Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260043
гр. Севлиево, 12.04.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Рефузе
Османова, като разгледа докладваното от съдията Христов
гражданско дело № 761/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от
всеки двама от законните си представители П.С.С., Я.М.Д. и Г.К.срещу С.Й.Д., с
ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че между страните по делото е
сключен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, като
ответника е клиент с клиентски № **********, във връзка с продажба на ел.
енергия за обект на потребление с Аб. № **********, находящ се на адрес с.
Яворец, Община Севлиево. Заявява, че облигационните отношения между страните се
регламентират от Общите условия за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про Продажби" АД, които били приети на основание чл. 98а от Закона
за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране(КЕВР към момента на предявяване на иска). Съгласно чл. 17, т. 2 от
Общите условия, потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната
в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите
условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от Общите условия, като в ал. 6
на същия член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение потребителя изпадал в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от Общите условия
„Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към
"Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден". Съгласно чл. 16, т. 2 от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД
/ОУПЕЕ/, „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия". Сроковете били регламентирани в чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не
освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок".
Следователно потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено
плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите
суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното
погасяване на задължението". Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Към момента на подаване на
заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия имал неизплатени
задължения в общ размер на 203,80 лв. за обекта на потребление, заведен с
абонатен номер Аб. № **********. В посочената сума били включени неплатените
фактури за ел. енергия в размер на 196,24 лв., представляваща главница за
консумирана ел. енергия от ответника по издадени фактури в периода 20.06.2019
г. - 20.09.2019 г., както следва: ФП **********/20.06.2019 г., ФП
**********/22.07.2019 г., ФП **********/20.08.2019 г. и ФП
**********/20.09.2019 г., а също и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 7,56 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура
от падежа й до 10.01.2020 г.. По ч.гр.д. № 218/2020 г. на Районен съд - Севлиево,
била издадена заповед за изпълнение, след което длъжника възразил. Предвид това
в изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок
била предявена и исковата молба. След настъпване на изискуемостта на
задължението до предявяване на иска стойността на фактурите не била заплатена.
Предвид гореизложеното ищеца иска установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответника му дължи заплащане на горепосочените суми, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски, включително
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответницата, е подала писмен отговор. В
отговора, се заявява, че ответницата не е живяла в процесния обект в с. Яворец
през исковия период, няма регистриран адрес в този имот, а в друг в с. Шумата,
като през процесния период е живяла във Федерална Република Германия. Заплатила
е претендираната сума на 07.10.2020 г.. Възразява срещу присъждане разноски на
ищеца.
В съдебно заседание ищеца в докладвана молба поддържа становище за отхвърляне
на исковете поради плащане, като
признава заплащане на дължимите суми.
В съдебно заседание ответника, чрез своя процесуален представител излага, че съгласно чл. 45, ал. 1 от Общите условия споровете
между „Енерго-про продажби“ АД и потребителите се решават по пътя на
преговорите, поради което следвало да бъде изпратена покана за доброволно
уреждане на отношенията, а такава от ищцовото дружество не била изпратена. Не се
установило кой е адресът, на който можело да бъдат изпращани фактури и ищецът
не представил заявление за първоначално присъединяване към електропреносната
мрежа от ответницата. Ответницата нямала адресна регистрация в с. Яворец.
Нямало налице виновно неизпълнение от страна на ответницата, защото трябвало да
има субективна представа за конкретни дължими суми, а такива тя нямала. Счита,
че иска следва да се отхвърли не само поради плащането му, а и заради липса на виновно
поведение от ответницата. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от справка от 10.07.2020 г. от
"ЕНЕРГО-ПРО" за потреблението през последните 12/24/36 месеца, за
клиент С.Й.Д.,***, с клиентски номер № **********, от извлечение за фактури и
плащания, за същият клиент, от извлечение от сметка към 10.01.2020 г. за обект
на потребление с Аб. № **********, с. Яворец и от приложени по делото фактури
ФП **********/20.06.2019 г., ФП
**********/22.07.2019 г., ФП **********/20.08.2019 г. и ФП
**********/20.09.2019 г., че за целия период 20.06.2019 г. - 20.09.2019 г., е начислена
електрическа енергия, за която са издадени неплатени фактури в размер на 196,24
лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника, като е начислена и лихва върху главницата в общ
размер на 7,56 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура
от падежа й до 10.01.2020 г..
От Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на на „Енерго-Про Продажби" АД и решение от 07.11.2007 г., се установява, че
съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия, потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в Общите условия. Съгласно чл. 26 вр. чл. 15 от Общите
условия, се задължава да снабдява с електрическа енергия всеки потребител, чийто обект е разположен на територията
обслужвана от дружеството, а задължението за плащане на потребителя става
изискуемо веднъж месечно по график, като неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно
чл. 38 от Общите условия потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
Установява се от разписка от 07.10.2020 г. от Изи
Пей, че ответницата е заплатила на ищеца сумата 215,24 лв..
От приложения препис от ч. гр. д. № 218/2020 г. на
РС – Севлиево се установява, че „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД е подало на 28.01.2020
г. , заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото
ч. гр. д. на РС – Севлиево и е издадена срещу длъжницата С.Й.Д., заповед № 116/24.02.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : сумата 196,24
лева, представляваща главница за
незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени в периода 20.06.2019 г. -
20.09.2019 г. за обект с абонатен номер **********, находящ се в с. Яворец,
Община Севлиево, с клиентски номер **********; сумата 7,56 лева – мораторна
лихва, определена като сбор от мораторните лихви по всички фактури от падежите
на същите до 10.01.2020 г., ведно със законната лихва от 28.01.2020 г. до
окончателно изплащане на сумите; както и за разноски - платена държавна такса в
размер на 25,00 лева и 50,00 лева, юрисконсулско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е
намерен на постоянния и настоящия си адрес, включително след залепване на
уведомлението. Предвид това в изпълнение
на указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок на 07.08.2020
г. е предявена и исковата молба.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на
следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните
вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата молба валиден договор за
доставка на електрическа енергия в описания в исковата молба обект, чиито
клаузи съдържат задължение по договора за ищцовото дружество за доставка на ел.
енергия в посочения обект за исковия период, задължения за предоставяне другите
услуги описани в исковата молба и задължение за ответника да заплати на ищеца
процесните суми; изпълнение на задължението на ищеца за доставка на ел. енергия
в посочения обект за исковия период; размера и стойността на доставената ел.
енергия за исковия период; поставянето на ответника в забава и размера на
дължимото мораторно обезщетение.
Установи се, че в процесния период ищцовото
дружество и ответника са били обвързани от действието на валиден договор за
доставка на електрическа енергия в недвижим имот съгласно Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД. Установи се
също така по делото, че съгласно чл. 26 вр. чл. 15 от Общите условия на „ЕНЕРГО
– ПРО Продажби” АД, ищеца е задължен по силата на сключения договор да снабдява
с електрическа енергия ответника, а последният съгласно чл. 17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби” АД, е задължен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия.
Събраха се и доказателства, установяващи
стойността на доставената електрическа енергия за исковия период. От справката от 10.07.2020 г. от "ЕНЕРГО-ПРО" за потреблението през
последните 12/24/36 месеца, за клиента С.Й.Д.,***,
от извлечението за фактури и плащания, за същият
клиент и от извлечението от сметка към
10.01.2020 г., преценени съвкупно с разписката
от 07.10.2020 г. от Изи Пей, за заплатени от ответницата на ищеца суми, с
характер на извънсъдебно признание, а също предвид и липсата на оспорване на размера
на начислените суми в отговора на исковата молба, се установи претендираният в исковата молба размер на процесните парични
суми.
От изложеното следва, че заявените от ищеца в
заповедното производство вземания са доказани в претендирания в исковата молба
размер: сумата 196,24 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия
от ответника по издадени фактури в периода 20.06.2019 г. - 20.09.2019 г. и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 7,56 лева, представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 10.01.2020 г..
Неоснователни са възраженията на ответницата
заявени в отговора на исковата молба и в съдебно заседание. Без значение за
дължимостта на претендираните суми е дали ответницата е живяла в процесния
обект в с. Яворец през исковия период, дали има регистриран адрес в този имот
или в друг. Предвидената разпоредба в Общите условия за решаване споровете по
пътя на преговорите, не отменя договорените особени правила за настъпване
изискуемост на дължимите суми и не може да се приеме предложеното от процесуалния
представител на ответницата тълкуване на тази разпоредба, изискващо изпращане
нарочна покана преди завеждане на делото за изискуемите вземания на ищеца. Не могат да се споделят и доводите на
ответницата за липса на виновно неизпълнение от нейна страна, предвид
необходимост у същата да има субективна представа за конкретни дължими суми.
Трайна е съдебната практика, че вината в гражданското право не е субективното
отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното
право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия
работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
В конкртния случай ответницата не е положила дължимата грижа, изискуема и от
Общите условия, действащи между страните, да разбере какви суми дължи на ищеца,
което не обуславя извод за липса на вина у същата.
С оглед установеното от безпротиворечивите
изявления на страните и от разписката от 07.10.2020 г. плащане на
претендираните суми за главница и мораторна лихва върху главницата, извършено в
хода на предявеният иск от ответницата, съдът намира, че исковете следва да
бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане, ведно с искането за установяване
на законната лихва върху главницата до окончателното издължаване на сумата.
С оглед изхода на делото, предвид отхвърлянето на
предявените искове поради настъпил в хода на делото факт - погасяване на
задълженията, съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от
чл. 78, ал. 2 ГПК, ответницата дължи на ищеца направени по делото разноски,
съобразно направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, представените
доказателства за разноски и списък на разноските, поради което ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направени съдебни разноски за държавна такса, заплатена от ищеца, в
размер на сумата от 75,00 лева и разноски за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт, в размер на сумата от 100,00 лева, определена
в минималния размер, дължим съобразно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК
и Наредбата за заплащането на правната помощ
или общо сумата от 175,00 лева. Съдът взе предвид, че при отхвърляне на иска,
поради плащане в хода на делото ответника дължи разноски на ищеца -
Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК
и определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по описа за
2016 г., ВКС, III г.о., като този извод следва и от разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
какъвто безспорно не е настоящият случай.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като погасени чрез плащане, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от
законните си представители П.С.С., Я.М.Д. и Г.К.срещу С.Й.Д., с ЕГН **********,***,
за установяване съществуване на парични вземания: за сумата от 196,24 лева, представляваща главница за консумирана
ел. енергия от ответницата по издадени фактури в периода 20.06.2019 г. -
20.09.2019 г., за обект с абонатен номер ********** и с клиентски номер **********,
а също и за мораторна лихва върху главницата в общ размер на сумата от 7,56 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви по всички фактури от датата на падежа
на задължението по всяка една фактура до 10.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането, към длъжницата С.Й.Д., за които вземания
е издадена заповед № 116/24.02.2020 г., за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 218/2020 г. по описа на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С.Й.Д., с ЕГН **********,*** да заплати
на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г,
представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С.С., Я.М.Д.
и Георги Коршия, направените по гр. д. № 761/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 175,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: