МОТИВИ по НЧД
№5865/2017г. на СГС, НО, 12 състав
Производството
е по реда на чл.32 вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по повод изпратено
от Република Германия, Удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на
решение №500.02810460.2 на несъдебен орган
на Република Германия - Полицейски Президиум Р., постановено на 20.02.2017г., влязло в законна сила на 13.04.2017 г., с което е наложена финансова санкция общо в размер на
138.50 евро, на К.О., роден
на 08.06.2987г. в Р Германия, за извършено от него административно нарушение на чл.41, ал.1, във връзка с Приложение
2, чл.49 от Правилника за движението по
пътищата (StVO),
чл.24 от
Закона за движение по пътищата
(StVG), 153а от федерален каталог за финансови санкции
(BKat), а имнно
– като водач на седлови влекач с ремарке с рег.№*******,
на 03.12.2016г., в 16.11ч., в землище Пирмазенс, на
федерален път В10, по посока автомагистрала А8, близо до Хазенек,
е нарушил забраната за изпреварване, която е била обозначена с пътен знак
276/277.
Засегнатото
лице К.О. не се явява в съдебно заседание, представлява се от назначения
служебен защитник – адв.В.Д..
В
съдебно заседание представителят на СГП
счита, че не са налице условията на българския закон за признаване на
решението на Полицейски Президиум Р., Република Германия за налагане на
финансова санкция спрямо засегнатото лице, доколкото не е установена никаква
връзка на наказаното лице с територията на Република България.
Защитникът
на засегнатото лице – адв.Д., споделя изцяло
становището на представителя на СГП.
Софийски градски съд, след като се запозна с
доказателствата по делото и взе предвид становището на страните, намира за
установено следното:
Засегнатото
лице К.О. не е български гражданин, роден е в Р Германия на 08.06.1987г., няма постоянен или настоящ
адрес на територията на Република България, нито обичайно местопребиваване на
територията на страната, адресно е
регистриран в Република Германия, гр.Щутгард, ул.“*******.
По делото е приложено Удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на
решение №500.02810460.2 на несъдебен орган
на Република Германия - Полицейски Президиум Р., постановено на 20.02.2017г., влязло в законна сила на 13.04.2017г., с което е наложена финансова санкция общо в размер на
138.50 евро, на К.О., роден
на 08.06.2987г. в Р Германия, за извършено от него административно нарушение на чл.41, ал.1, във връзка с Приложение
2, чл.49 от Правилника за движението по
пътищата (StVO),
чл.24 от
Закона за движение по пътищата
(StVG), 153а от федерален каталог за финансови санкции
(BKat), а именно – като водач на седлови влекач с ремарке с рег.№*******, на 03.12.2016г., в
16.11ч., в землище Пирмазенс, на федерален път В10,
по посока автомагистрала А8, близо до Хазенек, е нарушил
забраната за изпреварване, която е била обозначена с пътен знак 276/277.
Налице е годно изпълнително основание
– решение за налагане на финансова санкция, придружено с Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС. Въз основа на решението за
налагане на финансова санкция, постановено от Полицейски Президиум Р., Република
Германия, влязло в сила на 13.04.2017г., засегнатото лице е осъдено да заплати
парична сума в размер на 138.50 евро, като в удостоверението изрично е
посочено, че основанието за налагане на санкцията е нарушение по чл.41, ал.1,
във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24
от Закона за движение по пътищата (StVG).
Деянието, за което е наложена финансова
санкция, чието признаване се иска, се изразява в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, не се изисква
двойна наказуемост за деяния, които представляват поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Въпреки това, този съдебен състав намери, че не
са налице основанията на ЗПИИРКОРНФС и наложената на засегнатото лице финансова
санкция, не следва да бъде призната от българския съд. Съображенията за това са
следните:
При
направените от съда опити да бъде установен адрес на засегнатото лице на
територията на Република България, бяха събрани данни,
изхождащи от С.И.К.,
упълномощено лице на дружество
„К. Е.Т.“ ЕООД. Видно от снетите от К.писмени
сведения, К.О. е едноличен собственик на капитала
на „К. Е.Т.“ ЕООД, но няма постоянен и настоящ адрес в Република България, нито обичайното му пребиваване е на територията на страната.
На посочения в Удостоверението по
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС, адрес:
гр.Разград, ул.“*******, е регистрирано посоченото дружество, но К.О. живее в Република Германия, на адрес: гр.Щутгард,
ул.“*******. Според сведенията, дадени от С.К., засегнатото лице посещава Република България няколко пъти годишно за
период от около седмица, в което време пребивава на хотел.
При така събраните данни по делото, че
засегнатото лице не притежава имущество, не получава доходи, няма местоживеене,
нито обичайно пребиваване на територията на Република България, този съдебен
състав прие, че е налице хипотезата на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Според
посочената законова норма, съдът признава решение за налагане на финансови
санкции, при условие че лицето срещу което е постановено решението, притежава
имущество, получава доходи, има местоживеене или обичайно пребиваване на
територията на страната.
В случая, К.О. в качеството си на физическо
лице, не получава доходи на територията на страната, не притежава имущество,
няма местоживеене или обичайно пребиваване в Р България. Дори и търговското
дружество, чийто едноличен собственик на капитала е засегнатото лице, да
реализира доходи на територията на страната или да притежава имущество,
доколкото се касае за еднолично дружество с ограничена отговорност, то неговото
имущество е отделно от имуществото на физическото лице. Не бе установено по
делото К.О. да има местоживеене на територията на Р България, нито обичайно да
пребивава тук. С оглед изисканата по делото справка от МВР, е установено, че няма
данни за лице с имена К.О., дата на раждане - ***г. и месторождение гр.Разград.
Посоченият за лицето О. адрес ***, не е адрес по неговото местоживеене /по
данни на С.К./. Под обичайно местопребиваване на физическото лице следва да се
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това
да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат
от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
връзки. От снетите от К.обяснения, се установява, че засегнатото лице идва в
Република България няколко пъти в годината за период от около седмица и при
престоя си пребивава на хотел, поради което не би могло да се приеме, че К.О.
има трайна свързаност с територията на страната и тук е обичайното му
пребиваване.
За пълнота следва да се посочи, че дори да
бъде призната от българския съд, финансовата санкция, наложена на засегнатото
лице, то същата няма да може да бъде изпълнена, доколкото лицето не притежава
имущество, не реализира доходи на територията на страната, няма местоживеене и
обичайно не пребивава в Република България.
По изложените съображения, съдът намери, че не
са налице условията за признаване на решението на Полицейски Президиум Р., Република
Германия, влязло в сила на 13.04.2017г., за налагане на финансова санкция
спрямо К.О., роден на ***г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.