ул. „Генерал Колев“ № 10, ет. 3, ап. 9, представляващ апартамент с площ от
66,64 кв.м., състоящ се от спалня, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с
прилежащото му избено помещение № 9 с площ от 4 кв.м. и 4,53 % от общите
части на сградата и съответния процент от правото на строеж, срещу
продажна цена в размер на 35 000 лв. От назначената СЦЕ се установява, че
към момента на тази сделка пазарната стойност на прехвърленото жилище
възлиза на сумата от 65 700 лв.
От представен от ответниците НА за учредяване на договорна ипотека
№ 129, т. 1 по описа на СВ - Силистра за 2015 г. се установява, че на
01.09.2015 г. Атанас Черковналиев е ипотекирал в полза на „Алианц
България“ АД собствения си към този момент СОС с идентификатор
66425.501.3262.5.9 за обезпечаване на банков кредит в размер на 35 000 лв.,
предоставен му от тази банка в неговото търговско качество. От
представените извлечения от банковите сметки на първия и третия ответници
е видно, че на 11.09.2020 г. М. М. е превела по банков път на Атанас
Черковналиев продажната цена по НА № 34, т. 11 по описа на СВ - Силистра
за 2020 г. в размер на 35 000 лв., както и че на свой ред той заплатил по
банков път получената сума на неконкретизирано в извлечението лице, с
посочено основание на превода „погасяване на главница по кредит“.
Правилно СРС е приел, че адресатът на плащането се явява „Алианц
България“ АД, тъй като на 15.09.2020 г. тази банка депозирала в СВ -
Силистра молба за заличаване на договорната ипотека по НА № 129, т. 1 по
описа на СВ - Силистра за 2015 г., учредена за обезпечаване на отпуснатия от
банката кредит от 35 000 лв.
Междувременно, на 03.09.2020 г., ответницата М. сключва договор за
кредит с „ПИБ“ АД за сумата от 40 000 лв., който обезпечава чрез учредяване
на договорна ипотека върху закупеното от нея жилище с идентификатор
66425.501.3262.5.9. , като от извлечението от банковата сметка, находящо се
на стр. 83 от първоинстанционното дело може да се направи извод, че именно
чрез тази сума тя заплатила продажната цена на имота, която впоследствие
била използвана от Атанас Черковналиев за погасяване на задълженията му
към „Алианц България“ АД.
Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени
4
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато
действието е възмездно - и лицето, с което длъжникът е договарял също
следва да е знаело за увреждането. Според ал. 2 на същата разпоредба
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
В случая е безспорно установено, че ищецът е кредитор на ЕТ Атанас
Чанев и че разпореждайки се с недвижимите си имоти, длъжникът е знаел че
уврежда интересите на своя съконтрахент, отнемайки правото му да насочи
принудителното събиране на вземанията му върху тези имоти, без да предлага
изпълнение на задълженията си и без да разполага с друго имущество,
достатъчно за удовлетворяването на този кредитор.
Правилно СРС е приел, че осведомеността на ЕТ Атанас Чанев за
увреждането произтича както от сключения договор за проектиране,
представляващ основание на неговите задължения, така и от поканата за
доброволно плащане от 08.11.2019 г., получена от ЕТ дни преди продажбата
на ПИ с идентификатор 35242.501.69, а също така и от проведеното съдебно
производство за заплащане на задължението по договора, приключило с
осъдително решение и издаване на изпълнителен лист.
В настоящото производство е спорно доколко съконтрахентите на
длъжника - купувачите по атакуваните в настоящото производство договори
за покупко - продажба, са знаели за увреждането на неговия кредитор и по -
конкретно доколко с това обстоятелство е била запозната ответницата М. М.,
която е действала в лично качество при сключването на сделката, предмет на
НА № 34, т. 11 по описа на СВ - Силистра за 2020 г., и в качеството си на
управител на „Кам 2016“ ЕООД при сделката, обективирана в НА от
11.12.2019 г. № 174, т. 16 по описа на СВ - Силистра. От справката за адресна
регистрация на ответниците Атанас Черковналиев и М. М. е видно, че от 2001
г. двамата са регистрирани на адрес в гр. Силистра, ул. „Генерал Колев“ №
10, ет. 3, ап. 9, а от разпитаните по делото свидетели Т Т, В С.а, Н С. и Х Х,
техни съседи, се установява, че те съжителстват като семейство на този адрес
от закупуването на имота до настоящия момент, т.е. около 20 години. От
показанията на съседите става ясно също така, че в семейството им се е
отглеждало и детето на ответницата М. - синът й К, до навършване на
пълнолетие, като след това е заминал да учи извън града.
По делото не е спорно, че ответниците нямат сключен граждански
брак, но същевременно е ясно, че те са съжителстват и отношенията помежду
им осъществяват съдържанието на една брачната връзка, при която между
съпрузите съществува доверие и общност в усилията за осигуряване
благополучието на семейството, както и общи интереси и взаимна подкрепа.
Презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД произтича именно от идеята за
съдържанието на брачната връзка, предполагаща споделяне на плановете и
намеренията на съпрузите, обсъждане на идеите им и съвместно решаване на
семейни и имуществени въпроси, а не от юридическата същност на брака -
права и задължения на съпрузите, лични и имуществени последици от
сключването му, които нямат отношение към факта дали единият от
5
съпрузите е знаел или не за задълженията на другия съпруг. По делото е
установено, че отношенията между двамата ответници осъществяват
фактически белезите на съпружеска обвързаност, тъй като те живеят в общо
домакинство, всеки от тях допринася с усилията си за благосъстоянието на
семейството и оказва житейска подкрепа на своя партньор (двамата са
полагали заедно грижи за отглеждането на детето на ответницата). Става ясно
също така, че освен семейни партньори, ответниците участват заедно в
търговски начинания, тъй като са били съдружници в „Кам 2016“ ООД, което
съдружие е прекратено единствено по формални причини, видно от
твърдението им по делото, че договорът за продажба на дружествени дялове и
впоследствие този за продажба на ПИ с идентификатор 35242.501.69 са
сключени с цел дружеството да кандидатства за отпускане на кредит. Общите
бизнес начинания на съжителите се установяват както от посоченото
съдружие, така и от обстоятелството, че на адреса по тяхното местоживеене е
регистрирано както седалището на „Кам 2016“ ООД, така и адреса на
управление на предприятието на ЕТ Атанас Чанев, като на този адрес ЕТ е
получавал кореспонденцията си със своите търговски контрагенти,
включително и поканата за доброволно изпълнение на ищцата от 08.11.2019
г., съдебните книжа по т.д. № 105 по описа на СОС за 2019 г. и тези за
образуваното след него изпълнително производство. Всички тези данни сочат
на извода, че ответницата М. не е била изолирана от търговските дела на
първия ответник, нито той е считал за необходимо да държи семейството си
встрани от търговските си занимания, поради което е мъчно да се допусне, че
тя не е знаела за неговите задължения, още повече че предприятието му като
ЕТ и „Кам 2016“ ООД са имали един и същ адрес на управление и сходен
предмет на дейност - производство, изкупуване, заготовка, преработка и
търговия със селскостопанска продукция, което обичайно води до съвместни
действия по управлението на двете предприятия и преплитане на търговските
им отношения с трети лица.
Предвид тези аргументи, правилно СРС е приел, че презумпцията по
чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима по отношение на третата ответница - М., тъй
като тя се намира във фактически семейни отношения с длъжника и
събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че тя е била
запозната със състоянието на неговото търговско предприятие, търговските
му контакти и придобитите от него права и задължения.
В този смисъл са несъстоятелни доводите във въззивната жалба, че
решаващият съд е допуснал сериозни нарушения на действащото
законодателство, правейки извод за приложимост на презумпцията по чл. 135,
ал. 2 ЗЗД по отношение на третия ответник - М. М., тъй като изброяването в
тази правна норма е изчерпателно и разширяването на този кръг е
недопустимо.
В допълнение следва да се посочи, че съдебната практика е
последователна, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага
разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в
отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо
домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между
6
свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат
доказани, могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на
знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост
определя естеството на узнатите обстоятелства - свързаните лица по § 1 ДР ТЗ
биха знаели основни обстоятелства от дейността на дружествата, но едва ли
кой какъв алеаторен договор е сключил и изпълнява ли го добросъвестно.
Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава
на неговите органи. /Р. по гр. д. № 4606/14 г. на четвърто г. о. на ВКС/. В този
см. са постановените по реда на чл. 290 ГПК Р. № 34/4.05.2022г. по гр.д.№
1250/21г., III г. о, както и Р. № 37 от 2.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4500/2016
г., IV г. о.
Правилно СРС не е приел и доводите на ответниците, че сключените
сделки не са имали за цел да увредят ищеца, тъй като сделката по НА от
11.12.2019 г. № 174, т. 16 по описа на СВ - Силистра е сключена заради
предстоящо кандидатстване за кредит (който обаче не бил отпуснат на „Кам
2016“ ООД), а сделката по НА № 34, т. 11 по описа на СВ - Силистра за 2020
г. - за да се изплати кредит към „Алианц България“ АД, обезпечен с ипотека
върху имота, предмет на договора за покупко - продажба. Настоящият състав
се солидаризира с първоинстанционния съд, че от една страна субективната
цел на длъжника при сключването на увреждащите сделки няма отношение
към основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като въведените в тази норма
предпоставки за неговото уважаване са увреждане на кредитора и знание за
увреждането от страна на длъжника, а не наличието на специална цел за
засягане имуществените интереси на конкретно лице. Освен това от
доказателствата по делото е видно, че действително чрез продажната цена по
НА № 34, т. 11 по описа на СВ - Силистра за 2020 г. са погасени вземанията
на „Алианц България“ АД към първия ответник, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, но от изготвената
съдебно - ценова експертиза става ясно, че при свободно договаряне
ответникът би получил много по - висока цена за имота, предмет на договора,
от тази, която му е била необходима за изплащане на задълженията му към
кредитната институция, което сочи на извод, че сделката несъмнено уврежда
интересите на неговия кредитор - ищец по делото, който би могъл да разчита
за удовлетворяване на вземанията си на останалата част от цената след
изплащане на кредита към банката.
Предвид всичко изложено до тук решението на СРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
lСъобразно изхода на процеса пред настоящата съдебна инстанция, на
жалбоподателите не следва да бъдат присъдени деловодни разноски, а
ответната страна не е направила такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149/22.03.2022г. СРС, постановено по
7
гр.д. № 1167/2021г. по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280
ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8