Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261
гр.Русе, 28.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският окръжен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на тридесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Мариета Цонева и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева
в. гр. дело № 150 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258
и сл. от ГПК.
Постъпили са въззивни
жалби от Ж.Д.Б., лично и в качеството му на ЕТ „Б. – ** – Ж.Б.“ и Е.А.Б. ***, чрез пълномощниците им адв.
Н. С. ***, против решение № 804/17.05.2018 г. и допълващото го решение №
4/03.01.2019 г., постановени по гр. д. № 8393/2017 г. на Русенски районен съд,
с които са уважени предявените от Й.А.П. и К.Й.П. искове с правно основание чл.
109 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС, като са осъдени да предоставят достъп до
собственото дворно място на ищците в поземлен имот № ***, кв. *** по кадастралния план на гр. Б***, целият с площ 461.86 кв. м., разположени зад къщата на ул. „***“, съобразно правата им в съсобствеността от
½ ид. ч., като им дадат възможност да ползват дворното място по
предназначение, както и възможност за свободен и реален достъп до него и до
избеното им помещение, осъдени са и да заплатят на ищците сумата 147.75 лв.
обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото дворно място за периода от
15.09.2017 г. до 01.11.2017 г. С допълнително постановеното решение са осъдени
да прекратят незаконното ползване на лятна градина, разположена на 64 кв. м. от
процесното дворно място, които са част от общите части, като се въздържат и
занапред от тези неоснователни действия спрямо ищците. Излагат оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решенията като са
постановени при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Молят за отмяна на решенията по изложените в жалбите съображения и отхвърляне
на предявените искове. Претендират разноските по делото.
Ответниците по жалбите Й.А.П.
и К.Й.П. не са подали отговор по реда на чл. 263 от ГПК. В съдебно заседание
процесуалният им представител моли решението да бъде потвърдено, като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Въззивният съд намира
жалбите за допустими – подадени са от заинтересована от обжалването страна, в
законния срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по
същество, те са основателни.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си,
визирани в чл. 269 от ГПК, при служебната проверка на атакуваните съдебни решения, съдът ги намира за
валидни и
допустими,
а по
наведените
в жалбата оплаквания по съществото на спора, намира следното:
Производството по делото
е образувано по предявените от Й.А.П. и К.Й.П. искове с правно основание чл. 109
от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС, с предмет – прекратяване незаконното ползване на
лятна градина, разположена на 64 кв. м. от дворното място, които са част от
общите части – двор в поземлен имот № ***, кв. *** по кадастралния план на
гр. Б***, целият с площ 461.86
кв. м., разположен зад къщата на ул. „***“ № ***, като се предостави
достъп на ищците до тази част от дворното място и избеното им помещение и
претендирано обезщетение за лишаване от ползване на процесната част от дворното
място в размер на 500 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 01.11.2017 г., ведно
със законната лихва до изплащане на задължението.
По делото не е спорно,
че с н. а. № 71, т. ІІІ, дело № 880/1992 г. по описа на Беленски районен съд,
на 24.09.1992 г. Ж.Д.Б. и Й.А.П. са закупили при равни права незастроено дворно
място в гр. Б***, обл. Русе, цялото от 430
кв. м., съставляващо парцел ІІІ-*** в кв. *** по регулационния план
на гр. Б***, а с н. а. № 43, т. І,
дело № 168/1993 г. по описа на Беленския районен съд, на 04.03.1993 г., са
признати за собственици на недвижим имот – маломерно място от 29 кв. м.,
придобит по регулация, което се отнема от имот пл. № *** в кв. *** и се придава към парцел ІІІ-*** в кв. *** по регулационния план
на гр. Б***, собственост на
страните по делото. Не е спорно, че на същите е било издадено разрешение за
строеж № 40/13.04.1993 г. и е изградена двуфамилна жилищна сграда с магазини в
процесния имот. Няма спор, че през 1995 г. магазинът на жалбоподателите е
преустроен на ресторант с лятна градина, за което е издадено разрешение за
строеж № 30/17.05.1995 г. на гл. архитект на Община Бяла. С разрешение за
ползване № 48/30.01.1996 г. на държавна приемателна комисия, е разрешено
ползването на строеж „жилищна сграда и ресторант“ в парцел ІІІ-*** в кв. *** по регулационния план на гр. Б***, като е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешения за
строеж № 40/13.04.1993 г. и № 30/17.05.1995 г. От изготвения технически проект
за обект „Преустройство на съществуващи помещения в ресторант“, част
Архитектурна и обяснителната записка заедно с графичната част към него (л. 70 и
сл. от първоинстанционното дело) се установява, че към ресторанта е предвидено поставяне
за сезонно ползване върху прилежащия терен на маси, чадъри или тента. Няма спор
по делото и относно обстоятелството, че на 04.06.2007 г. между страните е
сключен договор за доброволна делба на недвижим имот, с който е извършено
разпределение на ползването само на сградата, като всяка от страните по спора е
получила в дял реална част от същата, а дворното място е останало съсобствено
при определените квоти. При това положение съдът приема, че отношенията между
съсобствениците се регулират по правилата на етажната собственост, тъй като
дворното място се явява обща част.
Разпитаният по делото
св. П. – син на ищците, твърди, че лятната градина обхваща 2/3 от дворното
място от към ул. „***“ и функционира от 2014
г. Според него, лятната градина затваряла прозореца на мазата, т. нар.
„английски двор“, която била обособена за съхранение на дърва за огрев и по
този начин не можела да бъде използвана. Пренасянето на дървата през главния
вход от към ул. „***“ било свързано с
неудобства, предвид разстоянието от 25-30 метра до входа на къщата и
преодоляването на коридори и стълби до мазата.
По делото е прието
заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, видно от
което жалбоподателите са разположили лятната градина към ресторанта си на площ
от 46 кв. м., тя е покрита с тента, опъната върху метална конструкция от
стоманени профили и е оградена с кашпи със засадена растителност. Спорната маза
на ищците тип „английски двор“ била покрита с метален капак, върху който били
наредени дъски, без да са закрепени, за да могат да се махат, така че да не
препятстват отварянето му. За посочената по-горе площ, вещото лице е изчислило
размера на обезщетението за лишаване от ползване на съсобственото дворно място
за периода 15.09.2017 г. – 01.11.2017 г., на 295.50 лв.
За да уважи исковете, първоинстанционният
съд е приел, че спорната лятна градина не фигурира в разрешението за ползване,
както и в разрешението за строеж, поради факта, че не представлява строеж по
смисъла на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), действали към момента на издаването им.
Прието е, че се касае за съвкупност от преместваеми обекти с търговска цел –
маси, столове, кашпи, ветробрани, за поставянето на които било нужно нарочно
разрешение, каквото ответниците, сега – жалбоподатели, не представяли. Тези
изводи на съда са неправилни и обжалваните решения са постановени при
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 109 от ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че
двете задължителни условия за уважаването на иска са неоснователност на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109
от ЗС. Последиците са същите и ако действията са неоснователни, но не създават
пречки на собственика или последният е дал съгласието си за тези действия.
Следователно, за уважаването на негаторния иск е необходимо ищецът да докаже,
че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие – действие или бездействие (т.е. налице е смутено
право на собственост), че това действие или бездействие създава пречки за ищеца
за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените, както и
причинна връзка между тях.
Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че тези предпоставки са налице в настоящия
случай.
Неправилен е изводът на
съда, че за жалбоподателите е възникнало задължение да имат нарочно разрешение
за поставяне на лятната градина. От приетите по делото писмени доказателства се
установява безспорно, че въз основа на издаденото разрешение за строеж №
40/13.04.1993 г. е изградена жилищна сграда с магазини, като този на
жалбоподателите през 1995 г. е преустроен на ресторант с лятна градина, за
което е издадено разрешение за строеж № 30/17.05.1995 г., а с разрешение за
ползване № 48/30.01.1996 г. на държавна приемателна комисия е разрешено
ползването на строеж „жилищна сграда и ресторант“ в парцел ІІІ-*** в кв. *** по регулационния план на гр. Б***, като изрично е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с
дадените разрешения. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.),
действала към момента на издаване на разрешението за ползване № 48/30.01.1996
г., в съсобствен имот или в
етажна собственост може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване
от един или повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на
останалите, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите
на съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се разрешава
извършването на строежа, надстрояването или пристрояването. Това заявление
учредява право на надстрояване и пристрояване в полза на строителя, като прехвърля
правото на собственост или правото на строеж върху идеална част от терена и
правото на собственост върху съответните общи части от надстроената или
пристроената сграда, както и върху посочените в него тавански, избени и други
складови помещения в полза на строителя и подлежи на вписване в нотариалните
книги. Този текст води до извод, че за да бъде издадено разрешение за строеж №
30/17.05.1995 г., то пред Община Бяла е следвало да бъде представено такова
заявление-съгласие. В хода на делото, след издаване на съдебни удостоверения на
ответниците, Община Бяла не е представила изискваното заявление-съгласие, но
съдът приема, че такова е било налично, предвид изричното законово изискване.
Районният съд е
установил, че с договор за доброволна делба на недвижим имот от 04.06.2007 г. е
извършено разпределение на ползването само на сградата, като всяка от страните
по спора е получила в дял реална част от същата, а дворното място е останало
съсобствено при определените квоти, но не е приложил правилата на етажната
собственост в отношенията между съсобствениците, тъй като по силата на чл. 38,
ал. 1 от ЗС дворното място се явява обща част по предназначение. Законодателят
в нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗС допуска общите части по предназначение да
бъдат обособени за ползване само от някой от етажните собственици по общо
съгласие на етажните собственици. Законът не изисква специална форма за това съгласие.
По делото е установено, че спорната част от дворното място, представляваща лятна
градина към ресторанта, индивидуална собственост на жалбоподателите, е
използвана по този начин още при извършване на преустройството през 1995-96 г.,
за което са издадени и съответните разрешения за строеж и за ползване, по
съгласие на етажните собственици. Това съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 2 от
ЗС веднъж дадено, е неоттегляемо и изключва неоснователността на поддържаното
от жалбоподателите фактическо състояние. Щом ищците са дали съгласието си за
създаване на това състояние и то е съобразено с тяхната воля, дори да им
създава пречки да упражняват правата си, в случая липсва причинна връзка между
поведението на ответниците и създаденото фактическо положение. Тъй като липсва
противоправност при използването на частта от дворното място като лятна градина
към ресторанта на жалбоподателите, то и искът по чл. 109 от ЗС, даващ защита на
собственика, респ. – съсобственика само срещу всяко неоснователно действие, е
неоснователен и неправилно е уважен от първоинстанционния съд. В тази част
решението е неправилно и следва да бъде отменено, както и допълнителното
решение, постановено по чл. 250 от ГПК, с което жалбоподателите са осъдени да
прекратят незаконното ползване на лятната градина, като се въздържат и занапред
от това, като се постанови друго решение, с което искът се отхвърли.
Неоснователността на
иска по чл. 109 от ЗС има за последица неоснователност и на съединения с него
иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за обезщетение за лишаване на ищците от ползване на процесните
общи части от дворното място. Решението като неправилно следва да бъде отменено
и в тази си част, а искът да се отхвърли.
С оглед изхода от спора
и предвид разпоредбата на чл. 78 от ГПК разноските за производството са в
тежест на ответниците по жалбата и ищци в първоинстанционното производство. В
полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски за двете
инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и установени с
договорите за правна помощ и платежен документ за внесена държавна такса – 1 815
лв. за първата инстанция и 1 665 лв. за въззивната инстанция.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 804/17.05.2018г.
на Русенския районен съд по гр.д.№8393/2017г. в частта, с която са уважени
исковете на Й.А.П. с ЕГН ********** и К.Й.П. с ЕГН **********,*** против Ж.Д.Б.
*** с ЕГН **********, лично и в качеството му на ЕТ „Б. – ** – Ж.Б.“*** с ЕИК **** и Е.А.Б. с ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл. 109 от ЗС за предоставяне на достъп до собственото им дворно
място в поземлен имот № ***, квартал *** по кадастралния план на гр. Б***, целият с площ 461.86 кв. м., разположено зад
къщата по ул. „***“ № *** в гр. Б***, съобразно правата им в съсобствеността от ½ ид. ч., като им дадат
възможност да го ползват по предназначение и възможност за свободен достъп до
него и до избеното им помещение в сградата и по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на
сумата от 147.75 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобственото дворно място за периода от 15.09.2017 г. до 01.11.2017 г., и решение № 4/03.01.2019 г. по същото дело и вместо
тях ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.А.П.
с ЕГН ********** и К.Й.П. с ЕГН **********,*** против Ж.Д.Б. *** с ЕГН **********,
лично и в качеството му на ЕТ „Б. – **
– Ж.Б.“*** с ЕИК *** и Е.А.Б. с ЕГН **********
***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС за предоставяне на достъп до
собственото им дворно място в поземлен имот № ***, квартал *** по кадастралния план на гр. Б***, целият с площ 461.86 кв. м., разположено зад
къщата по ул. „***“ № *** в гр. Б***, съобразно правата им в съсобствеността от ½ ид. ч., като им дадат
възможност да го ползват по предназначение и възможност за свободен достъп до
него и до избеното им помещение в сградата, както и за прекратяване на
незаконното ползване на лятна градина, разположена на 64 кв. м. от същото дворно
място, които са част от общите части, като се въздържат и занапред от тези
неоснователни действия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.А.П.
с ЕГН ********** и К.Й.П. с ЕГН **********,*** против Ж.Д.Б. *** с ЕГН **********,
лично и в качеството му на ЕТ „Б. – *** – Ж.Б.“*** с ЕИК *** и Е.А.Б. с ЕГН **********
***, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от
147.75 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобственото дворно място за периода от 15.09.2017 г. до 01.11.2017 г.
ОСЪЖДА Й.А.П. с ЕГН **********
и К.Й.П. с ЕГН **********,*** да заплатят на Ж.Д.Б. *** с ЕГН **********, лично
и в качеството му на ЕТ „Б. – *** – Ж.Б.“*** с ЕИК *** и Е.А.Б. с ЕГН **********
*** сумата в размер на 3 480 лв. разноски за двете инстанции.
В останалата част решението,
като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: