РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242000500404 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 14
106/08.08.24г. на БОС от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр.София,
ЕИК: *********, със седалище: гр. София, бул. „Витоша“, № 89 б, Милениум
център, София, чрез ю.к. В.Й., против решение № 605/05.07.2024г.,
поправено с решение № 621/ 09.07.2024 г. и двете по гр.д.1681/2023г. по
описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният от
Х. Б. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., к-с „С.“ бл. **, вх. *, ет.
*, ап. *, против „Инфра експерт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Оборище, ул.“Велико Търново“ № 27,
представлявано от изпълнителните директори Стефан И. Радев и Иван
Владимиров Владимиров, иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД
и чл.86 с.з., съединен по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК с иск с правно
основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.429 КЗ, предявен от „Инфра експерт“ АД
срещу въззивното застрахователно дружество, за заплащане на
обезщетение за претърпени на 03.08.2020г. в резултат от неправилна
организация и неспазени технически изисквания за обезопасяване при
1
извършване на ремонт на бул. „Демокрация“, гр. Бургас, неимуществени
вреди от причинена тежка телесна повреда за размера от 50 000лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 03.08.2020 г.
до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото,
съобразно уважената част от претенцията. Решението се обжалва и в частта, с
която е уважен по реда на чл.219, ал.3 ГПК предявеният от „Инфра експерт“
АД против "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр.София, регресен иск
за същата главница, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта,
до окончателното изплащане на сумата, които Застрахователят е осъден да
заплати на застрахования търговец.
Твърди, че постановеното решение по основния иск не е правилно. На
първо място заявява, че изводите на първоинстанционния съд са основани на
експертни заключения и на доказателства, събрани в образуваното по случая
досъдебно производство, което е недопустимо. Поддържа, че съдът е
формирал своите правни изводи, без да назначи експертиза, за да установи
механизма на ПТП-то, т.е. нарушен е принципът на непосредственост при
събиране на доказателствата. Оплаква се, че не е изследвано дали водачът е
можел да възприеме своевременно намиращата се зад багера пешеходка, нито
наличието на обективна възможност да приведе в действие спирачната
система на багера и да спре преди мястото, на което била паднала жената.
Оспорва задължението на водача на ПС да осигури възможност за безопасно
движение на заден ход и за спиране, с оглед безспорното обстоятелство, че Д.
преминавала през територия на изкопни работи и багеристът изпълнявал
правнорегламентирана дейност, която по презюмпция е с повишен риск от
произшествие и именно затова - с повишени изисквания за обозначаване на
мястото и ограничаване на достъпа до него.
Оплаква се, че въпреки че първоинстанционният съд приел спазване на
изискванията за обезопасяване на работната площадка, неправилно
квалифицирал последиците от нарушаването на ограничения достъп от страна
на пострадалата. Твърди, че в конкретния случай, при наличие на надлежно
обективирана забрана за преминаване през ремонтирания участък, е
неприложима разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП, на която се позовал съдът.
Твърди, че поведението на багериста сочи на „случайно деяние“ по смисъла на
чл.15 НК и счита извода за ангажиране на отговорността на водача на багера
2
за голословен.
Следващо възражение е относно обема на отговорност на въззивното
застрахователно дружество спрямо застрахования търговец. Твърди се, че
„ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр. София носи отговорност за вреди по договор за
застраховка „ГО“, но не и за вреди, в резултат от извършвана от
застрахованото лице професионална дейност, която, според Застрахователя, е
следвало да бъде допълнително застрахована. Моли за отмяна на обжалваното
решение в съответните му части и постановяване на ново, с което основният
иск бъде изцяло отхвърлен, а като последица от това – да бъде отхвърлен и
регресният иск.
По делото е надлежно депозиран отговор от „Инфра експерт“ АД,
гр.София, чрез ю.к. Л.Л. Счита въззивната жалба на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД,
гр.София против решение № 605/05.07.2024г., поправено с решение № 621/
09.07.2024 г. и двете по гр.д.1681/2023г. по описа на БОС, в частта, с която е
уважен предявеният иск от Х. Д. против „Инфра експерт“ АД за
основателна, а решението на Окръжен съд – Бургас – за неправилно в тази
част. Също моли за отмяната му и излага аргументи. Позовава се на
твърдение, че вредоносният резултат е настъпил единствено по вина на
пострадалата. Моли за решение в този смисъл.
Въззиваемата Х. Б. Д. оспорва въззивната жалба в депозирания по реда
на чл.263 ГПК отговор, чрез адв. И. М. Счита обжалваното решение за
правилно, справедливо и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Не
ангажира доказателства, претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и е
допустима.
Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл. 49, вр. с чл. 52 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, съединен по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК с иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 429 КЗ. При разглеждане на делото пред настоящата
инстанция са събрани допълнителни доказателства, на основание
Определение № 483/02.10.2024г. по в.гр.д.№ 404/2024г. на АС - Бургас и при
приложение на ТР № 1/2013г. от 9 декември, 2013 година на ОСГТК на ВКС,
т.3.
Съдът като взе предвид приложените доказателства, преценени
3
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по искова молба
от Х. Б. Д. против „Инфра експерт“ АД, гр.София. Твърди, че на
03.08.2020г., около 9.30ч., при прибирането си от редовната сутрешна разходка
в морската градина в гр. Бургас, пресякла бул. „Демокрация“ в посока от
морската градина към Генералното консулство на Република Турция.
Преминала през дясното платно за движение на булеварда, спряла за секунди
при навлизането в затревената площ между двете платна и след като се
уверила, че може спокойно да продължи (нямало никакви ограничения,
конуси, ленти, работещи машини), направила няколко крачки. Въпреки
подходящите обувки, внезапно се подхлъзнала по неравния терен, паднала по
гръб и попаднала под колелото на намиращия се в близост багер, потеглил в
този момент назад. Така бил прегазен десният й крак в областта на
подбедрицата и глезена. При навлизането на мястото на инцидента, тя
възприела спрял и неработещ багер. На участъка не се извършвали
строително-ремонтни дейности, имало няколко човека, които пиели кафе и
пушели цигари. Твърди, че от силната болка загубила съзнание. Била
оперирана и десният й крак бил ампутиран до 1/3 от дисталната част на дясна
подбедрица, в резултат от което станала инвалид за цял живот. Изпаднала в
депресия. Поради камъче в чукана, се наложила втора операция в края на
м.октомври, 2020г.
Неколкократно й била оказвана финансова помощ от дружеството-
ответник, която използвала за пътуване до РФранция, за направа на първата й
протеза и заплащане на част от медицинските консумативи. Въпреки
очакванията за втора безплатна протеза, се оказало, че тази протеза не е
изцяло безплатна. Били ангажирани също рехабилитатор и психолог, на които
плащала.
През 2021г., поради отслабване на крака от обездвижването и общата
загуба на тегло, се наложило изработване на втора протеза, отново в
РФранция. Тя се оказала несполучлива и в края на м.март, 2022г. заминала за
гр.София за изработване на трета протеза. С нея била до края на м.май, 2023г.,
а впоследствие се наложило изработване на четвърта протеза, вече осигурена
от дружеството „Движение без граници“.
4
Заявява, че след инцидента дълго време пила обезболяващи и
успокоителни, защото целият й живот се преобърнал. При самата травма
претърпяла неописуеми болки и страдания, с изключителен интензитет.
Счита, че повече няма да се възстанови и да бъде човекът, който била. На
основание изложеното завела настоящия иск за компенсиране на причинените
неимуществени вреди. Заявява, че имуществени не претендира, с оглед
оказаната й финансова помощ от „Инфра експерт“ АД, гр.София. Позовава се
на неспазване на правилата за безопасност от страна на изпълнителя на
ремонтните работи. Ангажира доказателства.
„Инфра експерт“ АД, гр.София оспорва иска в надлежно приложения
отговор по реда на чл.131 ГПК. Оспорва въведените в исковата молба
твърдения за липса на обезопасяване на участъка, в който настъпил
инцидентът. Оспорва твърденията в исковата молба, че въззиваемата Д. не
възприела, че на мястото на инцидента работи багер, че в момента се
извършват ремонтни дейности, т.като нямало обозначения върху багера, нито
индиция, че работи. Твърди, че за участъка е въведена временна организация
за безопасност на движението, като след направен оглед от комисия, с участие
на представители на Община Бургас и Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Бургас, е констатирано, че е изпълнена, според съгласувания проект. За всички
водачи на МПС и за пешеходците били въведени ограничения в
придвижването, с маркировка, конуси и пътни знаци. Дружеството твърди, че
след като Д. сочи, че минавала ежедневно през ремонтирания участък, не
може да е в неизвестност, че там се извършват ремонтни работи и се ползва
тежка техника. Тази механизация и тежка техника била на място през време на
целия ремонт и се намирала в едното платно – дясната част, непосредствено
пред Генералното консулство на Република Турция, като движението на
автомобили се извършвало само в едното платно. При извършване на ремонта,
участъкът бил ограничен със знаци „В1“ – „Забранено влизането в двете
посоки; „А 23“ – „Внимание! Участък в ремонт“, предупредителни бализи,
конуси и др., които били поставени на място още към 07.07.2020г., когато била
приета ВОБД. Твърди, че маркировката била поставена по такъв начин, че да
бъде възприета от всички участници в движението.
Поддържа, че въззиваемата Д. изцяло не се съобразила с ограниченията,
пренебрегнала ги и сама се поставила в ситуация да получи контузията. Счита,
5
че изцяло е допринесла за инцидента, като в тази връзка се позовава на
проведеното ДП. В него Прокуратурата стигнала до извод за липса на виновно
поведение на багериста и липса на извършено нарушение на професионалните
задължения. Позовава се на липса на противоправност в поведението на
багериста и съответно – липса на деликтно поведение. На основание
въведените правозащитни възражения моли за отхвърляне на иска. Ангажира
доказателства и претендира разноски.
С отговора срещу исковата молба, по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, „Инфра
експерт“ АД, гр.София поискало конституирането на трето лице-помагач –
"ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр.София. За да обоснове правния си
интерес от процесуалното действие, се позовало на сключен договор с
ответника по регресния иск – Комбинирана застрахователна полица №
BG/06/119002790262/02.10.2019г. „ГО на автомобилистите“. Заявява, че с
посочения договор „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр.София приело да застрахова
отговорността на ответника за вреди, причинени на трети лица за срока на
договора.
Молбата е удовлетворена и с определение № 70/09.01.2024г. по гр.д.№
1681/2023г. по описа на БОС Застрахователят е конституиран в качеството на
трето лице-помагач на ответника и срещу него е насочен регресен иск: при
условие на евентуалност, в случай, че застрахованото лице бъде осъдено, да
бъде осъден застрахователят да му заплати сумата на главницата и
претендираната законна лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане, както и направените разноски в производството.
Обратният иск е оспорен от „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр.София в приложения по
реда и в срока по чл.131 от ГПК отговор срещу исковата молба. На първо
място се оспорва предявеният главен иск по размер, а обратният – по
основание и по размер. Оспорва се твърдението, че водачът на багера с
действията си е причинил увреждането виновно. Позовава се на влязло в сила
Постановление пор.№ 1641/2020г на РП – Бургас, с което е прекратено
досъдебното наказателно производство против св. В. Г. – лицето, управлявало
багера, поради липса на елемент от обективна страна за извършено
престъпление. На следващо място заявява, че събитието не е застраховано,
понеже не попада сред покритите рискове по задължителната застраховка „ГО
на автомобилистите“. Оспорва претецията за лихва, като се позовава на
6
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Моли за отхвърляне на главния иск и като последица от
това – на обратния иск. Също ангажира доказателства.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Не се спори, затова съдът приема фактът за установен по реда на чл.153
от ГПК, че към датата на инцидента – 03.08.2020г., на бул.„Демокрация“,
гр.Бургас, в района на Генералното консулство на Република Турция е
извършван ремонт по проект „Изпълнение на Инженеринг за надграждане на
системата от Бързи автобусни линии на територията на гр.Бургас… нова
организация на движението и оптимизация на паркирането.“
Първият спорен факт е свързан с обезопасяването на обекта и
поставянето на предупредителни знаци и ограничителни ленти. За да приеме
наличието или липса на изпълнение на законовите изисквания за
предупреждение на водачите на МПС и пешеходците за ремонт, съдът
съобрази следното:
От приложения чертеж на стр.42 по гр.д.№ 1681/2023г. БОС е видно, че е
изготвена Временна организация на движението по бул. „Демокрация“ от бул.
„24 черноморски пехотен полк“ – кръстовището с ул. „Цар Симеон I-ви“,
гр.Бургас. На 07.07.2020г. Комисия на Община Бургас с членове: представител
на Община Бургас, представител на сектор ПП към МВР – Бургас и
представител на ответника – „Инфра експерт“ АД констатирали, че
временната организация е изпълнена по проект, при спазване на изискванията
на Наредба № 3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците.
От показанията на св. Ч., технически ръководител на обекта, разпитан в
с.з. на 22.01.2025г., се установява, че в деня на инцидента, както обикновено,
движението било обезопасено с бележки по дърветата, знаци, а като правило
вечер, преди да тръгнат, опъвали ленти по обекта. Дружеството-изпълнител
било наело пана за огради и поставяли, където било възможно, на алеите,
където се движат хората, за да обезопасят обекта. Според свидетеля, със
сигурност имало поставени ограничителни ленти и пана над 2 метра високи,
около целия обект, дори в този ден му направило впечатление, че
ограничителните ленти са раздърпани от вятъра. Движението на
7
автомобилите, според св. Г., било само в едната лента, като от долната страна
имало мрежи, а от горната били поставени конуси.
В пълно противоречие са показанията на ангажираните от въззиваемата
Д. гласни доказателства. Пред съда св. К. - без родство с нея, заявил, че в деня
на инцидента към 8.30 – 9.00ч. минал оттам към Морската градина. На
мястото, между двете платна, имало няколко мъже, с гащеризони, имало и
тежка техника. Нямало преградни платна, нямало ленти, нямало прегради или
конуси, които да препятстват навлизането в Морската градина. Никое от двете
платна не било затворено. Нямало нито метални бариери, нито ленти, нито
табели, нито конуси. МПС-тата можели да преминават в двете посоки. Имало
тежка техника, но на самия остров между двете платна, не на някое от
платната. Аналогични са показанията и на св. Ш., роднина по сватовство на
пострадалата.
Съдът прецени горните показания в съвкупност с приложените по-горе
чертеж за временна организация на движението, протокол на Комисия на
Община Бургас от 07.07.2020г. и изготвените по делото експертни
заключения.
От извършената пред настоящата инстанция комбинирана САТЕ и СМЕ
(стр.221 и сл. по в.гр.д.№ 404/2024г. на АС – Бургас), както и от снимковия
материал в единичната САТЕ, също извършена пред настоящата инстанция, се
установява, че мястото на инцидента е било запретено за преминаване от
страна на Морска градина – Бургас посредством ограничителни конуси, във
връзка с ремонтните дейности по подмяна на пътната настилка. Независимо от
горното, за всички граждани на гр. Бургас е известно, че по повод извършване
на ремонт на пътното платно в района на Генералното консулство на
Република Турция, движението бе ограничено за движение на МПС-та и
пешеходци. Също, в.л. д-р Ю. П. в своята част на експертното заключение, в
Приложение 1, с цифра 10 е обозначило поставените конуси, което
съответства на снимката на стр.58, фиг.5 от заключението на в.л. Е.
Ето защо съдът приема, че събраните гласни доказателства – показанията
на св. Каикчиян и св.Шахинян, не са безпристрастни в тази част и не следва да
бъдат взети предвид от съда при формиране на крайните му изводи.
Безспорно е, че при поставени ограничителни конуси, съгласно чл.66, т.2
от ППЗДвП: „знак "Конус" - С2. Конусът е с червен или оранжев цвят.
8
Сигнализира площ, забранена за движение, или линия, забранена за
пресичане; и забрана за преминаване между тях“, пострадалата Д. предприела
пресичане на бул.“Демокрация“ точно в забранената зона. Това се случило на
връщане от редовната й сутрешна разходка в Морската градина, както се
твърди в исковата молба, обута с удобни обувки, с които не може да падне.
Според в.лице, д-р Ю. П., разпитан в с.з. на 25.06.2025г., от двете страни
на местопроизшествието, на около 100-тина метра в двете посоки всяка от тях
от мястото на инцидента, има пешеходни пътеки, които са извън
ремонтирания участък.
Въпреки това, въззиваемата Д. тръгнала да пресича, подхлъзнала се в
участъка с лека денивелация и разпръснат чакъл и паднала. Така десният й
крак попаднал под лявата гума на движещия се на заден ход багер, управляван
от служител на „Инфра експерт“ АД, гр.София и й била нанесена описаната в
исковата молба тежка телесна повреда – размачкване на тъканите и костите в
областта на дясна подбедрица, неоспорвана от страните. Като резултат се
наложила ампутация на дистална подбедрица към средна трета, последвана от
още една операция и продължителни болки и страдания, както физически,
така и психически. На основание горното съдът приема, че е налице вреда,
която впрочем, страните не оспорват.
Следващ спорен въпрос е дали съдът следва да се съобрази с резултата от
образуваното по случая досъдебно производство, при положение, че то е
прекратено, с мнение за липса на извършено престъпление. В тази връзка
съдът съобразява, че само влязлата в сила присъда има обвързваща сила по чл.
300 ГПК за съда, който разглежда спора и съобразно трайно установената
съдебна практика, липсата на престъпление не води до задължителен извод за
липса на деликт - Решение № 1441 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
6245/2007 г., V г. о., ГК. Затова настоящият състав приема, че
осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане може да
бъде изследван в това производство.
В отговор на въпроса относно спазване на всички правила за работа на
съоръжението, причинило тежката телесна повреда на Д., съдът съобрази, че
според експертното заключение на в.л. д-р Ю. П., преди да започне движение
назад, водачът на багера, като водач на самоходна машина по смисъла на § 6,
т.16 от ДР ЗДвП, е длъжен да се увери, че пътят зад него е свободен и няма
9
опасност или затруднения за другите участници в движението. По време на
движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това не е възможно – да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности. Цитиран е чл. 40 от ЗДвП, но въззивното
дружество оспорва приложимостта му в конкретната ситуация. Аргумент,
според „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр.София е, че багерът, като съоръжение,
извършващо специфична дейност, се придвижва по пътищата само по
изключение. Основната му работа е свързана с изкопни, ремонтни дейности,
също такива по изгребване и изхвърляне на земна маса, пясък, чакъл и други.
Ето защо за него не се прилагат правилата, установени за движение по
пътищата, понеже на практика тази машина работи по обекти.
Настоящият състав споделя възражението, но приема, че за самоходните
машини има още по-строги правила за безопасност при работа, поради
високия риск от злополуки. Законодателят е приел нарочна Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.2 от нея: „При работа с машини и съоръжения, които
създават опасна зона, се подават предупредителни сигнали“, а според
разпоредбата на чл.58, ал.1 и ал.3 от Наредбата: „Сигнали с ръце и/или
вербална комуникация се използват в случаите, когато се изискват, за
направляване на работещите, извършващи рискови или опасни маневри. ….
На сигналиста се осигурява възможност да наблюдава всички маневри
визуално, без да бъде изложен на опасност. Когато това условие не е
изпълнено, допълнително се разполагат един или повече сигналисти“.
В тази връзка съдът прецени и показанията на св. Г. – водач на багера,
който пред настоящата инстанция обяснил, че видимостта му отляво била
ограничена, поради наличието на клони и дървета, които пречели. В същото
време няма данни да е имало лице, което да наблюдава отзад машината, както
се движела на заден ход.
Горната фактическа обстановка, според настоящия състав, сочи на
деликтно поведение от страна на служители на „Инфра експерт“ АД,
гр.София, в резултат от което е нанесена вреда и между двете е налице
причинно-следствена връзка.
Съгласно чл.45 ЗЗД: „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
10
е причинил другиму“, а съгласно чл.49 ЗЗД: „Този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа“.
От приложеното на стр.10-11 по гр.д.№ 1681/2023г. на БОС експертно
решение на ТЕЛК при УМБАЛ Бургас АД № 3302 от 181/ 23.10.2020г., се
установява, че поради извършена травматична ампутация на дясна
подбедрица, на Х. Д. е дадена оценка на работоспособността 75% ВСУ.
Посочени са и придружаващи заболявания: хипертонично сърце и
стенокардия.
Телесната повреда е тежка, за цял живот, без изгледи за подобрение, с
възможности, според експертното заключение на в.л. по извършената и приета
пред АС - Бургас СМЕ, за последващи оперативни интервенции, поради
физиологичните промени на ампутирания крак. Също така съдът изцяло
кредитира твърденията за изключително силни по интензитет болки и
страдания, причинени в момента на инцидента, довели до загуба на съзнание
на пострадалата, а впоследствие продължили дълго, придружени от
мъчителни преживявания.
В подкрепа на горното са показанията на св. Д., дъщеря на пострадалата,
полагала непосредствени грижи за нея след случилото се. Установява се, че
след шока и ужаса, който преживяла майка й, се наложило дълго време да
бъде обслужвана в къщи от двете си дъщери за елементарни работи, за
обичайните битови нужди, за да се учи да сяда и става от стол с протезата, да
прави крачка, да се учи да върви с две патерици и проходилка. Били
ангажирани психиатър, за да се справи с последствията от стреса и
рехабилитатор за раздвижване, но въпреки това понастоящем тя почти спряла
да излиза навън, с изключение на кратки разходки около блока в рамките на
половин-един час, с придружител.
При всичко описано и като съобрази, че въпреки цената на иска, съдът
може по свой почин да определи размера на справедливото обезщетение при
приложение на ТР № 1/2021г. от 01.08.2022г. на ОСГТК на ВКС, настоящият
състав приема, че с оглед датата на инцидента 03.08.2020 г., справедливото
обезщетение възлиза на 100 000 лв., както приел и БОС. Касае се за възрастен
човек, на навършени ** години към злополуката, с вече трайно влошено
здравословно състояние, обусловено от възрастовите изменения, макар и
11
активна, с възможност за самостоятелно обслужване и придвижване навън,
преди произшествието, който завинаги е загубил надежда за придвижване в
обема от периода преди това.
От показанията на св. Д. става ясно, че майка й много тежко преживяла
случилото се. От ведър и усмихнат човек, с познати и приятели, председател
на *********************************** в града, за един ден се превърнала
в безпомощен инвалид и съдът дава вяра на горните показания.
Преди да индивидуализира окончателния размер на справедливото
обезщетение, съдът взе предвид въведеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. В мотивите по-горе бе
прието, че пресичането на пътното платно и затревената част между двете
платна на бул. „Демокрация“, гр. Бургас в района на Генералното консулство
на Република Турция е извършено при грубо нарушение на правилата за
движение на пешеходци по ЗДвП от страна на пострадалата Д. При известни
за всички жители на гр.Бургас ремонти работи в участъка на произшествието,
наличие на тежка техника, правомерно обезопасяване на участъка на ремонта,
установено с Протокол от служители на Община Бургас, сектор ПП при към
МВР – Бургас и представител на ответника – „Инфра експерт“ АД, при
извършване на рутинната си сутрешна разходка Д. преминала през
ограничителните конуси, които показват забрана за пресичане и преминаване
между тях, за да отиде на отсрещната страна на булеварда. На това място
съдът посочва, че правилата на ЗДвП важат не само за водачите на ПС, а и за
пешеходците, които също са задължени да се съобразяват с тях и
отговорността за неспазването им не следва да бъде намалявана, само по
причина, че се придвижват пеша, а не са водачи на ПС, а да бъде съобразено с
разпоредбите на закона, конкретно в случая на чл.113, ал.1, т.4: „При
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила:..т.4 да не преминават
през ограждения от парапети или вериги“.
Още повече, че в непосредствена близост е имало други пешеходни
пътеки, а и липсват данни багерът да е бил неизправен към датата на
инцидента. От показанията на св. Ч. се установява, че при движение назад
автоматично се включва доста силен звуков сигнал и светлинен сигнал. Може
да се направи обосновано заключение, че при багер в движение, с включена
12
сигнализация, пострадалата Д. навлязла в непосредствена близост зад
машината и като се подхлъзнала - паднала, а десният й крак попаднал под
лявата гума на багера.
От заключението на в.л. Ю. П. се установява, че опасната зона за спиране,
когато водачът е предвиждал опасна ситуация, очаквал е такава и бил готов да
реагира, е 7.57м, която ще бъде измината за 1.97 секунди. Пешеходката
попаднала в опасната зона за спиране на багера с повече или поне 3.30м.
По повод възможността на пострадалата да възприеме самоходната
машина, по делото са поставени въпроси по комплексната САТЕ и СМЕ и на
в.лице лекар, със специалност „Очни болести“. От заключението на в.лице
става ясно, че Д. е с намалено зрение на двете очи за близо и далеч. С
установена глаукома, с начални атрофични лезии на ретиналния пигментен
епител на дясно око, а на ляво – с напреднала хориоретинална миопатична
атрофия и окултна неоваскуларна мамбрана.
В съдебна заседание в.л. д-р М. пояснил, че практически Д. е сляпа с
лявото око, от която страна се е движел на заден ход багерът, а зрението на
дясното око е практически на 60% от нормалното. Освен това, според в.лице
възможността да види багера зависи накъде е гледала в момента на
произшествието, какво е било осветлението, на какво разстояние е от обекта и
колко е голям той.
При така установеното, съдът не кредитира показанията на св. Д., че
майка й виждала съвсем нормално, просто носела очила и имало предписание
на лекар да се следи редовно, понеже те не отговарят на медицинската
документация и на фактическото положение.
Също така съдът съобрази, че за да е налице съпричиняване, не е
достатъчно увреденото лице да е нарушило правилата на ЗДвП, а е
необходимо да се установи, че това нарушение е довело до вредоносния
резултат и ако не бе извършено, той не би настъпил.
В конкретния случай настоящият състав приема, че при наличието на
множество обозначения за забрана за преминаване през ремонтирания
участък, а също на подадени светлинни и звукови предупредителни сигнали
поведението на увреденото лице убедено сочи на съпричиняване, което съдът
преценява на 75%. Съдът приема този висок процент, в който пострадалата е
допринесла за злополуката, защото отчита, че тя е в известност за
13
здравословното си състояние. Фактът на налична медицинска документация в
немалък обем и данните за системно посещение на очен лекар свидетелстват
за личното й знание за слепота с едното око и намалено на 60% зрение на
другото. Офталмологичното й заболяване би следвало да повиши вниманието
й при придвижване и да възпита поведение на предпазливост, а това явно не
се е случило. Установи се, че тя не е възприела движещ се в непосредствена
близост багер, с включен силен звуков сигнал и осветление, т.е. изобщо не се е
огледала, преди да предприеме пресичането и то през ремонтни работи, за
които също е в известност.
Ето защо, според настоящия състав справедливото обезщетение следва да
бъде намалено до размера от 25 000лв., ведно със законната лихва от датата на
деликта.
По отношение на регресния иск – По дефиниция, - чл.429 КЗ: „С договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие“. Спорен е въпросът
дали задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите покрива рисковете
при вреди, причинени от професионалната дейност на специализирана
техника. В тази връзка съдът взе предвид както Решение на Съда (трети
състав) от 4 септември 2014 година по дело C-162/13, така и посочения в
застрахователната полица покрит риск. Видно от нея – стр.47 по гр.д.№
1681/2023г. БОС, застрахована е отговорността за имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежанието и/или използването на
застрахованото МПС. В конкретния случай е застрахован точно тази багер-
товарач, участвал в инцидента, ето защо на репариране подлежат и вредите от
извършване на професионална дейност с него.
При всичко така изложено, съдът приема, че е налице деликт, осъществен
от лице, управлявало самоходна машина, застрахована при въззивното
дружество със задължителната застраховка „ГО“, в срока на застрахователния
договор, следователно обратният иск е основателен досежно главницата,
съобразно мотивите на настоящото решение.
Що се отнася до претендираната от пострадалата лихва за забава и
14
претенцията от страна на „Инфра Експерт“ АД, гр.София срещу „ДЗИ – ОЗ“
ЕАД, гр.София за заплащане на сумата на тази лихва по обратния иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД: „При задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана“, т.е.
лихвата за забава се дължи от датата на увреждането. В настоящия случай
отговорността на деликвента е от датата на деликта, но по отношение на
Застрахователя тя е ограничена, съобразно специалното правило на чл. 429,
ал. 3 КЗ и началният момент е от датата на уведомяването на застрахователя.
По делото липсват данни за уведомяване на Застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, ето защо настоящият състав приема, че за дата на
уведомяване следва да се счита датата на връчване на исковата молба по
обратния иск - 24.01.2024 г.
С оглед така изложеното, следва решение в горния смисъл.
Поради всичко изложено и определянето на по-нисък размер
обезщетение, дължимата д.такса следва да бъде намалена наполовина или за
първата инстанция въззиваемото „Инфра експерт“ АД, гр. София дължи д.т. в
размер на 1000 лв.
За първата инстанция участниците в процеса не са претендирали разноски
и такива не са присъждани, затова молбата на „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, гр.София за
присъждане на разноските за двете инстанции е неоснователна относно
присъждане на разноски пред окръжния съд.
За втората инстанция:
По основния иск в полза на третото лице не се следват разноски по
правилото на чл. 78, ал. 10 от ГПК. Извършените в тази инстанция разноски от
„ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, гр.София за дължима д.такса за обжалване, за хонорари на
вещи лица и за депозит за свидетели, на практика са насочени към отричане на
основателността на основния иск, ето защо тези разноски няма да бъдат
присъдени.
„ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, гр.София има право на разноски по регресния иск за
отхвърлената част, които се дължат от лицето, насочило иска срещу
дружеството – „Инфра експерт“ АД, гр. София.
Пред настоящата инстанция има доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 700 лв., без да е диференцирано по кой от двата иска е
15
заплатен, а също се претендира и юрисконсултско възнаграждение. По
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат за един адвокат или
юрисконсулт, затова съдът ще присъди разноски за адвокатско
възнаграждение, като приема, че те са поравно по двата иска. С изхода на
спора, в полза на „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, гр. София ще бъдат присъдени разноски в
размер на ½ от 350 лв. или 175 лв.
„Инфра експерт“ АД, гр. София не е претендирало юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция и няма доказателства за разноски.
В полза на адв. И. М. се следва заплащане ан адвокатско възнаграждение,
съобразно изхода от спора, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Така при интерес от 50
000 лв. и максимален хонорар от 4 650 лв., съобразно изхода от спора „Инфра
експерт“ АД, гр. София ще следва да заплати 2 325 лв., които след като ги
заплати, следва да му бъдат заплатени по обратния иск от „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, гр.
София.
С оглед всичко така описано, следва решение в горния смисъл. Водим от
това, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 605/05.07.2024 г., поправено с решение №
621/ 09.07.2024 г. и двете по гр.д. 1681/2023 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, в частта, с която „Инфра експерт” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул. “Велико
Търново“ № 27, представлявано от изпълнителните директори Стефан И.
Радев и Иван Владимиров Владимиров, е осъдено да заплати на Х. Б. Д., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., к-с „С.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *,
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, от настъпило на
03.08.2020 год. ПТП, на бул. “Демокрация“ гр. Бургас, пред Генерално
консулство на Република Турция, за размера над 25 000 лв. до присъдения
размер от 50 000 лв., както и в частта, с която е присъдена законна лихва за
забава върху отхвърлената част от главницата от 25 000 лв. за периода от
03.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска в горните части.
16
ОТМЕНЯ решение № 605/05.07.2024 г., поправено с решение №
621/ 09.07.2024 г. и двете по гр.д. 1681/2023 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, в частта, с която „Инфра експерт” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул. “Велико
Търново“ № 27, представлявано от изпълнителните директори Стефан И.
Радев и Иван Владимиров Владимиров, е осъдено да заплати д.т. по с-ка на
БОС за размера над 1000 лв.
ОСЪЖДА „Инфра експерт” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. “Велико Търново“ № 27,
представлявано от изпълнителните директори Стефан И. Радев и Иван
Владимиров Владимиров, да заплати на адв.И. М., по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2
325лв.
ОТМЕНЯ решение № 605/05.07.2024 г., поправено с решение №
621/ 09.07.2024 г. и двете по гр.д. 1681/2023 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, в частта, с която "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД
гр.София, ЕИК: *********, със седалище: гр.София, бул. „Витоша“, № 89 б,
Милениум център, София, е осъдено да заплати на „Инфра експерт” АД,
след заплащането им в полза на Х. Б. Д., с ЕГН: **********, сумите на:
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, от настъпило на
03.08.2020 год. ПТП, на бул. “Демокрация“ гр. Бургас, пред Генерално
консулство на Република Турция, за размера над 25 000 лв. до присъдения
размер от 50 000 лв., както и законна лихва за забава върху отхвърлената
част от главницата от 25 000 лв. за периода от 03.08.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата; на законна лихва за забава върху уважената част от
главницата от 25 000 лв. за периода от 03.08.2020 г. до връчване на исковата
молба по обратния иск - 24.01.2024 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска в горните части.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр.София, ЕИК:
*********, със седалище: гр.София, бул. „Витоша“, № 89 б, Милениум център
да заплати на „Инфра експерт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Оборище, ул. “Велико Търново“ № 27,
представлявано от изпълнителните директори Стефан И. Радев и Иван
Владимиров Владимиров, извършените за адвокатско възнаграждение по реда
17
на чл. 38, ал. 2 ЗА разноски, присъдени с настоящото решение в размер на
2325 лв., след заплащането им от страна на „Инфра експерт” АД в полза на
адв. И. М.
ОСЪЖДА „Инфра експерт” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. “Велико Търново“ № 27,
представлявано от изпълнителните директори Стефан И. Радев и Иван
Владимиров Владимиров, да заплати на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД гр. София, ЕИК: *********, със седалище: гр. София, бул. „Витоша“, №
89 б, Милениум център, София сумата от 175 лв. разноски тази инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18