№ 23251
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110143920 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.
286 ЗЗД, във връзка с чл.36 ЗА.
Ищецът Л. Д. Г. твърди, че с ответника са сключили Договор за правна защита и
съдействие № АСД-09-3/06.01.2022 г., чийто предмет по чл.1, ал.1 от същия е осъществяване
на процесуално представителство и защита по гражданско дело №54604/2021 г. по описа на
СРС, 59 състав до приключването му пред всички инстанции. Заявява, че съгласно чл.2, ал.2
от Договора, адвокатското възнаграждение е за всяка една инстанция и е в общ размер от
2150 лева, без ДДС и съставлява по т.1 за отмяна на уволнението-650 лева, без ДДС; по т.2
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност-650 лева, без ДДС и т.3 за
заплащане на обезщетение за оставане без работа-850 лева, без ДДС, изчислена съгласно
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поддържа, че възнаграждението по ал.1 от Договора следва да се заплаща преди
разглеждане на делото пред съответната инстанция по посочената в Договора банкова
сметка. Твърди, че е изпълнил точно и без отклонения поетите с Договора задължения, като
е изготвил и депозирал Въззивна жалба (вх.№ 184157/02.09.2022 г.), срещу Решение
№8181/17.07.2022 г. по гражданско дело №54604/2021 г. на СРС, 59 състав, предмет на
Договор за правна защита и съдействие № АСД-09-3/06.01.2022 г. Заявява, че с Разпореждане
№ 86489/17.09.2022 г. процесната въззивна жалба е оставена „без движение“, като е указано
на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок сумата от 234 лева, представляваща
дължима държавна такса и тази сума е внесена по сметка на СГС, за което е подадена Молба
(вх.№207273/04.10.2022 г.). Поддържа, че всичко по въззивното производство е изпълнил,
както и че е уведомил своя доверител-О., че на откритото съдебно заседание няма да може
да се яви, като ответника-доверител му е подписал пълномощно за пред въззивната
инстанция, включително и правото да преупълномощава, като с това последния е
препотвърдил представителната му власт, както и да продължи да го
представлява(включително и да преупълномощава), като впоследствие не се е стигнало до
касационно обжалване на решението. Претендира сумата от 2150 лева, представляваща
уговорено адвокатско възнаграждение на основание Договор за правна защита и съдействие
№ АСД-09-3/06.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК- 28.02.2023 г. до окончателното изплащане и разноските.
1
Ответникът О. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е
подал писмен отговор. Заявява, че съгласно чл.2, ал.3 от Договор за правна защита и
съдействие № АСД-09-3/06.01.2022 г. за да бъде извършено плащане адвокат Г. трябва да
издаде надлежно оформени документи в съответствие с разпоредбите на действащото
законодателство. Твърди, че до настоящия момент не са предоставени такива документи от
ищеца. Поддържа, че Областния управител на област София е второстепенен разпоредител с
бюджет е в това му качество при извършването на своята дейност следва да спазва
принципите на управление на публичните финанси- отчетност, отговорност, устойчивост и
законосъобразност, регламентирани в чл.20, т.2, т.8 и т.9 от Закона за публичните
финанси(ЗПФ). Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното, от фактическа
страна:
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие № АСД-09-
3/06.01.2022 г., чийто предмет по чл.1, ал.1 от същия е осъществяване на процесуално
представителство и защита по гражданско дело №54604/2021 г. по описа на СРС, 59 състав
до приключването му пред всички инстанции.
Приложени са по делото Отговор на искова молба (№ ОА23-16849/22.12.2021 г.) от О.
по гражданско дело № 54604/2021 г. по описа на СРС, 59 състав; Решение № 8181/17.07.2022
г. по гражданско дело №54604/2021 г. по описа на СРС, 59 състав; Въззивна жалба (вх.№
184157/02.09.2022 г.) от О., подадена чрез адвокат Л. Г.; Становище (вх.№ 659/05.01.2023 г.)
на О., подадена чрез адвокат Л. Г. по въззивно гражданско дело № 20221100512053; Молба
(вх.№ 3056/13.012023 г.) от О., подадена чрез адвокат Л. Г. по въззивно гражданско дело №
20221100512053; Протокол от 25.01.2023 г. на II-Д въззивен състав по въззивно гражданско
дело № 20221100512053 и Решение № 577/06.02.2023 г. по въззивно гражданско дело №
20221100512053.
Представена е по делото електронна(имейл) кореспонденция между страните по
същото.
По делото са приложени Становище (вх.№ 19008/22.01.2024 г) на ищеца; Становище
(вх.№ 19147/22.01.2024 г.) на ищеца; Молба (вх.№ 48096/14.02.2024 г.) на ищеца с
Удостоверение (изх.№ 220192400262204/22.01.2024 г.) за регистрация от НАП и Молба (вх.
№ 152345/10.05.2024 г.) на ищеца.
По делото е представено Платежно нареждане № IBX20220112002227179/12.01.2022
г. за сумата от 2150 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство-пред СРС.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, породено от договор за предоставяне на
адвокатска помощ и съдействие, по силата на което ищецът се е задължил да предостави
сочената адвокатска услуга, а ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение за
извършената адвокатска услуга; 2. ищецът да е изправна страна по договора, т. е. да е
изпълнил точно поетите от него задължение съобразно уговореното между страните; 3.
ответникът да не е заплатил на ищеца възнаграждение, полагащо му се за извършената
адвокатска услуга.
В тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки, а относно последната е
достатъчно да е налице единствено твърдение за липсата на плащане.
В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането.
Настоящият съдебен състав намира, че тези предпоставки са се осъществили и
2
тяхното наличие е доказано по делото.
Договорът за правна защита и съдействие (правна услуга) от адвокат обикновено
съдържа както елементи от договора за изработка – когато задължението на адвоката е да
извърши нещо от свое име и на свой риск, така и елементи от договора за поръчка – когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка,
каквото е това за процесуално представителство.
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и
съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната
регламентация по Закона за адвокатурата (ЗА). Поначало законът предполага дължимото
възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор – чл. 36, ал. 2 от
ЗА, но това не е императивно изискване – договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение – чл. 36, ал. 3 от ЗА. За разлика от
пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а
устно само по изключение – чл. 25, ал. 1 ЗА), за договора между адвокат и клиент не е
предвидена писма фирма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът
дали договорът по чл. 36 ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са
представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма
отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско
възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава,
когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена
форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно
съдействие. В отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което
възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено,
възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи
винаги и за всяка инстанция – чл. 36, ал. 1 от ЗА. Изискуемостта на вземането настъпва от
момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните правно
действие. В тази хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на
справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди
възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично
предвиждат, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена
само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. Съдът не е в правомощията си да
определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с
доверителния си елемент и свободата на договаряне – в този смисъл Решение №
102/16.07.2018 г. по гражданско дело № 3762/2017 г., на III ГО при ВКС; Решение № 208/
22.06.2015 г. по търговско дело № 3961/2013 г., на ІІ То при ВКС; Решение № 236/24.10.2017
г. по гражданско дело № 576/2017 г., на IV ГО при ВКС.
В разглеждания случай няма никакво съмнение, че от страна на ответника е било
налице възлагане на действия, които по същество представляват осъществяване на
процесуално представителство и защита по гражданско дело № 54604/2021 г. по описа на
СРС, 59 състав, видно от Договор за правна защита и съдействие № АСД-09-3/06.01.2022 г.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства- Отговор на
искова молба (№ ОА23-16849/22.12.2021 г.) от О. по гражданско дело № 54604/2021 г. по
описа на СРС, 59 състав; Въззивна жалба (вх.№ 184157/02.09.2022 г.) от О., подадена чрез
адвокат Л. Г.; Становище (вх.№ 659/05.01.2023 г.) на О., подадена чрез адвокат Л. Г. по
въззивно гражданско дело № 20221100512053; Молба (вх.№ 3056/13.012023 г.) от О.,
подадена чрез адвокат Л. Г. по въззивно гражданско дело № 20221100512053 се доказа, че
ищеца-изпълнител е изпълнил задълженията по договора. В тази насока е и приложената
електронната(имейл) кореспонденция между страните.
Несъстоятелно е твърдението на ответника-възложител, че за да бъде извършено
плащане, адвокат Г. трябва да издаде надлежно оформени документи в съответствие с
3
разпоредбите на действащото законодателство. На първо място „квитанция от адвокатски
кочан“ съдържа същите реквизити, както и Договор за правна защита и съдействие № АСД-
09-3/06.01.2022 г., т.е. става въпрос за един и същи договор, сключен между страните. На
следващи място адвокат Г. не е регистриран по ЗДДС, което се установява от приложеното
по делото Удостоверение (изх.№ 220192400262204/22.01.2024 г.) за регистрация от НАП. И
не на последно място е уговорения в чл.2, ал.2 от Договора за правна защита и съдействие №
АСД-09-3/06.01.2022 г. начин на плащане-Възнаграждението по ал.1 (2150 лева) се заплаща
преди разглеждане на делото пред съответната инстанция по банковата сметка на
изпълнителя. Още повече, че от представеното в съдебно заседание от 06.11.2024 г.,
Платежно нареждане № IBX20220112002227179/12.01.2022 г. се установи, че сумата от 2150
лева е преведена/платена по банковата на ищеца-изпълнител, преди разглеждане на делото в
първата инстанция(СРС), факт представляващ индиция за признание от страна на ответника-
възложител.
Изискуемостта на процесното вземане е уговорена в чл. чл.2, ал.2 от Договора за
правна защита и съдействие № АСД-09-3/06.01.2022 г., според която-Възнаграждението по
ал.1 (2150 лева) се заплаща преди разглеждане на делото пред съответната инстанция по
банковата сметка на изпълнителя.
В тази връзка се доказа, че ответника е следвало да преведе уговореното адвокатско
възнагреждение от 2150 лева по сметката на ищеца-изпълнител(адвокат Г.) и то преди
разглеждане на делото пред съответната инстанция/пред СГС по Въззивна жалба(вх.№
184157/02.09.2022 г.) и образуваното въззивно гражданско дело № 20221100512053 на СГС,
II-Д въззивен състав).
По делото ответникът нито твърди, нито доказва, че е заплатил посочената сума.
С оглед на гореизложеното предявения иск се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен изцяло. Като последица от уважаването на иска е и
присъждането на законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 28.02.2023 г. до
окончателното изплащане.
По разноските
Във връзка с изхода на делото, право на разноски има само ищеца.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по
чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1
ДФЕС и съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение, съгласно
размерите определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. В тази връзка е и
константната съдебна практика- Определение №343/15.02.2024 г. по търговско дело
№1990/2023 г. на II ТО при ВКС; Определение № 3156/28.11.2024 г. на ВКС по търговско
дело № 1119/2024 г. на II ТО при ВКС и други. Наличието на празнота в закона следва да се
преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, с изключение на частта, с
която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални
размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, във връзка с
ал. 1 от ЗА посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и
размерът му следва да е справедлив и обоснован. В настоящият случай адвокат А., като
процесуален представител на ищеца Л. Д. Г. е подал Заявление (вх.№ 110739/01.06.2022 г.) за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, което е бланково и съответства на
Приложение №1 към чл.3 от Наредба №6/20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г на
ОСГТК при ВКС, че с решението по исковото производство, съдът се произнася и по
разноските в заповедното производство, настоящият съдебен състав намира, че
4
справедливия и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по заповедното производство- частно гражданско дело № 10750/2023 г. е
200 лева. За процесуалните действия по исковото производство- гражданско дело №
43920/2023 г., съставляващи изготвяне и подаване на Искова молба (вх.№ 221738/04.08.2023
г.) и явяване в съдебното заседание на 06.11.2024 г., съдът намира, че справедливия и
обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по исковото производство е за сумата от 400 лева.
Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от ответника
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, поради
което адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 600 лева,
съставляваща 200 лева за заповедното производство и 400 лева за исковото производство.
С оглед на гореизложеното на ищеца следва да се присъди сумата от 686 лева,
представляваща разноски за държавна такса от 86 лева и адвокатско възнаграждение от 600
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявеният от Л. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. „Васил Левски“ №12, съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ №9, ет.4, чрез
адв. Л. А., против О., ЕИК ..........., с адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №22, иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.286 ЗЗД, във връзка с чл.36 ЗА,
съществуването на вземането за сумата 2150 лева, представляваща уговорено адвокатско
възнаграждение на основание Договор за правна защита и съдействие № АСД-09-
3/06.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-
28.02.2023 г. до окончателното изплащане, което е удостоверено в Заповед №
10097/06.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
частно гражданско дело № 10750/2023 г. на СРС, 52-ри състав.
ОСЪЖДА О., ЕИК ..........., с адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №22, да заплати на Л. Д.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ №12, съдебен адрес: гр. София,
ул. „Позитано“ №9, ет.4, чрез адв. Л. А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 686
лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5