РЕШЕНИЕ
№ 6579
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20251100105291 по описа за 2025 година
искове с пр.осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД:
45
Ищецът – С. Г. Г., твърди, че на 19.02.2025г. сутринта около 08.ч., в гр.
София, ж.к. „Свобода“, вървяла по десния тротоар на ул. „Народни будители“ с посока от
ресторант „Родопски чанове“, към бул. „Свобода“. Слизайки от тротоара, срещу бл. 40, се
подхлъзнала на заледен и непочистен участък от пътя и паднала на дясната си ръка.
В „УМБАЛСМ Н. Й. ПИРОГОВ“ ЕАД поставили диагноза счупване на долния край
на лъчевата кост, закрито на дясната й ръка. Ръката била имобилизирана с ортеза. Издаден
бил лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 0388444 от 19.02.2025г.
На 19.02.2025г. закупила ортеза за гривнена става - manumed - 1103, като заплатила
сума в размер за 95 лева.
Претърпяла болки и страдания.
Участъкът, където се подхлъзнала не се стопанисвал от етажна собственост или друга
сграда.
С оглед изложеното, ищцата моли да се осъди ответникът – СО, да ù заплати:
- сумата от 35 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 19.02.2025г.; и
- сумата от 95 лева, стойност на закупена ортеза (фактура № ********** от
19.02.2025г. от „Ортопрайм“ ООД), ведно със законната лихва, считано от 19.02.2025г.
Претендира и разноски.
1
Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска:
- не бил материално легитимиран по претенцията;
- оспорва механизма на увредата; евентуално се прави възражение за съпричиняване;
- оспорва размерите на претенциите;
Третите лица-помагачи на ответника - 1. „ГРИЙН ПАРТНЪРС" АД, 2. „БКС -
Х.Н.“ ЕООД, възприемат позицията на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Депозирано е заключение на СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 28.10.2025г., се
установява, че при прегледа на ищцата е поставена диагноза: закрито счупване в долния
край на дясната лъчева кост.
Това увреждане се получава при падане върху терена и подпиране на ръката с длан
при изпъната ръка в лакета.
По своята медикобиологична характеристика реализира признака трайно затруднение
движението на крайник (дясната ръка) за срок не по-малък от 2.5-3 месеца при обичаен ход
на възстановяване.
При получаване на увреждането и при раздвижването след сваляне на
имобилизацията (след около 4 седмици) пострадалата е изпитвала силни болки и страдание.
По време на имобилизацията и в началото след свалянето и е имала и нужда от чужда
помощ при ежедневното си обслужване.
В момента на прегледа движенията в дясната ръка са възстановени.
Сега има болка в мястото на счупване при натоварване на ръката и болка във
външния епикондил (ръб) на лакета.
Латералния епикондилит обикновено се получава при претоварване в лакетната става
(най-често при спортисти играещи тенис), но макар и рядко, възниква остро в резултат на
директна травма в областта на лакътя или при внезапно рязко движение, увреждащо
сухожилията и би могло да се свърже с падането.
Пострадалата е лекувана консервативно с поставяне на имобилизация-ортеза, за която
са заплатени 95 лева, който разход е свързан с лечението.
Относно оплакванията, че я боли ръката, когато носи тежко, тъй като инцидентът е
станал през 2025г., възможно е с времето болката да намалее, може и да не изчезне.
От чисто съдебно-медицинска гледна точка крайният резултат е известен (става
въпрос за падането). Причината не може да се определи по самата диагноза, дали върви,
дали се хлъзва, дали ù се завива се свят - пада и се чупи ръката. Дори човек, който има
2
причина да залитне и да падне пак може без тази причина да се хлъзне и да падне.
Свидетелят изрично сочи, че се е подхлъзнала.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. С.. От тях се установява, че
познавала г-жа Г., тъй като били колеги в Агенция Митници - ТД Митница София от 2016г.
На 19.02.2025г. тя претърпяла инцидент, на който свидетелят присъствал. Както всяка
сутрин минала да я вземе с колата и заедно отивали на работа. Отивайки на мястото, от
където трябвало да я вземе я видяла, че върви по тротоара и завивала, слизайки от тротоара
на шосето се подхлъзнала и паднала. Помогнала ù да стане, взела ù багажа и я качила в
колата. Тогава се намирало в кв. Свобода, ул. „Народни будители“. Ищцата вървяла по
тротоара от ресторант „Чановете“ към магазина по посока на движение от дясната страна. В
близост до този тротоар няма кооперации, има тревни площи, а на отсрещния тротоар бил
блок – бл. 40. На мястото, където паднала, имало сняг и тротоарът бил заледен.
Отишли в митницата но ръката на ищцата я боляла и се подула. Тогава един колега я
закарал в „Пирогов“. След това разбрали, че ръката ù е счупена. Това е дясната ù основна
ръка (чл. 171, ал. 2, in fine от ГПК).
Някъде месец и половина-два след това тя била в болнични. След една седмица
отишла в тях да я види. Ръката я боляла, а синът ù ù помагал да се обслужва. Имала шина на
дясната ръка. Когато се върнала на работа след месец и половина два, тя още изпитвала
болка, както и до момента.
Ищцата по принцип се движи стабилно, свидетелят има налютения, считано от 2016г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля.
На 17-8.02.2025г. е валял сняг имало е снежна покривка, а температурите, особено
сутринта, са били минусови (Справка от НИМХ – л. 70).
На 19.02.2025г. е издаден лист за преглед (л. 6), в който (карето – дясно малко над
средата, относно придружаващите заболявания, не е попълнено; аналогична е ситуацията и
в цялата медицинска документация – л. 74 и л. 78-81). Издадени са два болнични листа за
общ период от месец и половина (от 19.02.2025г. – 03.04.2025г. - л. 9-10). Инцидентът е
деклариран за трудова злополука (Декларация – л. 11)
Ортезата е закупена на същия ден и е на стойност 95 лева (разходни документи - л. 8).
Ищцата е прегледана в деня на инцидента и не е заявила съпътстващи заболявания,
което би било нормално (и в нейна полза), за да се назначи адекватно лечение. С или без
такива, предвид становището на вещото лице, тя би могла да се подхвръкне на заледен
участък, а по никакъв начин и то от години не е показвала медицински проблеми, свързани
със стабилността ù при ходене. Личният лекар се посещава рядко и обикновено при нужда.
При тази установена фактическа обстановка, молбата за предоставяне на допълнителна
информация относно хипотетичен проблем, свързан със стабилността ù при придвижване,
би била само загуба на процесуално време (Молба от 15.09.2025г. – л. 87 и становището на
решаващия орган от о.с.з.).
3
от правна страна:
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД).
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че
именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното
право - Решение № 5/06.06.2011г., по гр.д. № 47/2010г., на III г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя
неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от
13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.
Така, твърденията на ищеца са достатъчни, за да се приеме, че претенцията е
допустима (арг. и от т. 7 от Постановление № 7 от 30.12.1959г., ПЛЕНУМ на ВС). Без
значение е самоличността на конкретния работник (такъв на общината или на дружество,
което е в договорни отношения с нея), който, чрез бездействие, е допуснал компрометиране
част от повърхността на улицата – непочистено пространство (за вреди от действията на
изпълнителите на работата обаче отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява
имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на
живот на гражданите на територията и - Решение № 124 от 18.07.2019г. на ВКС по гр.д. №
3057/2018г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева).
Не се спори, че улицата, а това включва и тротоара, е общинска собственост, както и
че задължението за поддържането им е на ответника (арг. в тази насока са и нормите на чл.
3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 31 от ЗП).
Или, тротоарът (а и пътното платно) следва да се подпържат от общината, което
предполага постоянно задължение за следене на неговото състояние. Това включва
почистването от сняг и лед.
Пешеходците се придвижват по тротоара – съответно това е тяхно право / предполага
се че улиците се поддържат добре. Те не следва да избират някакви алтернативни маршрути
(освен ако съответният участък видимо е напълно непроходим), а и могат да пресичат
улицата – арг. от 165, т. 1 от ППЗДП.
Ищцата е пресякла с причина - за да се качи в колата на колегата си. Двете са отивали
на работа, като това се установява от свидетелските показания, а и от декларацията за
обявяване на злополуката за трудова. Т.е. поведението на г-жа Г. е било напълно адекватно –
не се констатира каквато и да е форма на съпричиняване. Никакво подобно обстоятелство не
е и установено от ответника или третите лица (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Свидетелят не е
заинтересован, а само познат на ищцата. Той не е длъжен да помни обувките , а това
обстоятелство, доколкото въобще е релевантно, следваше да се установи от ответника.
Естествено, ако ищцата бе забелязала непочистения участък, би се постарала да не се
стъпи там, тъй като това е нормален инстинкт за самосъхранение. Никой обаче не е
юридически длъжен да следи за подобни места по тротоара и по платното, да ги помни и да
се съобразява с тях. Много често и заледяването не е видимо – т.е., докато не се стъпи, не
може да се установи, че има леден слой.
4
Обстоятелството, че ответникът е сключил договор за почистване не го оневинява,
ако е имало пропуск по отношение на някакъв участък от улицата. Това, че общината е
приела, че задълженията на третите лица са изпълнени, по никакъв начин не обвързва
пострадалата.
1. неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая са съобразени следните обстоятелства:
1. стрес при самото падане – 1 000 лева;
2. периодът на възстановяване е над два месеца, според в.л. медик (съдът приема
около 2,5 месеца). Става въпрос за пълно възстановяване. Ищцата се е върнала на работа
след месец и половина. Търпяла е и относително силни болки. Счупена е основната ù ръка,
което води до повече притеснения при самообслужването - 12 500 лева;
3. ищцата практически е възстановена, но все още има малки остатъчни времени
неудобства – болезненост – 1 000 лева.
Общо - 14 500 лева.
За горницата, искът е неоснователен.
II. имуществени вреди:
Според в.л. медик ортезата е била необходима. Решаващият орган приема, че
разходите за лечението са установени от страната и те са пряка последица от инцидента.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на процесуалния представител на ищеца се дължат
разноски, съобразно уважената част от исковете – 2 065,26 лева.
На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение – 280,71 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи - 1 784,55 лева (Определение № 798 от
24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС – разноските се компенсират дори и в
хипотеза на чл. 38 от ЗА, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за
2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011г., IV г.о., ГК, докладчик
5
председателят Борислав Белазелков).
Ответникът дължи държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно
уважената част от исковете – 580 лева + 50 лева + 291,11 лева = 921,11 лева (чл. 77 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул.
„Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати на С. Г. Г., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул.
„******** чрез адв. А. Х. Г., тел. ********, e-mail: ********o.it (ЕПЕП – л. 28), следното:
- сумата от 14 500 (четиринадесет хиляди и петстотин) лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от
увреждане - счупване на дясна ръка, поради подхлъзване на заледен участък, настъпило на
45
19.02.2025г. (около 08.ч., в гр. София, ж.к. „Свобода“, по десния тротоар на ул. „Народни
будители“ с посока от ресторант „Родопски чанове“, към бул. „Свобода“. Слизайки от
тротоара, срещу бл. 40), ведно със законната лихва, считано от 19.02.2025г. до окончателното
ù изплащане (IBAN: ********; BIC: FINVBGSF; БАНКА: Първа Инвестиционна Банка АД с
титуляр адв. А. Г.), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер
от 35 000 (тридесет пет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 95 (деветдесет и пет) лева, разходи за закупуване на ортеза, ведно със
законната лихва, считано от 19.02.2025г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3, ал. 8 от ГПК и чл. 38 от ЗА, както и на
основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул.
„Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати на адв. А. Х. Г., сумата от 1 784,55 (хиляда
седемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) лева, адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете и направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул.
„Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от
921,11 (двеста деветдесет и един лева и единадесет стотинки) лева, дължима държавна
такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника:
1. „ГРИЙН ПАРТНЪРС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1138, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе" № 48-50, представлявано от П.Й.Ц.; и
2. „БКС - Х.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1360, район ********, представлявано от Х.П.Н.,
6
в качеството им на съдружници в „ГРИЙН ПАРТНЪРС – БКС“ ДЗЗД, ЕИК
********* (общ съд.адр.: гр. София 1142, р-н „Средец“, бул. ********“ № 82а, първи
надпартерен етаж, вдясно, тел. ********, e-mail: *********, чрез адв. И.Г.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7