№ 15693
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110106972 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на подадена от М. Т. К. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД искова молба, с която е предявен иск с правно основание
чл.439 ГПК за признаване за установено, че същата не дължи на дружеството сумата
от 159,44 лева, от която 59,96 лева -разноски в исковото производство и 99,48 лева -
разноски във въззивното производство, за които суми е издаден Изпълнителен лист от
23.01.2020г. по гр. дело №32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви състав, въз основа на
който е образувано изп. дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С. Х., рег. №863 с
район на действие СГС, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника припадащата й се част от посочената
в изпълнителен лист от 23.01.2020г., издаден въз основа на Решение от 17.02.2016г. на
СГС, IV- В въззивен състав, сума за разноски, за събирането на която е образувано
изпълнително дело №20208630401001по описа на ЧСИ С. Х., рег. №863, поради
нейното погасяване по давност. Поддържа, че спрямо наследодателя й- Л.С.Д., било
проведено исково производство, което завършило с постановяване на горепосоченото
решение. Твърди, че не е единствен наследник на длъжника, поради което следва да
отговаря до 1/3 от размера на присъдените в изпълнителния лист суми. Твърди, че в
рамките на образуваното за събиране на сумата изпълнително дело не били
извършвани действия от страна на взискателя за период от повече от пет години от
влизане в сила на решението на СГС. Поддържа, че давността е започнала да тече на
17.02.2016г., като същата не е спирана или прекъсвана поради липса на извършвани
изпълнителни действия от страна на взискателя. Сочи, че съгласно константната
съдебна практика запорни съобщения, които не са довели до реален запор, както и
насрочване на опис и оценка на имот, които не са били осъществени на определените
дати сами по себе си не прекъсват давността, тъй като съставляват действие, насочено
към издирване на имущество, съставляващо годен обект на изпълнение. С оглед на
изложеното счита, че процесната сума е погасена по давност и недължима. Отправя
искане към съда за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
1
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който са
изложени твърдения, че искът е неоснователен, тъй като вземанията по издадения
изпълнителен лист не са погасени по давност. Ответникът сочи, че въз основа на
молба от 29.04.2020г., депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, е образувано
изпълнително дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С. Х., peг. №863 към КЧСИ,
като с нея дружеството възложило на съдебния изпълнител предприемане на действия
по чл.18 ЗЧСИ. След извършени справки съдебният изпълнител установил, че
длъжникът Л.С.Д. е починал и изпълнителното дело било спряно по силата на закона
до конституиране на законните му наследници, един от които била ищцата. Поддържа,
че до този момент погасителна давност не е текла. Сочи, че на 28.06.2021г. била
изпратена покана за доброволно изпълнение до ищцата като законен наследник на
длъжника. Поддържа, че по изпълнителното дело били извършени множество справки
и предприети множество изпълнителни действия, а именно: на 10.12.2021г. бил
наложен запор върху банковите сметки на ищеца в „Банка ДСК“ АД и в „Първа
инвестиционна банка“ АД, както и върху получаваната от същия пенС. в НОИ, а на
17.01.2022г. била наложена възбрана на притежаваната от него 1/3 от съсобствен
недвижим имот. Сочи, че доколкото изпълнителният лист е издаден въз основа на
влязло в сила съдебно решение, приложимата погасителна давност за вземанията по
него съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД е общата 5-годишна давност. Отбелязва, че Решение от
17.02.2016г. по в.гр.дело № 13637/2015г. на Софийски градски съд, IV-B състав, е
влязло сила на 17.02.2016г., поради което от този момент е започнала да тече 5-
годишната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД за вземанията на дружеството. Оспорва
твърдението, че са изминали повече от 5 години от датата на последно извършеното
спрямо ищеца валидно изпълнително действие, като счита, че сумите подлежат на
принудително изпълнение. Допълва, че съгласно Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г.,
за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение -20.05.2020г.
изрично посочените в него срокове, сред които и срокът на погасителната давност, са
спрели да текат. С оглед на изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа:
С Решение от 20.04.2015г. по гр.д. №32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви състав,
е признато за установено на основание чл.422 вл. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
че Л.С.Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3 450,98 лева,
представляваща цена на за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в *** за
периода 01.05.2011г.-30.04.2013г., ведно със законна лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 20.12.2013г. до окончателното
плащане, на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.86 ЗЗД- сумата от 443,39 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2011г.-
17.10.2023г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 15.01.2014г. по ч.гр. д. №21603/213г. по описа на СРС,
като предявеният иск за установяване вземането за цена на топлинна енергия в частта
над сумата от 3 450,98 лева е отхвърлен като неоснователен. С постановения съдебен
акт Л.С.Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 314,74 лева,
представляваща направени в заповедното производство разноски, както и сумата от
822,21 лева, представляваща направени в рамките на първоинстанционното
производство разноски, съобразно уважената част от искането, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
С Решение №1469/17.02.2016г. по в.гр.д. №13637/2015г. по описа на СГС, IV-В
въззивен състав, е отменено Решение от 20.04.2015г. по гр.д. №32694/2014г. по описа
2
на СРС, 61-ви състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл.422,
ал.1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.С.Д. искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, като е признато за установено, че последният
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД разликата над 3 450,98 лева до размера от
4 046,18 лева /тоест сумата от 595,50 лева/, представляваща неизплатена стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода
01.05.2011г.-30.04.2013г. Със съдебния акт Л.С.Д. е осъден да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД направените разноски за първоинстанционното
производство за държавна такса, за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 174,89 лева, както и направените разноски във въззивното
производство за държавно такса в размер на 22,96 лева и сумата от 275,48 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 48,13 лева.
Въз основа на влязлото в сила решение на 23.01.2020г. е издаден изпълнителен
лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.С.Д. за следните суми: 179,89
лева- направени разноски за първоинстанционното производство, за държавна такса, за
възнаграждение на вещи лица и юрисконкултско възнаграждение, 22,96 лева-
държавна такса за въззивното производство, 275,48 лева- юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство и 48,13 лева- държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД молба на 29.04.2020г. и
приложен към нея изпълнителен лист от 23.01.2020г., с Разпореждане от 29.04.2020г. е
образувано изпълнително дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С. Х..
С молбата от 29.04.2020г. взискателят е възложил на ЧСИ С. Х. предприемане на
действията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, в това число и извършване на справки относно
длъжника.
Видно от изготвената от ЧСИ С. Х. справка в НБДН и приложеното по
изпълнителното дело удостоверение за наследници, длъжникът Л.С.Д. е починал на
03.04.2015г., като е оставил за свои наследници съпругата си М. Т. К. и дъщерите си
А.Л.А. и М.Л.Д..
С обективирано в Протокол от 28.06.2021г. разпореждане ЧСИ С. Х. е
конституирала на мястото на починалия длъжник Л.С.Д. неговите наследници, като им
е изпратила покани за доброволно изпълнение.
На 10.12.2021г. са изпратени съобщения за налагане на запор върху сметки на
длъжника М. Т. К. до опериращите в страната банки. Видно от приложените по
изпълнителното дело съобщения от 17.12.2021г. и 14.12.2021г., такъв е наложен по
сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Изпратено е и съобщение за налагане на запор до НОИ, като от полученото от ЧСИ С.
Х. съобщение от 31.12.2021г. се установява, че вземането по наложения запор по
изпълнителното дело е признато за основателно, но е посочено, че от
пенС.та/добавката на длъжника М. Т. К. не могат да бъдат правени удръжки по него,
тъй като размерът й е под минималната работна заплата за страната.
Видно от приложеното постановление, на 26.01.2022г. е наложена възбрана
върху притежаваната от длъжника М. Т. К. 1/3 идеална част от апартамент №17,
находящ се в ***.
На 03.02.2022г. е изпратено съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД за
частично вдигане на наложения запор по отношение на суми по банковите сметки на
длъжника, постъпващи от НОИ или имащи характера на трудово възнаграждение,
3
социални помощи или обезщетения, с изключения на суми, имащи горния характер, но
оставени за съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора
и обезщетения при пенсиониране.
На 16.03.2022г. по изпълнителното дело е входирана молба от „Топлофикация
София“ ЕАД, с която дружеството е поискало да бъде извършена справка в РБСС за
банковите сметки и сейфове на длъжника и налагане на запор върху откритите такива,
да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжника с
оглед налагане на запор върху същите, както и в случай че не се открият банкови
сметки и трудови договори, изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на
собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.
С вписано на 20.07.2022г. постановление на ЧСИ С. Х. е вдигната наложената
възбрана върху притежаваната от длъжника М. Т. К. 1/3 идеална част от апартамент
№17, находящ се в ***.
На 17.08.2022г. са изпратени нови съобщения за налагане на запор върху сметки
на длъжника М. Т. К.. Съставена е и призовка за принудително изпълнение, с която е
определена дата за опис, оценка и изземване притежаваните от нея движими вещи-
07.10.2022г., 10:30ч..
С Разпореждане от 06.02.2023г. по молба на длъжника е вдигнат частично запора
върху банковата сметка на М. Т. К. в „Първа инвестиционна банка“ АД, по която
същата получава наследствена пенС..
На 27.02.2024г. по изпълнителното дело е входирана нова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД, с която дружеството е поискало да бъде извършена
справка за новооткрити банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху тях,
налагане на запор върху получаваната от него пенС., както и изпълнението да бъде
насочено към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел
изнасянето им на публична продан.
На 16.05.2024г. са изпратени нови съобщения за налагане на запор върху сметки
на длъжника М. Т. К.. Съставена е и призовка за принудително изпълнение, с която е
определена дата за опис, оценка и изземване притежаваните от нея движими вещи-
10.07.2024г., 16:00ч. Видно от съобщение от 28.05.2024г. от „Първа инвестиционна
банка“ АД, по сметката на длъжника няма авоар, има наложен предходен/ни запор/и,
като същата е блокирана с посочения от частния съдебен изпълнител размер за бъдещи
постъпления.
На 05.02.2025г. е подадена исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство. С Определение от 20.02.2025г. е допуснато обезпечение на
предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп. дело №20208630401001 по описа
на ЧСИ С. Х.. С Постановление от 06.03.2025г. ЧСИ С. Х. е постановила спиране на
изпълнителното производство.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от
правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от М. Т. К.
срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване
за установено, че същата не дължи на дружеството сумата от 159,44 лева, от която
59,96 лева -разноски в исковото производство и 99,48 лева - разноски във въззивното
производство, представляващи 1/3 от посочените в Изпълнителен лист от 23.01.2020г.
по гр. дело №32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви състав, суми в общ размер на 179,89
лева- разноски за първоинстанционното производство и 298,44 лева- разноски за
въззивното производство, за събирането на които е образувано изп. дело
4
№20208630401001 по описа на ЧСИ С. Х., рег. №863 с район на действие СГС, поради
погасяването им по давност.
За да бъде същият основателен, в доказателствена тежест на ищеца е да
установи правния си интерес от предявяване на иска. Доколкото производството по
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемо право, правният интерес
на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна
сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на
иска. В случая с приетия по делото доклад съдът е обявил за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 23.01.2020г. срещу
Л.С.Д. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.дело
№20208630401001 по описа на ЧСИ С. Х. за посочените в исковата молба суми и
основания. Същевременно видно от съдържащите се в изпълнителното дело
документи, а именно-удостоверение за наследници на Л.С.Д., разпореждане на
съдебния изпълнител от 28.06.2021г. за тяхното конституиране и покана за доброволно
изпълнение, събирането на 1/3 от посочените в изпълнителния лист суми за разноски е
насочено срещу ищеца М. Т. К., поради което за същата е налице правен интерес от
предявяване на иск по чл.439 ГПК.
С оглед посоченото от ищеца основание за недължимост на претендираните
спрямо него вземания, а именно тяхното погасяване по давност, в тежест на ответника
е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до нейното прекъсване или спиране.
Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, когато едно вземане е установено със съдебно
решение, какъвто е и настоящият случай, от датата на влизане на решението в сила, с
което са присъдени сумите, започва да тече нова петгодишна давност и ако този, в
полза на когото са присъдени сумите, не потърси вземането си в течение на този
давностен срок, следва да се приеме, че задължението е погасено по давност и от
длъжника не може да бъде търсено неговото принудително изпълнение. В случая от
направеното отбелязване върху Решение от 20.04.2015г. по гр.д. №32694/2014г. по
описа на СРС, 61-ви състав, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен
лист, се установява, че същото е влязло в сила на 17.02.2016г., от който момент е
започнал да тече и петгодишният давностен срок.
Както е посочено и в отговора на исковата молба, в настоящия случай следва да
бъде съобразено, че по силата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /обн. ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г. /,
считано от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение започналият да тече
давностен срок е спрял, като съгласно §13 ПЗР на Закона за здравето /обн. в ДВ, бр.44
от 13.05.2020г./ същият е продължил да тече след изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в Държавен вестник или считано от 21.05.2020г. От
изложеното следва, че започналият да тече на 17.02.2016г. 5-годишен давностен срок
за погасяване на процесното задължение е следвало да изтече не на 17.02.2021г., а на
28.04.2021г.
Същевременно от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
преди неговото изтичане, на 29.04.2020г., кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД е
подал молба до ЧСИ С. Х., с която е поискал да бъдат предприети действия по
принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист от 23.01.2020г.
срещу Л.С.Д., посочвайки конкретни способи за това, а именно- налагане на запор, а в
случай на липса на банкови сметки и трудови договори- опис и оценка на
притежаваните от длъжника вещи и пристъпване към тяхната публична продан, като е
възложил на съдебния изпълнител по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ предприемането на
необходимите в тази връзка действия. С Разпореждане от 29.04.2020г. съдебният
изпълнител е образувал изпълнително дело, като в изпълнение на възложените му
5
функции е изготвил справка за длъжника Л.С.Д., от която е установил, че същият е
починал на 03.04.2015г. Съгласно чл.432, ал.1, т.3 ГПК изпълнителното производство
се спира в случаите по чл.229, ал.1 т.2 ГПК- при смърт на някоя от страните, като в
този случай спират да текат и всички срокове, включително и давностните, тъй като не
могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до
конституирането на неговите наследници. В този случай не е нужен нарочен акт на
съдебния изпълнител, тъй като спирането настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може единствено да прогласи вече настъпилото спиране на
изпълнителното производство. Следователно в настоящия случай давностният срок е
спрял да тече до конституирането на наследниците на починалия длъжник с
Разпореждане на ЧСИ С. Х. от 28.06.2021г.
Съгласно чл.116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т.10 от
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ВКС, ОСГТК
давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
насрочването и извършването на публична продан и т.н. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ, или с отправеното от взискателя искане за това, когато самият изпълнителен
способ е предприет след нейното изтичане. От изложеното следва, че за разлика от
исковия процес, в рамките на производството по принудително изпълнение
взискателят следва да прояви активност, като предприема действия, с които да
поддържа неговата висящност, в противен случай рискува вземането му да бъде
погасено по давност.
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 10.12.2021г. съдебният изпълнител е изпратил съобщения за налагане
на запор върху сметки на длъжника М. Т. К. до опериращите в страната банки, като
видно от приложените по изпълнителното дело съобщения от 17.12.2021г. и
14.12.2021г., такива са наложени по нейни сметки в „Банка ДСК“ АД и „Първа
инвестиционна банка“ АД. От изложеното следва, че с получаването на съобщенията
за запор от посочените банки /14.12.2021г./ давността спрямо ищеца е прекъсната и е
започнала да тече нова петгодишна давност, която към датата на подаване на исковата
молба /05.02.2025г./, няма как да е била изтекла. Във връзка със съдържащия се в
исковата молба довод на страната относно липсата на средства по запорираните сметки
следва да бъде посочено, че тяхната наличност е от значение за изпълнението, но не и
за налагането на запора. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че от
доказателствата по делото се установява, че след този момент са предприемани и
последващи действия по насочване на изпълнението върху имуществото на длъжника,
а именно- на 17.08.2022г. и 16.05.2024г. са изпратени нови съобщения за налагане на
запор върху сметки на длъжника, на 26.01.2022г. е наложена възбрана върху
притежаваната от длъжника М. Т. К. 1/3 идеална част от апартамент №17, находящ се в
***. В същото време с молби от 16.03.2022г. и 27.02.2024г. взискателят е поискал
извършването на определени действия във връзка със събиране на вземането,
посочвайки конкретни способи за това. Доколкото с всяко от посочените действия
давността е била прекъсвана, съответно е започвала да тече нова такава, то
твърдението на ищеца, че задължението му е погасено по давност не отговаря на
6
действителното правно положение.
С оглед на изложеното, предявеният от ищеца М. Т. К. иск с правно основание
чл.439 ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в рамките на
настоящото производство, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в
размер на 150 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. К., ЕГН **********, срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за
установено, че М. Т. К. не дължи на дружеството сумата от 159,44 лева, от която 59,96
лева -разноски в исковото производство и 99,48 лева - разноски във въззивното
производство, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 23.01.2020г. по гр. дело
№32694/2014г. по описа на СРС, 61-ви състав, въз основа на който е образувано изп.
дело №20208630401001 по описа на ЧСИ С. Х., рег. №863 с район на действие СГС,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА М. Т. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.78, ал.8 ГПК сумата от 150 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски
съд от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7