№ 1562
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120101317 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против Н. Ж. К. иск за приемане за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за стоков кредит № **** г.,
сключен между нея и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са
били цедирани на ищеца, а именно: 740,74 лв. – главница, 73,94 лв. – възнаградителна
лихва, дължима за периода 14.05.2019 г. – 18.12.2019 г., 183,41 лв. – обезщетение за забава,
дължимо за периода от 15.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда (с изключение на периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г.), както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 7491/2021 г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че на 18.01.2019 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответницата е бил сключен Договор за стоков кредит № 3542752, с
който на Н.К. е бил отпуснат стоков кредит в размер на 899,00 лв., като сумата е била
преведена по банковата сметка на търговеца, от който тя е закупила конкретната стока.
Твърди се също така, че общият размер на кредита е 959,74 лв. и е включвал чистата
стойност на кредита – 899,00 лв. и застрахователна премия – 60,74 лв., като е била
уговорена и възнаградителна лихва в размер на 129,26 лв., като общо дължимата сума от
1 089,00 лв. е следвало да бъде върната на кредитора на 12 месечни погасителни вноски,
1
всяка от които в размер на 90,75 лв., дължими през периода 14.02.2019 г. - 14.01.2020 г.,
като неплатени са останали процесните суми. На следващо място се твърди, че с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2019 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
вземанията на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по горепосочения договор за
кредит са прехвърлени на ищеца, като на ответницата е било изпратено уведомление за
извършената цесия с писмо с обратна разписка, като се моли уведомлението за цесията да се
счита за връчено на ответника и с връчване на исковата молба и приложенията към нея, част
от които е и това уведомление. Ищецът не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, но с нарочна писмена молба е заявил, че поддържа иска, като е поискал по делото
да бъде постановено неприсъствено решение. Представени са писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок ответницата не е депозирала писмен отговор,
не е изразила становище по иска и не е направила доказателствени искания. Същата не се е
явила лично в съдебно заседание и не е изпратила процесуален представител, редовно
уведомена, като липсва и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени писмени доказателства (Договор за стоков кредит № ****
г. и общи условия към него, застрахователен договор, Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.12.2019 г. и Приложение № 1 към него, пълномощно и
уведомително писмо до ответницата), които не са оспорени от ответницата и от които може
да се направи обоснован извод за вероятна основателност на предявения установителен иск,
тъй като се установи наличие на сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и ответницата договор за стоков кредит при посочените в исковата молба условия, падежът
на който е настъпил, както и че вземанията на кредитора по този договор са били валидно
цедирани на ищеца, за което ответницата е уведомена с връчване на преписи от исковата
молба и приложенията към нея.
Предвид вероятната основателност на предявения установителен иск и тъй като
ответницата не е представила отговор на исковата молба и не се е явила в съдебно
заседание, без да е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие, като същата е била
уведомена за последиците от непредставянето на отговор и неявяването й по делото, съдът
намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид уважаването на главният иск, съдът намира, че предявеният при условията
2
на евентуалност осъдителен иск не следва да бъде разглеждан.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 225 лв., от които 125 лв. – държавна такса и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство
в размер на 75 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ж. К., ЕГН **********, от гр. Б.,
че същата дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, суми, произтичащи от Договор за стоков кредит № **** г.,
сключен между нея и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са
били прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, а именно: 740,74
лв. (седемстотин и четиридесет лв. и седемдесет и четири ст.) – главница, 73,94 лв.
(седемдесет и три лв. и деветдесет и четири ст.) – възнаградителна лихва, дължима за
периода 14.05.2019 г. – 18.12.2019 г., 183,41 лв. (сто осемдесет и три лв. и четиридесет и
една ст.) – обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.05.2019 г. до 25.10.2021 г., с
изключение на периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 3029/28.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7491/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Н. Ж. К.,ЕГН **********, от гр. Б., да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сумата
от 225,00 лв. (двеста двадесет и пет лв.), представляваща направените от ищеца съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 75,00 лв. (седемдесет и
пет лв.), представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД:
IBAN: ******,
BIC: ***,
„Обединена Българска Банка” АД.
Решението не подлежи на обжалване.
3
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4